Р Е Ш Е Н И Е
№261622/17.5.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети април, две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7129 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен иск от „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. срещу С.И.М., ЕГН **********,***
за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 247.17 лв.,
представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от
03.07.2015 г. до 08.05.2019 г. по партида с абонатен № *, за обект, находящ се
в с. *, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 07.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и 35.54
лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница,
начислено за периода от 10.09.2015 г. до 30.09.2019 г., за които суми са
издадени фактури в периода 10.08.2015г. – 10.05.2019 г, за което вземане по ч. гр. д. № 16047 по описа на ВРС за 2019 год.
е издадена Заповед № 7225/ 08.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК.
В
исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2,
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от общите условия за
предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и К - оператор
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД. В рамките на процесния период, от
страна на ищеца са доставяни ВиК услуги в обекта на ответника, потребени, но
незаплатени от последния.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител уточнява, че отчетът на
водомерите от началото на 2018 г. и до настоящия момент се извършва,
посредством електронен карнет – таблет.
Ответникът
– С.И.М., чрез назначения му особен представител,
депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи както за
недопустимост, така и за неоснователност на предявения иск. Възражението си за
недопустимост обосновава с доводи за липса на идендитет между вземането,
предмет на заповедта за изпълнение и процесното. Оспорва облигационната
обвързаност между страните, факта на доставка на претендираните количества ВиК
услуги, Възразява срещу начина на отчитане на потребените количества ВиК –
услуги, като намира, че същият не е съобразен с разписаните в ОУ правила.
Релевира възражение за погасяване по давност на вземането по фактурата,
издадена на 07.10.2019 г. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за
изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 16047/ 2019 г. на ВРС.
В тежест на ищеца е да установи, при
условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между
страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги,
както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил
дължимата услуга и нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението.
Отношенията
между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба,
отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се
присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба.
С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е
предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за
предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители,
които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба
№ 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако
потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се
касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила
на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между
страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.
В настоящата
хипотеза, данните по делото (нотариални актове, заявление за промяна
на партида, справка за недобора на частен абонат, карнетни листи, експертното
заключение) установяват наличие на открита на
името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта
на присъединяване на конкретния обект към водопреносната мрежа,
поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна
връзка между страните, правилата в отношенията между страните по която се
уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. Видно от приложените
на л. 27-30 двустранни протоколи, подписани от ответника в качеството му на
потребител на ВиК услуги, декларация по ЗМДТ, както и въз основа на данните от
представените карнетни листи и КП № 23/ 12.03.2021 г., за обекта в с. И. е определен абонатен № *, чийто титуляр към м. март 2021 г. е ответника.
Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора, „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Ето защо следва да се приеме, че
ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Няма
спор между страните по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени
предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице
възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество е да установи, че
осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъдат съобразени
правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. В чл. 23
от ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на средствата за търговско
измерване (водомерите) – същото следва да се извършва от служител на ВиК
оператора, след предварително обявяване датата за това, чрез
писмено съобщение, в присъствието на титуляра на абонатния номер или
на негов представител. При водомери с дистанционно отчитане, се извършва
физическа проверка и отчет минимум веднъж годишно. По този начин
резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото
време, с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден за
себе си факт. Последното е от значение, с оглед доказателствената сила на
карнетния лист – той представлява частен свидетелстващ документ, поради което
се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя
му факти, а също и е непротивопоставим на страната, която не го е подписала.
В конкретния случай,
представеният на л. 77-79 от делото карнетен лист, касаещ данните на водомер № *, с пломба № *, не съдържа
подпис на потребителя или на негов представител. Подпис на абоната
е положен в КП № */ * г. за подмяна на индивидуален водомер, който обаче не съдържа
показания на демонтирания водомер № *. Посочени са единствено, че новия водомер
№ * е с нулеви показания. Подпис на абоната е положен и в КП № 35, в което също
не са посочени показанията на демонтираното СТИ, а само, че монтирания е с
нулеви такива. Макар и съдържащи подпис на ответника, при липса на посочени
показания на демонтираните водомери, констативните
протоколи не са в състояния да удостоверят съгласие на абоната,
че е запознат и е съгласен с с показанията на СТИ към момента на демонтажа.
В тази връзка, следва да се приеме, че представените констативни протоколи и карнетни листи, не установяват
основания за начисляване на посочените в същия количества
на ВиК услуги за периода от 10.08.2015 г. до 10.05.2019 г. Извод в обратна
насока не може да се формира и въз основа на данните от КП от 12.03.2021 г., до
колкото същия касае период от почти две години, след датата на издаване и на
последната фактура. Същевременно, приобщената съдебно – счетоводната
експертиза е относима единствено за размера на задълженията.
Изложеното
обуславя извода, че ищеца не установи основание на начисляване на ВиК – услуги за процесния период.
Претенцията за установяване на вземане в размер на 247.17 лв., за периода
03.07.2015 г. – 08.05.2019 г., е неоснователна поради което и същата
следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция за
установяване на вземане в размер на 35.54 лв., съставляващо обезщетение
за забава върху уважената част от главницата, начислено върху задължението по
всяка фактура, за периода 10.09.2015 г. до 30.09.2016 год., поради което и
следва да бъде уважена.
С оглед
изхода на спора, разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. срещу С.И.М., ЕГН **********,***
иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 247.17 лв. (дваста четиридесет и седем лева и седемнадесет
стотинки), представляваща
незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 03.07.2015 г. до
08.05.2019 г. по партида с абонатен № *, за обект, находящ се в с. *, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и 35.54 лв. (тридесет и пет лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за
периода от 10.09.2015 г. до 30.09.2019 г., за които суми са издадени фактури в
периода 10.08.2015г. – 10.05.2019 г, за
което вземане по ч. гр. д. № 16047 по описа на ВРС за 2019 год. е издадена
Заповед № 7225/ 08.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 896, ал. 1 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: