Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 12251 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 138410 от 11.06.2019 г., постановено по
гр. д. № 42824/2018 г. по описа на СРС, IІ ГО, 72 състав, е признато за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу П.С.Г., Т.С.Д. и С.С.Г. искове с
правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, че
последните дължат на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: П.С.Г. дължи сумата от 618,74 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.04.2015 г. - 30.04.2017 г., както и сумата от 48, 45 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода 01.05.2014
г. - 30.04.2017 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 04.04.2018
г. до окончателното изплащане; Т.С.Д. дължи сумата от 154, 69 лв. - цена на доставена топлинна енергия за
периода 01.04.2015 г. - 30.04.2017 г., както и сумата от 48, 45 лв. - цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., ведно
със законна лихва върху сумите от 04.04.2018 г. до окончателното изплащане, а С.С.Г. дължи сумата от 154, 69 лв. -
цена на доставена топлинна енергия за периода 01.04.2015 г. - 30.04.2017 г.,
както и сумата от 48, 45 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014
г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва върху сумите от 04.04.2018 г. до окончателното
изплащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 22368/18 г. на СРС. Исковете са отхвърлени, както следва:
по отношение на П.С.Г. - за
разликата над 618,
74 лв. до пълния предявен размер от 1 027, 09 лв. и за периода 01.05.2014 г. -
01.03.2015 г. включително, по отношение на Т.С.Д. - за
разликата над 154, 69 лв. до пълния предявен размер 256, 77 лв. и за периода 01.05.2014
г. - 01.03.2015 г. включително, а по отношение на С.С.Г. - за разликата над 154, 69 лв.
до пълния предявен размер от 256, 77 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 01.03.2015
г., включително. Исковете с
правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху
главниците са отхвърлени, както следва: за П.С.Г. - 173, 90 лв., лихва за забава върху главницата за
неплатена топлинна енергия за периода 15.10.2015 г. - 21.3.2018 г. и 10, 32 лв.
- лихва за забава за неплатена услуга дялово разпределение за периода
15.10.2015 г. - 21.03.2018 г., за Т.С.Д. – 43, 47 лв., лихва за забава върху главницата за
неплатена топлинна енергия за периода 15.10.2015 г. - 21.03.2018 г. и 2, 58 лв., лихва за забава за неплатена
услуга дялово разпределение за периода 15.10.2015 г. - 21.03.2018 г., а за С.С.Г. - 43, 47 лв., лихва за забава върху
главницата за неплатена топлинна енергия за периода 15.10.2015 г. - 21.03.2018
г. и 2, 58 лв., лихва за забава за
неплатена услуга дялово разпределение за периода 15.10.2015 г. - 21.03.2018 г.,
присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 22368/18 г. на СРС. Ответницата П.С.Г. е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78,ал.1 ГПК, сторените от него разноски в размер
на 75, 05 лв. - в исковото и 31 лв. - в заповедното производство, а ответниците
Т.С.Д. и С.С.Г. са осъдени да заплатят на ищеца сторените от него разноски в
размер на по 18, 76 лв. - в исковото и по 7, 75 лв. - в заповедното
производство. Ищецът е осъден да заплати на ответникът С.С.Г., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 159, 94 лв. - разноски по делото. Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач „Б.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно решение
в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба
от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалвана част е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл.150, ал.1
от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие са осъществява при публично известни Общи условия, които се
изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителите. Поддържа, че
ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребителите за битови нужди в гр. София. Твърди, че в раздел ІX от Общите
условия - „Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 е определен редът и срокът за
заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, срокът на
задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца
ответниците са изпаднала в забава и дължат претендираната сума. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че сумите за периода 01.05.2014 г. –
01.03.2015 г. са погасени по давност. В раздел IX от Общите условия -
„Заплащане на топлинна енергия“, чл.33, ал.1 е определен редът и срокът за
заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. СРС не е съобразил
обстоятелството, че сумите по обща фактура № **********/31.08.2015 г. за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., издадена м.08.2015 г., става изискуема
едва на 15.10.2015 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 04.04.2018 г., с което давността е прекъсната. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи предявените искове, като му присъди
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответниците П.С.Г., Т.С.Д. и С.С.Г., с който я оспорват.
Излагат съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Сочат, че за претендираните от ищеца вземания се прилага
тригодишен давностен срок, поради което правилно решаващият съд е приел, че
задълженията им за периода 01.05.2014 г. – 01.03.2015 г. за погасени по
давност. Доводите на жалбоподателя, че сумите за посочения период стават
изискуеми през м.08.2015 г., считат, че са неоснователни. Молят съда да
потвърди решението в обжалваната му част. Претендират сторените по делото разноски.
Трето лице – помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД, не
е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са уважени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415,ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент 90, находящ се в
гр. София, ж. к. „******Г, абонатен № 139740, като му дължат разделно сумата от
1 889,67 лв., от които 1 540, 64 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., отразена
във фактури № **********/31.07.2015 г., № **********/31.07.2016 г. и №
**********/31.07.2017 г., както и 260, 86 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2014 г. – 31.07.2017 г., 72,68
лв. – главница, представляваща дялово разпределение за периода м.05.2014 г. –
м.04.2017 г. и 15,49 лв. – лихва за забава върху главницата дялово
разпределение за периода 15.10.2015 г. – 21.03.2018 г., ведно със законната
лихва от 04.04.2018 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното плащане, при следните
квоти: 4/6 за П.С.Г., а именно: 1 258,79 лв., от които: 1 027, 09 лв. –
главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017
г. по фактури № **********/31.07.2015 г., № **********/31.07.2016 г. и №
**********/31.07.2017 г. и сумата от 173, 90 лв. – лихва за забава за периода
15.10.2015 г. – 21.03.2018 г., сумата от 48, 45 лв. – главница за дялово
разпределение за периода м. 05.2014 г. – м.04.2017 г. и сумата от 10, 32 лв. –
лихва за забава за периода 15.10.2015 г. – 21.03.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане и по 1/6 част за Т.С.Д. и С.С.Г., а
именно: по 314, 96 лв., от които по 256, 77 лв. – главница за незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. по фактури № **********/31.07.2015
г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г. и по 43, 47 лв. –
лихва за забава за периода 15.10.2015 г. – 21.03.2018 г., по 12, 11 лв. –
главница за дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г. и по 2,
58 лв. – лихва за забава за периода 15.10.2015 г. – 21.03.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Във връзка с подадено на 04.04.2018
г. заявление, по ч. гр. д. № 22368/2018 г. на СРС, 72 състав, е постановена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по
чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражение. Ищецът претендира установяване
на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и присъждане
на сторените по делото разноски.
С постъпилия в срок по чл.131 ГПК писмен отговор
ответниците оспорват предявените искове. Оспорват качеството си на потребители на
топлинна енергия в имота. Считат, че по делото не са ангажирани доказателства,
че са собственици или ползватели на имота, както и да са приели наследството на
С.С.Г.. Позовават се на изтекла погасителна давност. Оспорват претенцията за
лихва, като считат, че не са поставени в забава, тъй като клаузата на чл.33,
ал.1 и ал.2 от Общите условия на ищеца е нищожна. Считат, че
претендираните суми за дялово разпределение и лихви не се дължат на ищеца, а на
фирмата за дялово разпределение. Не оспорват количеството и стойността на
доставена топлинна енергия в имота. Молят съда да отхвърли предявените
искове, като им присъди сторените по делото разноски.
Видно от представения договор за
продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 29.10.1991
г. С.С.Г. и П.С.Г. са купили следния недвижим имот, собственост на държавата:
апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж. к. „Красна поляна”, ул. „******,
състоящ се от: една стая , дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена
площ от 65, 20 кв. м., заедно с избено помещение № 1 с площ от 3,46 кв. м. и 0,747
% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Съгласно приложено удостоверение,
издадено от „Географска информационна система - София” ЕООД е налице идентичност
по отношение на старият адрес на процесния топлоснабден имот, находящ се в ж. к.
„Красна поляна 1, ул. „Братин дол”, бл.15 и настоящия адрес на имота в ж. к. „******.
От представеното по делото
удостоверение за наследници, издадено от район „Красна поляна”, гр. София се
установява, че П.С.Г. - съпруга, Т.С.Д.- дъщеря и С.С.Г. – син, са наследници
по закон на С.С.Г., който е починал на 26.06.2016 г.
Видно от представения протокол от
проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в
гр. София, ж.к. „******от 01.02.2002 г., етажните собственици са взели решение
да се сключи договор с „МХ Елвеко“ ООД, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост.
Протоколът е съставен от представители на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
На 27.09.2002 г. е сключен договор №
401 - ІІІ между „МХ Елвеко“ ООД, като герент на консорциум „Сименс и Елвеко -
България” и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „******, вх. В, Г и
Д, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45
дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера
за отчетния период.
Приложени са 3 бр. справки относно
използваната топлинна енергия в процесния топласнабден имот за периода
м.05.2014 г. – м. 04.2015 г., м. 05.2015
г. – м.04.2016 г. и м. 05.2016 г.- м.04.2017 г. на обща стойност от
1 540,64 лв., както и 72,68 лв. – стойност на услугата дялово
разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.4 ГПК срок, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
Собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните
тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Страните не
спорят в настоящото производство относно обстоятелството, че ответниците са
собственици на процесния имот и в това си качество са клиенти на топлинна
енергия и съответно, че са обвързани от облигационна връзка с предмет –
доставка на топлинна енергия. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК
този въпрос е извън пределите на въззивния контрол, поради което не следва да
се обсъжда по същество. Отделно от това страните са обвързани от постановеното
съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, влязло в сила
като необжалвано.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „МХ Елвеко“
ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици,
като третото лице – помагал на ищеца е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на
принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С влязлото в сила като необжалвано
решение е установена стойността на топлинната енергия през исковия период,
която възлиза на 928, 11 лв., както и стойността на дяловото разпределение - 72,
67 лв., дължими разделно от ответниците, съобразно притежаваните от тях части
от правото на собственост върху процесния имот.
Жалбоподателят
релевира довод за неправилно приложение на института на погасителната давност
по отношение на претендираните вземания по делото, тъй като сумата по обща
фактура за периода 01.05.2014 г. –01.03.2015 г., издадена през м.08.2015 г.,
става изискуема едва на 15.10.2015 г.
Ответниците
своевременно са заявили по делото – с депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо то е част от спорния
предмет и е разгледано от решаващия съд с обжалваното решение.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД
давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Последното е
предвидено в чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г.,
в сила от 11.08.2016 г. Същите обаче не намират приложение за целия исков
период, а само част от него: м.06.2016 г. – м.04.2017 г. За периода м.05.2014
г. – м.05.2016 г. приложение намират Общите условия за продажба на топлинна
енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24
часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по
делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за
исковия период на интеренет страницата си, а и липсват признания за това от
насрещната страна, поради което и на основание чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да се
приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Предвид обстоятелството, че искът се счита предявен на 04.04.2018
г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната
давност за вземания, станали изискуеми преди 04.04.2015 г. (м.05.2014 г. –
м.03.2015 г.), в каквато насока са изводите и на СРС.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че сумата по общата фактура за периода
м.05.2014 г. – м.03.2015 г., издадена м.08.2015 г., става изискуема едва на 15.10.2015
г. Релевантен в случая е периодът на потребление, за който се отнася издадената
обща фактура, а не датата на издаване на последната и посоченият в нея срок за
заплащането й. Издаването на обща фактура съставлява способ за определяне
окончателния размер на доставената топлинна енергия през съответния отоплителен
период, поради което погасяването на вземанията на ищеца за този отоплителен
сезон рефлектира и върху вземанията по съставената обща фактура. Вземанията по
общата фактура не се отнасят за период, различен от съответния отоплителен
сезон и са функционално свързани с него. Ето защо изводите на решаващия съд, че
вземанията по посочената обща фактура са погасени по давност са
законосъобразни.
Задължението на ответниците е парично
и за периода на своята забава същите дължат обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД.
За периода от м.05.2014 г. до м.05.2016
г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия на
ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на купувача. Ето защо при тази редакция
на общите условия, за да се постави клиентът на топлинна енергия за битови
нужди в забава, е необходимо установяване момента на публикуване на месечните
дължими суми на интеренет страницата на ищеца. На основание чл.154, ал.1 ГПК в
доказателствената тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на
изискуемостта на задължението за главница. В хода на производството
доказателства в тази насока не са ангажирани, нито са заявени признания от
страна на ответниците. Ето защо следва да се приеме, че за задължението за главницата
за топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.05.2016
г. ответниците не са поставени в забава, поради което не дължат мораторна лихва
върху посочените главници.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите
условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45
– дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо за вземанията
за топлинна енергия за периода м.06.2016 г. – м.04.2017 г. не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
жалбоподателя, за да се поставят клиентите в забава.
По изложените съображения и на
основание чл.162 ГПК въззивният съд счита, че размерът на лихвата за забава
върху главницата за топлинна енергия и дялово разпределение за периода
м.06.2016 г. – м.04.2017 г. възлиза, както следва: за П.С.Г. дължи 112 лв. –
лихва за забава за периода 15.08.2016 г. – 21.03.2018 г. върху доставената
топлинната енергия за посочения период и 6 лв. – лихва за забава за същия
период върху дължимата сума за дялово разпределение, а Т.С.Г. и С.С.Г. дължат
по 28 лв. – лихва за забава за периода 15.08.2016 г. – 21.03.2018 г. върху
топлинната енергия за разглеждания период и по 1, 50 лв. – лихва за забава
върху дяловото разпределение на за същия период. Ето защо обжалваното решение
следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно
основание чл.86 ЗЗД за горепосочените суми и периоди и исковете следва да се
уважат в тази им част. В останалата обжалвана част решението следва да се
потвърди.
Въззивният съд констатира, че между
мотивите и диспозитива на обжалваното съдебно решение е налице несъответствие
относно стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия,
отдадена от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., дължими от Т.С.Д. и С.С.Г. - в
мотивите на съдебното решение е прието, че те дължат по 12, 11 лв., в
диспозитива е посочена сумата от 48, 45 лв. Ето защо СРС следва да извърши
преценка относно развитието на производство по реда на чл.247 ГПК във връзка с
допуснатата техническа грешка, която съставлява очевидна фактическа грешка по
смисъла на процесуалния закон.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените във
въззивното производство разноски по съразмерност. Техният размер възлиза на 48,
04 лв. – внесена държавна такса за въззивно обжалване. На основание чл.78, ал.8
вр. с ал.1 ГПК и доколкото жалбоподателят е защитаван по делото от юрисконсулт,
на същия следва да се присъди сумата от 64, 05 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза
на ответника по жалбата С.С.Г. следва да се присъди сумата от 107, 82 лв.
–заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално
представителство на страната във въззивното производство по съразмерност.
В тежест на ответницата П.Г. следва
да се възложи сумата от още 7, 82 лв. – разноски в исковото производство и още
3, 24 лв. – разноски в заповедното производство. В тежест на ответниците Т. и С.
Гълъбови следва да се възложат сумите от по 1, 96 лв. –разноски в исковото
производство и сумата от по 0, 81 лв. – разноски в исковото производство.
Обжалваното решение следва да се
отмени и в частта, с която на ответника С.Г. е присъдена сумата над 126, 34 лв.
до 159, 94 лв. – разноски в производството пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
138410 от 11.06.2019 г., постановено по гр. д. № 42824/2018 г. по описа на СРС, IІ ГО, 72 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, с правно основание
чл.422 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД – за признаване на установено, както следва, че П.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, дължи мораторна лихва върху главницата за
неплатена топлинна енергия в размер на 112 (сто и дванадесет) лв. за периода 15.08.2016 г. –
21.03.2018 г., мораторна лихва за неплатена услуга дялово разпределение в
размер на 6 (шест) лв. за периода
15.08.2016 г. – 21.03.2018 г., че Т.С.Д., ЕГН **********, дължи мораторна лихва върху
главницата за неплатена топлинна енергия в размер на 28 (двадесет и осем) лв. за периода 15.08.2016 г. – 21.03.2018 г. и
мораторна лихва върху неплатена услуга за дялово разпределение в размер на 1, 50 (един лев и петдесет стотинки)
лв. за периода 15.08.2016 г. – 21.03.2018 г., както и че С.С.Г., **********,
дължи мораторна лихва върху главницата за неплатена топлинна енергия в размер
на 28 (двадесет и осем) лв. за
периода 15.08.2016 г. – 21.03.2018 г. и мораторна лихва върху неплатена услуга
за дялово разпределение в размер на 1,
50 (един лев и петдесет стотинки) лв. за периода 15.08.2016 г. – 21.03.2018
г., както и В ЧАСТТА, с която „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, е осъдена да заплати на С.С.Г., **********, сумата над 126, 34 (сто двадесет и шест лева и тридесет и четири
стотинки) лв. до 159, 94 (сто
петдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки) лв. – разноски в
производството пред СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, срещу П.С.Г., ЕГН
**********, Т.С.Д., ЕГН **********, С.С.Г., **********, всички с адрес ***, с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, че П.С.Г.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, мораторна лихва върху главницата за неплатена
топлинна енергия в размер на 112 (сто и
дванадесет) лв. за периода 15.08.2016 г. – 21.03.2018 г., мораторна лихва върху
услугата дялово разпределение в размер на 6
(шест) лв. за периода 15.08.2016 г. – 21.03.2018 г., че Т.С.Д., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, мораторна лихва върху главницата за неплатена топлинна енергия
в размер на 28 (двадесет и осем) лв.
за периода 15.08.2016 г. – 21.03.2018 г. и мораторна лихва върху услугата за
дялово разпределение в размер на 1, 50
(един лев и петдесет стотинки) лв. за периода 15.08.2016 г. – 21.03.2018 г.,
както и че С.С.Г., **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, мораторна лихва
върху главницата за неплатена топлинна енергия в размер на 28 (двадесет и осем) лв. за периода 15.08.2016 г. – 21.03.2018 г. и
мораторна лихва върху услугата за дялово разпределение в размер на 1, 50 (един лев и петдесет стотинки)
лв. за периода 15.08.2016 г. – 21.03.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
138410 от 11.06.2019 г., постановено по гр. д. № 42824/2018 г. по описа на СРС, IІ ГО, 72 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА П.С.Г., ЕГН **********, Т.С.Д., ЕГН **********,
С.С.Г., **********, всички с адрес ***, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 48, 04 (четиридесет и осем лева и четири
стотинки) лв. – сторени разноски във въззивното производство по съразмерност,
както и да заплатят, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК, сумата от 64, 05 (шестдесет и четири лева и пет
стотинки) лв. – юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, с адрес ***, да заплати на С.С.Г.,***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 107, 82 (сто и седем
лева и осемдесет и две стотинки) лв., представляваща сторени разноски във
въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА П.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес
***, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от още 7, 82 (седем лева и осемдесет и две
стотинки) лв. – разноски в исковото производство и още 3, 24 (три лева и двадесет и четири стотинки) лв. – разноски в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.С.Д., ЕГН **********,
С.С.Г., ********** и двамата с адрес ***, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от още по 1, 96 (един лев и
деветдесет и шест стотинки) лв. всеки един от тях, представляваща разноски в
исковото производство и сумата от по 0,
81 (осемдесет и една стотинки) лв.всеки един от тях, представляваща
разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ВРЪЩА гр. д. 42824/2018
г. на СРС, ІІ ГО, 72 състав, за извършване на преценка за развитие на
производство по реда на чл.247 ГПК
относно размера на задължението за дялово разпределение на Т.С.Г. и С.С.Г.,
съобразно изложеното в мотивите.
Решението в частта, с която са
уважени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т. С.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес
гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.