Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 12.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и
девети април през две хиляди и петнанадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 175 по
описа за 2015г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т. КТ и
чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ с
цена на иска 4500 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от М.И.Б., ЕГН********** против ***, гр***,
представлявано от ***-Директор, в която се твърди, че с Решение по гр.д.
1600/201 Зг. на V с-в при Районен съд Плевен е отменено уволнението на ищцата,
извършено от същия работодател и същата била възстановена на заеманата преди
уволнението и длъжност - "старши учител по музика". Твърди, че в законоустановения срок тя се
явила на работа и със Заповед РД-17-9/23.09.2014г. на работодателя била
възстановена на длъжността си, считано от 15.09.2014г. Твърди, че на
25.11.2014г. на ищцата е връчена заповед
№РД-13-325/25.11.2014г, с която трудовото й правоотношение отново е прекратено
на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ във вр. с чл. 326,ал.2 от КТ . Счита, че
издадената Заповед РД-13-325/25.11.2014г. е неправилна и незаконосъобразна
поради следното: Твърди, че на ищцата и е определена 96% намалена
трудоспособност със заболявания: болести на очната ябълка, .. ХСБ 2ст.
хипертонично сърце, захарен диабет 2 тип с експертно решение на ТЕЛК. Твърди,
че със същото ЕР е посочено, че ищцата "МОЖЕ ДА РАБОТИ КАТО СТАРШИ
УЧИТЕЛ". Твърди,че в последствие, на база запитване от работодателя, е
издадено ЕР на ТЕЛК N02971 от зас.№.184/10.01.2014г. в което Експертната
комисия е констатирала: "лицето попада под закрила на Наредба 5 и чл. 333
от КТ. В отговор на вашите въпроси ви изпращаме приложено ЕР на ТЕЛК 2783 от
зае. 147 от 11.09.2013г." Счита, че
съгласно чл.333, ал.2, във вр. с ал.1 т.2 и 3 от КТ- при прекратяване на
трудовото правоотношение с работник на осн.чл. 328,ал.1, т.2 от КТ
"работодателят може да уволни само с предварително разрешение на
Инспекцията по труда" работника, а съгл.ал.2 - при хипотезата на чл.
333.ал.1, т.2 и 3 - преди уволнението следва работодателя да е взел и мнението
на ТЕЛК. Твърди, че заболяването на ищцата - диабет и ХСБ-
попадат под закрилата на Наредба 5. Твърди, че в настоящия случай ищцата не е
уведомена да е изискано/респ. дадено разрешение на ИТ съгл.чл. 333, ал.1, т.2 и
т.З от КТ. Твърди, че са налице процесуални нарушения, обуславящи
незаконосъобразността на извършеното уволнение. Счита, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата - 25.11.2014г. - не е налице
реално съкращение в щата . Излага съображения, че основанието за уволнение по
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата" се преценява
винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова
функция и то е приложимо само когато съкращаването на щата е реално. Твърди, че
при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е нарушена разпоредбата
на чл. 329 от КТ и тя не е запозната да е налице евентуално извършен подбор
съгласно разпоредбата на чл.329 от КТ. Твърди, че ищцата не е запозната с
критериите, по които подбор евентуално е извършен. Твърди, че на работа са
останали 3 души на същата длъжност
"учител по музика", като от тях само ищцата ползва закрила по
Наредба 5. Твърди, че в случаят, ако въобще е налице протокол за подбор, то
счита, че е налице неправилна преценка на комисията по подбора. Счита, че в
случая е налице злоупотреба с право от страна на работодателя съгл.чл.8 от КТ,
като моли да бъде взето под внимание, че
това е шестото поредно уволнение на ищцата от същия работодател за периода от
2009 го 2014г, което води до извода за пряка и продължаваща дискриминация на
ищцата съгл.чл. 8,ал.3 от КТ. Твърди, че
никога ищцата не е имала налагани наказания във връзка и по повод изпълнение на работата й. Счита,
че към дата 23.05.2012г. не е
налице визираното в заповедта основание
за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, а именно - съкращение в
щата и Заповедта е издадена в нарушение на чл. 10 ,ал.1 и др.
от Наредба 3/18.02.2008г.
"за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на
числеността на персонала в системата на народната просвета". Моли, на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3,
във вр.чл.225, ал.1 от КТ да бъде отменено уволнението като незаконосъобразно,
ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да й бъде
изплатено обезщетение за времето, през
което тя е останала без работа поради уволнението- за периода от 25.11.2014г.
до 25.05.2015г. в размер на 4500 лв. в едно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че
предявените искови претенции са неоснователни. Твърди, че не отговаря на
истината твърдението на ищцата, че визираната процедура не е спазена, с оглед
специалната закрила по смисъла на чл.333, ал.1 КТ, и също така, че ищцата не е
уведомена да е изискано, респективно дадено разрешение от Инспекция по труда,
тъй като такова задължение за работодателя по закон не съществува. Не оспорва
наведените факти и твърдения в текста на исковата молба от ищцата М.И.Б., че
със Заповед № РД-17-9/23.09.2014г., на основание влязло в сила съдебно решение
постановено по гр.д. № 1600/201 Зг. по описа на Районен съд - гр. Плевен, във
връзка с обявление по чл. 345, ал.1 от КТ и подадено заявление с вх. №
РД-20-191/12.09.2014г., ищцата е възстановена на заеманата от нея длъжност до
уволнението й - „старши учител по музика", при спазване на
законоустановеният 14 дневен срок. Твърди, че не отговаря на истината
твърдението на ищцата, че към датата на уволнението й -25.11.2014г. не е било
налице реално съкращение в щата. Твърди, че в изпълнение на влязлото в сила
съдебно решение, цитирано по-горе, на основание чл.147, ал.1, т.15 от ППЗНП и
във връзка с възстановяване на длъжност „старши учител по музика" на М.И.Б.,
била издадена Заповед № РД-17-11/23.09.2014г., с която в пункт № 22 от същата,
бройките за щатни длъжности „старши учител по музика" са увеличени от 3
щ.бр. на 4 щ.бр. Твърди, че това щатно разписание е в сила от 15.09.2014г.
Твърди, че с възстановяване на ищцата на длъжност Старши учител по музика,
бройките за длъжността са увеличени от 3щ.бр. на 4 щ.бр., като в това число е
щатната бройка на която е възстановена и ищцата. Твърди, че въз основа на тази
заповед, ищцата Б. е възстановена на работа, на длъжността от която е освободена
по силата па цитираното в исковата молба съдебно решение - „старши учител по
музика", считано от 15.09.2014г. , като условията по трудовото
правоотношение на възстановената служителка се запазват, такива каквито са били
преди уволнението. Твърди, че ищцата Б. е назначена при ответника през
1995г. И основните й функционални
задължения са били да води индивидуални часове на ученици по музикален
инструмент -пиано. Твърди, че до преди повече от десет години такива часове били
включени в учебния план на паралелки от I до IV клас, с разширено изучаване на
музика. Твърди, че с влизане в сила на нов учебен план за учениците от началния
етап на основно образование (I до 4 клас) тези индивидуални часове преминали
под формата на свободно избираема подготовка. Твърди, че през последните четири
учебни години такива учебни часове няма поради липса на интерес от страна на
учениците. Твърди, че в училището не са
налице условия за покриване на пълен норматив от часове по „музика" за
четирима старши учители. Твърди, че затова и с последваща Заповед №
РД-17-12/23.09.2014г., в пункт № 22 от същата, бройките за щатни длъжности
„старши учител по музика" са намалени от 4 щ.бр. на 3 щ.бр., считано от
16.09.2014г. Твърди, че във връзка със Заповед № РД - 17-12/23.09.2014г., с
която била утвърдената промяна в щатното разписание на училището за намаляване
на бройките за щатни длъжности „старши учител по музика" са намалени от 4
щ.бр. на 3 щ.бр. и на основание чл.329, ал.1 от Кодекса на труда, и в
качеството си на работодател се възползвал от правото си да извърши подбор
между всичките 4 бр. учители по музика в училището. Счита, че в този смисъл
неоснователно и недоказано остава твърдението на ищцата, че не е налице реално
съкращаване на щата към дата 23.05.2012г. (посочена в абзац предпоследен на
стр.2 от исковата молба), тъй като съкращение на щата в училището към
посочената в исковата молба дата, не е предмет на обжалваната заповед. Твърди,
че не отговаря на истината твърдението на ищцата, че при прекратяване на
трудовото правоотношение е нарушена разпоредбата на чл.329 КТ - ищцата не е
запозната да е налице евентуално извършен подбор, съгласно разпоредбата на
чл.329 КТ. Твърди, че във връзка с извършеното намаляване на бройките за щатни
длъжности „старши учител по музика" са намалени от 4 щ.бр. на 3 щ.бр.,
считано от 16.09.2014г., директора издал Заповед № РД-17-13/23.09.2014г., с
която е назначена комисия за извършване на подбор между всичките четири
служителя - учители по музика, като определил състав на комисията и срок за работа
й. Твърди, че в тази връзка, на 24.09.2014г., ищцата М.Б. е получила лично и
срещу подпис писмо с изх. № РД-20-379/24.09.2014г., с което е изискано от
служителката да представи информация за наличието или липсата на обстоятелства,
във връзка със специалната закрила на работниците и служителите, по чл.333 от
Кодекса на труда. Твърди, че такива писма -запитвания с идентичен текст са
получили лично всички старши учители по музика, включително и ищцата. Твърди,
че в указаният в писмото срок, ищцата е депозирала заявление с вх. №
РД-20-201/24.09.2014г., като единствено е декларирала че боледува от захарен
диабет, за което е представила надлежно документи. В едно с това, ищцата се е
позовала на Експертно решение на ТЕЛК № 2783/11.09.2013г., видно от което е че
ищцата е с 96% намалена работоспособност, с диагноза заболяване - „болести на
очната ябълка". Твърди, че пак в същия документ предоставен от ищцата в графата под № 14. Противопоказни
условия на труд, изрично е посочено Системни физически усилия психо нервно
напрежение. Твърди, че на 02.10.2014г., в изпълнение на цитираната по-горе
заповед № РД-17-13/23.09.2014г. за извършване на подбор, комисията е заседавала
в пълен състав, като за целта е изготвен надлежно протокол, в който са отразени
решенията на членовете. Твърди, че в изпълнение на чл.329, ал.1 от КТ, към
датата на извършения подбор - 02.10.2014г., комисията е посочила служителите на
длъжност „старши учител по музика", между които следва да бъде извършван
подбора и е определила критерии за оценка им, като членовете на комисията са се
съобразили със законовото изискване, на работа да останат служителите, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре. Твърди, че комисията се е
запознала с личните трудови досиета на всичките 4 учители по музика и като са
взети предвид индивидуалните професионални качества на всеки един по отделно,
както и наличието или липсата на обстоятелства попадащи под специалната закрила
на закона и е направила своята оценка по предварително зададените критерии. Твърди,
че за целта, членовете на комисията са изготвили персонален оценъчен лист на
всеки един от четиримата учители, участващи в подбора и на базата на оценките,
отбелязани за всеки един учител по-отделно в персоналния оценъчен лист, която е
и неразделна част от протокола, комисията по подбора е предложила на директора
да бъде съкратена ищцата Б., заемаща длъжността „старши учител по музика",
която е получила и сумарно най-нисък брой точки - 12.25. Твърди, че назначената
комисия за подбор е извършила своята преценка при стриктно спазване
разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ - където изрично и публично е посочено кои са
законовите критерии при извършване на подбор:по-висока квалификация и работят
по-добре. Твърди, че членовете на комисията са изработили критериите за подбор,
като са се съобразили със законовата разпоредба на чл.329 КТ и ТР №
3/16.01.2012г. наВКС по тълк.д. № 3/2011г. Това свое предложение са
обективирали в протокол, който е представен на работодателя с предложение.
Счита, че твърдението на ищцата че е
налице неправилна преценка па комисията по подбор е условно и недоказано, без
да са посочени конкретни факти в подкрепа на това твърдение. По отношение твърдението, че е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя, като се позовава на текста ла чл.8, ал.3 КТ, моли съда да вземе
под внимание фактът, че ищцата не е посочила по какъв критерий работодателят
осъществява дискриминация спрямо нея, като отрича твърденият от ищцата факт, че
работодателят осъществява злоупотреба с право при извършеният подбор по
отношение на ищцата. По отношение
твърдението на ищцата, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на чл.10
ал.1 от Наредбата за преподавателската работа и реда за определяне на
числеността на персонала в системата на народната просвета, заявява, че не може
да вземе становище, тъй като твърдението не е конкретно, но излага съображения,
че в правомощията на директора на училище е да определя самостоятелно
числеността на персонала и съответно да утвърди ново/променено щатно разписание
съобразно утвърденият бюджет. Новото или променено щатно разписание влиза в
сила след утвърждаването му от директора на учебното заведение, като за
настъпването на тази промяна не е необходимо съгласуване с началника на
РИО.Твърди, че във връзка с направеното от комисията по подбор предложение и
декларираните от ищцата обстоятелства, които попадат в специалната закрила на
нормата на чл.333, ал. 1 и ал.2 от КТ и в качеството си на работодател, ответника
с писмо изх. № РД-20-396/07.10.2014г. (вх. № 6727/07.10.2014г. в ТЕЛК),
изпратил запитване до ТЕЛК - гр. Плевен за мнение, с оглед разпоредбата на
чл.333, ал.2 КТ. Твърди, че в резултат на това, с писмо вх. № РД -
20-259/25.11.2014г. получил експертно решение № 2971/10.11.2014г. на ТЕЛК- I
състав, с мнение че лицето попада под закрила от уволнение, съгласно
разпоредбите на закона. Твърди, че за целта изпратил запитване и до директора
на дирекция „Областна инспекция по труда" - гр. Плевен, при Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда", с което било поискано предварително
съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата М.Б., на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Писмото е с изх. № РД-20-436 /19.11.2014г.,
като в същото е описан казуса с ищцата. Твърди, че с писмо, изх. №
0056-3361/24.11.2014г. от Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Плевен,
Изпълнителна агенция „Главна инспекция потруда", е дала предварително
разрешение на основание чл.333, т. 2 и т.З от КТ, във връзка с чл.328, т.2 КТ
за прекратяване на трудовото правоотношение с М.И.Б.. Моли предявените
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани .Оспорва
направеното искане за изплащане на обезщетение поради оставане без работа.
Твърди, че ищцата не е доказала по
безспорен начин, че за визираният в исковата молба период е останала без
работа, че не е подала документи за пенсиониране и не получава пенсия, че не е
регистрирана в Бюрото по труда и че не получава обезщетение поради оставане без
работа. В случай, че искът в тази си част бъде уважен, прави и възражение за
прихващане на суми изплатени на ищцата, в размер на две месечни брутни заплати,
представляващи: обезщетение на
основание чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие, изплатено на основание
Заповед №РД-13-325/25.11.2014г.; обезщетение на основание чл. 222, ал.1 от КТ
поради оставане без работа, за един месец считано от 25.11.2014г. Претендира
направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от Допълнително
споразумение № РД-13-9/23.09.2014г. към Трудов договор № 16/01.09.1998г., че ищцата
е възстановена на заеманата от нея работа „старши учител по музика“ след отмяна
на уволнението й с Решението по гр.д.№ 1600/2013г. на РС-Плевен, при основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 555,00 лв.
Не се спори между страните, че трудовото
правоотношение на ищцата по делото с ответника е прекратено със Заповед №РД-13-325/25.11.2014г.,
считано от 25.11.2014г., на основание чл.328, ал.1, т.2, поради съкращение в
щата, след извършен подбор.
Установява се от Заповед № РД-17-11/23.09.2014г.,
издадена от Директора на ответното училище, че във връзка с възстановяването ва
М.Б. на заеманата преди уволнението длъжност, е увеличена щатната численост на
длъжността“старши учител по музика“ от 3
на 4 щатни бройки.
Установява се от Заповед № РД-17-12/23.09.2014г.,
издадена от Директора на ответното училище, че във връзка с недостатъчния брой
часове по музика за 2014/2015г., е намалена щатната численост на
длъжността“старши учител по музика“ от 4
на 3 щатни бройки.
Не се спори между страните и се установява от
ЕР2783/147/11.09.13г., че на ищцата е определена трайно намалена работоспособност 96 % без
чужда помощ поради болести на очната ябълка, тромбофлебит на двете подбедрици,
ХСБ 2ст. Хипертонично сърце, захарен диабет 2 тип. Посочено е, че
поративопоказни условия на труд са системни физически усилия, психонервно
напрежение. Посочено е, че може да работи като старши учител.
Установява се от Писмо № РД-20-379/24.09.2014г.,
че от ищцата е изискана информация, дали
попада под предварителната закрила на чл.333 КТ в резултат на което,
ищцата *** Б. е посочила с писмо № РД-20-201/24.09.2014г., че е трудоустроено
лице и страда от захарен диабет, като приложение са посочени медицински
документи, удостоверяващи твърдените обстоятелства.
Установява се от ЕР на ТЕЛК №
2971/184/10.11.2014г., че М.Б. попада под закрилата на чл.333 КТ.
Видно от Писмо изх.№ 0056-3361/24.11.2014г. от
Дирекция “Инспекция по труда“ е дадено предварително съгласие за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата М.Б. с ответното училище.
Установява се от Заповед № РД-17-13/23.09.2014г.,
издадена от Директора на ответното училище, че е назначена комисия за
извършване на подбор на учителите по музика. Заповядано е подбора да бъде
извършен съобразно критериите на чл.329, ал.1 КТ.
Видно е от Протокол от 02.10.2014г., че комисията
по подбора е извършила същия измежду учителите на длъжност „старши учител по
музика“ ***, ***, М.Б. и ***. Посочени са критериите на чл.329, ал.1 КТ- на
работа да останат служителите, които имат по-висока квалификация и работят
по-добре. Детайлизирани са критериите и е поставена сътветна тежест, в точки,
на елементите от квалификацията на включените в подбора лица, както и за
изпълнението на трудовите задължения. Направен е извод, след съставяне на
персонални оценъчни листи, че резултатите от оценяването са следните: ***-78,50
точки, ***-86,75 точки, М.Б.-12,25 точки
и ***- 78,25 точки. С оглед на това е предложено да бъде прекратено трудовото
правоотношение с М.Б. поради съкращение в щата. От персоналния оценъчен лист на
М.Б. се установява, че комисията по подбора е дала нула точки по всички
показатели, относими към изпълнение на трудовите задължения, с аргумента, че за
периода от 01.09.2009г. до 15.09.2014г., М.Б. не е работила и не е изпълнявала
ефективно служебните си задължения, поради което членовете на комисията не
могат реално да оценят нивото и степента на ефективност на нейната работа. По
отношение на образованието на ищцата са присъдени 5 точки, а за професионална
квалификационна степен са дадени нула точки, поради липса на професионално
квалификационна степен.
Установява се от Списък-образец 1 на ответното
училище/конкретно на л.135 от делото/, че лицето *** И. е назначена на длъжност
старши учител, начален етап на образованието/1-4 клас/ и има специалност
начална училищна педагогика по музика.Лицата ***, *** и ***/л.142 от делото/ са
назначени на длъжност Старши учител, общообразователен предмет в прогимназиален
етап и имат специалност Музикална педагогика-учител по музика. Ищцата М.Б. не
фигурира в списъка. Видно е от разпределението на учебните часове/л.154 от
делото/, че *** И. взема само часове по музика в конкретно посочени класове от
първи до четвърти клас. От разпределението /л.165-166/ се установява, че
учителите ***, *** и *** вземат часове в конкретно определени класове, като
част от класовете са от първи до четвърти клас.
Установява се от служебна бележка №
406-27/17.03.2015г., Декларация от М.Б. от 29.04.2015г. както и от заверен
препис от трудова книжка на ищцата и регистрационна карта от БТ, че М.Б. не е
реализирала доходи от трудово правоотношение след прекратяването на трудовото й
правоотношение с ответника по делото от 25.11.2014г. до 29.04.2015г.- датата на
съдебното заседание.
От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира, като обоснована и компетентна, се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за предходния на уволнението
месец е в размер на 715,95 лв. Посочено е, че размера на дължимото
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за
периода от 25.11.2014г. до 09.04.2015г. е в размер на 3269,89 лв., а за периода
от 25.11.2014г. до 25.05.2015г. е в размер на 4295,70 лв. На ищцата са
изплатени обезщетения в размер на 715,95 лв. на основание чл.220 КТ и 715,95
лв. – обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
Съдът кредитира показанията на св.*** и *** като
еднопосочни, логични и в съответствие с останалите, събрани по делото
доказателства. От тях се установява, че св.*** и св.*** са участвали в
назначената комисия, която да извърши подбор между лицата, включени в подбора.
От включените в подбора лица, само ищцата М.Б. няма придобит клас професионална
квалификация. За изпълнението на работата, на ищцата М.Б. в оценъчния лист са
поставени оценки „нула“, тъй като ищцата от 2009 до 2015 г. не е била на работа,
или макар да е била на работа не е вземала учебни часове. На ищцата не са били
възложени часове, тъй като не е имало норматив. Поставените оценки за
изпълнение на работата на останалите, включени в подбора лица са в резултат
най-вече на поставените оценки за диференцирано заплащане, изготвени от
главните учители по определени критерии.Учителите, които са преподавали музика
в училището през м.септември 2014 г. са били участвалите в подбора ***, ***, ***
и ищцата М.Б.. Музика е преподавала и *** И.. При извършването на подбора са
ползвани личните трудови досиета на лицата и оценките, поставени на лицата за
диференцираното заплащане. Информацията
за диференцираното заплащане е предоставена на комисията по подбора от
друг член на комисията. Диференцираното заплащане се извършва по критерии,
поставени от Министерството на образованието.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
Работодателят носи
доказателствената тежест по пътя на главното и пълно доказване да установи
наличието на реално съкращение в щата към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, което да е осъществено с надлежен акт на работодателя при
спазване изискванията на нормата на чл. 329 от КТ, когато тя е приложима. Вземането
на решение за съкращаване в щата може да стане с изричен и отделен акт, но може
да се оформи и чрез утвърждаване от лицата, представляващи работодателя, на
ново щатно разписание, в което броят на длъжностите да е променен. В настоящия
случай е било взето отделно решение за съкращаване на щата, обективирано в Заповед
№ РД-17-12/23.09.2014г.
Съгласно Тълкувателно решение №
3/16.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС точното прилагане на
закона, към което е насочен съдебният контрол за законосъобразност, не се
изчерпва с констатиране на формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал.1
от КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от
работника/служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на
оценките по чл. 329, ал.1 от КТ, съдът решава дали правото на подбор е
осъществено съобразно установения правен режим. Критериите по чл. 329, ал.1 от КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички
доказателствени средства по ГПК. Доказването на неговото извършване,
включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите
критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на
обективно проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на
работника/служителя с оглед на възложената работа, e допустимо с всички
доказателствени средства. При упражняване на правото на подбор преценката на
показателите по чл. 329, ал.1 от КТ не е субективна - безусловно основана на
лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на
работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е
преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от
работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните
качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в
подбора информация.
В настоящия случай при
работодателя работят още трима служители на длъжността "старши учител по
музика" и един служител на длъжност
"старши учител, начален етап на образованието/1-4 клас/“, който има
специалност начална училищна педагогика по музика. Това вменява в задължение на
работодателя преди да извърши уволнението да проведе задължителен подбор между
всички лица, заемащи засегнатата от съкращението длъжност при спазване на
критериите, посочени в чл. 329 КТ. В тази хипотеза правото на подбор става част
от правото на уволнение, тъй като то не може да се упражни, без да се извърши
подбор (Решение № 103 от 1 1.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 243/2011 г., III г.
о). Неизпълнението на това задължение води до незаконосъобразност на
уволнението.Когато подборът се извършва поради намаляване на обема на работата
или съкращаване на щата, работодателят е задължен да извърши преценка на
трудовите качества на работниците, изпълняващи идентични
трудови функции. Преценката дали трудовите функции са идентични се извършва с оглед
естеството на възложената работа, поради което изводът за идентичност не може
да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично
сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща
длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има
различни трудови функции; възможно е и работодателят да е променил
наименованието на длъжността, запазвайки естеството на основната трудова
функция. В длъжностната характеристика работодателят определя трудовите задължения
за съответната длъжност, но съдържанието на тези трудови задължения следва от
естеството на работата. Едни и същи трудови задължения могат да имат различно
съдържание, отнесени към различни трудови функции - така задължението за
изготвяне на документи; за ремонт на поверените машини и инструменти; за
спазване на правилата за безопасност на труда и пр., могат да съдържат
същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от предмет на дейност
и организацията на предприятието. Именно поради това при преценката за
идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на
работата; от свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена
разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената
работа за длъжността./ Решение № 7 от 1.04.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 954/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Съдът намира, че в подбора не са
включени всички лица осъществяващи идентични трудови функции. В частност в
подбора не е включено лицето *** И., която видно от представените
доказателства, макар и назначена на друга щатна длъжност, осъществява идентични
трудови функции с тези на ищцата по делото. Установява се от Списък-образец 1
на ответното училище/конкретно на л.135 от делото/, че лицето *** И. е
назначена на длъжност старши учител, начален етап на образованието/1-4 клас/ и
има специалност начална училищна педагогика по музика.Лицата ***, *** и ***/л.142
от делото/ са назначени на длъжност Старши учител, общообразователен предмет в
прогимназиален етап и имат специалност Музикална педагогика-учител по музика.
Ищцата М.Б. не фигурира в списъка. Видно е от разпределението на учебните
часове/л.154 от делото/, че *** И. взема само часове по музика в конкретно
посочени класове от първи до четвърти клас. От разпределението /л.165-166/ се
установява, че учителите ***, *** и *** вземат часове в конкретно определени
класове, като част от класовете са от първи до четвърти клас. *** И. взема само
часове по музика и по същество осъществява идентична трудова функция с
останалите 4 включени в подбора лица. Работодателя е бил длъжен да включи в
подбора и лицето *** И. съгласно горецитираната задължителна съдебна практика.
Уволнението на ищцата само на това основание се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Отделно от горното съдът намира
за незаконосъобразен и извършения подбор. В процесния случай, работодателят не
успя да защити обективното съответствие на дадената на ищцата оценка с действително проявените нейни
качества и умения във връзка с възложените й трудови функции. Критерият
"квалификация" е обективен и включва притежаваното образование по
съответната специалност, степен на образование и наличие на допълнителна
професионална квалификация, които се установяват с документи и по отношение на
този критерий се установи, че всички включени в подбора лица притежават професионално
квалификационна степен, а само ищцата не притежава такава. От друга страна критерият
"качество на работа" се изразява в преценката на работодателя за
точно, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения. Критериите по
чл. 329, ал.1 от КТ са с еднакво значение и следва да се преценяват
кумулативно. В разглеждания случай е несъмнено, че извършването на подбор е
било задължително. Такъв подбор е бил извършен, което се установява от
представения протокол на специалната комисия, надлежно определена да извърши
подбора със заповед на директора на ответното училище. В случая прави
впечатление, че в протокола за подбор на ищцата по критериите за изпълнение на
работата са дадени „нула“ точки, като аргумент за това е посочено, че ищцата не
е работила в периода от 2009 до 2014г. На първо място следва да бъде посочено,
че ищцата не е упражнявала ефективно трудовата си функция поради последователни
незаконосъобразни уволнения, които са препятствали полагането на труд от ищцата
по делото. Отделно във времето, в което е била в трудово правоотношение с ответника
по делото след възстановяването й на заеманата преди уволнението работа, на
ищцата не й е била предоставена възможност да упражнява педагогическа дейност,
с аргумента, че липсва норматив за това. По същество ответника по делото е препятствал
ищцата да полага труд. Позоваването на неупражняването на трудовата функция от
ищцата по делото съставлява опит за черпене на права от собственото
неправомерно поведение на ответника по делото. В хода на процеса се констатира
и това, че ответното училище не е създало необходимата нормална работна среда
на ищцата, възпрепятствано е било изпълнението на вменените й трудови функции и
задачи чрез неосигуряване на норматив от
часове. В този смисъл може да се направи заключение за злоупотреба с права от
страна на работодателя- чрез законово допустими средства да постигне
прекратяване на трудовия договор с ищцата, поставяйки я в невъзможни за работа
условия.
Само за пълнота на изожението
следва да бъде посочено, че успешно е преодоляна предварителната закрила на
ищцата по чл.333 КТ като е спазена законовата процедура и е взето предварително
съгласие от Инспекция по труда, но това не променя крайния извод за
незаконосъобразност на уволнението по гореизложените съображения.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ:
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му
е възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка е налице, съдът счита,
че ищцата следва да бъде възстановена на заеманата длъжност "Старши учител
по музика" в *** гр.Плевен
По иска с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ:
Във връзка с паричната претенция
на ищеца по делото беше изслушана съдебно-икономическа експертиза. Ищцата
представи доказателства, че за времето от 25.11.2014г. до 29.04.2015г. е
останала без работа. С оглед на незаконосъобразността на уволнението и наличието на причинна
връзка между уволнението и оставането без работа, предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ е установен по
основание. Поради изложеното съдът счита, че третата обективно съединената претенция
на ищеца по чл.344, ал.1,
т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ,
за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е останал без работа
следствие незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца също е основателна
и доказана. От заключението на вещото лице и след дипълнителни изчисления от
съда, се установява че размерът на претендираното от ищцата обезщетение по чл.225 от КТ,
за периода от 25.11.2014г. до 29.04.2015г., е равно на 3675.21лв.. Поради
изложеното, съдът намира исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за основателна до размер от 3657,21 лв., а за разликата до
предявения размер от 4500,00 лв., съдът намира иска за неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този идвод
на съда следва да бъде разгледаното възражението за прихващане, направено от
ответника по делото със сумите от 715,95
лв. изплатено обезщетение по чл.220 КТ и сумата от 715,95 лв. –изплатено
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. От приетата
по делото съдебно-икономическа експертиза се установи изплащането на горепосочените
обезщетения. Същите при отмяна на уволнението се явяват недължимо платени,
поради което следва искът да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане със сумите от 715,95 лв. изплатено обезщетение по чл.220 КТ и
сумата от 715,95 лв. –изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, а за разликата
над сумата от 2243,31 лв. до сумата от 3657,21 лв.
Съобразно изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 549,85 лв. съразмерно с
уважената част на исковите претенции.
Ответника по делото е
направил в срок искане за присъждане на направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение и е представил списък по чл.80 ГПК. Съдът, обаче
намира, че същите не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото не са
ангажирани доказателства, че същите са заплатени, а не само договорени. Съгласно
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 на ОСГТК на ВКС, Съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай е представено
пълномощно и договор за правна помощ, в който е уговорено адвокатското
възнаграждение да бъде заплатено по банков път, но не са представени
доказателства, че същото е заплатено.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 149,73 лв./30+30+89,73/, както и 80 лв. за вещо лице.
Следва
да се допусне предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1
от ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М.И.Б., ЕГН********** по иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ,
предявен срещу ***, гр***, представлявано от ***-Директор, извършено на
основание чл.328,ал.1,т.2 КТ
поради съкращение в щата със Заповед №РД-13-325/25.11.2014г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1,
т.2 КТ, М.И.Б., ЕГН********** на заеманата преди
уволнението длъжност "Старши учител по музика" в *** гр.Плевен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, ***, гр***, представлявано
от ***-Директор, да заплати на М.И.Б., ЕГН**********, сумата от 2243,31 лв., представляваща обезщетение
за времето, в което ищеца е останала без работа поради уволнението в периода 25.11.2014
г. - 29.04.2015 г., ведно със законната лихва от 21.01.2015 г. до окончателното
плащане на сумата, за разликата от 2243,31
лв., до 3657,21 лв., отхвърля иска като погасен чрез прихващане със сумата от
715,95 лв. изплатено обезщетение по
чл.220 КТ и сумата от 715,95 лв. –изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ., а за разликата от 3657,21 лв. до предявения
размер от 4500 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, гр***, представлявано от ***-Директор, да заплати на М.И.Б., ЕГН********** разноски
за производството за адвокатско възнаграждение в размер на 549,85
лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ***, гр***,
представлявано от ***-Директор да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 149,73 лв, както и 80 лв. за вещо лице.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъденото
трудово възнаграждение и обезщетение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд от 13.05.2015г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: