№ 186
гр. В., 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на тридесети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
при участието на секретаря И. СТ. К.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Гражданско дело № 20241300100024
по описа за 2024 година
Предявен е иск от ЗК„Л.И.“ АД ,със седалище и адрес на управление
гр. С. срещу В. П. П. от гр. В. с правно основание чл. 500 КЗ,вр. с чл.45 ЗЗД .
Иска от съда да осъди ответника да им заплати сумата от 26
355,25лв.-главница,представляваща изплатено обезщетение на М.Л. /6 000евро/ и Д.Б. чрез
неговата майка А.С. /8 350 евро/ за претърпени имуществени и неимуществени вреди,
настъпили след ПТП на 25.04.2017г.в РИ.,гр.А., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на ИМ като претендира разноски за настоящото производство.
В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства.
Ищецът твърди, че на 25.04.2017г. около 16,30ч. в РИ.,гр.А.
ответникът при управление на мотоциклет марка „Д.“,модел „СГ 125 Ф“,с рег.№********
реализирал виновно ПТП с лек автомобил марка: Ф.,модел Голф с рег.№********
АР,собственост на М.Л.. От доклад на полицейските органи е установено,че В. П. П. е
шофирал без да притежава необходимата правоспособност за управление.В резултат на ПТП
са причинени травми пътуващите в лекия автомобил М.Л.-водач-и Д.Б.-пътник.
Излага се, че към датата на ПТП отговорността на водача на
мотоциклет марка „Д.“,модел „СГ 125 Ф“,с рег.№******** е застрахована по застраховка
“Гражданска отговорност” в ЗК „Л.И.” АД, обективирана в застрахователна полица №
BG//22/117000761259 със срок на валидност от 08.03.2017г. до 08.03..2018г. и валидна
международна карта за автомобилна застраховка „Зелена карта“
Излага се, че застрахователя е изплатил на пострадалите М.Л. /6
000евро/ и Д.Б. чрез неговата майка А.С. /8 350 евро/ или общо сумата 26 355,25лв..
обезщетение за причинени неимуществени вреди и разноски по производството.
1
Поддържа се, че с изплащане на застрахователното обезщетение по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ
във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ЗК “Л.И.“ АД придобива право на регрес срещу виновния водач В.
П. П., управлявал без да притежава необходимата правоспособност за управление,
изплатеното от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди на пострадалите
лица следствие процесното ПТП .
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника В. П. П.
да заплати на ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *********** исковата сума от 26,355,25 лв. - главница,
представляваща изплатено обезщетение на пострадалите лица за претърпени
неимуществени вреди в следствие на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Прави искане
за присъждане на направените по делото съдебно - деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът чрез
назначените му особени представители адв. Ц. Б. и адв. М. П. е подал отговори на ИМ,с
които оспорва иска като неоснователен.Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като взе предвид становището на страните и събраните по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните,че на 25.04.2017г. В. П. П. е управлявал
моторно превозно средство без необходимата правоспособност за управление ,а именно
мотоциклет марка „Д.“,модел „СГ 125 Ф“,с рег.№******** и като е нарушил правилата за
движение по пътищата,реализирал виновно ПТП с лек автомобил марка: Ф.,модел
Г*************,собственост на М.Л.. От ПТП са причинени травматични увреждания на
пътуващите в лекия автомобил М.Л.-водач-и Д.Б.-пътник.
Със застрахователна полица № BG/22/117000761259 отговорността на
ответника е била застрахована при ищеца по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" валидна към датата на произшествието – 25.04.2017,установено от приетата по
делото полица с валидност от 08.03.2017 г. до 08.03.2018г.
Пострадалите М.Л. и Д.Б. са предявили претенция към ищеца за
изплащане на застрахователно обезщетение като е образувана щета №0000-1719-17-615137 и
ЗК „Л.И.“ са изплатили присъдените суми.
Представителите на ответника не оспорват факта на изплащане на
исковата сума като обезщетение на пострадалите лица и разноски по производството.
Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
писмени доказателства,включително и тези,удостоверяващи извършеното плащане от ищеца
за период от 2020г. до 2024г.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
2
кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд,
прие за установено следното от правна страна :
Предявеният иск е с правно основание чл.500, ал. 1,т.1, и ал. 2 от КЗ
/Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г./, във вр. с чл.45 ЗЗД, при настъпило
застрахователното събитие на 25.04.2017г., съдът намира за допустим, доколкото
легитимацията на страните съответства на твърденията за заплатено обезщетение за
неимуществени вреди от застрахователя в полза на пострадало в резултат на ПТП лице по
вина на ответника, чиято ГО е застрахована при ищеца, и застрахованият при настъпването
на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство без да
притежава необходимата правоспособност за управление от категория .
Установени и доказани са всички елементи от фактическия състав на
регресния иск.Налице е щета в резултат на ПТП и изплатено обезщетение от страна на
застрахователя към пострадалите лица.В този случай застрахователят е в правото си да
търси изплатеното обезщетение от прекия причинител на вредата ,а именно водачът
,причинил ПТП- В. П. П..
Направеното възражение за погасено по давност вземане от
процесуалният представител на ответника е неоснователно,тъй като от момента на плащане
на обезщетението не са изминали повече от 5 години и не е изтекла законната погасителна
давност.За ищеца правото на регресен иск възниква от момента на плащане на
обезщетението на пострадалите лица,а не от момента на ПТП.
С оглед събраните по делото доказателства предявеният иск се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен в пълният предявен размер за
сумата от 26 355,25 лв. Предвид основателността на главния иск основателна се явява и
претенцията за присъждане на законната лихва за забава, считано от предявяване на иска,
датата на депозиране на исковата молба в съда-22.01.2024 г.
По отношение на разноските:
С оглед резултата по делото и на осн. чл.78 от ГПК ответникът дължи
на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно приложения списък за
разноски, в общ размер на3 814,21лева, от които 1 054,21лв. за внесена държавна такси
и2 760лв.-депозит за особен представител на ответника .Следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК в размер на 200лв.
Воден от гореизложените мотиви, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к.******* да
заплати на „Застрахователна компания Л.И.” АД с ЕИК *********** и адрес по седалище:
гр. С., бул.“Симеоновско шосе“ № ***, сумата от 26 355,25лв. - главница, представляваща
3
изплатено обезщетение на М.Л. /6 000евро/ и Д.Б. чрез неговата майка А.С. /8 350 евро/ за
претърпени имуществени и неимуществени вреди, настъпили след ПТП на 25.04.2017г.в
РИ.,гр.А., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 22.01.2024г. до
окончателното изплащане на сумата,както и сумата 3 814,21лв. направени разноски по
делото и 200лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
4