№ 590
гр. Пещера, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20245240100582 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП.Предявен е
и иск по чл.55 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Е. В. Д. с ЕГН-********** от
гр.Пещера,ул.“***“ № 6, чрез процесуалния си представител адв. М. М.,
срещу ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИА“ЕООД със седалище и адрес на
управление:гр.София ,ул.“Ал.М.“ № 51,вх.А,ет.9,офис 20,представлявано от
И. Д. и Д. Н.,в която твърди,че ищцата е страна по Договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1174857 от 28.06.2022 година,по силата на който
ищцата следвало да върне сума по кредит в размер на 1230 лева ,от която
главница в размер на 1000 лева и лихва в размер на 230 лева ,при ГПР от
49.11% и ГЛП от 23 % ,със срок от 12 вноски.Твърди се още ,че съгласно чл.5
от договора ищцата е следвало да сключи договор за гаранция с дружество
„Фератум Банк“ с цел да бъде обезпечен договорът за предоставяне на
потребителски креди от 28.06.2022 година ,за което тя дължала сумата от 930
лева,като издължаването й било описано в договора за гаранция.Сочи още ,че
за периода от 01.08.2022 година до 26.06.2023 година ищцата изплатила лично
на ответното дружество сумата от 1800 лева,но счита договор № 1174857 от
28.06.2022 година за нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22
1
от ЗПК във вр. с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК тъй като в него не бил посочен
приложимия лихвен процент и условията за прилагането му.Сочи още,че
погасителният план не отговарял на изискванията на чл.11,ал.1,т.11 от
ЗПК.Освен посоченото договорът не отговарял и на изискванията на
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК тъй като в него следвало да се включат всички разходи
на кредитната институция по отпускането и управлението на кредита.Моли да
се постанови решение, с което да се приеме ,че договор № 1174857 от
28.06.2022 година е нищожен на основание чл.26,ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК
във вр. с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК и да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на ищцата сумата от 800 лева,недължимо платена по недействителен
договор № 1174857 за предоставяне на потребителски кредит ,ведно със
законната лихва върху тази сума ,считано от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.Претендира и направените по делото разноски.В
подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
изразява становище,че договор № 1174857 от 28.06.2022 година е сключен
между страните в настоящото производство при спазване на правилата на
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.В случая били неоснователни твърденията на ищцата за
нарушаване на чл.11,ал.1т.9 ,т.10 и чл.19,ал.4 от ЗПК ,тъй като в процесния
договор ясно и изрично били посочени размерите на главницата и лихвата.В
самия договор освен това било указано ,че връщането на кредита става
еднократно като лихвения процент е посочен като цяло число.Твърди се още
,че възнаграждението ,което ищецът се е задължил да плати на трето лице не
можело да се включи в погасителния план,тъй като не представлявало нито
главница ,нито лихва и въобще не се дължало на „Фератум
България“ЕООД.Освен това ищецът е можел да обезпечи отпуснатия му
кредит по различни начини,включително и от избрано от него физическо
лице.Следователно според ответника сключването на договор за
поръчителство с Multitude Bank(Малта) не е било задължително условие при
отпускане на кредита. Счита ,че посочения ГПР от 49,11% е в съответствие с
чл.19,ал.4 от ЗПК като възнаграждението за предоставена услуга-гаранция
не се включвало в ГПР ,поради обстоятелството ,че тази услуга не е
задължителна за сключване на договор за предоставяне на кредит.Моли да се
отхвърли предявения иск с присъждане на направените по делото разноски.В
подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
2
С протоколно определение №489 от 03.12.2024 година на основание
чл.214 от ГПК е допуснато увеличение на размера на втория иск от 800 лева
на 1200 лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и
в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1174857 от 28.06.2022 година; погасителен план
към договора;преддоговорна информация(Стандартен европейски
формуляр);общи условия за предоставяне на потребителски кредит на
„Фератум България „ЕООД;извлечение от банкова сметка;договор за гаранция
се установява ,че на дата 28.06.2022 година между „Фератум България“ЕООД
, в качеството му на кредитор и Е. В. Д. от гр.Пещера в качеството й на
кредитополучател е сключен договор за паричен кредит, в съответствие с ОУ
за предоставяне на потребителски кредит на „Фератум България“ЕООД, при
следните условия:размер на отпуснатия кредит от 1000 лева; срок и начин на
плащане -чрез 12 броя вноски ,съгласно погасителен план неразделна част от
договора .Общата сума ,която следва да бъде върната от кредитополучателя е
в размер на 1230 лева и представлявала сбор от сумата по отпуснатия кредит-
1000 лева и лихва в размер на 230 лева ,при лихвен процент от 23% , и ГПР в
размер на 49,11.Уговорено е още ,че кредита се обезпечава с поръчителство
предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството.Съгласно погасителен
план към договор № 1174857 длъжникът Д. е следвало да върне кредита по
банкова сметка изписана в погасителния план , чрез 12 вноски като е посочен
падежа на всяка от вноските и размера на същите –състоящ се от размер от
главница и лихва.Видно от преддоговорна информация(стандартен европейски
формуляр) на кредитополучателя е указана следната информация:размер на
потребителския кредит,срок ,падежна дата и размер на вноска ;общото
задължение ,включващо заета сума и лихва в размер на 230 лева;размера на
лихвения процент-23%;ГПР от 49,11% и очакван разход при сключване на
договор за гаранция с гарант предложен от кредитора в размер на 930
лева.Съгласно Общи условия за предоставяне на кредити на „Фератум
България“ ЕООД преди сключването на договор с потребител дружеството
3
кредитор оценява кредитоспособността на кредитоискателя като при
оценката дружеството кредитор взема предвид и предложените
обезпечения,които са разписани по следния начин:1./обезпечение,предоставено
от Гарант във формата на поръчителство ,които е одобрен от дружеството и
2./ обезпечение ,предоставено въз основа на договор за поръчителство от
поръчител –физическо лице предложено от кредитоискателя ,но одобрено от
дружеството-кредитор.
С договор за гаранция(поръчителство) сключен между „Фератум Банк
„със седалище на управление в Малта,СТ Бизнес център Странд № 120,Гзира
в качеството му на гарант и Е. В. Д. в качеството на клиент ,гарантът
предоставял гаранция ,като се задължава да обезпечи изпълнението на
задълженията ,произтичащи от договор за потребителски кредит № 1174857
от 28.06.2022 година срещу възнаграждение –такса ,дължимо от клиента,която
е в размер на 930 лева и е платима на месечни вноски в размер ,условия и
падеж уговорени съгласно погасителен план неразделна част от договора.
Видно от останалите доказателства за периода от 01.08.2022 година до
26.06.2023 година са направени 10 превода по сметка на ответното дружество в
размер на 1800 лева.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице Б.М. ,което в
заключението си сочи ,че при извършената от него проверка установил ,че
при кандидатстване за кредит от „Фератум България“ЕООД , след попълване
на лични данни имало изискване за избор на гарант като чрез „радио бутон“
можело да се избере само една възможност :избор на личен гарант/поръчител,
при който избор задължително се въвеждат данни на поръчителя или избор
„гаранция от Multitude Bank“,при който са изписани дължимите месечни
вноски по гаранцията.Вещото лице е констатирало ,че на 28.06.2022 година в
информационната система на „Фератум България“ЕООД е налична
информация за мейл ,в който се чете-„Вашият договор за потребителски
кредит,преддоговорна информация ,общи условия към договора можете да
откриете в прикачени в настоящия мейл“.Вещото лице е установило още
данни за дадено съгласие от ищеца за сключване на процесния договор за
кредит.Установило е и избор на гарант „Global Guarantor Ferratum Bank).
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
4
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза
изготвена от вещото лице Л. Ц. ,което в заключението си сочи,че съгласно
представеното му от ответното дружество извлечение Е. Джимово е
извършила 13 плащания в периода от 28.07.2022 година до 23.06.2023 година в
размер на 2200 лева .С платените суми съгласно счетоводството на
дружеството са платени:главница в размер на 1000 лева;лихва в размер на 230
лева и плащания съгласно Тарифа на дружеството в размер на 40 лева и
сумата от 930 лева по договор за гаранция преведени от „Фератум България
„ЕООД към Ferratum Bank.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
В настоящия случай страните не спорят относно обстоятелството ,че
договор за кредит № 1174857 от 28.06.2022 година е сключен при условията
на ЗПФУР.Съгласно чл.6 от същия закон-договор за предоставяне на
финансова услуга от разстояние е всеки договор ,сключен между доставчик и
потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние,организирана от доставчика,при което от отправеното на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние- едно или повече.По
смисъла на §1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по
извършване на банкова дейност,кредитиране,застраховане,допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски ,инвестиционно
посредничество ,както и предоставяне на платежни услуги ,а средство за
комуникация от разстояние е всяко средство,което може да си използва за
предоставяне на услуга от разстояние,без да е налице едновременното
присъствие на доставчика и потребителя.Процесният договор за
потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от
разстояние,тъй като има за предмет отпускане на парични
средства/кредитиране/ и е сключен като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние ,организирана от доставчика ,при което от
отправяне на предложението до сключване на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние.
При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже ,че е получил съгласието на потребителя за
сключването на договора(чл.18,ал.1,т.3 от ЗПФУР),като за доказване на
5
електронните изявления чл.18,ал.2 от ЗПФУР препраща към Закона за
електронния документ и електронния подпис.
От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза се установи
дадено съгласие от страна на ищцата за сключване на процесния договор.
Според клаузите на договора за гаранция (поръчителство) и договора за
потребителски кредит дружествата- съконтрахенти на ищцата
представляват финансови институция, чиято основна дейност се състои в
предоставяне на парични заеми и сключване на гаранционни сделки, поради
което следва да се приеме, че по тези договори се прилагат разпоредбите
на Закона за защита на потребителите, доколкото страните по договора се
явяват потребител и търговец по смисъла на §13,т.1 и т.2 от Допълнителните
разпоредби към ЗЗП, който закон цели осигуряване на защита на по-слабата
икономически страна и обявява за недействителни онези клаузи от договора,
сключени с потребители, които не са индивидуално договорени и/или водят до
предоставяне на непоискани от потребителя услуги, накърняване на добрите
нрави и добросъвестността, които водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Предвид на изложеното в
случая съдът приема, че неравноправна клауза се явява клаузата за заплащане
на възнаграждение в полза на гаранта по процесния договор за предоставяне
на гаранция, тъй като уговорката не отговаря на изискването за
добросъвестност, и която поради пораждане на последиците по т.1-10 на
чл.143 от ЗЗП води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Клаузата за възнаграждение за
гаранта е в противоречие и с т.15 на чл.143,ал.2 от ЗЗП, тъй като налага на
потребителя да изпълни своите задължения дори ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите. Тази клауза е очевидно във вреда на
потребителя и го поставя в неравностойно положение, като му вменява
задължения, които няма по закон, а противоречи и на изискването за
добросъвестност поради това, че при данни за ненадлежно и неприето
изпълнение на задълженията на търговеца, чрез принуда се създава
привилегия в полза на последния да търси и получи плащане на суми, които
евентуално не му се дължат, което пък е нарушение на принципа на
добросъвестността по чл.63,ал.1 от ЗЗД.
6
Както се посочи по горе-съгласно чл. 5 от договора за кредит е
предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
Multitude Bank в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с
обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от
лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на договора
кредитополучателят е потвърдил, че при кандидатстването за кредит сам и
недвусмислено е посочил избрания поръчител.
При извършена служебна справка в търговския регистър от настоящия
състав се установи,че едноличен собственик на капитала на „Фератум
България“ЕООД е МУЛТИТЮД ПЛС, Идентификация С109441-
чуждестранно юридическо лице държава Малта . Това означава, че на
практика кредиторът по договора за потребителски кредит и поръчителят по
договора за гаранция са свързани лица по смисъла на закона. Очевидно е
формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две
свързани юридически лица с цел да се заобиколи ЗПК. Затова юридическата
обособеност на поръчителя е без значение, а същественото в случая е
икономическата свързаност между дружествата.
В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от
когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като
проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация и едва
след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. При наличието
на така въведеното задължение за представяне на гаранция следва да се
приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това
прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение в явно противоречие с чл.143,т.3 от ЗЗП.
От анализа на доказателствата и клаузите на сключените между страните
договори се налага изводът, че е налице значително неравновесие на правата
на потребителя и търговеца. Макар отношенията между кредитора и
длъжника да са регламентирани от отделни договори, се налага изводът, че се
7
касае за свързани и обусловени икономически правоотношения, които не
могат да съществуват самостоятелно. С обособяването на отношенията по
обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор очевидно се
цели заобикаляне на закона и по-точно на забраната за уговаряне
допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора
съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузите по договорите следва да се тълкуват в
посока, че ангажиментът към гаранта е неделим от основния по кредитното
правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по
кредита. Възнаграждението за поръчителя обаче не е включено в предвидения
по договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й с този разход ще се
надвиши многократно минималния допустим размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Очевидно е, че пряката и непосредствена цел на възнаграждението по
договора за гаранция е да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в
насрещната престация, което като последица води до неоснователно
обогатяване за кредитора.
С чл.19,ал.4 от ЗПК е въведен максимален размер на ГПР, който не може да
бъде по-висок от 5-кратния размер на законната лихва по просрочените
задължения в левове и валута, а според ал. 5 клаузи, надвишаващи тези
размери, се считат за нищожни и тъй като с прибавянето на
възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на гаранция, ГПР
многократно надвишава допустимия петкратен размер на законната лихва,
следва да се приеме, че тази клауза е недействителна поради противоречие с
добрите нрави.
Във връзка с възражението, че в ГПР не следвало да се включва уговореното
възнаграждение за гарант следва да се посочи, че в § 1 от ДР на ЗПК е дадено
легално определение на понятието "Общ разход по кредита на потребителя" и
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати. ГПР следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление
дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
8
дължимата сума по договора. В този смисъл ГПР е глобален израз на всичко
дължимо по кредита, като следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. С оглед легалната дефиниция, настоящият
състав приема, че възнаграждението по договора за гаранция реално
представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за
кредит и е следвало да бъде взет предвид при определяне на ГПР. Това обаче
не е сторено, доколкото е видно от погасителния план по договора за кредит,
че същата не е включена в ГПР. Задължението за заплащане на това
възнаграждение, доколкото не е отчетено при формиране на ГПР, нарушава
изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и поради това потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. Не става ясно какви са другите
компоненти на ГПР и как се формира посоченият процент, съобразно
Приложение № 1 към ЗПК.
Клаузата, посочваща твърд размер на ГПР в договора за кредит е
неравноправна, противоречащи на добрите нрави и е в пряко нарушение на
чл.19,ал.4 от ЗПК. На основание чл.19,ал.5 от ЗПК тя е нищожна, което води
до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК . В тази хипотеза,
съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при установена недействителност на
договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая от приетата по делото експертиза се установи ,че ищцата в
качеството й на кредитополучател е заплатила по сметка на кредитора –
ответник в настоящото производство сумата от 2200 лева ,с която сума е
погасила главница от 1000 лева ,лихва от 230 лева, такса по тарифа на
кредитора в размер на 40 лева и възнаграждение по договор за гаранция от 930
лева,а с оглед приетата недействителност на договора то в случая сумата от
1200 лева е недължимо платена при начална липса на основание и следва да
бъде върната
В предвид на изложеното предявените искове са основателни и като
такива следва да бъдат уважени като в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 400 лева в това число д.т. и
9
разноски за вещо лице.Последният се представлява безплатно по делото от
адв.М. М. от АК- Пловдив, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, който е
поискал присъждане на адвокатско възнаграждение.
В настоящия случай, с оглед материален интерес, на основание
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокатът на
ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева.
Водим от горните съображения,Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит №
1174857 ОТ 28.06.2022 година сключен между Е. В. Д. с ЕГН-********** от
гр.Пещера ,ул.“***“ № 6 , действаща чрез процесуалния си представител адв.
М. М. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИА“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление:гр.София ,ул.“Ал.М.“ № 51,вх.А,ет.9,офис
20,представлявано от И. Д. и Д. Н. като противоречащ на Закона за
задълженията и договорите ,Закона за защита на потребителите и Закона
потребителския кредит на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.19,ал.4 от ЗПК
ОСЪЖДА„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИА“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София ,ул.“Ал.М.“ № 51,вх.А,ет.9,офис
20,представлявано от И. Д. и Д. Н. ДА ЗАПЛАТИ на между Е. В. Д. с ЕГН-
********** от гр.Пещера ,ул.“***“ № 6 , действаща чрез процесуалния си
представител адв. М. М. А на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в
размер на 1200 лева, представляваща недължимо платена при начална липса
на правно основание , ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда -03.06.2024 година до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД да заплати на Е В. Д.
разноски по делото в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД да заплати на адв. М. М.
сумата в размер на 960 лв., адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото.
10
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11