Решение по дело №378/2018 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 143
Дата: 7 октомври 2019 г. (в сила от 7 октомври 2019 г.)
Съдия: Диана Симеонова Стателова
Дело: 20185230100378
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

143

 

07.10.2019г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                             Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Осемнадесети септември

 

2019

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                                                                                                                                                          

 

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

 
 


Секретар                                                        

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

378

 

2018

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД.

Производството е по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 200 и чл. 86 от ЗЗД.

 Предявена е искова молба от „Ф.И.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.Г.срещу А.Д.Г.,***, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищците сумата от 1110,17 лв. – главница по договор за потребителски кредит №********* от 28.11.2013 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата от 351,78 лв. –договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 13.01.2014 г. до 30.05.2017 г.; сума в размер на 380,23 лв. – лихва за забава за периода от 13.01.2014 г. до 30.05.2017 г. и сумата от 755,68лв. – такси за периода от 13.01.2014 г. до 24.01.2015 г.,  за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 505/2017 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 28.11.2013 г. между „П.Ф.Б.“ ООД и А.Г. е сключен Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника сумата в размер на 1200,00 лв. Страните са договорили и фиксирана лихва в размер на 434,07 лв. и такси в общ размер на 877,56 лв., начислени за оценка на досие на клиента- 60,00 лв., администриране на кредита – 219,96 лв. и за предоставяне услуга домашно посещение -597,60 лв., предоставена по избор на ответника Г.. В исковата молба се твърди, че кредитополучателят Г. се е задължил да върне отпуснатата сума, ведно с уговорените лихви и такси на 60 седмични погасителни вноски. Сочи се, че падежът на договора е настъпил на 24.01.2015г., поради което се дължи обезщетение за забава от тази дата върху непогасената част от договора. В исковата молба се твърди, че на 21.03.2016 г. между „П.Ф.Б.“ ООД и „Ф.И.” ЕАД е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който са прехвърлени вземанията претендирани в настоящото производство, съобразно Приложение 1 към договора. Навеждат се доводи, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за цесията на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като длъжникът следва да се счита за уведомен с получаване на препис от исковата молба.

„Ф.И.” ЕАД молят съд за уважаване на предявените искове.

Претендират сторените съдебно- деловодни разноски.

Направено е искане за прилагане по настоящото производство на ч.гр.д. № 505/2017 г.  по описа на Районен съд – Панагюрище, което искане следва да бъде уважено.

Молят съда да допусне съдебно- счетоводна експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и направи справка в счетоводството на „П.Ф.Б.“ ООД, да отговори на следните въпроси: Предоставен ли е кредит на ответника А.Д.Г. и в какъв размер; Коя е датата на последната му вноска; Какъв е размерът на остатъчното задължение, посочен по пера- главница, лихви и такси.

Представят следните писмени доказателства в копие: Договор за потребителски кредит от 28.11.2013г.; Договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016г.; Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016г.; Потвърждение за сключена цесия; Уведомление за извършено прехвърляне на вземания.  

В законоустановения срок ответникът А.Д.Г. не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.

По делото е приобщено като доказателствен материал ч. гр. дело № 505/2017г. по описа на Районен съд Панагюрище.

Видно от редовно оформените съобщения, ответникът е редовно уведомен какви биха били последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването на А.Г. или негов процесуален представител в открито съдебно заседание.

Съдът констатира, че са налице изискванията на чл. 238, ал.1 от ГПК- ответникът А.Д.Г. е получил препис от исковата молба, не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел становище по същата, не е представил доказателства и не е поискал делото да бъде разглеждано в негово отсъствие или в отсъствието на негов процесуален представител.

Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание.

С оглед приложените към исковата молба писмени доказателства, а именно: Договор за потребителски кредит от 28.11.2013г.; Договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016г.; Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016г.; Потвърждение за сключена цесия; Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, са налице изискванията на чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.

Искът вероятно е основателен с оглед на твърдените в исковата молба обстоятелства, както и представените по делото писмени доказателства.

От кумулативното наличие на предпоставките, предвидени в чл. 239 от ГПК и на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, следва да бъде признато за установено, че между ищцовото дружество и ответникът А.Д.Г. съществува облигационно правоотношение, съгласно което Г. дължи на „Ф.И.” ЕАД заплащането на главница в размер на 1110,17 лв. по Договор за потребителски кредит от 28.11.2013г.; договорна възнаградителна лихва в размер на 351,78 лв., за периода от 13.01.2014 г. до 24.01.2015 г.; лихва за забава за периода 13.01.2014г. до 30.05.2017г. в размер на 380,23лв. и такси за периода от 13.01.2014г. до 24.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-22.06.2017г.  до окончателно изплащане на дължимите суми.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът Г., да заплати на дружеството- ищец сторените по настоящото гражданско дело разноски в общ размер на 448,04лв., която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 148,04лв., депозит за вещо лице по съдебно- счетоводната експертиза в размер на 150,00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв., както и сумата от 75,00лв., представляваща разноски по ч. гр. дело № 505/2017г. по описа на Районен съд Панагюрище, сбор от юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. и държавна такса в размер на 25,00 лв.

Така мотивиран и на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и във връзка с чл. 239 от ГПК, Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И :

                 

ПРИЗНАВА за установено  по отношение на „Ф.И.” ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.Г.и А.Д.Г., с ЕГН- **********,***, съществува облигационно правоотношение, съгласно което А.Д.Г. дължи на „Ф.И.” ЕАД заплащането на главница в размер на 1110,17 лв.(хиляда сто и десет лева и седемнадесет стотинки) по Договор за потребителски кредит от 28.11.2013г.; договорна възнаградителна лихва в размер на 351,78 лв.(триста петдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки), за периода от 13.01.2014 г. до 24.01.2015 г.; лихва за забава за периода 13.01.2014г. до 30.05.2017г. в размер на 380,23лв.(триста и осемдесет лева и двадесет и три стотинки) и такси за периода от 13.01.2014г. до 24.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-22.06.2017г.  до окончателно изплащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА А.Д.Г., с ЕГН- **********,***, да заплати „Ф.И.” ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.Г., сторените от дружеството съдебно- деловодни разноски в размер на 448,04лв.(четиристотин четиридесет и осем лева), която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 148,04лв.(сто четиридесет и осем лева), депозит за вещо лице по съдебно- счетоводната експертиза в размер на 150,00лв.(сто и петдесет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.(сто и петдесет лева), както и сумата от 75,00лв.(седемдесет и пет лева), представляваща разноски по ч. гр. дело № 505/2017г. по описа на Районен съд Панагюрище, сбор от юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв.(петдесет лева) и държавна такса в размер на 25,00 лв.(двадесет и пет лева).

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: