№ 458 / 19.7.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Радка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д. № 2277 по описа за 2018 г. на РС-Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени осъдителни искове с. правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с. чл. 2, ал.1 от ЗАЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са два обективно съединени осъдителни иска от ТД,,Р. К.‘‘ООД г. п. р. ,. К. б..,,Ц. Б. е. о. 3. с. Е.: xxxx , представляван от управителя С. Г., срещу Т.Н.Т. с. ЕГН xxxxxxxxxx, с. адрес: xxx за заплащане сумите от:310,86лв.-неплатена арендна цена по Договор за аренда от 21.04.2009г. с. нотариална заверка на подписите, под рег.№2919/21.04.2009г. от служебния архив на нотариус В. Т. за стопанската 2014/2015г., както и мораторна лихва върху сумата, начислена за периода от 01.11.2015г. до 14.09.2018г. в размер от 90,61лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2018г. до окончателното й изплащане.Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
ТД,,Р. К.‘‘ООД е собственик на земеделски земи, с. основен предмер на дейност на дружеството отдаване под наем и под аренда на собствените му земеделски имоти.
На 21.04.2009г. П. Т. Илиева лично и като пълномощник на П. С. Н. е сключила с. отв. Т. процесния аренден договор. По силата на договора, на арендатова и настоящ ответник са предоставени за временно и възмездно ползване имотите, описани в чл.1 от Раздел I ,,Предмет на договора‘‘.
На 02.06.2015г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №200, том III, рег.№ 4722, дело №311 от 2015г., по силата на който дружеството-ищец е закупило поземлени имоти с. № 125099,№ 106130, №166003, № 143025,№140058, №131023 и № 118010, находящи се в землището на с..Стубел, общ.Монтана с. обща площ от 25,905дка-предмет на процесния договор за аренда. По силата на чл.17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят ТД,,Р. К.‘‘ООД встъпил в правата на Арендодател по отношение на земеделските имоти.
Въпреки отправени покани за изпълнение до арендатора, той не е изплатил към момента дължимото арендно плащане за процесния период.
Поради горното, за ищцовото дружество се е породил правния интерес от предявяване на настоящите искове срещу Т.Н.Т..
Към исковата молба са приложени относими по делото писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок от ответника Т. не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с. изразените становища, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с. чл. 12 от ГПК, приема следното:
Исковете са допустими за разглеждане.
Разгледани по същество, те са изцяло основателни, но исковите суми са заплатени изцяло от ответника в хода на делото.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните по делото са налице валидно сключен аренден договор с. обект земеделски земи. Безспорно е, че ищецът, в качеството му на арендодател е предал на ответника, като арендатор, фактическата власт върху поземлените имоти, което обстоятелство е удостоверено в Договор за аренда от 21.04.2009г. с. нотариална заверка на подписите, под рег.№2919/21.04.2009г. от служебния архив на нотариус В. Т.. ТД,,Р. К.‘‘ООД гр.София е осигурил на Т.Н.Т. пълноценното и необезпокоявано ползване на земеделските земи.
При това положение, сумата по арендният договор за стопанската 2014/2015г./арендна вноска/ е изискуема, като ответникът не я заплатил до момента на подаване на исковата молба в съда/17.09.2018г./. Дължимостта на главното вземане съответно обуславя изискуемостта на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата.
В проведеното пред МРС публично съдебно заседание на 19.06.2019г., ответникът Т. се явява лично, като представя писмено доказателство/платежно нареждане и вносна бележка/, прието от съда, с. което се удостоверява пълно изплащане в полза на ищцовото дружество на исковите суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК,,съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право‘‘. Поради изложеното, съобразявайки, че отв.Т. изцяло е изплатил исковите вземания, съдът намира, че исковете следва да се отхвърлят поради удовлетворяване на вземанията.
В случая съдът намира, че не следва да бъдат приложени общите разпоредни на чл. 78 ГПК за разноските, и въпреки, че исковете са отхвърлени, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на дружеството-ищец направените от него деловодни разноски, тъй като с. поведението си Т.Н.Т. е дал повод за завеждане на делото.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235 от ГПК, във вр. с. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с. чл. 2, ал.1 от ЗАЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТД,,Р. К.‘‘ООД г. п. р. ,. К. б..,,Ц. Б. е. о. 3. с. Е.: xxxx , представляван от управителя С. Г., срещу Т.Н.Т. с. ЕГН xxxxxxxxxx, с. адрес: xxx осъдителни искове за заплащане сумите от: 310,86лв.-неплатена арендна цена по Договор за аренда от 21.04.2009г. с. нотариална заверка на подписите, под рег.№2919/21.04.2009г. от служебния архив на нотариус В. Т. за стопанската 2014/2015г., както и мораторна лихва върху сумата, начислена за периода от 01.11.2015г. до 14.09.2018г. в размер от 90,61лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2018г. до окончателното й изплащане, поради ПОГАСЯВАНЕ на исковите суми в хода на делото.
ОСЪЖДА Т.Н.Т. с. ЕГН xxxxxxxxxx, с. адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ТД,,Р. К.‘‘ООД г. п. р. ,. К. б..,,Ц. Б. е. о. 3. с. Е.: xxxx , представляван от управителя С. Г. сумата от общо 400,00лв. деловодни разноски, от които 100,00лв. за държавна такса при завеждане на иска и 300,00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: