Решение по адм. дело №576/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление – ЗУСЕФСУ (изменено заглавие – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), предишно заглавие – Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалба на ЕТ „Л. – К. П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място] баня, област Стара Загора, „Стопански двор – С.“ офис 1, подадена чрез пълномощник – адвокат В. Т. от САК, против Решение за налагане на финансова корекция (РФК) № 24/312/02621/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8537 от 22.11.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в окончателен размер на 22 9810,21 лв., представляваща 100% от предоставената безвъзмездна финансов помощ по сключен договор № 24/312/02621 от 02.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ във връзка с реализация на проект – „Къща за гости в [населено място] баня, местност „Гереня“, по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР 2007 – 2013), подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските район (ЕЗФРСР).

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при несъобразяване с целта на закона. Изложени са и съображения за нищожност административния акт, поради издаването му от материално некомпетентен административен орган и поради това, че определената с него финансова корекция противоречи на добрите нрави, независимо от наличието на нормативни основания за определянето й и факта, че се касае за административен договор.

Твърди се, че не е налице материалноправното основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция, тъй като не са извършени посочените в решението нарушения на закона и договора, както и на цитираните в акта регламенти, а размерът на посоченото вземане е неправилно определен и недължим. Поддържа се, че процентното изпълнение, съответно неизпълнение на приходната част на бизнес плана е определено от органа неправилно – при несъответствие с фактите от обективната действителност, а неизпълнението на параметрите, свързани с постигането на устойчива заетост на инвестицията – наемането и поддържането на персонал, не се субсумирало в хипотезата на неизпълнено от получателя на помощта нормативно или договорно задължение. Твърди се също, че неизпълнението на бизнес плана не може да обоснове възстановяване на финансовата помощ в пълен размер, както и че при изпълнено основно задължение – построяване на къща за гости, отклонението от заложените в бизнес плана показатели по години не следва да се третира като сериозно и тежко неизпълнение. Поддържа се още, че постигането на определени финансови резултати и откриване на работни места не е част от съдържанието на самата инвестиция, а става въпрос за допълнителни ангажименти, имащи съответната условност и поети при кандидатстването за одобрение на проекта, за които обаче не е са отпуснати суми от ДФЗ. Обосновава се, че въпреки непостигането на заложените в плана приходи през първите три години от общо 10-те години, предприятието отговаря на определението за жизнеспособност, както и че няма нормативна разпоредба, от която да следва задължение за всяка година да се изпълнява толкова, колкото е заложено в бизнес плана, който при това дори не бил оформен като приложение към подписания договор.

Навеждат се и доводи за необоснованост на оспореното решение и в частност на размера на определената с него финансова корекция, като порок, съставляващ самостоятелно основание за отмяната му, както и за допуснати при издаване на акта нарушения на чл. 73, ал. 2 и 3 от ЗУСЕФСУ. Отделно от това се сочи, че органът е бил длъжен да извърши преценка на обстоятелствата по чл. 46, ал. 3 от цитираната в решението наредба, че е налице разминаване между фактическите констатации и правните основания за издаване на акта и че в решението са посочени, но не са обсъдени възраженията на жалбоподателя от 06.07.2022 г., както и че проведената процедура е в грубо нарушение и незачитане на влязлото в сила съдебно решение, с което е отменен АУПДВ № 24/312/02621/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8537 от 06.03.2020 г.

Излагат се и съображения за несъобразяване на решението с целта на закона, доколкото в бюджета на Съюза се възстановявали само неправомерно изразходваните средства, а в случая средствата са били изразходвани именно във връзка с предмета на договора – за построяване на къща за гости и развиване на дейност от нея. Сочи се, че дори да се приеме наличие на неизпълнение, същото има формален характер и с него не се причинява вреда на Общността, доколкото къщата за гости е построена и функционира като такава към момента на проверката, през трите проверени години и към днешна дата.

В представени по делото писмени бележки се доразвиват съображенията от основната защитна теза на жалбоподателя, изложена в депозираната пред съда жалба. Посочва се, че възможността на изпълнителния директор на ДФЗ, който е и изпълнителен директор на РА, да постановява решения за определяне на финансови корекции по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ във връзка с приложението на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, каквото всъщност е процесното, е обусловена от наличието на материална компетентност за това, произтичаща от извършено надлежно делегиране на правомощия по смисъла на чл. 2д, ал. 2 от ЗПЗП, каквото делегиране от страна на управляващия програмата орган липсвало в случая. Компетентността на административния орган не произтичала на законово основание, а представеният по делото договор от 11.04.2008 г. за уреждане на правата и задълженията във връзка с прилагането на ПРСР 2007 – 2013 г. е загубил своето действие към датата на издаване на процесното решение.

От съда се иска прогласяване нищожността на РФК с изх. №01-6500/8537 от 22.11.2022 г. и при условията на евентуалност отмяната му като незаконосъобразно. Претендират се сторените по делото разноски, в т. ч. и възнаграждение за един адвокат.

Ответникът по жалбата – изпълнителен директор на ДФЗ, чрез пълномощника си по делото в представени писмени становища, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди се, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Излагат се съображения за произтичаща по силата на закона компетентност на административния орган да издава актове от вида на процесния. Посочва се, че констатираните нарушения – непостигането на заложените в бизнес плана финансови и др. показатели, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, като в тази връзка фактически и правно е обосновано извършването на финансова корекция. Оспорват се изцяло доводите за наличието на жизнеспособност и устойчива заетост на инвестицията с оглед на последващото неизпълнение на заложените от самия жалбоподател показатели в бизнес плана. Излагат се аргументи в подкрепа на правните и фактически съображения, съдържащи се в оспореното пред съда решение. Излагат се и подробни съображения за законосъобразността, съответно приложимостта на Правилата за определяне на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 (Правилата). Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включващи възнаграждение за юрисконсулт, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с процедура по кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 – 2013, подкрепени от ЕЗФРСР, от жалбоподателя ЕТ „Л. – К. П.“ е подадено заявление за подпомагане, ведно с изготвен бизнес план (л. 129 и сл.), съгласно приложение № 3 от Наредба №29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., за проект „Къща за гости в [населено място] баня, местност Гереня“, регистриран с идентификационен номер (ИН) 24/312/02621 от 15.05.2013 г. Според бизнес плана общата сума на инвестицията, която се предвижда да бъде извършена, е в размер на 372 460.75 лв., като е заявено, че проектът ще се финансира комбинирано, както чрез собствени средства, така и чрез инвестиционен кредит, и се предвижда извършването на СМР, свързани с изграждането на къща за гости в [населено място] баня, както и последващото й обзавеждане, оборудване и въвеждане в експлоатация. Целта на посочената инвестиция и проекта като цяло е насочена към изпълнението на предварително заложени цели и поети ангажименти във връзка с повишаване конкурентоспособността на туристическия бранш в региона на община Павел баня, както и развитието на селския туризъм. Посочено е, че след завършване на инвестицията очакваният резултат е изграден туристически комплекс за семеен, балнеолечебен и спортен туризъм, който може да се използва целогодишно. В плана са описани предвидените етапи при изпълнение на инвестиционния проект, финансово-икономическия статус на кандидата, в т. ч. приходи от дейността, като в табличен вид е представена производствената и търговска програма, включваща информация за предходната на подаването на проекта отчетна година, както и предполагаемите приходи от дейността за следващите десет години – Раздел IV „Финансово икономически статус – приходи и разходи“. В таблица № 2 „Производствена и търговска програма“ са заложени приходи от дейността на кандидата, изразяващи се в отдаването по наем на стаи, определени в размер от 61 500.00 лв. за всичките десет години от изпълнението на бизнес плана. За предходната на кандидатстването година са посочени реализирани приходи в размер на 0.00 лв. с оглед на липсата на извършвана от ЕТ подобна дейност – търговецът е създаден специално за проекта. Изведените прогнозни стойности са обосновани чрез посочване на средногодишната натовареност на туристическия комплекс, съответно на производствения капацитет, базиращ се на броя стаи. Подробно е описана себестойността на предвидените за влагане суровини и материали, разходите за външни услуги и труд (възнаграждения и осигуровки), както и себестойността/средната цена на всяка единица от услугите по настаняване, които ще бъдат предлагани. Представена е подробна прогноза за нетните парични потоци на проекта от дейности, осъществявани от кандидата. В бизнес плана изрично е залегнал ангажимента за наемане на 1 работник по поддръжка и почистване (л. 132, т. 3), като ясно е отбелязано, че туристическият комплекс ще се обслужва целогодишно и от собственика на ЕТ (физическото лице-търговец), който е самоосигуряващо се лице. В наличната към бизнес плана Таблица № 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“ (л. 143 и сл.) са посочени разходите, свързани с предвидения за дейността персонал, като е видно, че трудовите функции в бъдещия туристически комплекс ще бъдат изпълнявани в рамките на 1 бр. управленски и 1 бр. обслужващ персонал. Сред доказателствата по делото, както и тези по приложеното адм. д. № 273/2020 по описа на Административен съд (АС) Стара Загора, не са налични такива, които да съдържат данни за последващо изменение на бизнес плана, като твърдения за наличието на подобни доказателства не се излагат и от страните по делото. Кандидатът ЕТ „Л.-К. П.“ е регистриран с уникален регистрационен номер (УРН) 604317 в Интегрираната система за администриране и контрол (И.).

Със заповед № 03-РД/991 от 10.06.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 446 – 447 от приложеното адм. д. № 273/2020 г.) на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 29, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.18.2008 г. е одобрено за финансиране подаденото от ЕТ „Л.– К. П.“ заявлението за подпомагане, като първоначално одобрената субсидия е в размер на 249 822,61 лв.

Между ДФЗ и ЕТ „Л.– К. П.“ в качеството му на ползвател е сключен Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 – 2013, подкрепени от ЕЗФРСР, № 24/312/02621 от 02.10.2014 г. (л. 52 и сл.). Договорът е сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Съгласно т. 1.1 от договора БФП е до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект с ИД № 24/312/02621 от 15.05.2013 г., като първоначално одобрената помощ по представените от ЕТ „Л.– К. П.“ документи е в размер [рег. номер],61 лв. Съгласно т. 1.2 Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него, както и действащите в съответната област нормативни актове. С т. 3.1 от договора е определен и срок за извършване на предвидената инвестиция – не по-късно от 15.09.2015 г. В договора подробно са разписани правата и задълженията на страните, клаузите, предвиждащи сключването на изискуемите застраховки, редът за изплащане на финансовата помощ и предпоставките за прекратяване на договора. В т. 4.1 е записано, че Фондът има право да упражнява постоянен контрол за целевото използване на инвестицията. Съобразно т. 4.4 от договора Фондът има право да откаже изплащането на финансова помощ, на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от платената финансова помощ, като едни от предпоставките за това са: инвестицията да не е изпълнена в срок, да е изпълнена неточно или в отклонение от одобреното, ползвателят да не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба № 29 от 11.08.2008 г., както и когато е установено изкуствено създадени условия, необходими за получаването на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Съгласно т. 4.12 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно т. 4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В раздел VIII „Отговорност“, т. 8.1 от договора е записано изрично, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения, след изплащане на каквато и да е било част от договорената финансова помощ, или е установено, че е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински и/или подправени такива, включително когато тези документи и/или декларация са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, като в тези случаи Фондът прилага изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 29 от 11.18.2008 г.

С Анекс № I от 14.10.2015 г. (л. 191 и сл. от приложеното адм. д. № 273/2020 г.) и Анекс № II от 05.11.2015 г. (л. 255 и сл. от приложеното адм. д. № 273/2020 г.) към договор № 24/312/02621 от 02.10.2014 г. впоследствие е изменeн размерът на първоначално одобрената БФП, като същият е определен на 224 124.82 лв., съответно на 229 810.22 лв. Съобразно извършените промени е утвърдено и приложение № 1 към Анекс № II от 05.11.2015 г. (л. 257 от приложеното адм. д. № 273/2020 г.), в което са посочени одобрените разходи по проекта в размер на 328 300.32 лв., одобрената субсидия от 229 810.22 лв., като е изведен и размерът на частното финансиране на инвестицията – 126 181.49 лв.

По делото не е спорно, а и се потвърждава от констатациите и становищата на административния орган, че ЕТ „Л. – К. П.“ е реализирал финансова инвестиция, чрез извършване на СМР по изграждане на туристически комплекс – къща за гости, нейното обзавеждане, оборудване и въвеждане в експлоатация, като това е сторил до определената в договора крайна дата – 15.09.2015 г. В подкрепа на това са и наличните договори за изпълнение, допълнителни анекси, приемо-предавателни и рекапитулационни протоколи, констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, количествено-стойностни сметки, фактури, платежни нареждания, банкови извлечения, декларации за съответствие, застрахователни договори и пр. (л. 103 и сл. от приложеното адм. д. № 273/2020 г.).

По делото е налична заявка за окончателно плащане с № 24/312/02621/3/01 от 12.10.2015 г. (л. 64 и сл.), към която е приложена и таблица, съдържаща общата сума на извършените по проекта разходи. С писмо изх. № 01-6500/660 от 13.01.2016 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ (л. 72) ползвателят на помощта е уведомен, че във връзка с договор № 24/312/02621 от 02.10.2014 г. и подадената заявка за плащане на 07.12.2015 г. е извършено превеждане на упоменатата по-горе сума по банковата сметка на ЕТ. За удостоверяване на последното обстоятелство по делото е приложено и извлечение за извършеното плащане.

Със Заповеди № 374024 от 19.06.2019 г. на Началника на отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) [населено място] е възложено извършването на физическа проверка на място при ЕТ, която е завършила с изготвянето на контролен лист (л. 76 и сл.). Периодът за извършване на проверката е определен в рамките от 19.06.2019 г. до 28.06.2019 г. Въз основа на извършените физически и административни проверки и направен анализ на относимите счетоводни и други документи, представени от търговеца, е установено, че е налице неизпълнение на приходната част на бизнес плана за проверявания период от 01.01.2016 г. до 31.05.2019 г., както и че търговецът не е създал заложеното в бизнес плана 1 работно място. Към контролния лист е приложен попълнен работен лист (л. 89 – 91), отчитащ извършената проверка за реализиране на заложените в бизнес плана параметри и анализираните от проверяващите органи фактури, оборотни ведомости, счетоводни баланси, справки за продажби, отчети за приходите и разходите др., представени от страна на ЕТ. На стр. 2, т. 10 и 11 от контролния лист (л. 79) е отбелязано, че управителят на къщата за гости, който е и управител на ЕТ, е зает с осъществяването на дейността, като е посочено, че с оглед на представената от НАП справка за състоянието на всички действащи трудови договори (л. 96) друг нает персонал в ЕТ няма. Към контролния лист е налична и декларация от К. П. (л. 94), в която се заявява, че тя е полагала труд в собствената си „фирма“ и е регистрирана като самоосигуряващо се лице, за което прилагала и съответна справка от НАП. Проверката е извършена със съдействието и в присъствието на упълномощеното лице З. В. П., на когото впоследствие е връчен за подпис контролния лист, в който П. не е посочил да има забележки във връзка с констатациите на проверяващите.

С писмо изх. № 01-6500/8537 от 28.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, изпратено до ползвателя на помощта (л. 28 от приложеното адм. д. № 273/2020 г.), на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК ЕТ „Л. – К. П.“ е уведомен, че се открива производство по издаване на АУПДВ във връзка с констатираните при проверката на място нарушения – неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели от приходната част и неизпълнение на ангажимента за разкриване на работни места. Сочените за извършени нарушения са подведени по нормите на чл. 16, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. във връзка с разпоредбите на т. 4.12 и 4.18 и т. 4.4 и т. 8.1 от договор № 24/312/02621 от 02.10.2014 г. Във връзка с това е постъпило възражение от физическото лице – търговец, чрез което се оспорват изложените в уведомителното писмо правни и фактически съображения.

С АУПДВ № 24/312/02621/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8537 от 06.03.2020 г., издаден от издаден от изпълнителния директор на ДФЗ (л. 19 и сл. от приложеното адм. д. № 273/2020 г.) на ЕТ „Л. – К. П.“ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 229 810.21 лв. по договор за предоставяне на БФП № 24/312/02621 от 02.10.2014 г. за отпускане на ФП във връзка с реализация на проект – „Къща за гости в [населено място] баня, местност Гереня“, по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 – 2013, подкрепени от ЕЗФРСР.

ЕТ „Л. – К. П.“ е обжалвал АУПДВ по съдебен ред, като по жалбата е било образувано адм. дело № 273/2020 г. по описа на АС – Стара Загора. С решение № 87 от 09.03.2021 г. по посоченото дело АУПДВ е отменен като незаконосъобразен по съображения, че е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Решението на АС – Стара Загора е обжалвано от изпълнителния директор на ДФЗ пред Върховния административен съд. Същото е оставено в сила с решение № 2668 от 22.03.2022 г., постановено по адм. дело № 6960/2021 г. на ВАС. Прието е, че първоинстанционното решение е правилно, тъй като АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) и съответно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения ред в ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ). Доколкото съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на РФК по реда на чл. 73 от същия закон и предвид това, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови показатели представлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, е направен извод, че дължимостта на подлежащата на възстановяване БФП е следвало да се установи с издаването на РФК по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изложени са и мотиви за неприложимост на §12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг), тъй като в случая от една страна мониторинговият период е изтекъл на 02.10.2019 г., а от друга е налице нова норма в специалния закон. Това е възприето като допуснато съществено процесуално нарушение, което първоинстанционният съд правилно е отчел като такова.

С писмо с изх. № 01-6500/8537 от 19.05.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 32 и сл.) ЕТ „Л. – К. П. е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и решение № 2668 от 22.03.2022 г., постановено по адм. дело № 6960/2021 г. по описа на ВАС, се открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с констатациите, направени въз основа на извършената извънредна проверка след плащане в периода от 24.06.2019 г. до 27.06.2019 г. по проект № 24/312/02621 за установено неспазване на договорни и нормативни задължения, а именно, че:

1. реалното изпълнение на приходната част от одобрения към договор № 24/312/02621 от 02.10.2014 г. бизнес план, средноаритметично за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е 5.58% от заложените приходи;

2. не е изпълнено залегналото в бизнес плана разкриване на едно работно място.

В уведомителното писмо са посочени заложените в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност за всяка една от финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г., реализираните приходи за всяка една от тези години и процентното изпълнение на бизнес плана за всяка година. Посочено е и че на основание на т. 4.4, б. „б“ и т. 8.1 от договора във връзка с неизпълнението на т. 4.12 и т. 4.18 от същия договор, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. във връзка с чл. 16, ал. 2 от наредбата и Правилата, на ЕТ „Л. – К. П.“ следва да бъде наложена финансова корекция. По съображения от т. 30 от Правилата (когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило над две финансови години, се налага санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ) е прието, че подлежащата на възстановяване сума възлиза на 229 810.21 лв. Неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на критерия устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години е прието като нарушение на поетите задължения по т. 4.12 и т. 4.18 от договора, съответно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. За това неизпълнение (равно на 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и при времетраене на нарушението над две финансови години) се следва налагане на санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора (аргумент от т. 18 от Правилата), или 29 981.02 лв. По съображения, основани на чл. 3, ал. 1 от Правилата (размерът на подлежаща на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира) е посочено, че във връзка с констатираните нарушения ДФЗ ще пристъпи към издаване на решение за налагане на ФК, определена в размер на 229 810.21 лв., представляващ 100% от получената субсидия. В съответствие с изискването по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е предоставена възможност на ЕТ „Л.– К. П.“ да изрази становище, съответно да направи възражения в 14-дневен срок от получаване на писмото.

В срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ с вх. №01-6500/8537 от 06.07.2022 г. от жалбоподателя е подадено писмено възражение (л. 40- л. 50), с което по подробно изложени съображения, идентични в по-голямата си част с тези, съдържащи се в депозираната понастоящем пред съда жалба, се оспорва наличието на основание за налагане на финансова корекция.

С оспореното в настоящото съдебно производство РФК № 24/312/02621/3/01/04/02 с изх. №01-6500/8537 от 22.11.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, на основание на чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., както и предвид решение № 2668 от 22.03.2022 г., постановено по адм. дело № 6960/2021 г. по описа на ВАС, на ЕТ „Л. – К. П.“ е определен общ размер на ФК от 229 810.21 лв., представляващ 100% от получената финансова помощ по договор № 24/312/02621 от 02.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 – 2013 г. В обстоятелствената част на решението е възпроизведено съдържанието на уведомително писмо с изх. № 01-6500/8537 от 19.05.2022 г. относно направените въз основа на извършена проверка на място след плащане в периода от 24.06.2019 г. до 27.06.2019 г. по проект № 24/312/02621 и допълнителни административни проверки констатации за нарушения, представляващи неспазени договорни и нормативни задължения, както следва:

1. при направената оценка на изпълнението на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е установено, че реалното изпълнение на бизнес плана средноаритметично е в размер на 5.58% от заложените приходи (за финансовата 2016 г. залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност (наем на стаи) са 60 000.00 лв., общо реализираните приходи за 2016 г. са в размер на 2 568.80 лв., което съставлява 4,28% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2017 г. залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност (наем на стаи) са 60 000.00 лв., общо реализираните приходи за 2017 г. са в размер на 4 883.86 лв., което съставлява 8.14% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2018 г. залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност отново са 60 000.00 лв., общо реализираните приходи за 2018 г. са в размер на 2 596.43 лв., което съставлява 4.33% изпълнение на одобрения бизнес план за годината); прието е, че бенефициерът не е изпълнил задълженията си по т. 4.12 и т. 4.18 от договор № 24/312/02621 от 02.10.2014 г., поради което на основание т. 4.4, б. „б“ и т. 8.1 от договора, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. във връзка с чл. 16, ал. 2 от наредбата, чл. 70, ал. 1, т. 7 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата, на ЕТ „Л. – К. П.“ следва да бъде наложена финансова корекция за констатираното неизпълнение в размер на 100% от получената финансова помощ, възлизаща на стойност от 229 810.21 лв.;

2. констатирано неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри за достигане на устойчива заетост, свързано с неспазване на условието за разкриване на работни места, като съобразно установеното за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не са наемани лица, а се е осигурявал само управителя на ЕТ; посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на критерия „устойчива заетост“ за период от 3 пълни финансови години е прието като представляващо нарушение на поети задължения по т. 4.12 и т. 4.18 от договор № 24/312/02621 от 02.10.2014 г., съответно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., поради което и на основание т. 4.4, б. „б“ и т. 8.1 от договора, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., чл. 70, ал. 1, т. 7 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата, се следва определяне на финансова корекция за констатираното неизпълнение в размер на 10 % от получената финансова помощ, възлизаща на стойност от 22 981.02 лв.

В обстоятелствената част на акта е разгледано, обсъдено и преценено подаденото възражение, като същото е прието за неоснователно. При прилагането на чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена обща финансова корекция в размер на 229 810.21 лв., представляваща 100% от получената субсидия. Административният орган е съобразил и посочил, че е налице погасяване в размер на 1 953.15 лв., поради което общият дължим размер на наложената санкция към датата на постановяване на РФК е 227 857.06 лв.

Решението е получено от бенефициера, чрез пълномощника му, на 17.02.2023 г., видно от оставената за това писмена следа (л. 28), а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган, в деловодната система на който е заведена с дата 02.03.2023 г.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се административната преписка по издаването на оспореното РФК на изпълнителния директор на ДФЗ. По искане на жалбоподателя е приложено адм. д. № 273/2020 г. по описа на АС – Стара Загора. От страна на ответника са представени и приети доказателства във връзка с материалната компетентност на издателя на акта. От страна на жалбоподателя допълнително са представени документи по отношение функционирането на къщата за гости.

По делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-икономическа експертиза (л. 235 и сл.), към която по искане на жалбоподателя е възложено и изготвено допълнително заключение (л. 281 и сл.).

Вещото лице е посочило, че за всяка година от проверявания период (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) от ползвателя на помощта в бизнес плана са заложени приходи в размер от 61 500.00 лв. След извършен анализ относно дейността на местата за настаняване в региона и определяне на средна единична цена за настаняване на човек експертът е посочил, че годишните приходи от дейността на тези места, определени на база средната цена за региона, ще възлизат на 54 741.15 лв., което съобразено със заложените от жалбоподателя годишни приходи по-скоро води до извода за непостижимост на тези приходи. Анализирайки генерираните от търговеца приходи за процесните години и съобразявайки дадената в §1, т. 6 от ПЗР на ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. дефиниция на „икономическа жизнеспособност“, вещото лице е посочило, че тези приходи не гарантират устойчивост на предприятието и неговата независимост. Вземайки предвид заложените показатели в одобрения бизнес план и сравнявайки ги с данните от счетоводството на жалбоподателя, експертът е определил процента на неизпълнение за всяка от проверяваните години, а именно: за 2016 – 4.18%; за 2017 г. – 7.94%; за 2018 г. – 4.22 %. Средноаритметично процентът на изпълнение на приходите, заложени в бизнес плана, е 5.45%. Средноаритметично процентът на неизпълнение на приходите, заложени в бизнес плана, е 94.55%, като съответно за всяка от проверяваните години той е, както следва: за 2016 – 95.82%; за 2017 – 92.06%; за 2018 г. – 95.78%. Анализирайки данните по делото, вещото лице е определил и процента на изпълнение на задължението за осигуряване на устойчива заетост за всяка от проверяваните години – 50%, като съответно средноаритметично за целия период той отново е 50%. В действителност в предприятието се е осигурявал само собственикът на ЕТ, като друг персонал не е наеман. Вещото лице е потвърдило размерите, определени от административния орган, както на наложените финансови корекции за всяко от констатираните нарушения, така и на наложената обща финансова корекция, съответно и на определената в крайна сметка дължима сума.

В допълнително представеното по делото заключение, използвайки финансово-икономическия показател ЕBITDA, измерващ краткосрочната оперативна ефективност на дадена търговско-икономическа дейност, при прилагането на който показател първоначално се изчислява чистият нетен доход на конкретна компания, чрез приспадане на всички разходи, данъци и лихвени плащания, вещото лице е достигнало до извод за наличието печалба за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изразяваща се в приходи преди начисляването на данъци лихви и амортизация, т. е. търговецът е генерирал достатъчно оперативни приходи за да покрива разходите, свързани с неговата основана дейност. Последното било индикатор за напълно платежоспособно лице, особено предвид липсата на лихвоносен дълг за 2016 г. Прилагайки достигнатите стойности на показателя ЕBITDA за трите финансови години, вещото лице извежда и положителни коефициенти на рентабилност на приходите и активите на ЕТ. Търговецът е запазил висок марж на печалба от над 70%, който е напълно съпоставим с този на конкурентните дружества и показва добро позициониране на жалбоподателя в сектора. В заключението е посочено, че съобразно определените коефициенти на покритие на активите и мултипликатор на собствения капитал за 2016 г., 36% от активите на ЕТ са финансирани от собствения капитал, като самият той е мултиплициран в активите 1,98 пъти. Съответно за 2017 г. 38% от активите са финансирани от собствения капитал, а той самият е мултиплициран в активите 1,77 пъти, а за 2018 г. тези стойности са 38%, съответно 1,6 пъти. Посочва се, че ЕТ е финансово автономен, отчитайки, че: капитализацията на дружеството съответства на така нареченото „златно правило; липсват задължения към трети страни; липсва изплащане на печалба към собственика; инвестираните от собственика лични средства в проекта изцяло покриват ефекта върху собствения капитал от нетните загуби през процесния период и пр. Прилагайки така нареченото „златно финансово (балансово) правило“, при което дългосрочните източници се използват за финансиране на дълготрайни активи, а краткосрочните източници за финансиране на краткотрайни активи, вещото лице посочва, че процентът на активите, финансирани със собствен капитал за 2016 г. са 50.4%, за 2017 г. – 55.4%, за 2018 г. – 60.6%. Нарастващият дял на активите, финансирани със собствен капитал показва, че предприятието следва устойчив модел на растеж и намалява зависимостта си от външни задължения. Този модел бил в съответствие със „златното балансово правило“, като демонстрирал солидна финансова структура.

Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалваното решение за налагане на финансова корекция № 24/312/02621/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8537 от 22.11.2022 г., в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна:

В чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган (РУО), одобрил проекта. В чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно ал. 5 на чл. 9 от ЗУСЕФСУ РУО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице.

В случая проектът, за чието изпълнение е сключен административен договор за отпускане на БФП, е по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 – 2013, като по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ РУО се явява този, определен за такъв по ПРСР 2007 – 2013 г. Видно от приложената по адм. д. № 273/2020 г. АС – Стара Загора заповед № 03-РД/991 от 10.06.2014 г., проектът на жалбоподателя е одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ, като посочените правни основания в заповедта му са чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 29, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 31, ал. 1 от ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г.

Съгласно чл. 2г, ал. 3 от ЗПЗП (редакция към ДВ, бр. 18 от 28.02.2006 г.) ПРСР 2007 – 2013 г. се одобрява от МС и се изпълнява от МЗХ. Съобразно т. 11 от ПРСР 2007 – 2013 г. (публично достъпна на официалната електронна страница на Единния информационен портал на ЕСИФ – chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/[интернет адрес]), управляващ орган на програмата е Дирекция „Развитие на селските райони“ на Министерство на земеделието и продоволствието (сега – Министерство на земеделието и храните), а РУО е директорът на посечената дирекция.

Предвид това, че в настоящия случай се твърди неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, то очевидно е следвало да бъде постановено РФК по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, което е в компетентността на РУО на програмата, а не на ДФЗ – РА по смисъла на чл. 46, ал. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., доколкото безспорно не са налице предпоставките за издаване на АУПДВ, съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП. Именно това е и причината издаденият по-рано на жалбоподателя АУПДВ да бъде отменен от съда. Така, доколкото настоящият случай не попада в хипотезите, при които може да бъде издаден АУПДВ, не е налице и компетентност на РА да търси възстановяването на предоставената финансова помощ или на част от нея. С оглед прочита на §4, ал. 1 от ДР към ЗУСЕФСУ, преди и след изменението му в сила от 01.07.2022 г., се налага изводът, че компетентността на двата органа – МЗХ и ДФЗ-РА във връзка с упражняването на контрол и администриране по смисъла на ЗУСЕФСУ спрямо изпълнението на проектите, финансирани от ПРСР 2007 – 2013 г. не е идентична, като тя се определя така, както е посочено в ЗПЗП и актовете за неговото прилагане, или иначе казано всеки от органите упражнява такава компетентност, каквато ЗПЗП и относимите актове предвиждат конкретно за него. В тази връзка следва да се посочи, че компетентността, предвидена в чл. 11а във връзка с чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, е компетентност на РА, а не правомощия на управляващия орган, предвидени за упражняване от РА. В този смисъл посоченото в чл. 11а, ал. 1, т. 10 от ЗПЗП администриране на нередности включва осъществяването на контрола, предвиден за РА в качеството й на РА, а не правомощието за издаване на решение на финансова корекция, предвидено за РУО.

С оглед на изложеното възможността на изпълнителния директор на ДФЗ, който е и изпълнителен директор на РА, да постановява РФК по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ във връзка с приложението на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, каквото всъщност е процесното, е обусловена от наличието на материална компетентност за това, която компетентност да произтича на самостоятелно основание, в т. ч. и чрез извършено надлежно делегиране на правомощия. В тази връзка съгласно чл. 2д, ал. 2 от ЗПЗП Управляващият орган на ПРСР 2007 – 2013 г. може, след одобрение от министъра на земеделието, храните и горите, да делегира чрез договор част от функциите си по прилагане на програмата на ДФЗ – РА, което според съда е в унисон с разпоредбата на чл. 9, ал. 5, предложение последно от ЗУСЕФСУ. Подобна постановка се съдържа и в т. 11.2 от ПРСР 2007 – 2013 г., където ясно е записано, че УО ще сключи с РА специален договор/споразумение, в който подробно са описани всички конкретни задължения/делегирани функции/дейности по отношение на прилагането на програмата.

Доколкото наличието на коментираната делегация на правомощия е от съществено значение за валидността на оспорения пред съда административен акт – от гл. т. компетентността на посочения за негов издател административен орган, и с оглед факта, че първоначално по делото не бе представен актуален договор/споразумение за уреждане на правата и задълженията във връзка с прилагане на ПРСР 2007 – 2013 г. и в частност за делегиране на правомощия, свързани и с налагането на финансови корекции, както и предвид направеното в тази насока изрично възражение от страна на жалбоподателя, със свое определение от 22.11.2024 г. съдът отмени определението си за приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество, като във връзка с горното задължи ответника по делото да представи доказателства за наличието на надлежно делегирани правомощия по смисъла на чл. 2д, ал. 2 от ЗПЗП във връзка с чл. 9, ал. 1 и ал. 5 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ с допълнително указание, че непредставянето им в срок ще доведе до приемането за недоказани въпросните факти и обстоятелства.

От страна на ответника по делото бе представен Договор № РД50-61 от 11.04.2008 г. за уреждане на правата и задълженията във връзка с прилагане на ПРСР 2007 – 2013 г., но след 31.12.2015 г. договорът е преустановил своето действие. Последващ договор не е представен, като в тази насока и както вече бе споменато по-горе, в нарочна молба процесуалният представител на ответника изложи съображения за произтичаща по силата на закона компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ – РА.

Разпоредбите на чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 11 и чл. 11а от същия закон не обуславят прякото възникване на конкретни правомощия на изпълнителния директор на ДФЗ – РА да издава решения за налагане на финансови корекции по смисъла на специалния ЗУСЕФСУ и то в частност по отношение на ПРСР 2007 – 2013 г., доколкото цялостното прилагане на програмите за развитие на селските райони, в т. ч. администрирането на нередности и тяхното последващо санкциониране, се осъществява от една страна чрез евентуалното разпределение на функции между УО и ДФЗ-РА, или от друга самостоятелно от УО, т. е. така, както е предвидено в ЗПЗП и относимите актове. В първия случай реализирането на въпросните функции, от които произтичат и правомощията по чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, очевидно е опосредено от наличието и действието на актуален договор/споразумение по смисъла на чл. 2д, ал. 2 от ЗПЗП, какъвто в случая не бе представен.

В случая материалната компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ–РА не произтича директно и от Регламент (ЕС) № 1306/2013 от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕС) № 165/94, (ЕС) № 2799/98, (ЕС) № 814/2000, (ЕС) № 1290/2005 и (ЕС) № 485/2008 на Съвета, доколкото от прочита на чл. 54, §1 от регламента, правомощията във връзка с действията по възстановяване на суми от бенефициерите не са предвидени само и изцяло за РА, а и за органа, отговарящ за възстановяването, съобразно националното законодателство, тоест в случая – УО, което е в унисон с разпоредбата на §4, ал. 1 от ДР към ЗУСЕФСУ, приложимостта на която бе коментирана по-горе.

В заключение следва да се посочи, че поставена като условие за законосъобразност на административния акт компетентността на издателя му предопределя валидността на направеното с акта волеизявление, като в този смисъл липсата на правомощия на административния орган, издал съответния акт, води до нищожност на последния и то на самостоятелно основание.

Предвид всичко изложено следва да се приеме, че процесното РФК № 24/312/02621/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8537 от 22.11.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на ЕТ „Л. – К. П.“ е наложена финансова корекция в размер на 229 810,21 лв., е издадено при липса на компетентност и като такова следва да бъде обявено за нищожно.

Независимо от горното и за пълнота на изложението, съобразявайки разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът приема следното:

Обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, така и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ – неизпълнение на одобрени индикатори – неизпълнение на залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план приходи от субсидираната дейност и неизпълнение на заложени в бизнес плана параметри по отношение на устойчивата заетост. В изпълнение на изискването по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, разгледани, обсъдени и подложени на преценка са възраженията на жалбоподателя. Обосновано е и по какъв начин и на какво основание е определен размерът на следващата се финансова корекция за всеки неизпълнен одобрен индикатор и съответно размерът на наложената с обжалваното решение финансова корекция. С оглед на това съдът приема, че е спазено както изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и изискването на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансовата корекция по основание и размер с мотивирано решение.

Горният извод не се променя от обстоятелството, че в обжалваното понастоящем решение са изложени и мотиви (фактически и правни основания), несъответни на упражненото правомощие по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Както бе посочено вече, действително в Наредба № 29/11.08.2008 г. се съдържа предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, като са регламентирани и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми – чл. 46, ал. 1 и 2 от наредбата. Съгласно обаче приетото с влязло в сила решение № 2668 от 22.03.2022 г., постановено по адм. дело № 6960/2021 г. по описа на ВАС, §12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в настоящия случай, защото от една страна мониторинговият период е изтекъл на 02.10.2019 г., а от друга е налице нова норма в специалния закон. Неприложимостта на досегашния ред на предвиденото в наредбата по прилагането на ЗПЗП производство за възстановяване на БФП обуславя извод за неприложимост на посочените в обжалваното решение като основания за издаването на акта разпоредби на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Доколкото обаче, както беше посочено, упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП е обосновано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, от гл. т. наличието на материалноправната предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, съдът приема, че позоваването на неприложимите за случая разпоредби на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 на Наредба № 29 от 11.08.2008 г., като основание за определяне на финансова корекция, не представлява съществено нарушение на законовите изисквания за съдържанието на акта. Това позоваване не води до липсата на изискуемата се връзка между посоченото фактическо основание за упражненото административно правомощие и неговата правна квалификация от гл. т. на възприетото материалноправно основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция.

Спазени са и регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. В съответствие с чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ преди издаване на РФК административният орган е запознал бенефициера с констатациите си и му е предоставил възможност за писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя за наличието на допуснати процесуални нарушения в производството по издаване на процесния административен акт в по-голямата си част не са конкретни, а по-скоро общи и бланкетни, като не се подкрепят с никакви доказателства.

Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли са възприетите основания за извършването й, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата корекция. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), с извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред ЕК, са в съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство. Основанията за извършване на финансова корекция, нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от закона такова основание е и неизпълнение на одобрените индикатори. В закона не е установено съдържанието на понятието „одобрени индикатори“, но трайно изразено в съдебната практика е разбирането, че с характер на индикатори са показателите, чрез които се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата.

Според чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, а именно: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; насърчаване на предприемачеството в селските райони; насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на Фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Съгласно нормата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. кандидатите представят бизнес план по образец (приложение № 3) за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, а таблиците, включени в него, са във формат „xls“. В разпоредбата на ал. 2 на чл. 16 е регламентирано, че бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на СМР – за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от наредбата. Според дефиницията, дадена в §1, т. 6 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. „икономическа жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, а „устойчива заетост“ съгласно дадената в §1, т. 26 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. дефиниция е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.

Съгласно т. 4.12 от сключения договор за отпускане на финансова помощ по Мярка 312 ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като според т. 4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Съответно съгласно т. 9.1, б. „г“ от договора „одобрен проект“ е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми се съгласно Наредба № 29 от 11.08.2008 г. документи (включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312.

В този смисъл, според настоящата инстанция, изпълнението на задълженията на ползвателя по т. 4.12 (да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения проект) и по т. 4.18 от договора (да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора) се свързва пряко и с изпълнението на заложените в представения от кандидата и одобрен от ДФЗ бизнес план показатели, включително относно заетостта и размера на приходите от подпомаганата дейност. Заложените в бизнес плана показатели относно приходите от подпомаганата дейност и относно броя на заетите в субсидираната дейност лица се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т. е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. Още повече, че в самата ПРСР 2007 – 2013 г. посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 312.

Реализирането на по-ниски от заложените в плана приходи от дейността и неизпълнението на ангажимента за поддържане на определен брой работни места засягат условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, защото именно с оглед на заложените в бизнес плана прогнозни приходи от дейността и поетия ангажимент за поддържане на работни места проектът е бил определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Ето защо безпротиворечиво и константно в съдебната практика, която съдът споделя изцяло, се приема, че заложените в бизнес плана показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект, като неизпълнението на показателите, обуславящи предоставянето на БФП по мерки от ПРСР (включително непостигането на заложените в одобрения като част проекта бизнес план показатели относно приходите от подпомаганата дейност и относно броя на заетите в дейността лица), представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и съответно съставлява основание за извършване на финансова корекция.

В случая от доказателствата по делото се установява и в тази връзка съдът приема за доказано, че въз основа на извършена от органите на ДФЗ проверка след плащане в периода от 24.06.2019 г. до 27.06.2019 г. правилно е констатирано, че реалното изпълнение на одобрения бизнес план, средноаритметично за 3 пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.), е в размер на 5,58% от заложените приходи, което се подкрепя и от изготвената по делото СИЕ, макар стойностите да се различават минимално (5.45%). Последното се дължи на факта, че годишно заложените приходи в бизнес плана в действителност са от по 61 500.00 лв., докато административният орган приема 60 000.00 лв. За съда това нарушение, макар веднъж вече отбелязано в предходно развилото се съдебно производство, не е съществено, доколкото не се отразява по никакъв начин на окончателния размер на финансовата корекция. Приема се за доказано също и това, че не е изпълнено залегналото в одобрения с договора за подпомагане бизнес план разкриване на едно работно място, като и в тази част експертизата потвърждава фактическия извод на административния орган, т. е. налице е и неизпълнение на показателя „устойчива заетост“, представляващ също индикатор по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Всъщност конкретен спор по фактите относно констатираните неизпълнения не е налице, като спорно се явява прилагането на правото към установените факти.

Така, макар и с получената финансова подкрепа ЕТ „Л. – К. П.“ да е построил къща за гости, която е функционираща и към момента, след като бенефициерът не е постигнал заложените в одобрения проект показатели за приходи и за устойчива заетост, непостигнати в цялост се явяват и целите на програмата, подкрепена от ЕЗФРСР, респективно целите на подпомагането по Мярка 312. При предоставяне на БФП по реда на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. показателите в бизнес плана в частта му за приходите от подпомаганата дейност и в частта за устойчивата заетост са индикатори за постигането на целите на мярка 312 от ПРСР 2007 – 2013 г., като неизпълнението на посочените индикатори обосновава извод, че не са постигнати целите на мярката, посочени в чл. 2 от наредбата, както и че са нарушени принципите на добро финансово управление и по-специално принципа на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата; критериите за оценка, посочени в приложение № 6. Следователно проектът се одобрява при точно определени параметри – инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна – анализ на заложените приходи и разходи след реализация на инвестиционния проект. Одобряването на кандидата за предоставянето на БФП в определен размер, несъмнено е обвързано с доказана жизнеспособност на инвестицията, включително от гл. т. на реализирането на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност за постигане целите на мярката. След като изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните от кандидата приходи и брой работни места, чрез които обосновава и доказва жизнеспособността на инвестицията, е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, достигането на заложените показатели в одобрения като част проекта бизнес план, включително относно приходите от субсидираната дейност и относно броя на заетите в дейността лица, са релевантни за преценката на изпълнението на одобрените индикатори, относими за постигане на целите на мярка 312 от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. Действително от доказателствата по делото се установява, че заявената инвестиция е изпълнена, къщата за гости функционира по предназначение и през целия период от израждането й има реализирани приходи. При условие обаче, че реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените такива, съгласно одобрения бизнес план и нарушението е продължило над една финансова година, не може да се приеме, че се касае за несъществени несъответствия при изпълнението на бизнес плана, които не се отразяват на икономическа жизнеспособност на инвестицията и съответно на постигането на устойчива заетост, като една от целите на мярка 312 от ПРСР 2007 – 2013 г. В тази връзка и с оглед установяванията по делото е доказано наличието на материалноправното основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция, доколкото непостигането на заложените в бизнес плана показатели, за които е предоставена БФП по мярка 312 от ПРСР 2007 – 2013 г., при реално неизпълнение за повече от две финансови години, представлява отклонение, субсумиращо се в хипотезата на „неизпълнение на одобрени индикатори“ по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона, решаващият административен орган е приел, че непостигането на заложените показатели в одобрения като част проекта бизнес план относно приходите от подпомаганата дейност и относно броя на заетите в дейността лица, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, като основание за определяне на финансова корекция.

Съгласно чл. 56, §1 от Регламент (ЕС) №1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки (ДЧ) извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Според т. 42 от решение на СЕС от 8 май 2019 г. по дело С-580/17, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007 – 2013 г. и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, т. е. след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент № 1306/2013, като пряко приложим. Член 58, §1 от Регламент № 1306/2013 задължава ДЧ да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, включително да възстановят неправомерните плащания. На основание и по силата на законовата делегация по чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, от ДФЗ – РА са приети Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. П. П. представляват вътрешен нормативен акт, който установява правилата за определяне на размера на оттеглянията на помощта в случаите по чл. 63, параграф 1 от Регламент (ЕС) №1306/2013 при неизпълнение на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, приети в изпълнение на член 35, параграф 2 от Д. Р. (ЕС) №640/2014. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3, Правилата се прилагат в случаи на нарушения, установени от ДФЗ – РА, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на БФП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., произтичащи от предоставена БФП, като размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., са посочени в приложението към Правилата. Въпросните правила са приложими в настоящия случай и по аргумент от влязло в сила решение № 15545 от 15.12.2020 г., постановено по адм. д. № 8071/2020 г. по описа на ВАС – петчленен състав.

В случая, в съответствие и при приложение на т. 18 и т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата, правилно на бенефициера по мярка 312 от ПРСР 2007 – 2013 г. – ЕТ „Л. –К. П.“, е определена финансова корекция в размер на 22 981.02 лв., представляваща 10% от получената субсидия (за неспазване на заложени в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост при неизпълнение равно или по-малко от 50%) и съответно финансова корекция в размер на 229 810. 21 лв., представляваща 100% от получената финансова помощ (за реализирани приходи от подпомаганата дейност под 20% от заложените в одобрения бизнес план приходи). При определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко от нарушенията са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността им, в съответствие с изискванията на чл. 35, §3 от Д. Р. (ЕС) №640/2014, при прилагане на относимите хипотези за неизпълнение, което не засяга подпомаганата дейност в цялост и отклонението от заложените в бизнес плана финансови параметри и тези по отношение на устойчивата заетост не възпрепятстват постигането на целите на предоставеното подпомагане и изпълнението на проекта. При спазване на изискването по чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена една обща финансова корекция за двете нарушения, размерът на която е равен на най-високия приложим процент – 100%. С оглед на последното съдът приема, че правилно е определен и размерът на следващата се финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ.

Съответствието на обжалвания административен акт с материалния закон в посочения смисъл, определя и съответствието му с целта на закона – защита на финансовите интереси на Съюза (член 58, § 1 от Регламент (ЕС) №1306/2013), поради което, абстрахирайки се от установените предпоставки за обявяване на нищожността му, отсъства основание за отмяната му по чл. 146, т. 5 от АПК. Не е налице и нарушение на принципа на пропорционалност по чл. 6 от АПК, доколкото както беше посочено, определеният размер на финансовата корекция, отчита както степента на изпълнение на заложените в бизнес плана показатели, така и продължителността на неизпълнението.

Предвид изхода на спора, обусловен основно от съображенията свързани с необходимостта от обявяване нищожността на РФК, искането на жалбоподателя за разноски се явява основателно, като в тежест на ДФЗ следва бъде възложено заплащането на сумата от 9 951.20 лв., от които 1700.00 лв. заплатена държавна такса, 900.00 лв. възнаграждение за изготвяне на СИЕ и 7 351.20 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение за налагане на финансова корекция № 24/312/02621/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8537 от 22.11.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на ЕТ „Л. – К. П.“ е определена финансова корекция в окончателен размер на 229 810,21 лв., представляваща 100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ по сключен договор № 24/312/02621 от 02.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ във връзка с реализация на проект – „Къща за гости в [населено място] баня, местност „Гереня“, по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013, подкрепена от ЕЗФРСР.

 

ОСЪЖДА Държавен „Фонд земеделие“ [населено място] да заплати на ЕТ „Л.-К. П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място] баня, област Стара Загора, „Стопански двор – С.“ офис 1, сумата от 9 951.20 лева (девет хиляди деветстотин петдесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.