Решение по дело №2242/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 449
Дата: 10 юни 2022 г.
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20212230102242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Сливен, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Б.
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20212230102242 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени положителни
установителни искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено, че ответницата дължи сумите, за които срещу нея е
издадена заповед по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 406/2020 г. на СлРС, която е
връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
В исковата молба са изложени подробни съображения в подкрепа на
предявените искове, като се твърди, че ищцовото дружество е универсален
правоприемник на предходния кредитор, а ответницата е поръчител по
договор за кредит с краен падеж 05.11.2019г. Сочат се размерите на
дължимите суми и се иска признаване за установено, че ответницата дължи
вземанията, за които срещу нея е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Претендират се разноските по делото.
Назначеният от съда особен представител на ответницата е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва нейната основателност. Изложени
са съображения в подкрепа на доводите за неоснователност на исковете,
включително и с позоваване на неспазването на шестмесечния срок по чл.147
ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се
1
представлява. В писмена молба се иска уважаване на исковете.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от надлежно
преупълномощен представител по чл.47, ал.6 от ГПК, който поддържа
представения отговор.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между „Експресбанк“ АД с универсален правоприемник ищцовото
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Московска” №19 и ответницата Й.М. като поръчител и С.Г.
като кредитополучател е сключен на 27.10.2016г. договор за кредит Експресо
№872014632160, като кредиторът е изпълнил реално своите задължения и е
предоставил потребителски кредит в размер на 2000 лева. Крайният срок на
договора за кредит е 05.11.2019г.
„Експресбанк“ АД е подало на 05.02.2020г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответната страна /като
поръчител/ и срещу кредитополучателя за дължимите суми по сключения
между тях договор.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №182/10.02.2020г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 406/2020г. по описа на
СлРС за заплащане солидарно от страна на длъжника С.Г. и ответницата-
поръчител Й.М. на кредитора „Експресбанк“ АД /с универсален
правоприемник към момента ищцовото „БАНКА ДСК” ЕАД/ на посочените в
заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта
е издаден и изпълнителен лист.
Заповедта е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК. В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове. До момента
сумите по издадената срещу ответната страна заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК не са заплатени и същите съответстват на действителния
размер на задълженията.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства. На писмените доказателства и заключението на вещото лице
2
бе дадена вяра като допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество са изцяло основателни.
По делото е несъмнено установено, че между страните е сключен
валиден договор и кредитора е изпълнил своите задължения. Ищцовото
дружество е универсален правоприемник на първоначалния кредитор и
поради това е налице надлежна материална и процесуална активна
легитимация. Нито ответницата, нито кредитополучателят С.Г. са погасили
чрез плащане вземанията, за които срещу тях е издадена заповедта за
изпълнение.
Изискуемостта на дължимите и неплатените суми по договора за
потребителски кредит е настъпила, тъй като е настъпил крайния падеж. В
случая размерът на дължимите от ответницата суми е безспорно установен и
същите съответстват на задълженията, за които е издадена заповедта за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№406/2020г. на СлРС. Не е установено
погасяване на вземанията чрез плащане. Не е налице и неспазване на срока по
чл.147 от ЗЗД, тъй като падежа по договора е 05.11.2019г., а заявлението по
заповедното производство е депозирано на 05.02.2020г., в рамките на
шестмесечния срок.
Предвид изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се
признае за установена дължимостта от ответницата на процесните суми.
По правилата на процеса следва на ищцовата страна да се присъдят
претендираните разноски по делото, които са в размер на 975,48 лева,
включващи заплатена държавна такса, възнаграждения за особен
представител и вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение. За
разноските по заповедното производство вече има издаден изпълнителен лист
и не следва да се присъждат отново.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.И.М. с ЕГН-********** с
3
постоянен адрес с.************************************, представлявана
от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Д.П.
от АК-Сливен ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19 сумите, за
които е издадена заповед №182/10.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№406/2020г.
на СлРС.
ОСЪЖДА Й.И.М. с ЕГН-********** с постоянен адрес
с.************************************ ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Московска” №19 сумата 975,48 лева /деветстотин седемдесет и пет лева и
48 стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4