№ 19768
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110108394 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес: **.
Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна
енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 2
230,54 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, ведно със
законната лихва от 04.07.2024 г. до изплащане на вземането, 282,54 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.08.2022 г. до 12.06.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, 70,56 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 04.07.2024 г. до изплащане на вземането, 17,47 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.07.2021 г. до 12.06.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 40716/2024 г. по описа на
СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.07.2024 г.
Ответникът М. Е. С. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение между страните, което да е източник на процесните
задължения. Не оспорва количеството и качеството на доставената в процесния имот
през процесния период в имота топлинна енергия, съответно стойността й. Навежда
1
доводи, че сключеният с „Нелбо Инжинеринг“ ООД договор за извършване на
услугата „дялово разпределение“ е изтекъл на 29.09.2007 г., като по делото липсват
данни за продължаване на неговото действие или за сключване на нов договор.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице – помагач н не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Допустимостта на предявените по реда на чл. 422 ГПК искови претенции изисква
освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск
в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между
вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство.
Същите в случая са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по
същество.
1. По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:
Основателността на предявения иск за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от
осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2)
продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното
количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на
задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
Съдът, като взе предвид изявленията на страните намира, че между последните не
съществува спор по отношение на обстоятелствата, че процесният имот е присъединен
към топлопреносната мрежа и е топлоснабден, както и че за процесния период до него
е доставена топлинна енергия на сочената в исковата молба стойност. Посочените
правнорелевантни обстоятелства са отделени на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т.
3 и 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с доклада по
делото, обективиран в постановено по реда на чл. 140 ГПК определение от 15.08.2025
г., като се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.
Следователно спорът между страните се концентрира върху осъществяването на
правнорелевантния факт на възникване на облигационното правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
2
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 2, рег. № 27, дело 2/2020 г., се установява, че на 06.03.2000 г.
ответникът М. Е. С. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот, находящ се на адрес: **.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита за доказано, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния
обект, както и че през исковия период в процесния имот е доставена топлинна енергия
в твърдените количества и на стойност в претендирания размер от 2 230,54 лева
3
/последните – отделени като безспорни между страните/. По делото не се твърди и не
се установява посочената сума да е погасена чрез плащане.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на дълга.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от
датата на предявяване на иска – 04.07.2024 г. – датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, от която дата според фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита
предявен. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че нито една част от претендираните в производството вземания не е
погасена по давност.
Предвид гореизложените изводи, искът с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ следва да бъде уважен за пълния предявен
размер от 2 230,54 лева. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 04.07.2024 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска за установяване, че ответникът дължи
претендираното възнаграждение за извършената в периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. услуга дялово разпределение, следва да се установи от ищеца, че през
процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на
дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
4
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. Посоченото съглашение следва
да се смята, че продължава да обвързва страните по него, въпреки че изтичането на
срока, за който е бил сключен, тъй като съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ при липса на писмен
договор се приема, че договор съществува, ако страните го изпълняват доброволно,
което се установява от поискания от потребителя отчет. С доклада по делото,
обективиран в постановено по реда на чл. 140 ГПК определение от 15.08.2025 г., е
отделено на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че цената на услуга за дялово
разпределение, предоставяна през процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
възлиза в размер на сумата от 70,56 лева. По делото не се твърди и не се установява
посоченото задължение да е погасено чрез плащане. Същото не е и погасено по
давност.
Предвид изложеното, искът за установяване на задължението за заплащане на
възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважи изцяло за пълния
предявен размер. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 04.07.2024 г. до окончателното плащане.
2. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на предявените акцесорните искове се предпоставя от наличие
на главно задължение и забава в погасяването му.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на т, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ,
издадена в случая за отчетните периоди 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. –
30.04.2023 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
5
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното
и съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Доколкото
по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, то длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не твърди и не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Предвид изложеното, предявените акцесорни искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от
222,95 лева, представляваща разноски направени в исковото производство, сумата от
90,25 лева, представляваща разноски направени в заповедното производство.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но по делото не
са ангажирани доказателства за тяхната направа, поради което и такива не следва да
му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: **, срещу М. Е. С., ЕГН: ********** и адрес: **, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
че М. Е. С. дължи на т сумата от 2 230,54 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 04.07.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 70,56 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 04.07.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми
по ч. гр. дело № 40716/2024 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.07.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **,
6
срещу М. Е. С., ЕГН: ********** и адрес: **, установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че М.
Е. С. дължи на т сумата от 282,54 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.08.2022 г. до 12.06.2024 г. върху вземането
за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, и сумата от 17,47
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.07.2021 г. до 12.06.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 40716/2024 г. по описа на
СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.07.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Е. С., ЕГН: **********, да заплати
на т, ЕИК: **, сумата от 222,95 лева, представляваща разноски направени в исковото
производство, сумата от 90,25 лева, представляваща разноски направени в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – н.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7