Решение по адм. дело №770/2024 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 4990
Дата: 5 ноември 2025 г.
Съдия: Веселка Златева
Дело: 20247150700770
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 4990

Пазарджик, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VIII състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА административно дело № 20247150700770 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК.

Образувано е по жалба от М. А. Р. от гр.София, р-н Младост ІІІ, бл.321А, ет10, ап.45 и от ЗК „Марица - 95“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, м.“Зайкови мандри 101, представлявана от Г. В. против заповед №779 от 23.05.2024г. на кмета на община Велинград, с която е одобрен ПУП – частично изменение на плана за регулация и застрояване на част от кв.229 по плана на гр.Велинград.

В жалбата от М. Р. се твърди, че заповедта е незаконосъобразна - издадена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага съображения. Моли да бъде отменена. Претендира разноски.

В жалбата от ЗК „Марица - 95“ – гр.Пазарджик се твърди, че заповедта е нищожна, евентуално незаконосъобразна - издадена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага съображения. Моли да бъде прогласена за нищожна, съответно отменена. Претендира разноски.

Ответникът по жалбите - кметът на община Велинград чрез процесуалния си представител поддържа, че същите са неоснователни. Излага доводи. Претендира разноски.

Заинтересованите страни М. П. Д. и община Велинград не взимат становище по жалбите.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са процесуално допустими като подадени в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК против административен акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице със съответен правен интерес.

Разгледани по същество жалбите са основателни.

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед №779 от 23.05.2024г. на кмета на община Велинград, с която е одобрен ПУП – частично изменение на плана за регулация и застрояване на част от кв.229 по плана на гр.Велинград, както следва:

„- изменя се дворищната регулация на УПИ ХІХ-7178,8227 - „За хотел, ресторант, плувен басейн и атракционни заведения", като за сметка на част от него се образува нов УПИ ХХІІ-2174 - „За обществено обслужване, търговия и услуги" в съответствие с имотната граница между имоти по КК №№ 10450.501.2785 и 10450.501.2174. Промяната в регулацията е отразена със зелен цвят в скицата-проект.

Площ на нов УПИ ХХІІ- 2174 - „За обществено обслужване, тьрговия и услуги" -1767 кв. метра

Площ на УПИ ХІХ-7178.8227 - „За хотел, ресторант, плувен басейн и атракционни заведения" - 4347 кв. метра;

- в частта план за застрояване в новообразувания УПИ ХХІІ - 2174 - „За обществено обслужване, търговия и услуги" се предвижда ново застроително петно съгласно червения цвят в проекта, като се спазват нормативните отстояния от съседните имоти.

Параметри на застрояване: Кинт - 1,2, етажност - до 3 етажа, височина - до 10 м страха, Кпл - 60% и Коз - 40% за съответната устройствена зона според одобрения ОУП на гр. Велинград /„За обществено обслужване"/.“.

Заповедта е издадена на основание чл.129, ал.2 във вр. с чл.134, ал.2, т.6 и пар.8 от ЗУТ.

Законодателят е вменил с разпоредбата на чл. 146 от АПК задължение за съда да преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план (ПУП), а според чл. 131, ал. 2, т. 1-5 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: 1. имотите – предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана; 5. имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.

В настоящия случай жалбоподателите се легитимират като собственици на имоти, предмет на самия план. Жалбоподателят М. Р. се легитимира като собственик на основание постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Велинград по изп. дело №20145210400076, вписано в Служба по вписванията при Районен съд - Велинград с вх. рег. № 2403/07.12.2016г., акт № 183, том VIII, дв. вх. рег.№2395/07.12.2016г. Съответно жалбоподателят ЗК „Марица - 95“ – гр.Пазарджик се легитимира като собственик по силата да договор за покупко-продажба на недвижим имот, вписан с акт №20, том ІІ, рег.№1928 от 01.12.2008г. на Служба по вписванията при Районен съд – Велинград, както и на основание протокол на правоимащите по пар.29 от ПЗР на ЗСПЗЗ и експертната комисия по чл.49, ал.3 от ППЗСПЗЗ с рег.№461 от 01.12.2008г. на Служба по вписванията при Районен съд – Велинград. Изводът на съда не се променя от приетото като доказателство съдебно решение №542 от 212010г. по гр.д.№288/10г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик с предмет иск по чл.108 от ЗС и страни ЗК „Марица - 95“ – гр.Пазарджик и община Велинград. Видно от мотивите на същото ревандикационната претенция се основава на титул за собственост, различен от посочените по-горе, като с отхвърлянето й по отношение на община Велинград ищецът не е загубил правото си на собственост на друго основание, нито ответникът е придобил такова по силата на посочения съдебен акт. Отделно от това и с оглед възражението на процесуалния представител на ответника в с.з. на 15.01.2025г. следва да се отбележи, че споровете за вещни права са извън рамките както на административното производство, така и на настоящото съдебно производство. / напр. решение № 5299 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2532/2025 г., II о/.

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ подробният устройствен план в обхват до три квартал се одобрява със заповед на кмета на общината. Заповедите на кмета на общината се издават в 14-дневен срок след приемането на съответния проект за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Заповедите на кмета на общината се съобщават на заинтересуваните лица при условията и по реда на АПК и се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Според тази законова регламентация кметът на община Велинград е компетентният орган, който да издаде оспорената заповед, тъй като в случая се касае до изменение на ПУП в обхват до три квартала. Не е допуснато нарушение по смисъла на разпоредбата на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед безспорно представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, по отношение на чието съдържание в чл.59 от АПК законодателят е въвел задължителни изисквания. В настоящия случай актът е издаден в писмена форма и съгласно чл.59, ал.2 от АПК следва да съдържа посочените в т.1 – 7 елементи, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му / т.4/, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да бъде мотивиран.

Изискванията за надлежно мотивиране на административния акт се изпълняват с излагането на фактически и правни основания за издаването му. Фактическите основания са онези релевантни юридически факти, които пораждат упражненото с административния акт правомощие на административния орган. Нещо повече – те предпоставят предмета на проверката и на доказването в съдебното производство, спрямо тях съдът контролира правилно ли е приложен материалният закон от страна на административния орган. В случая административният орган не е изложил никакви фактически основания, наличието на които да е обективно и правно-логически свързано с одобрения проект за изменение на ПУП -частично изменение на плана за регулация и застрояване на част от кв.229 по плана на гр.Велинград. Отбелязано е единствено, че се издава по повод постъпило заявление от отдел „ОСЗ“-община Велинград.

Съгласно т. 2 от ТР 4/2004 г. на ВАС неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е основание за отмяна на акта. Съдебната практика приема, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ акта документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка, но в случая такъв документ липсва. Неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя.

Като правно основание за издаването на заповедта са посочени разпоредбите на чл.129, ал.2 във вр. с чл.134, ал.2, т.6 и пар.8 от ЗУТ.

Както е отбелязано по-горе в мотивите на настоящото решение, в чл.129, ал.2 от ЗУТ са регламентирани правомощията на кмета на общината да издава заповеди за одобряване на ПУП. От своя страна нормата на чл.134, ал.2, т.6 предвижда влезлите в сила подробни устройствени планове да могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 – каквито са в случая жалбоподателите - , както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че липсва дадено изрично съгласие от всички заинтересовани лица, притежаващи вещни права върху засегнатите с промяната на ПУП имоти. Липсата на съгласие води до липсата на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ да бъде одобрен изработеният ПУП-частично изменение на ПР, предмет на обжалваната заповед. Само само на това основание предвид чл. 146, т. 4 АПК същата се явява незаконосъобразна. / решение № 8781 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3599/2025 г., II о, решение № 4632 от 7.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11745/2024 г., II о. и др.

Нещо повече, установи се от данните по делото, че в случая общината не е изпълнила задължението си по чл.128, ал.3 от ЗУТ - когато проектът за подробен устройствен план е за част от населено място - както в случая - , обявлението за изработеният проект за подробен устройствен план се съобщава на заинтересуваните лица в срок един месец от постъпването на проекта в общинската администрация. Така жалбоподателите са били лишени от възможността да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за подробен устройствен план в 14-дневен срок от съобщението, съгласно чл.128, ал.5 от ЗУТ, което нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените.

Посочването в заповедта на пар.8 като правно основание за издаването й не променя извода на съда за липса на практика на релевантно правно основание. В пар.8 са разгледани различни хипотези в седем алинеи, при което и заедно с липсата на изложени мотиви за издаване на заповедта, за съдът е обективно невъзможно да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения административен акт.

При така приетото съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и като такава следва да бъде отменена. За пълнота и с оглед искането на процесуалния представител на жалбоподателя ЗК „Марица - 95“ следва да се отбележи, че констатираните пороци на административния акт не водят до неговата нищожност, а обуславят незаконосъобразността му.

С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат претендираните от жалбоподателя М. Р. разноски в размер на 1 800лв платено адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед №779 от 23.05.2024г. на кмета на община Велинград, с която е одобрен ПУП – частично изменение на плана за регулация и застрояване на част от кв.229 по плана на гр.Велинград.

ОСЪЖДА община Велинград да заплати на М. А. Р. от гр.София, р-н Младост ІІІ, бл.321А, ет10, ап.45 сторените разноски в размер на 1800лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: