Решение по дело №466/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260386
Дата: 29 декември 2020 г. (в сила от 2 февруари 2021 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20193230100466
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е  

гр. Добрич, 29.12.2020година

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

         Добричкият районен съд, шести състав, в открито съдебно заседание на тридесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

при участието на секретаря Калинка Михайлова, сложи за разглеждане гражданско дело № 466 по описа на съда за 2019 година, докладвано от съдията и за да се произнесе , взе предвид следното:

          Производството е за делба във фазата на извършването й.

С влязло в сила  решение№ 1449/31.12.2019г. е допусната делба на следния недвижим имот:

           ***с административен адрес град Добрич, ***, с площ от 16.00 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: няма, разположен в ПИ *** с предназначение на самостоятелния обект : гараж в сграда, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, между съделители при квоти: К.М.В., ЕГН **********-1/6ид.ч., В.М.В., ЕГН ********** 1/6ид.ч. и В.К.В., ЕГН **********- 4/6ид.ч.

         В срока по чл. 346 от ГПК, в първото по делото съдебно заседание от втората фаза на делбата, на 25.06.2020г. ищцовата страна е депозирала иск по сметки за осъждане на съсобственика В.М.В., ЕГН *********** да заплати на ищцата сумата от 540лева. В откритото заседание, в което присъства и ответника по сметната претенция, ищецът уточнява, че претендира сумата като обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения гараж, съответстващо на идеалната част на ищцата, за период от три години преди завеждане на иска по сметки, т.е от 25.06.17г. до подаване на иска на 25.06.2020г.

        В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, че В. Василв еднолично ползва съсобствения гараж. Наемната цена на гаража възлизала на 90лв месечно, респективно по 15лева за частта на ищцата, което за исковия период формирало цената на иска.

         В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който сметната претенция е намерена за допустима, но неоснователна. Сочи се липса на сключен между съсобствениците договор за наем. В случай, че се претендира обезщетение, последното се дължало само след отправена покана от неползващия съсобственик. Сочи се чл.84 от ЗЗД .

       ОТНОСНО СПОСОБА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА:  

       Допуснатият до делба гараж е реално неподеляем съобразно изискванията на Наредба № 7/22.12.2003год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Заключението по допуснатата оценъчна експертиза установява пазарната оценка на допуснатия до делба имот в размер на 9300лева съгласно приетата и неоспорена повторна експертиза.

     Изложеното обосновава извода, че е налице единствен, неподеляем имот, който не може да се постави в дял на който и да е от съделителите.

          С оглед констатацията за неподеляемост на имота и изявленията на страните, настоящия състав приема, че е налице невъзможност за поставяне на имота в дял на която и да е от страните. Горното обосновава извод за изнасянето му на публична продан, при приложение на разпоредбата на чл. 348 от ГПК.

        На основание т.8 от Тарифа за таксите събирани от съдилищата по ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела си от процесния гараж.

          По сметната претенция: Предявеният иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот за минал период, черпи правното си основание от разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.31,ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, като неползуващият има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл.31,ал.2 ЗС. Фактът,че един от съсобствениците ползува цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик.

Безспорно е за страните и установено с влязъл в законна сила съдебен акт, че ищцата К.В. притежава 1/6 идеална част от процесния гараж, колкото и ответникът В.. Не се спори между страните и обстоятелството, че В.В. ползва самостоятелно гаража. В първата фаза на делбата дори последния въвежда твърдение, че е владял и владее самостоятелно гаража, като се представиха гласни доказателства относно ползването на гаража от този съсобственик.

По делото е прието и заключение относно средните наемни цени за подобен вид имоти. Вещото лице В.В. определя средна наемна цена в размер на 55лв.

Разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползуващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение,за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик. В отговор на вменената тежест да престави доказателства за отправяне на писмена покана за заплащане на обезщетение, ищцата К.В. представя писмо, адресирано от нея до ответника. При подробен прочит на текста  се установява, че ищцата призовава ответника да си уредят доброволно отношенията относно наследствените имоти, относно ренти. В текста, обаче липсва отправено изявление В. да заплаща на ищцата обезщетение за общия наследствен гараж.

При така, установените обтоятелства се налага извода, че един от кумулативно необходимите елементи на предявения иск не е доказан. Липсата на писмено изявление с покана за плащане на обезщетение, връчено на ответника по иска по сметки, води на извод за неоснователност на сметната претенция.

        По искането за привременни мерки: В открито съдебно заседание от 25.06.2020г. ищцата К.М.В. е депозирала молба ответникът да и заплаща обезщетение за лишаване от ползването до приключване на делбеното производство. По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползуването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползуването на имота, следователно, винаги и само занапред във времето, т.е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила. Доколкото самата молба по този ред представлява писмено поискване за  компенсиране невъзможността да се ползва общия имот, то при доказано еднолично ползване от ответника В., последния следва да бъде осъден да заплаща на К.В. обезщетение съразмерно на нейната идеална част от имота. Размерът на това обезщетение следва да се определи съобразно средните наемни цени за подобен вид имоти, в каквото насока е допусната експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че  месечния наем е в размер на 55 лева. Съответно, за 1/6ид. част, обезщетението възлиза на 9,17лева месечно. Молбата на К.В. за този размер се явява основателна и подлежи на уважаване, начиная от датата на постановяване на съдебния акт- 29.12.2020г. до окончателното приключване на съдебното производство.

          Относно разноските: Присъждане на разноски е поискала ищцата К.В.. Последната е сторила разноски за адвокат Г. 600лв. в първата фаза на делбата. Представено е и пълномощно на адв.А. /л.184/, за сумата от 600лв. Представено е и отделно пълномощно на адв. А. за сумата от 400лв., с основание представителство в първата фаза на делбата. Освен това, от К.В. са направени разноски за съдебно-оценъчна експертиза в размер на 180лева.

          Доколкото в производството по допускане на делбата се разви съдебен спор относно квотите на съделителите в съсобствения гараж, съдът следва да разпредели разноските в делбеното производство. От общо направените разноски за адвокатска защита, съдът, като приложи правилото че се възмездяват разноските само за един адвокат,  приема, че по делото възмездимите разноски на ищеца за адвокат възлизат на 600лева адвокатско възнаграждение за адв.Г. за първата фаза и 600лв. за адвокат А. за втората фаза. Ищцовата страна претендира възмездяване на разноски за адвокат в размер на 1000лева. Съдът следва да се произнесе за така поисканите разноски, заедно с тези за оценъчна експертиза, или общия разход на ищцата е 1180лева. След приспадане частта на ищцата /1180лв. :6 = 196,67лв. разноски съответстват на частта на ищцата/, подлежащите на възстановяване  разноски са 196,66лв. от В.М.В.  и 786,67лв. от В.К.В..

Ответникът В.В. също е поискал присъждане на разноски. Последния е представил доказателства за адвокатско възнаграждение в размер на 600лева за делбата и 180лева за оценъчната повторна експертиза. След приспадане частта на самия ответник, останалата свръх дела му сума следва да се разпредели в тежест на К.В. в размер на 130лева и В.В. 520лева.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответната страна  е поискала и присъждане на разноски по иска по сметки. Представени са доказателства за адвокатско възнаграждение в размер на 300лева. С оглед отхвърлянето на иска, ищцата К.В. следва да бъде осъдена да ги заплати на ответника В.В.. Шщцата следва да заплати и дължимата държавна такса по сметния иск в размер на 50лв. по сметка на РС Добрич.

        По изложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:

           ***с административен адрес ***, с площ от 16.00 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж: *** под обекта: няма, над обекта: няма, разположен в ПИ *** с предназначение на самостоятелния обект : гараж в сграда, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, между съделители при квоти: К.М.В., ЕГН **********-1/6ид.ч., В.М.В., ЕГН ********** 1/6ид.ч. и В.К.В., ЕГН **********- 4/6ид.ч.

         ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН ********** да заплаща на К.М.В., ЕГН ********** обезщетение за лишаване от ползването на ***с административен адрес ** представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, в размер на 9,17лева месечно, начиная от  29.12.2020г. до приключване на производството по гр.д№ 466/2019година.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от К.М.В., ЕГН ********** срещу В.М.В., ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 540лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ***с административен адрес ** с площ от 16.00 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съответстващо на идеалната част на ищцата, за период от три години преди завеждане на иска по сметки, т.е от 25.06.17г. до подаване на иска на 25.06.2020г.

         ОСЪЖДА всеки от съделителите да заплати по сметка на РС Добрич държавна такса по извършване на делбата съразмерно на дела му в съсобствеността, както следва : К.М.В., ЕГН **********-62лв., В.М.В., ЕГН ********** - 62лв. и В.К.В., ЕГН **********- 248лв.

ОСЪЖДА К.М.В., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Добрич държавна такса в размер на 50лева по иска по сметки.

ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН ********** да заплати на К.М.В., ЕГН ********** сторените разноски в делбеното производство в размер на 196,66лв.

         ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН ********** да заплати на К.М.В., ЕГН ********** сторените разноски в делбеното производство в размер на 786,67лв.

ОСЪЖДА К.М.В., ЕГН ********** да заплати на В.М.В., ЕГН ********** разноски по делбата в размер на 130лв. и адвокатско възнаграждение по отхвърления иск по сметки в размер на 300лева.

ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН ********** да заплати на В.М.В., ЕГН ********** разноски по делбата в размер на 520лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.                    

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :..........................