Определение по дело №779/2019 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 598
Дата: 4 ноември 2019 г.
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20194340100779
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта

   

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

гр. Троян, 04.11.2019 год.

 

 

Троянски районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря ………………, като разгледа докладваното от съдията Ютерова гражданско дело № 779 от 2019 година по описа на ТРС, за да се произнесе- съобрази:

Производството е по реда на чл. 389 и сл. от ГПК.

Настоящето гр. дело е образувано по подадена искова молба на „Йаф България” ЕООД – с. Мусачево, общ. Елин Пелин, представители А.К.и Г.М.против „Фърничър” ООД – гр. Троян, представител С.С.. Предмет на спора са 10 бр. фактури и приемо – предавателни протоколи за доставка на стоки на ответното дружество на обща стойност 76 971,20 лева. Твърди се, че дружеството – ответник е получило съответните стоки, но не е заплатило на ищеца процесната сума. Като особено искане „Йаф България” ЕООД е сезирало съда да допусне обезпечение, като наложи запор по сметки на ответника до размера на претендиранатао сума.

          В деня на образуване на делото, което е разпределено за разглеждане от настоящия четвърти съдебен състав, с определение № 456/03.09.2019 г., съда е прекратил производството на основание чл. 118 ал. 2 от ГПК, вр. чл. 104 т. 4 от ГПК от 03.09.2019 г. и е изпратил делото на компетентния ОС – Ловеч, също и компетентен да се произнесе и по искането за налагане на обезпечение, съгласно разпоредбата на чл. 389 от ГПК.

          Цитираното определение на ТРС е обжалвано с частна жалба, която е разгледана по ч. гр. д. № 544/2019 г. на ОС – Ловеч. С определение № 763 от 30.09.2019 г. въззивния съд е отменил първоинстанционното определение и е върнал делото на ТРС за продължаване на съдопрозводствените действия. 

В мотивите си ОС – Ловеч, ръководейки се и от практиката на ВКС, е счел, че в случая са предявени десет обективно съединени иска, определени от всяка отделна фактура, като сумата по всяка една от тях е под 25 000 лева, съобразно разпоредбата на чл. 104 т. 4 от ГПК за определяне на родовата подсъдност.

Следователно ТРС е компетентен и следва да се произнесе и по искането за допускане на обезпечение.

В исковата молба е изложено, че двете дружества са сключили  неформални договори за доставка на стоки, както следва:

1.     Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 16.04.2019 г., със срок за плащане 16.05.2019 г., и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 18 493,31 лева с ДДС, с дължим остатък към датата на изготвяне на исковата молба 5 719,37 лева с ДДС. Остатъкът по тази фактура е формиран след извършени плащания, приспадане на кредитно известие № ********** от 05.07.2019 г., на обща стойност 2 625,62 лева с ДДС, както и извършено взаимно прихващане на вземания/задължение.

2.     Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 19.04.2019 г., със срок за плащане 19.05.2019 г., и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 9 824,89 лева с ДДС.

3.     Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 23.04.2019 г. и срок за плащане 23.05.2019г., и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 12 674,09 лева с ДДС.

4.     Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 13.05.2019 г., със срок за плащане 12.06.2019 г., и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 6 913,56 лева с ДДС.

5.     Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** о т 16.05.2019 г., със срок за плащане 15.06.2019 г., и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 950,16 лева сДДС.

6.     Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 22.05.2019 г., със срока за плащане 21.06.2019 г. и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 11 606,36 лева сДДС.

7.     Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 04.06.2019 г., със срок за плащане 04.07.2019 г., и приемо-предавателен на обща стойност 4 268,96 лева с ДДС.

8.     Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 19.06.2019 г., със срок за плащане 19.07.2019 г., и приемо-предавателен на обща стойност 12 498,49 лева с ДДС.

9.     Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 03.07.2019 г., със срок за плащане 02.08.2019 г., и приемо-предавателен на обща стойност 11 308,56 лева с ДДС.

10.            Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 15.07.2019 г., със срок за плащане 14.08.2019 г., и приемо-предавателен на обща стойност 1 206,76 лева с ДДС.

 

Твърди се, че стоките са приети без възражение от дружеството- ответник, но сумите по издадените фактури не са платени при поросрочие повече от два месеца.

          В подкрепа на тези твърдения, ищцовата страна е ангажирала доказателства, обективирани в приложени по делото фактури и приемо-предавателни протоколи.

 Изводи: На първо място, молбата за обезпечение на иска е допустима. Правото да се поиска обезпечение по предявен иск е надлежно упражнено. Съгласно чл. 389 ал. 1 от ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да поиска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.  Предявеният иск е процесуално допустим и намира правното си основание в чл. 327 ал. 1 от ТЗ – търговска продажба на стоки.

 Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 391 ал. 1 от  ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер. Обезпечение на иска се допуска при наличието на няколко предпоставки, поставени в отношение на кумулативност помежду им, а именно: наличие на допустим и вероятно основателен иск, при който без допускането на поисканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с относими писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер. Освен това, по силата на разпоредбата на чл. 395 ал. 1 от ГПК в молбата за обезпечение се посочва обезпечителната мярка, която следва да е подходяща, както и цената на иска.

Вероятната основателност на предявен иск означава, че към исковата молба трябва да са представени достатъчно убедителни писмени доказателства, от които може да се направи извода, че претендираното с иска право “вероятно съществува” или отричаното с иска право “вероятно не съществува“.

От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че молителят /ищец/ и ответника са страни по сключени между тях множество търговски сделки, всяка от които е с предмет продажба на фурнир. Общата стойност на претендираната незаплатена цена на доставеното количество стока е в размер на 76 971,20 лева, което пресъздадено в този вид значително би улеснило процеса, но ищеца е преценил, че ще предяви отделно искане по всяка една от процесните фактури. 

Предвид изложеното, съдът намира, че приложените към исковата молба писмени документи налагат извода за вероятна основателност на предявените искове, чието обезпечение се иска.

Налице е втората предпоставка, обуславяща основателност на молбата, а именно: наличие на “правен интерес” от поисканото обезпечение /обезпечителна нужда/. Наличието на обезпечителна нужда следва да осъществява хипотезата на чл. 391 ал. 1 от ГПК - ако не се допусне обезпечението, за ищеца да бъде невъзможно или да се затрудни осъществяване на правата по решението. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай, като се извлича от поведението на ответника и неговите възможности. Трябва да е налице реална опасност, в резултат на предприетите от ответника действия, да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата на молителя по евентуално положително за него и влязло в сила решение.

Настоящия съдебен състав, съобразявайки съдебната практика според която, „при липса на данни и доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда следва да се предполага“, счита, че в конкретния случай липсват данни, които я опровергават, поради което приема, че обезпечителната нужда е установена.

Съобразно чл. 395 ал. 1 от ГПК в молбата за допускане на обезпечение задължително трябва да се посочи и обезпечителната мярка. Молителят в настоящия казус сочи като такава запор върху банкови сметки, като е изброил всички съществуващи и регистрирани банки на територията на страната.

При осъдителни искове за парични вземания съдът, извършвайки преценка за съответствието между обезпечителната нужда и адекватността на мярката следва да изхожда от размера на иска, и доколкото предмет на делото е претендирана сума в сравнително голям размер, то следва да се гарантират по някакъв начин и вредите на ответната страна, в зависимост от изхода на процеса. Ето защо, съда намира, че следва поисканото обезпечение да се наложи при условията на гаранция, която гаранция ще обезпечи евентуални вреди на ответника, свързани с ограничението в правата му по отношение на опериране със сметките си.

Критерият за размера на гаранцията, въведен с тази норма е свързан с размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял, ако обезпечението е неоснователно. С оглед цената на иска 76 971,20 лева и съобразно съдебната практика,  настоящия състав счита че една парична гаранция в размер на 7 000 лева ще изпълни целите на института.

Определената от съда парична гаранция следва да бъде внесена от молителя /ищец/ по сметка на ТРС в едноседмичен срок от съобщението, като след представяне на доказателства за внасянето й следва се издаде исканата обезпечителна заповед.

 Водим от горното и на основание чл.390 и сл.от ГПК съдът:

 

                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ДОПУСКА   ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявените от „Йаф България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес: с. Мусачево, общ. Елин Пелин, ул. „София” № 11, представители А.К.иГ.М.против „Фърничър” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Троян, ул. „Ген. Карцов” № 229 В, представител С.С. обективно съединени искове по чл. 327 ал. 1 от ТЗ за сумите, както следва:

1.Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 16.04.2019 г., със срок за плащане 16.05.2019 г., и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 18 493,31 лева с ДДС, с дължим остатък към датата на изготвяне на исковата молба 5 719,37 лева с ДДС. Остатъкът по тази фактура е формиран след извършени плащания, приспадане на кредитно известие № ********** от 05.07.2019 г., на обща стойност 2 625,62 лева с ДДС, както и извършено взаимно прихващане на вземания/задължение.

2. Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 19.04.2019 г., със срок за плащане 19.05.2019 г., и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 9 824,89 лева с ДДС.

3. Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 23.04.2019 г. и срок за плащане 23.05.2019г., и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 12 674,09 лева с ДДС.

4. Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 13.05.2019 г., със срок за плащане 12.06.2019 г., и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 6 913,56 лева с ДДС.

5. Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** о т 16.05.2019 г., със срок за плащане 15.06.2019 г., и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 950,16 лева сДДС.

6.Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 22.05.2019 г., със срока за плащане 21.06.2019 г. и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 11 606,36 лева сДДС.

7.Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 04.06.2019 г., със срок за плащане 04.07.2019 г., и приемо-предавателен на обща стойност 4 268,96 лева с ДДС.

8.Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 19.06.2019 г., със срок за плащане 19.07.2019 г., и приемо-предавателен на обща стойност 12 498,49 лева с ДДС.

9.Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 03.07.2019 г., със срок за плащане 02.08.2019 г., и приемо-предавателен на обща стойност 11 308,56 лева с ДДС.

10.Стоки описани подробно по вид количества и размери във Фактура № ********** от 15.07.2019 г., със срок за плащане 14.08.2019 г., и приемо-предавателен на обща стойност 1 206,76 лева с ДДС.

НАЛАГА ЗАПОР по сметки на „Фърничър” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Троян, ул. „Ген. Карцов” № 229 В, находящи се във всички банки, регистрирани на територията на РБ до размера на 76 971,20 лева.

ЗАДЪЛЖАВАЙаф България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес: с. Мусачево, общ. Елин Пелин, ул. „София” № 11, представители А.К.и Г.М.ДА ВНЕСЕ  в едноседмичен срок  от връчване на препис от определението сумата 7 000 – седем хиляди лева по сметка на Районен съд - гр. Троян, като гаранция за евентуални вреди от допускане на обезпечението.

ОБЕЗПЕЧИТЕЛНАТА ЗАПОВЕД следва да се издаде след  представяне на банков документ за внасяне на гаранцията по горепосочената сметка.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Ловешкия Окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението за ищеца, а за ответника от деня, в който му е връчено съобщение за наложените обезпечителни мерки от съдебния изпълнител.

 

                                                Районен съдия: