МОТИВИ
към
присъда № 260031/24.09.2021 г. по н.о.х.д. № 1056 по описа на Районен съд Добрич
за 2020 г.
На 08.10.2020 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в Районен
съд Добрич обвинителен акт по досъдебно производство № 266/2018 г. по описа на Второ
РУ при ОД на МВР – гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано
производство пред първа инстанция срещу К.И.Б. от с. ***, общ. Добричка, ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че К.И.Б., на *.08.2018
г., за неопределен период от време между 15:30 часа и 15:54 часа, в недвижим
имот в село *, общ. Добричка, *, е оставила малолетното си дете С. А.С., роден
на *** г. /на * години/, намиращ се под нейните родителски грижи, без постоянен
надзор, в нарушение на разпоредбите на чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс и чл.
8, ал. 8 от Закона за закрила на детето – оставила
малолетното си дете само до басейн, пълен с вода и с дълбочина от 1,1 метра до
1,5 метра, при което детето попаднало във водата и с това причинила смърт по
непредпазливост на същото, като не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици – смъртта на С. А.С.,
настъпила на *.09.2018 г. в следствие на асфикция в процес на удавяне, довела
до мозъчна смърт и полиорганна /многоорганна/ недостатъчност, но е била длъжна
и е могла да предвиди тези последици.
Преди даване ход на разпоредителното заседание пострадалият
А.С.А., в качеството на баща и законен наследник на починалия С.
А.С., чрез повереника си, заявява желание да бъде
конституиран в качеството на частен обвинител в процеса.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша
участниците в разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248
от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия; Не са
налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; Няма основания делото да се разглежда при закрити
врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват
съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице основания за вземане на
мярка за неотклонение или на други мерки за процесуална принуда по отношение на
подсъдимата К.И.Б.; На този
етап не се налага събирането на нови доказателства, като относно искането за
провеждане на следствен експеримент, съдът ще се произнесе след разпита на
всички свидетели; На
основание чл. 252, ал. 2 от НПК, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок от провеждането на разпоредителното заседание с призоваване на лицата по
списъка към обвинителния акт, с изключение на свидетелите С. п. С., М.Р.Д., Т.К.Б.,
С. А.С., С. Д. С., Н. И. М., И.М. И., М.П.Й. и К.Т.В..
Съдът, като взе предвид, че молбата на пострадалия А.С.А.
е предявена своевременно и на основание чл. 76 и сл. от НПК конституира същия в
качеството на частен обвинител в процеса.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение и
предлага подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на вмененото й
престъпление, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, „б“ от НК й бъде
наложено наказание пробация в следната съвкупност от пробационните мерки:
- задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност на явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице –
два пъти седмично.
-
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Пледира се и за присъждане в тежест на подсъдимата на
сторените по делото разноски.
Повереникът на частния обвинител А.С.А. пледира
подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъде наложено наказание
лишаване от свобода около средния, предвиден в нормата на чл. 122, ал. 1 от НК
размер и по преценка на съда да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Пледира се и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Подсъдимата К.И.Б. дава
обяснения по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение.
По пренията защитникът
на подсъдимата пледира за признаването й за невиновна и оправдаване по
повдигнатото й с обвинителния акт обвинение, като се навеждат доводи, че се
касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
По
пренията, на даденото й право на лична защита подсъдимата заявява: „Придържам се към това, което каза адвоката
ми. Това за косата, аз обясних как ми е била косата” /цитат/.
В последната си дума
подсъдимата Б. заявява, че няма какво да каже.
След преценка на
събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни
доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Частният обвинител А.С.А. и подсъдимата К.И.Б. били съпрузи от *г. По
време на брака им, на * г. се родил синът им С. А.С..***, в собствен на
родителите на подсъдимата имот, находящ се на *. След една година от раждането на детето, в двора на имота си,
съпрузите изградили басейн с
приблизителни размери 8х13м, с дълбочина 1,1 м – 1,5 м, с кръгъл детски басейн
към него и с дълбочина 0,50 м, като
басейнът бил обезопасен с метален парапет. За изграждането на басейна частният
обвинител А. и подсъдимата Б. не били подавали искане до Главния архитект на
Община Добричка за издаване на разрешение за строеж с представяне
на становище от инженер – конструктор с указания за изпълнение, съгласно
чл. 147, ал. 2 от Закона за устройство на територията и такова разрешение не е било
издавано. За такива строежи по принцип не се изисквало съставяне на актове и
протоколи по време на строителството, като същите не подлежали на въвеждане в
експлоатация, съгласно чл. 178, ал. 2 от Закона за устройство на територията.
Басейнът бил ползван от семейството през летните месеци, като детето С.
А.С. влизало самостоятелно единствено в малкия детски басейн, тъй като не можело
да плува. Детето било живо, активно и се развивало нормално за възрастта си, не
го е било страх от водата, но предвид, че не можело да плува, влизало в големия
басейн придружено от родител и с поставени помощни надуваеми ръкавели.
На 04.11.2016 г. бракът между А.А. и К.Б. бил прекратен по взаимно
съгласие с решение № 1103/04.11.2016 г. по гр. дело № 02777/2016 г. по описа на
Районен съд Добрич, като упражняването на родителските права върху роденото по
време на брака дете С. А.С. били предоставени за упражняване от майката – подсъдимата
К.И.Б.. Относно местоживеенето на детето било определено същото да живее на
адреса на майката К.И.Б. ***. С решението, на бащата А.С.А. бил определен
следния режим на лични отношения с детето С. А. *** и трета събота от месеца
детето се взема от дома на майката за времето от 10:00 часа в събота, като се
връща до 17:00 часа в неделя, с възможност за преспиване, както и двадесет дни
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Определена била и
издръжка за детето в размер на 115 лева месечно, а относно имуществените
отношение било посочено, че личните вещи са поделени между съпрузите, както и,
че по време на брака не са придобивали недвижими имоти или движими вещи на
значителна стойност.
След прекратяване на брака обаче частният обвинител А. и подсъдимата Б.
продължили да живеят заедно, като
планирали отново да сключат брак, но на по-щастлива дата, тъй като
такова било желанието на подсъдимата, а и това бил формално и повода за
прекратяване на брака. Преди прекратяването на брака, през м. юни –м. юли 2015 г., във връзка с *, подсъдимата
Б. *** при * – свидетеля К.Т.В.-М.. Последната я била посъветвала да се
консултира и да потърси помощ и от *, като я насочила към такъв с оглед *. По
късно, през м. февруари 2016 г., подсъдимата Б. и свидетелят А. провели заедно
и * при свидетеля М., тъй като чувствали *. В края на юли 2017 г. обаче отношенията
между двамата се влошили, като частният
обвинител А. напуснал общото жилище в с. *, след което за малолетния С. С. останала да се грижи основно майка
му.
През лятото на 2018 г., в периода от 05 август до 15 август, А.А. взел детето при себе си, след което
отново го върнал при майка му – подсъдимата К.Б..
Няколко дни по-късно, на *.08.2018 г., около 08:30 ч., подсъдимата Б.
се обадила на свой приятел - свидетеля С. п. С. ***, с когото се познавала от
около година, като го помолила да я вземе от село * и закара до град Добрич, за
да си вземе тя от там личния си автомобил. Свидетелят С. се отзовал, закарал подсъдимата
Б. заедно със сина й С. А. *** и ги оставил до Парк Хотел „Изида“. След като
взела автомобила си, около 10:00 ч. на
същия ден, подсъдимата се прибрала заедно с детето си в дома им в село *, община
Добричка.
До обяд на същия ден подсъдимата
К.Б. и детето С. С. се намирали в двора, като подсъдимата се занимавала с
почистване на цветя, а детето си играело покрай нея. Следобед, около 14:00 ч., двамата отишли край басейна. Времето било слънчево, а
температурата на въздуха била около 31 градуса по Целзий, видно от писмо на Ръководителя
на Хидрометеорологична обсерватория Добрич.
Детето си играело и било споделило на майка си,
че водата му е студена и отказвало да влезе да се къпе, а само миело камиончето
си в малкия басейн, като консумирало бонбони, оставени му от подсъдимата край
басейна. Около 15:30 часа, подсъдимата Б.
била започнала отново да се занимава с поддръжка и почистване
на цветя, намиращи се в двора, като
оставила детето само край басейна,
разчитайки, че то не желае да влиза във водата, както и, че тя е наблизо. Ангажирана
с почистването на цветята, за неопределен период от няколко минути, в интервала между 15:30 часа и 15:54 часа, подсъдимата К.Б. не наблюдавала непрекъснато
детето си.
В един
момент, обръщайки се към басейна, подсъдимата Б. установила, че детето й го
няма край басейна, като започнала да го търси, при което го открила потънало на
дъното на големия басейн, непосредствено под скимера /преливника/, над
най-ниско стоящото стъпало на изградените в басейна стъпала. При създалата се
ситуация подсъдимата Б., която била облечена само по * веднага влязла по
стъпалата в басейна, хванала детето за тениската, извадила го от басейна и го
поставила на един от шезлонгите до
басейна.
Веднага
след това подсъдимата Б. започнала да оказва първа помощ на детето си чрез
изкуствено дишане уста в уста, при което то повърнало. Въпреки изкуственото
дишане, детето не поемало въздух и не идвало в съзнание, при което подсъдимата Б.,
в 15:45 часа се обадила по телефона на баща му – частния обвинител А.С.А.. А.А.
се намирал до бензиностанция „МТТ“ в град Добрич с автомобила си, като след
обаждането незабавно се отправил към село *, където пристигнал в 15:56 ч.
Тъй като
не знаела след колко време ще дойде А.С.А., подсъдимата Б. качила детето на
задната седалка в собствения си автомобил, готвейки се да тръгне към болницата,
когато А. спрял пред портата, която била механична и полуотворена. Детето било
прехвърлено от А.А. в неговия автомобил, след което тримата
потеглили към Многопрофилната болница за активно лечение в град Добрич,
където след оказана незабавна медицинска помощ, сърдечната дейност на малолетния
С. А.С. била възстановена. На 30.08.2018 г., тъй като детето не идвало в
съзнание, същото било преместено за лечение в УМБАЛ „Света Марина“ град Варна, където въпреки положените усилия от
медицинските екипи, на *.09.2018 г., в 13:46 ч, то починало.
Видно от
заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство, неоспорена и приета от
съда съдебномедицинска експертиза № I-135/2018
г., при огледа и аутопсията върху трупа на С. С. е установено:
Състояние след
регистрирана мозъчна смърт, настъпила при коматозно състояние след удавяне -
кръвоизлив в мозъчния ствол, двустранна аспирационна пневмония, дегенеративни
промени по бъбреците, ексудати в гръдната и коремната кухини, отоци по кожата,
както и следи от множество медицински манипулации, свързани с описаното
състояние - поддържане на изкуствена белодробна вентилация и хемодинамика,
множество венепункции и дренаж на дясната гръдна половина, катетеризация на
пикочния мехур. Установени са също и повърхностни пролежни рани в областта на
двете лопатки, дясната ушна мида и първи пръст на левия крак.
Съгласно
заключението на вещото лице, непосредствена причина за смъртта е полиорганна /многоорганна/
недостатъчност, развила се в състояние на мозъчна смърт след асфикция в процес
на удавяне, като в случая се касае за продължително изкуствено поддържане на
дихателна и сърдечна функция при настъпили необратими промени в мозъчната
дейност.
Сочи се от
вещото лице, че процесът на удавяне обичайно преминава през отделни етапи, с
различна индивидуална продължителност, като смъртният изход настъпва в
границите на няколко минути. Животозастрашаващото състояние в хода на удавяне
се проявява още с навлизането на течност в дихателните пътища в първите 40-60
секунди, което води до нарушения и блокиране на газообмена в белите дробове и
недостиг на кислород в кръвообращението/хипоксия/. Най-чувствителни на
хипоксията са мозъчните структури, като трайните, необратими последствия от нея
могат да се наблюдават около 3-5 минути след изпадане в това състояние, дори
при възстановяване на останалите жизнени показатели за този период.
Видно от
заключението на вещото лице по допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 218/2019 г., действията на подсъдимата К.Б. по бързото
изваждане на детето от водоема са били адекватни и правилни и с оглед
установеното, че детето е повърнало може да се съди, че са били активни
действията за изтикване на постъпилата в дихателните органи течност. Във всички
случаи извършването на реанимационни мероприятия е доста трудно осъществимо от
един човек и търсенето на специализирана медицинска помощ е бил правилен избор
в случая. От обстоятелството, че в лечебното заведение сърдечната дейност е
възстановена е направен извод, че са били предприети своевременни и бързи
действия, все още във фазата на обратимите прояви на клиничната смърт, които
обичайно са в рамките на 5-7 минути. Пълноценна реанимационна помощ обаче би
могла да се осъществи в първите няколко минути от инцидента от лекарски екипи
или хора, обучени за това, но при условия, че се касае за отпадане на която и
да е от основните жизнени функции (дишане, сърдечна и мозъчна
дейност), рискът за живота е реален и благоприятен резултат не
би могъл да се гарантира и при много бърза и висококвалифицирана медицинска
помощ.
Съгласно
заключението на вещото лице, по експертен път не могат да бъдат определени
времето и фазите на удавяне, тъй като процесът на удавяне и фазите на неговото
протичане не могат да се подчинят на определени и точни математически
показатели за маса, обем, време и прочие, както и зависимости между тях, тъй
като не при всяко удавяне задължително се преминава през посочените отделни
фази. Очертаните стадии са ориентировъчни етапи през които настъпват определени
патофизиологични процеси, водещи по няколко различни механизма до изключване на
жизнена функция. Обичайно на първо място е изпадането в безсъзнание, дължащо се
на липсата на кислород към мозъка и след това постепенно окончателно отпадане
на дишането и сърдечната дейност. Видно от заключението на вещото лице,
съществуват и случаи на т.н. „рефлекторна смърт“, дължаща се на внезапно
спиране на сърдечната дейност при съприкосновение с водата, която настъпва по
неврогенен път, особено при изразена разлика в температурата на двете среди въздух/вода,
при което „рефлекторно удавяне“ могат да
липсват последващи движения от детето.
В хода на
разследването бил проведен следствен експеримент, при който се установило, че от
мястото, където се е намирала подсъдимата К.Б., при попадане във водата на
използвания за нуждите на следствения експеримент пластмасов манекен /торс/,
без глава и крайници, с височина 60 см и тегло 13 кг, се чува плясък.
Също така,
при следствения експеримент, с участието на лице-дубльор, предвид нежеланието
на К.Б. да участва в този следствен експеримент, била проверена възможността Б.
да извади детето без да си намокри косата, при което се установила невъзможността
за изваждане на манекена с две ръце, без същата да се намокри изцяло.
Анализ
на доказателствения материал:
Така описаната фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания на частния обвинител
А.С.А.,
както и от обясненията на подсъдимата К.И.Б., които въпреки своите
противоположни интереси, описват сходна фактическа обстановка. Посочените гласни доказателства са и базата, на която
са изградени фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част на
настоящите мотиви.
Съдът
кредитира изцяло показанията на частния обвинител А.С.А., тъй като същите са
логични, последователни и вътрешно непротиворечиви и в унисон с останалите
гласни доказателства, подкрепени със заключението на вещото лице по
изготвените, неоспорени и приети от съда съдебномедицински експертизи.
Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да
дава обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия /обвиняемия/ са
доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по свое
усмотрение. Подсъдимата К.И.Б. не се признава за виновна, дава обяснения по
повдигнатото й с обвинителния акт обвинение. Защитната й позиция, поддържана в
наказателното производство се базира на оспорване на обективната и субективната
съставомерност на деянието.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива обяснения, каквито
намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори
истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета
на доказване следва да се оценява в светлината на всички други доказателства и
доказателствени средства, възприети от съда непосредствено. Както вече бе
посочено, подсъдимата К.Б. дава обяснения по подигнатото й с обвинителния акт
обвинение, които обяснения на практика кореспондират изцяло с установената
по-горе фактическа обстановка. Така например в съдебно заседание, проведено на
17 февруари 2021 г., на въпроса на повереника на частния обвинител А.А. „За колко време го изтървахте от поглед това
дете?“, подсъдимата Б. заявява: „Според мен,
не повече от 2-3 минути. Отивам, в първата саксия чистя прецъфтели цветчета и
се обръщам да го видя какво прави. Не, че не съм го поглеждала. Последно, като
го видях, беше на малкия басейн отвън, миеше си камиона, колите. Играчките бяха
отвън и той с една кофичка взима вода от басейна и ги полива“/цитат/. В тази насока са и обясненията на подсъдимата, дадени в съдебно заседание, проведено
на 24 септември 2021 г.: „Аз съм
казала достатъчно. Цял ден бях с детето вкъщи, бях решила да изчистя двора,
понеже аз се грижа за него, и към 13:30 ч. му казах да излезем на басейна, да
полежим малко, той да поиграе. Беше август месец. Той каза, че водата е студена
и не иска. Аз даже помислих, че нещо се разболява, защото няма как да му е
студена водата през август. Обличахме и събличахме блузката, тя се мокреше,
сушихме я, после пак я обличахме. Аз лежах на шезлонга, той играеше до мен. Към
16:00 часа реших да отида да изчистя цветята до гаража, то се беше видяло, че
няма да се къпем. Обърнах се и видях, че него го няма. Направих няколко крачки
и го видях с блузката на дъното на басейна. Извадих го, не съм чула да извика
нещо, да шляпне...Не съм влизала в къщата, единствено като звъннах на Н. да
дойде, то барбекюто е на 2-3 метра от самия басейн, там имах рокля, понеже бях
съвсем по бански и само отидох до барбекюто, да си взема роклята, която беше
някакъв парцал, да я облека, за да отида в болницата. Аз по бански си оправях
двора преди това“ /цитат/. На въпроса на представителя на
държавното обвинение, как е наблюдавала детето при чистенето на цветята,
подсъдимата дава следните обяснения: „Аз
мисля, че живея с това дете, изгледала съм го и до някаква степен го познавам,
зная какво може да направи и какво не може да направи. Те белите явно се
случват за секунди…Понеже съм там и ... не знам. Аз го поглеждах постоянно, не
да сложа някакъв параван. Каквото и да правя не значи, че не го поглеждам.
Чистех цветята, но го поглеждах, то не е кой знае колко далеко, не е да съм го
оставила само и съвсем да нямам никакви наблюдения над действията му…Веднага
станах и направих няколко крачки. Не беше влязъл вкъщи, защото алармата издава
стържещ звук и щях да го чуя. До трамплина погледнах, той е близо до гаража,
нямаше го и тогава го видях на дъното на басейна с оранжевата блузка. Няколко
крачки направих само, слязох 2-3 стъпалца, хванах го за тениската и го изкарах,
сложих го на шезлонга, направих му изкуствено дишане. Предполагам, че с дясната
ръка съм го хванала, с лявата няма как. Може и с двете да съм го хванала.
Сложих го на шезлонга, направих му изкуствено дишане и веднага звъннах на Н. да
дойде. Аз се обадих, след като извадих детето и след като му правих изкуствено
дишане. Н. каза, че бързо ще дойде, но аз го качих в колата да тръгвам за
болницата. Той дойде и колата я оставихме на средата на двора. Входната врата я
бях отворила с дистанционно, още докато изкарвах колата от гаража, той порталът
заяждаше на едно положение /цитат/.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимата Б.,
дадени в съдебно заседание, тъй като същите кореспондират изцяло с останалия
доказателствен материал по делото.
За пълнота на изложението, както и за яснота, съдът намира
за нужно да отбележи, че обстоятелствата,
влизала ли е подсъдимата К.Б. в къщата, ако е влизала за какво и кога, била ли
е тя наблизо до басейна или не, както и имало ли е трети човек в къщата, са
правно ирелевантни обстоятелства, които остават извън предмета на доказване по
делото, определен съобразно чл. 102 от НПК.
В съдебно заседание от страна на защитника на подсъдимата К.И.Б.
– адвокат А.Д. *** е изразено желание производството да протече по реда на
чл. 371, т. 1 от НПК, като се иска да не
се провежда разпит на свидетелите С. п. С., М.Р.Д.,
Т.К.Б., С. А.С., С. Д. С.ова, Н. И. М., И.М. И., М.П.Й. и К.Т.В., като
за това е дадено съгласие както от самата подсъдима, така и от частния
обвинител А.А. и неговия повереник – адвокат С.Л. ***.
С оглед обстоятелството, че съответните действия по
разследването са били извършени при условията и по реда, предвиден в НПК,
съдът, на основание чл. 372, ал. 3 от НПК е одобрил изразеното съгласие да не
се провежда разпит на свидетелите С. п.
С., М.Р.Д., Т.К.Б., С. А.С., С. Д. С.ова, Н. И. М., И.М. И., М.П.Й. и К.Т.В.,
като съответните протоколи за разпит са прочетени по реда на чл. 283, съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал. 1 от НПК.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като
същите са логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. От друга страна показанията
на посочените свидетели кореспондират с останалите доказателства по делото.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
И.С.Б., С.К.Б., Й.С.К., Е.И.П., В.П.Н., С.А.У. и К.Г.Н., тъй като същите са еднопосочни, логични, взаимнодопълващи
се и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите, събрани в хода на
съдебното дирене доказателства, отчитайки, че посочените свидетели не са
очевидци на случилото се, а възпроизвеждат разказаното им от подсъдимата Б..
Относно искането на защитата на подсъдимата за извършване
на следствен експеримент в съдебно заседание:
Съгласно разпоредбата на чл. 166 от НПК,
съдът и органите на досъдебното производство могат да направят следствен
експеримент, за да се проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия
и свидетелите или от друго действие по разследването или съдебно следствено
действие.
В настоящия случай, в досъдебното
производство, с оглед проверка и уточняване на данните, получени при разпита на
К.И.Б. в качеството на свидетел и показанията на свидетеля А.С.А. е бил
направен следствен експеримент, данните от който са били обективирани в
протокол за следствен експеримент от 18.10.2019 г., който протокол е писмено доказателствено средство -
арг. чл. 127, ал. 1 от НПК. След като този способ на доказване е бил проведен,
това не преклудира възможността на страните и съда да проверяват така събраното
доказателство, чрез други способи на доказване, в случая чрез разпит. Именно по
тази причина съдът е разпитал в хода на съдебното следствие и поемните лица Д.Н.Д.
и М.Д.П., участвали при провеждането на следствения експеримент. Съдът
кредитира изцяло показанията им, като еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви,
отчитайки, че липсва индиция за тяхната заинтересованост.
При провеждането на следствения
експеримент, органът на досъдебното производство е спазил процедурата по
неговото извършване, при условия, максимално близки до действителните и
съобразени с разпоредбата на чл. 167 от НПК, като проведеният в хода на
досъдебното производство следствен експеримент е изпълнил своята цел,
отчитайки, че разследването е било в един начален стадий.
В настоящия случай, в хода на съдебното
дирене, съдът е намерил, че обстоятелствата които се иска да бъдат проверени и
уточнени чрез провеждане на нов следствен експеримент остават извън предмета на
доказване по делото, определен съобразно чл. 102 от НПК, поради което е оставил
без уважение искането
на защитата на подсъдимата К.И.Б. за
провеждане на нов следствен експеримент, в която насока се е произнесъл с
протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 24 септември 2021 г.
Това
е така, тъй като обстоятелствата как, по какъв начин малолетният С. А.С. е попаднал
във водата, би ли се чул шум от попадането му там, както и възможно ли е било
неговата майка – подсъдимата К.Б. да го извади от водата, без да си намокри лицето
и косата, са правно ирелевантни обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Гласните
доказателства, ценени спрямо изложените съображения, включващи обясненията на
подсъдимата К.И.Б., показанията на свидетелите С. п. С., М.Р.Д., Т.К.Б., С. А.С., С. Д. С.ова, Н. И. М., И.М. И., М.П.Й.
и К.Т.В., прочетени по реда на чл. 283, съобразно разпоредбата на чл.
373, ал. 1 от НПК, показанията на свидетелите И.С.Б., С.К.Б., В.П.Н., С.А.У. и К.Г.Н.,
показанията на поемните лица Д.Н.Д. и М.Д.П., показанията на свидетелите Й.С.К.
и Е.И.П., дадени в съдебно заседание, както и тези, дадени пред орган на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото,
съобразно чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК, са
еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства са
безпротиворечиви и кореспондират със заключението на вещото лице по изготвените
съдебномедицински експертизи № I-135/2018
г. и № 218/2019 г., проверени в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК и приети като обективно и компетентно изготвени, както и с приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Протокол за оглед
на местопроизшествие от *.08.2018 г. ведно с албум със снимки на оглед от *.08.2018
г.; Разпечатка кореспонденция; Справка за съдимост на К.И.Б.; Справка
УИС; Препис - извлечение от Акт за смърт на С. А.С.; Удостоверение за
наследници за С. А.С.; Справка НИМХ; Препис от решение № 1103/04.11.2016 г. по
ГД № 2777/2016 г. по описа на Районен съд Добрич; Разрешение за строеж от
10.08.2007 г.; Справка РО НСК от 19.02.2019 г.; Справка РО НСК от 25.03.2019
г.; Договор за доброволна делба на недвижим имот; Разпечатка от мобилни
оператори; Копие от епикриза от УМБАЛ „Света Марина“; СМЕ № I-135/2018 г.; СМЕ по писмени
данни № 218/2019 г.; Протокол за следствен експеримент от 18.10.2019 г. ведно с
албум; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на К.И.Б.;
История на заболяването от МБАЛ – Добрич № 11863/1084; Декларация за
информираност; Епикриза от МБАЛ – Добрич; Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО;
Лист за преглед на пациент в Спешно отделение; История на заболяването от МБАЛ
„Света Марина“ гр.Варна № 36867; Медицинска документа и изследвания от МБАЛ
„Света Марина“ гр.Варна; Справка за съдимост № 4619/2021 г.
С
оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА,
съдът намира следното:
Подсъдимата К.И.Б. от обективна и
субективна страна е осъществила състава, предвиден и наказуем по чл. 122, ал. 1
от НК, тъй като на *.08.2018 г., за неопределен
период от време между 15:30 часа и 15:54 часа, в недвижим имот в село *, общ.
Добричка, *, е оставила малолетното си дете С. А.С., роден на *** г. /на *
години/, намиращ се под нейните родителски грижи, без постоянен надзор, в
нарушение на разпоредбите на чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс: „Родителят осигурява постоянен надзор по
отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на
непълнолетното си дете“ и чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето: „Родителите, настойниците, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и
грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното
физическо, психическо и нравствено развитие“ – оставила малолетното си дете
само до басейн, пълен с вода и с дълбочина от 1,1 метра до 1,5 метра, при което
детето попаднало във водата и с това причинила смърт по непредпазливост на
същото, като не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици –
смъртта на С. А.С., настъпила на *.09.2018 г. в
следствие на асфикция в процес на удавяне, довела до мозъчна смърт и
полиорганна /многоорганна/ недостатъчност, но е била длъжна и е могла да
предвиди тези последици.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи
на възведения престъпен състав.
От обективна страна:
Предмет на убийството по чл. 122 от НК е пострадалият,
лицето, върху което деецът въздейства, за да го лиши от живот.
Изпълнителното деяние на убийството е умъртвяването,
т.е. лишаването от живот на другиго. То може да е под формата на действие или
бездействие, като законът не посочва конкретните начини или средства, с които
се причинява съставомерния резултат – смъртта.
В настоящия случай събраните по делото доказателства
са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на инкриминираното
деяние. Гласните и писмени доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се,
че подсъдимата К.И.Б. е осъществила една от формите на изпълнителното деяние,
визирани в чл. 122 от НК, а именно – причиняване на смърт чрез бездействие.
В наказателноправната теория се приема, че наличието
на противоправно и престъпно бездействие предполага неприемане, неизвършване на
определено действие, чието съдържание обаче съответната наказателноправна норма
не конкретизира. За да е осъществен съставът на чл. 122 от НК не е необходимо
задължението за неговото изпълнение да произтича от закон, постановление,
правилник, наредба или инструкция. То може да съществува и по силата на
договорно правоотношение или да произтича и от опитно правило, утвърдено в
практиката, т.е. получило постоянно потвърждение в практиката, което да е
добило трайно социално изражение в едно правоотношение, по което задълженият да
действа е страна.
Съгласно чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс, родителят
е длъжен да осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете. Чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето вменява в
задължение на родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, да не оставят без
надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за
тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.
Към инкриминираната дата – *.08.2018 г., малолетният С.
А.С. е бил на * години и 3 месеца, като същият се е намирал под родителските
грижи на своята майка – подсъдимата К.И.Б.. На посочената дата, детето е било
оставено да си играе само именно от подсъдимата Б. в непосредствена близост до
намиращия се в имота басейн, пълен с вода и с дълбочина от 1,1 метра до 1,5 метра, като в същото време
подсъдимата полагала грижи за намиращите се в двора цветя.
В конкретния казус, за подсъдимата е съществувало
правното и житейско задължение да осигури постоянен надзор по отношение на
малолетното си дете, оставено от самата нея да играе в непосредствена близост само
до пълния с вода басейн, създавайки по този начин опасност за неговото здраве и
живот.
Пренебрегвайки законовото си задължение да осигурява
постоянен родителски надзор по отношение на малолетното си дете, изискуем
съгласно чл. 125, ал. 3 от СК и чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето,
подсъдимата Б., за неопределен период от време между 15:30 часа и 15:54 часа на
*.08.2018 г., в недвижим имот в село *, общ.
Добричка, *, е оставила малолетното си дете С. А.С. да играе само до
басейн, пълен с вода и с дълбочина от 1,1 метра до 1,5 метра, при което детето
попаднало във водата и с това причинила смърт по непредпазливост на същото, настъпила на *.09.2018г. в следствие на асфикция в процес
на удавяне, довела до мозъчна смърт и полиорганна /многоорганна/ недостатъчност.
В случая изпълнителното деяние се е
изразило в бездействие – неосигуряване на постоянен надзор по отношение на
малолетното дете, което е и в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.
Както вече бе посочено, обстоятелствата къде се е намирала
подсъдимата К.Б., влизала ли е подсъдимата в къщата и ако е влизала за какво
и кога, са правно ирелевантни обстоятелства, които остават извън предмета на
доказване по делото, определен съобразно чл. 102 от НПК.
Същественото в случая е, че подсъдимата Б., за неопределен
период от време между 15:30 часа и 15:54 часа на *.08.2018г., не е осигурила
постоянен надзор по отношение на малолетното си дете, който период от време обаче,
дори и кратък /в порядъка на няколко минути/, е бил достатъчен, детето да
попадне във водата, в резултат на което на *.09.2018 г. е настъпила и неговата
смърт.
Обстоятелствата, че малолетното дете не било влизало
самичко в големия басейн, че на инкриминираната дата то не желаело да влиза във
водата, както и, че неговата майка – подсъдимата К.Б. го е познавала добре,
като знаела какво може да направи и какво не може да направи то /видно от
обясненията й/, не я освобождават от вменените й задължения по чл. 125, ал. 3
от СК и чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето, а именно – да осигурява
постоянен родителски надзор по отношение на малолетното си дете.
От субективна страна:
Деянието
е извършено от подсъдимата К.И.Б. при формата на вината – несъзнавана
непредпазливост /престъпна небрежност/, тъй като подсъдимата не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги
предвиди.
Това е така, тъй като у подсъдимата Б. не са били
формирани представи относно бъдещото настъпване на общественоопасните последици
от нейното деяние – смъртта на С. А.С.. Укорима от наказателноправна гледна
точка е именно липсата на подобни представи, въпреки, че подсъдимата Б. е имала
и възможността /обективна и субективна/, и задължението да формира подобни
представи, т.е. да ги предвиди.
За пълнота на изложението, както и за яснота, съдът
намира за нужно да отбележи следното:
Ниската възраст на детето /на четири години и три
месеца/ и произтичащата от това липса на опит и съзнание за основни житейски
закономерности, са налагали подсъдимата К.Б. да прояви особена бдителност и да
не допусне детето да влезе по какъвто и да е начин самостоятелно и
неконтролирано в дълбокия за него, пълен с вода басейн, което е от естество да
създаде реална опасност за живота му, каквато на практика е и била създадена и
преминала впоследствие в летален изход. Именно поради ниската си възраст,
детето не е могло само да осъзнае опасността, а това е могла и е била длъжна да
предвиди неговата майка - подсъдимата К.Б..
Относно
доводите на защитата на подсъдимата, че се касае за случайно деяние по смисъла
на чл. 15 от НК:
В
практиката убийството поради небрежност се различава от случайното деяние по
чл. 15 от НК, което не е виновно и следователно ненаказуемо. При последното
вината се изключва, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Т.е., случайното деяние е
обратната страна на небрежността.
Според
практиката това означава, от една страна, обективно да не са налице никакви
общоизвестни или установени по съответен ред разпоредби, правила, ограничения,
разрешения и др. в дадена област, които деецът да е бил длъжен да знае и
съответно да спазва, или, от друга, ако обективно такива са съществували,
деецът ги е спазвал, но въпреки това общественоопасните последици са настъпили
по причини, стоящи изцяло извън съзнателните му възможности, под въздействието
на случайни и непредвидими събития или обстоятелства.
Както
вече бе посочено, за подсъдимата К.И.Б. е съществувало законовото задължение да
осигурява постоянен родителски надзор, изискуем съгласно чл. 125, ал. 3 от СК и
чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Същата обаче, в качеството си на
родител, не е осъществила необходимия, постоянен надзор по отношение на
малолетното си дете С. А.С., което се е намирало под нейните родителски грижи, поради
което следва да носи отговорност за настъпилите вредни последици, следователно
не е налице случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК.
Ето
защо не могат да бъдат споделени доводите на защитника на подсъдимата, че се
касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. В тази насока е и
константната съдебна практика.
Причините за извършване на деянието са незачитането на
установените в държавата правила и норми, както и липсата на осигурен постоянен
надзор от подсъдимата по отношение на малолетното й дете.
За да определи наказанието на подсъдимата К.И.Б.,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от
нея деяние и данните за личността й и констатира следните обстоятелства, от
значение за отговорността на подсъдимата.
К.И.Б. е *, ЕГН **********.
Деянието е извършено единствено при
наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – чисто съдебно
минало, добри характеристични данни по местоживеене, липса на образувани други
наказателни производства, както и положените от подсъдимата усилия за спасяване
на детето чрез оказване на първа помощ.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
Относно
вида и размера на наказанието:
Процесът
на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески
процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните
принципи /с оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36
и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на
законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези
принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през
конкретиката вече на целите на наказанието.
Предвиденото
наказание за извършеното от подсъдимата К.И.Б. престъпление е лишаване от
свобода до пет години.
Предвид
изложеното досежно личността на дееца и особеностите на конкретното деяние,
съдът намира, че наказанието на подсъдимата не следва да бъде индивидуализирано
с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, тъй като не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Това
мотивира съда да приеме, че справедливо и относимо към извършеното от подсъдимата
К.Б. деяние ще бъде налагането на наказание от вида лишаване от свобода в
минималния, предвиден в санкцията на приложимата материално правна норма размер.
Предвид това, при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът определи наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца. Съдът намира, че наказание лишаване
от свобода в размер по-висок от определения от съда, би било несъразмерно тежко
и израз на излишна репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на престъплението, така и
обществената опасност на дееца.
Безспорно
е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя
не от начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или
други квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено
оправдано и целесъобразно за поправянето на подсъдимия, той действително да
изтърпи наложеното му наказание. Или при отлагането на изпълнението на
наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на
подсъдимия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и
най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
Съдът
в настоящия случай счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не
се налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и размер наказание,
поради което и с оглед размера на наложеното наказание – три месеца лишаване от
свобода, както и с оглед обстоятелството, че подсъдимата не е осъждана на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1
от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния,
предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.
Действително,
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място целта за
индивидуалната превенция. Но това не означава, че общопревантивният ефект на
наказанието може да се пренебрегне. Напротив, законът задължава съда да
съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата превенция. Като се вземе
предвид, че общата превенция поначало има определящо значение за наказанието,
очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване на въпроса за условното
осъждане. В настоящия случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото, не е наложително
подсъдимата К.Б. да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок
от три месеца.
Съдът
намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимата, така и по отношение
на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимата ще има
възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед
признаването на подсъдимата К.И.Б. за виновна, съдът я осъди да заплати
сторените по делото разноски в размер на 384,38 лева /триста осемдесет и четири
лева и тридесет и осем стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Добрич и 150 /сто и
петдесет/ лева по сметка на Районен съд Добрич.
Относно искането на повереника на частния обвинител за
присъждане на сторените по делото разноски:
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по
делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
граждански ищец, ако са направили такова искане.
Съобразно задължителната съдебна практика
– Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен
съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характер на разписка.
По делото е приложено единствено пълномощно
/т. 1, л. 231 от ДП/, видно от което А.С.А. е упълномощил адвокат С. Х.Л. ***
да го представлява по ДП № 266/2018 г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич до
окончателното му свършване във всички инстанции. По делото обаче липсват
ангажирани доказателства, удостоверяващи
извършено плащане.
Т.е., в настоящия случай липсват доказателства
за реално направени /заплатени/ от частния обвинител разноски за адвокатско
възнаграждение на упълномощения повереник – адвокат С.Л. ***, поради което и
такива не могат да бъдат възложени в тежест на подсъдимата.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен
съдия:
/Данчо
Д./
Мотивите
към присъдата са изготвени на 24.11.2021 г.