Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 316 , 06.11.2019г.,
гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На седемнадесети октомври през 2019 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 306 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от АД “ЕПП”, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.В 9009, В
Тауърс-Г, бул.”ВВ”, представлявано от П С С Я М Д и Г К- членове на
Управителния съвет, действащи чрез упълномощен юрисконсулт М.Й.М., ЕГН-**********
против В.А.А., ЕГН-********** ***, за установяване със сила на присъдено
нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество заплащане на сумата в общ размер на 351.10 (триста
петдесет и един лева и 10 ст) лева за обект на потребление, находящ се на
посочения горе адрес в с.К обл.Р с абонатен номер:, клиентски номер: , в която сума са включени неплатени
фактури, издадени за периода от 17.04.2018г. до 27.08.2018г., за сумата от 341.97 (триста четиридесет и един
лева и 97 ст) лева, представляваща
главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия и такса
възстановяване, както и мораторна лихва
върху главницата в размер на 9.13 (девет
лева и 13 ст/ лева, представляваща сбор от мораторната лихва по всяка една
фактура за периода от датата на падежа й до 06.12.2018г., както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение за същото вземане до окончателното му изплащане. В исковата молба
се твърди, че ответницата е клиент на ищцовото дружество, с
посочения горе клиентски номер във връзка с продажба на ел.енергия за посочения
обект на потребление, които облигационни отношения се регламентират от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото
дружество, приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) от УС на
дружеството и одобрени от ДКЕВР, понастоящем КЕВР.
Ответницата не изпълнила
задължението си да заплаща доставената и консумирана от нея
ел.енергия за процесния период, съобразно договорените условия, поради което
ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило
със Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д.№ 18/2019г.
по описа на РС-гр.Исперих. Тъй като длъжникът не бил намерена
на установения постоянен и настоящ адрес в страната за връчване на издадената
срещу нея заповед за изпълнение, по указание на
съда, дадено с Разпореждане от 08.03.2019г.
по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок
настоящия иск за установяване на вземането си. В съдебно заседание ищцовото дружество
чрез процесуалния си представител, признава извършено от ответницата плащане на
претендираните задължения след подаването на исковата молба, което счита за
признание относно основателността на исковата претенция и моли в тази връзка
съдът да уважи изцяло предявения иск, както и да присъди в полза на дружеството
сторените разноски по заповедното и по настоящото исково производство, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение, дължимо на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с Наредбата за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС № 4/06.01.2006г.
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата В.А.А., ЕГН-********** ***, не е намерена
на посочения адрес, установен като неин постоянен и настоящ адрес в страната.
Назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.В.К.,***,
представя писмен отговор, като счита предявените искове за допустими, а в
съдебно заседание ангажира и становище по същество за отхвърляне на иска
предвид извършеното плащане на задълженията след подаването на исковата молба,
признато от ищцовата страна. По отношение на разноските счита, че следва да
бъдат присъдени ако съдът приеме, че ответницата е дала повод за завеждане на
делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество “Е-П П” АД – гр.В
осигурява снабдяването с електрическа енергия, като всеобщо предлагана услуга
по смисъла на Закона за енергетиката, на потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа на “Е-ПМ” АД-гр.В срещу заплащане, като я закупуват от
дружеството-снабдител, осъществяващо териториално обособена дейност. В тази е
безспорно, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по
силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия при публично известни
общи условия, по силата на които ответницата е
потребител на ел.енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ) и клиент на ищцовото дружество за описания в
исковата молба обект на потребление, находящ се на адрес: с.К
обл.Р, ул.”Ю Г” № , с абонатен номер: , клиентски номер: .
Видно
от представеното извлечение от сметка към 06.12.2018г. и описаните в него, и
приложени по делото фактури, издадени за периода от 17.04.2018г. до
27.08.2018г., е отчетена за същия обект на потребление консумация на
ел.енергия, както следва:
- по Фактура №
ТП3301361705/17.04.2018г., с падеж – 17.04.2018г. – начислена сума от 19.00
лева, представляваща такса за възстановяване на захранването;
-
по Фактура № ФП0268108550/20.06.2018г., с падеж – 25.07.2018г. за сумата от
134.35 лева, за период от 06.05.2018г. до 05.06.2018г.;
- по Фактура №
ЛП3223481236/04.07.2018г., с падеж – 24.07.2018г. за сумата от 0.72 лева,
представлваща обезщетение за забава;
-
по Фактура № ФП0269208627/19.07.2018г., с падеж – 27.08.2018г. за сумата от
95.16 лева, за периода от 06.06.2018г. до 05.07.2018г.;
- по Фактура №
ЛП3223684324/06.08.2018г., с падеж – 26.08.2018г. за сумата от 0.82 лева,
представляваща обезщетение за забава;
- по Фактура №
ФП0270457953/20.08.2018г., с падеж – 25.09.2018г. за сумата от 72.92 лева, за
период от 06.07.2018г. до 05.08.2018г. и
- по Фактура № ТП3301392247/27.08.2018г., с падеж – 27.08.2018г. за сумата
от 19.00 лева,
представляваща такса за възстановяване на захранването.
Според същите документи,
ищцовото дружество е доставяло в полза на ответницата и е отчетена консумирана електрическа
енергия за посочения обект на потребление с електромер № 1114021566100853, като
консумацията е отчитана ежемесечно и са издадени цитираните горе фактури за
съответните периоди, относими към периода на исковата претенция.
Поради
неплащане в срок от страна на ответницата на обсъдените горе парични
задължения, ищцовото дружество предприело постъпки и със Заявление вх.№ 140/16.01.2019г.
сезира заповедно производство по ч.гр.д.№ 18/2019г. по описа на РС-гр.Исперих,
по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед от 17.01.2019г. за
изпълнение на парично задължение, възлизащо в размер на 341.97 (триста четиридесет и един лева и 97 ст) лева – главница за
консумирана и незаплатена електрическа енергия, вкл. и такса възстановяване по
фактурите, издадени за периода от 17.04.2018г. до 27.08.2018г., 9.13 (девет лева и 13 ст/ лева - мораторна
лихва, представляваща сбор от мораторната лихва по всяка една фактура за
периода от датата на падежа й до 06.12.2018г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 16.01.2018г. до изплащане на вземането, както и направени по делото
разноски в размер на 25.00 (двадесет и
пет) лева – дължима ДТ и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 (петдесет) лева. Тъй като
Заповедта е връчена на длъжника (ответницата по настоящото дело) при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5
от ГПК и по указание на съда, дадено по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с
ал.4 от ГПК (изм. ДВ бр.86/27.10.2017г., в
сила от 31.10.2017г.) с Разпореждане от 08.03.2019г., ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.
В хода на
настоящото съдебно производство длъжникът В.А.А.,
ЕГН-********** е изплатила изцяло задълженията си по процесните Фактури,
като ищцовата страна признава изцяло извършеното плащане, но претендира като
неизплатени и дължими направените разноски по заповедното производство и по
настоящото исковото производство, образувани по повод събиране на процесните
вземания.
В
производството по настоящото дело ищцовото дружество е направило съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 225.00 лева, включващи 75.00 лева -доплатена
ДТ при образуване на исковото производство и 150.00 лева – заплатено
възнаграждение за особения представител на ответницата. Претендира и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, дължимо на основание
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ,
като е претендирано в минималния размер по чл.25, ал.1 от цитираната Наредба. За
обсъдените разноски страната представя Списък по чл.80 от ГПК. Ответницата не е
направила разноски по делото.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и
намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен
в срока по чл.415, ал.4 от ГПК при спазване указанието на РС-гр.Исперих по
Разпореждането от 08.03.2019г. по ч.гр.д.№ 18/2019г. по описа на съда, дадено
към заявителя и ищец в настоящото производство “Е-П П” АД-гр.В При условията на
чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 16.01.2019г.
Разгледан по същество –
искът е неоснователен.
Безспорно установените по
делото фактически обстоятелства сочат на възникнало и съществуващо между
страните договорно правоотношение за продажба на електрическа енергия. В
качеството си на снабдител и продавач на електрическата енергия, ищцовото
дружество доставяло такава на ответницата, която тя консумирала през поцесния
период 06.05.2018г.
до 05.08.2018г. (по дати на издаване на фактурите за консумирана
електроенергия, такси за възстановяване на захранването и обезщетения за забава:
17.04.2018г.
до 27.08.2018г.., заявен от ищеца), но не заплатила своевременно
дължимата за нея цена. Дължимите от потребителя В.А.А.,
ЕГН-********** суми за процесния
период са й съобщавани от Продавача при условията и по реда на чл.18а от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е-П П АД чрез
представените по делото фактури, като от своя страна потребителят е следвало да
заплати използваната електрическа енергия по начина и в сроковете, посочени във
Фактурата, съгласно чл.29 във вр. с чл.18, т.2 и в изпълнение на задължението
му по чл.17, т.2 от същите Общи условия. Съгласно чл.26, ал.6 от същите ОУ,
потребителят се счита надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението, като при това положение изпада
в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращане на изрична покана за плащане, а съгласно чл.38 от ОУ – при
неизпълнение на задължението си за плащане в срок, дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки прсрочен ден.
При спазване
правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в
тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила
паричното си задължение към ищеца, като е заплатила
дължимата цена на кансумираната от нея
електреческа енергия или са настъпили други правопогасяващи задължението й
обстоятелства. Същата
не ангажира пред съда такива доказателства, но е направено признание от ищеца на неизгодните за
него факти, а именно извършено от ответницата след
завеждането на иска плащане на претендираните от ищеца вземания по процесните фактури,
което следва да се вземе предвид от съда при условията на чл.235, ал.3 от ГПК,
имащо значение за спорното право.
По
този начин се налага извода за неоснователност на предявения от ищеца
установителен иск поради недължимост на претендираните от него парични
вземания, вследствие издължаването им в хода на съдебното производство, респ.
искът следва бъде отхвърлен.
Доколкото
този изход на делото е обусловен от действия на ответницата, извършени след
завеждането на иска (предвид, че е погасила в хода на съдебното производство
претендираните вземания), т.е. с поведението си е дала повод за завеждане на делото
и по аргумент на противното от чл.78, ал.2 от ГПК, съдът прецени, че следва да
бъдат възложени на ответницата направените от ищеца съдебни и деловодни
разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното производство –
арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от
иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от 450.00 лева, в това
число заплатената ДТ от 100.00 лева (25.00 лева по заповедното производство и
75.00 лева – доплатена ДТ по исковото производство), 150.00 лева – заплатено
възнаграждение на особения представител на ответницата и дължимите
възнагаждения за юрисконсулт, от които 50.00 лева – присъдено по
заповедното производство и 150.00 лева, дължимо по исковото производство, на основание чл.78,
ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от АД “Е-ППи”, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр.В, ВТауърс-Г, бул.”В В” , представлявано от
П С С Я М Д и Г К - членове на Управителния съвет, действащи чрез упълномощен
юрисконсулт М.Й.М., ЕГН-********** против
В.А.А., ЕГН-********** ***, за
установяване със сила на присъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество
заплащане на сумата в общ размер на
351.10 (триста петдесет и един лева и 10 ст) лева за обект на потребление,
находящ се на посочения горе адрес в с.К, обл.Р, с абонатен номер: клиентски номер: , в която сума са включени неплатени фактури, издадени за периода от
17.04.2018г. до 27.08.2018г., за сумата
от 341.97 (триста четиридесет и един лева и 97 ст) лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена
електрическа енергия и такса възстановяване, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 9.13 (девет лева и 13 ст/ лева, представляваща сбор от мораторната
лихва по всяка една фактура за периода от датата на падежа й до 06.12.2018г.,
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане до окончателното му
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване на задълженията в хода на
съдебното производство, съобразено от
съда при условията на чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
В.А.А., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на
АД “ЕППи”- гр.В ЕИК, представлявано от П С С, Я М Д и Г К- членове на
Управителния съвет:
- сумата от 75.00 (седемдесет
и пет) лева – направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№
18/2019г. на РС-гр.Исперих и
- сумата от 375.00 (триста седемдесет и пет) лева – направени
разноски по настоящото исково производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 18/2019г.
на РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: