№ 1346
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110107025 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК
**********, гр. П. срещу С.Н. в условията на обективно кумулативно съединяване искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер на 222, 71 лв., петендирано като цена на доставена
електроенергия за периода от 10.02.2018г. до 09.03.2018г. до обект, находящ се в
**********, обективирано във фактура № **********/16.03.2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.11.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 58, 51 лв., претендирана като
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху неплатената сума от 222, 71
лв. за периода от 28.03.2018г. до 24.11.2020г., сумата от 116, 87 лв., петендирана като цена
на доставена електроенергия за периода от 10.03.2018г. до 09.04.2018г. до същия обект,
обективирано във фактура № **********/16.04.2018г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.11.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 29, 70 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо
със законната лихва върху неплатената сума от 116, 87 лв. за периода от 28.04.2018г. до
24.11.2020г., за които суми е издадена заповед № 260000/04.01.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16876/2020г. на Районен съд – Варна.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Исковете са основани на твърдения, че за периода от 10.02.2018г. до 09.04.2018г.
ищецът „Е.Б.Е.“ ЕАД е доставил до обект, находящ се в **********, собствен въз основа на
договор за издръжка и гледане, електроенергия, която е останала незаплатена от абоната
С.Н.. Твърди се, че е налице неизпълнение на основно задължение, произтичащо от чл. 11, т.
1 ОУ всеки абонат да заплаща в срок стойността на използваната електрическа енергия.
Претендира се и заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от датата на падежа на всяко задължение по всяка фактура до 24.11.2020г., както и
1
заплащане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Ответникът С.Н., чрез назначения му особен представител е депозирал писмен
отговор в преклузивния срок по чл. 131 ГПК, в който е оспорил по основание и размер
предявените искове.
Твърди се, че ответникът не е потребил претендираното количество електроенергия и
не е ползвал недвижимия имот за посочения период.
Поддържа се, че С.Н. е собственик на ¼ идеална част от недвижимия имот, което
обстоятелство би следвало да се съобрази при заявяване на осъдителните претенции.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 260000/04.01.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 16876/2020г. на Районен
съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства установяват, че 24.07.2014г., С.Н. е придобил
¼ идеална част от правото на собственост върху електроснабдения имот, представляващ ПИ
с пл. № 912, парцел IV – 912 с площ от 920 кв.м., находящ се в ********** и ¼ идеална част
от самостоятелен обект в сграда, представляващ втори жилищен етаж от двуетажна масивна
постройка с договор за издръжка и гледане, вписан в СВ – К., с който прехвърлителят Н. Н.а
е запазил правото на ползване.
Принадлежността на правото на собственост в обем от 1/4 идеална част в
патримониума на С.Н., обуславят извод, че същият има качество на клиент и потребител по
смисъла на чл. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.Б.Е.“ ЕАД.
Считано от придобиване на собствеността, г-н Н. дължи на „Е.Б.Е.“ ЕАД стойността
на доставената до съсобствения имот електроенергия в обем на притежаваното право на
собственост от 1/4 идеална часта.
Обстоятелството дали в посочения период той е ползвал или не имотите, е
релевантно в отношенията между съсобствениците, но не и в отношенията между тях и
„Е.Б.Е.“ ЕАД.
За времето от 10.02.2018г. до 09.04.2018г., ищцовото дружество е издало фактури,
обективиращи цената на потребено количество електроенергия на обща стойност 339, 58 лв.,
което не се твърди и не се доказва да е заплатено, вкл. и обезщетението за забава,
съизмеримо със законната лихва върху всяко неплатено задължение по всяка фактура.
Следователно, ********** дължи на ищцовото дружество, сумата от 84, 88 лв.
главница и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в общ размер на 22, 69
лв., служебно изчислена от съда, както следва:
1./ фактура № **********/16.03.2018г. в размер на 55, 67 лв. с падеж 27.03.2018г. и
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху неплатената сума от 55, 67
лв. за периода от 28.03.2018г. до 24.11.2020г. в размер на 15, 05 лв.;
2
2./ фактура № **********/16.04.2018г. в размер на 29, 21 лв. с падеж 27.04.2018г. и
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху неплатената сума от 29,21 лв.
за периода от 28.04.2018г. до 24.11.2020г. в размер на 7, 64 лв., до които размери
предявените искове по реда на чл. 422 ГПК, следва да бъдат уважени.
За разликата над посочените размери до предявените за главница от 339, 59 лв. и за
обезщетение за забава възлизащо на 88, 21 лв., исковете, подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
съдебно деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 16876/2020г. по описа на
Районен съд – Варна в размер на 18, 86 лв., а за настоящото сумата от 89, 27 лв., на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Разноски в полза на ответника не се присъждат поради липса на доказателства за
извършването на такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.С.Н., ЕГН
**********, **********, Община К., Област П. ДЪЛЖИ на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК **********,
гр. П. сумата от 84, 88 лв. /осемдесет и четири лева и осемдесет и осем ст./,
представляваща цена на доставена електроенергия за периода от 10.02.2018г. до 09.04.2018г.
до обект, находящ се в **********, съобразно обема на притежаваното право на собственост
от ¼ идеална част, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 25.11.2020г. до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва в размер на 22, 69 лв. /двадесет и два лева и шестдесет и девет ст./,
считано от деня, следващ падежа на всяко задължение по всяка фактура до 24.11.2020г., по
следните фактури, както следва:
1./ фактура № **********/16.03.2018г. в размер на 55, 67 лв. с падеж 27.03.2018г. и
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху неплатената сума от 55, 67
лв. за периода от 28.03.2018г. до 24.11.2020г. в размер на 15, 05 лв.;
2./ фактура № **********/16.04.2018г. в размер на 29, 21 лв. с падеж 27.04.2018г. и
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху неплатената сума от 29,21 лв.
за периода от 28.04.2018г. до 24.11.2020г. в размер на 7, 64 лв., за които суми е издадена
заповед № 260000/04.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16876/2020г. на Районен съд – Варна по предявените от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК
**********, гр. П. срещу С.С.Н., ЕГН **********, **********, Община К., Област П.
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. П. срещу С.С.Н.,
ЕГН **********, **********, Община К., Област П. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 84, 88 лв.
до претендираната от 339, 58 лв., представляваща цена на доставена електроенергия за
периода от 10.02.2018г. до 09.04.2018г. до обект, находящ се в **********, ведно със
законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 25.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението и
за разликата над присъдената сума от 22, 69 лв. до претендираната от 88, 21 лв.,
3
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, както следва:
1./ фактура № **********/16.03.2018г. в размер на 167, 04 лв. с падеж 27.03.2018г. и
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 28.03.2018г. до
24.11.2020г. в размер на 43, 46 лв.;
2./ фактура № **********/16.04.2018г. в размер на 87, 66 лв. с падеж 27.04.2018г. и
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 28.04.2018г. до
24.11.2020г. в размер на 22, 06 лв., за които суми е издадена заповед № 260000/04.01.2021г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16876/2020г. на Районен
съд – Варна.
ОСЪЖДА С.С.Н., ЕГН **********, **********, Община К., Област П. ДА
ЗАПЛАТИ на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. П. сумата от 108, 13 лв. /сто и осем лева
и тринадесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от
които за производството по ч.гр.д. № 16876/2020г. по описа на Районен съд – Варна сумата
от 18, 86 лв., а за настоящото сумата от 89, 27 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4