Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 07.01.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА Б.
при
участието на секретаря Божура Антонова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 01235 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Й.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против ТП на НОИ-
Перник иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за
установено, че в периода от 01.03.1995 г. до 31.12.1996 г. ищецът е полагал
труд по трудов договор при работодателя ЕТ „Людмил Богданов – Д.М.93“, ЕИК
*********, на длъжността „машинен шлосер“ на осемчасов работен ден.
В исковата молба се излага, че за периода от 01.03.1995
г. до 31.12.1996 г. ищецът е полагал труд по трудов договор при работодателя ЕТ
„Людмил Богданов – Д.М.93“, ЕИК *********, на длъжността „машинен шлосер“ при
пълно работно време 8 часа с основно месечно възнаграждение при постъпването му
на работа в размер на 2143,00 лв., което от 01.04.1995 г. било увеличено на
2550,00 лв., от 01.10.1996 г. на 4000,00 лв., а от 01.10.1996 г. на 5500,00 лв.
Твърди, че предвид липсата на първичните разплащателни ведомости за периода и
предвид обстоятелството, че работодателят е прекратил дейността си, за ищеца се
породил правен интерес от предявения иск. С оглед изложеното, се моли за
уважаването му.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище, че искът е допустим, а по основателността му съдът следва да се
произнесе съобразно събраните доказателства.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3
ЗУТОССР. Съобразно разпределението на доказателствената тежест за успешното
провеждане на иска, ищецът следва да докаже пълно и главно елементите от
фактическия състав на твърдяното право, а именно, че през процесния период е полагал труд в ЕТ „Людмил
Богданов-ДМ 93” на посочената длъжност, който
се признава за трудов стаж.
Съгласно чл. 5 ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се
установява в случай, че пред съда се представи удостоверение издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Ако осигурителят е
прекратил дейността си и няма правоприемник, какъвто е настоящият случай, то
следва да бъде представено удостоверение от съответното териториално поделение
на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Това
изискване на закона е спазено, като ищецът е ангажирал по делото удостоверение
изх. № 5511-13-1 от 29.01.2020 г. издадено от НОИ, ТП - гр. Перник, в
което е посочено, че разплащателните ведомости
и трудоправните документи на ЕТ „Людмил Богданов – Д.М. 93”, не
са приети в ТП на НОИ – гр. Перник. Следователно правният интерес от търсената
защита е налице и производството се явява валидно учредено.
За установяване твърденията си, че за сочения период
ищецът е полагал труд на осемчасов работен ден при ЕТ „Людмил Богданов – Д. М.
93” по делото е поискано събирне на гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите П.Б.А., С.М.С. и Н.И.Н., чиято допустимост по изричната норма на
чл. 6 от закона е обусловена от представяне на писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия/осигурителен стаж и кумулативното наличие
на още две предпоставки, а именно - тези документи да са издадени от
работодателя, при който е придобит стажа и то по време на стажа. В чл. 6, ал. 2
законът е изброил примерно, но не и изчерпателно кои документи имат характер на
такива, които да послужат като начало на писмено доказателство и оттам да
предопределят допустимост на свидетелските показания. Освен примерно
изброените писмени доказателства, като такива могат да послужат и други
документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието
съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия
период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Във
всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се
направи преценка дали последните установяват или не вероятността на
претендирания стаж.
В случая, по делото е представен препис на трудова книжка
на Й.М.Т. № 149, издадена на 08.11.1974 г., съдържаща удостоверяване, че ищецът
е полагал труд като „машинен монтьор” при ЕТ „Людмил Богданов ДМ 93” за периода
от 01.03.1995 г. до 01.04.1995 г. с трудово възнаграждение 2143 лв., за периода
от 01.04.1995 г. до 01.10.1995 г. с трудово възнаграждение 2550 лв., за периода
от 01.10.1995 г. до 01.04.1996 г. с трудово възнаграждение 2760 лв., за периода
от 01.05.1996 г. до 01.10.1996 г. с трудово възнаграждение 4000 лв. и за
периода от 01.10.1996 г. до 31.12.1996 г. с трудово възнаграждение 5500 лв., или
общо прослужено време 1 г. и 9 м. Приложено е Удостоверение обр. УП-3, видно от
което ищецът е заемал длъжността „машинен монтьор” при ЕТ „Людмил Богданов ДМ
93” за периода от 01.03.1995 г. до 31.03.1996 г. и от 01.05.196 г. до
31.12.1996 г., като за периода от 01.04.1996 г. до 30.04.1996 г. е бил в
неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж. Представен е заверен препис
и на осигурителна книжка, в която е извършено удостоверяване, че за периода
01.03.1993 г. до 31.12.1996 г. ищецът
има общ трудов стаж 1 г. и 9 м. при ЕТ „Людмил Богданов“. С оглед
изложеното, изискването на чл. 6, ал. 1 от закона е изпълнено.
Допълнително, като условие за допустимост на
свидетелските показания, чл. 6, ал. 4 от закона поставя изискване свидетелите
да притежават писмени доказателства относно това, че са работили или
изпълнявали длъжност при същия работодател през периода, за който се твърди да
е положен претендираният стаж.
С исковата молба по делото е представено копие на трудова
книжка на П.Б.А., видно от която същият е работил по трудово правоотношение с
ЕТ „Людмил Богданов ДМ 93” за периода 01.05.1996 г. до 01.10.1996 г., поради
което с определение от 18.08.2020 г. е допуснато събиране на гласни доказателства
чрез разпита му. В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е поискал
да бъде допуснат до разпит и свидетелят С.М.С., като представя трудова книжка
на свидетеля, справки-извлечения за трудов стаж, както и справки от фирмените
досиета на „Топмонтаж-96” ООД и ЕТ „Людмил Богданов – Д.М. 93”. Тъй като от
посочените документи не се установява свидетелят да е работил при същия
работодател през периода, за който се твърди да е
положен претендираният стаж, с протоколно определение от 16.10.2020
г. искането за допускането му до разпит е оставено без уважение.
С оглед невъзможността свидетелят П.Б. А. да бъде открит
на посочения адрес, в проведеното на 11.12.2020 г. открито съдебно заседание ищецът
се е отказал от разпита му и в производството по делото е допуснато събиране на
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.И.Н., от записванията в трудовата
книжка на който се установява, че се е намирал в трудово правоотношение с ЕТ
„Людмил Богданов ДМ 93” за изпълнение на длъжността „машинен монтьор” за
периода от 01.05.1995 г. до 29.02.1996 г. При тези констатации се налага извод,
че свидетелските показания на свидетеля Н.И.Н. са допустими за периода, в който
свидетелят е полагал труд при същия работодател - 01.05.1995 г. до 29.02.1996
г., и за който са покрити изискванията на чл. 6, ал. 4 от закона. С оглед
изложеното, същите следва да бъдат обсъдени в тази част.
Свидетелят Н.И.Н. излага, че познава Й.М.Т. от 1993 г.,
когато започнал работа в „Промишлено управление” гр. Перник, в чиято бригада
работил, а Людмил Богданов Миронков бил техен технически ръководител. През 1994
г. свидетелят и ищеца напуснали „ПМУ”-Перник и започнали работа във фирмата на
Людмил Богданов – ЕТ „Людмил Богданов ДМ 93” като машинни монтьори на пълен
работен ден – минимум осем часа, при петдневна работна седмица, а понякога и в
събота. Правили парни и промишлени парни инсталации – на бензиностанцията в гр. Правец, на петролните
бази на гара Искър. Знае, че ищецът получавал трудово възнаграждение за
полагания труд, което било малко по-високо от неговото, като заплатите били
получавани в брой без документ. Й. също се водил машинен монтьор, работил
наравно с тях, но им бил и бригадир, разчитал чертежите за инсталациите и ги
возил до местата, където полагали труд. Свидетелят напуснал работа през
февруари 1996 г., а когато свидетелят се върнал на работа през 2000 г. ищецът
още работил там.
От показанията на разпитания по делото свидетел, който е
бил трудово ангажиран при този работодател и е работил заедно с ищеца, се
установява, че за периода 01.03.1995 г. – 29.02.1996 г. ищецът е полагал труд
като машинен монтьор на пълно работно време при ЕТ „Людмил Богданов Д.М. 93“. Показанията
на свидетеля в частта относно релевантните за спора факти /елементите на ТПО/
са обективни, последователни и кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства. От представената трудовата книжка на ищеца, удостоверение обр.
УП-3 и осигурителната книжка на ищеца се установява, че същият е полагал труд
при този работодател и през периода след напускане на свидетеля до края на
процесния период – 31.12.1996 г. като за периода 01.04.1996 г. – 30.04.1996 г.
се е намирал в неплатен отпуск, който не
се признава за трудов стаж.
С оглед изложеното, въз основа на събраните доказателства
следва да се приеме, че ищецът е полгал труд при пълно работно време по трудово
правоотношение с ЕТ „Людмил Богданов Д.М. 93” за периода от 01.03.1995 г. до
31.03.1996 г. и от 01.05.1996 г. – 31.12.1996 г. /общо 1 година и 9 месеца/, за
който период исковата претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за периода
01.04.1996 г. – 30.04.1996 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски, съразмерно на уважената част на предявения иск.
Предвид обстоятелството, че искът е предявен за установяване на трудов стаж за
период от 1 г. и 10 м. /т.е. 22 месеца/, а е основателен за период от 1 г. и
9м. /т.е. 21 м./, от сторените разноски за производството в размер на 300,00
лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение, в която част представеният
договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, удостоверяваща
извършеното плащане /л.44 от делото/, на ищеца следва да бъде присъдена сумата
286,36 лв.
Ответникът не отправил искане за присъждане на разноски и
представил доказателства за извършването им, поради което такива не следва да
му бъдат присъдени съобразно отхвърлената част на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между Й.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, и ТП на НОИ- Перник, че
в периода от 01.03.1995 г. до 31.03.1996
г. и от 01.05.1996 г. – 31.12.1996
г. /общо 1 година и 9 месеца/ Й.М.Т. е полагал труд при ЕТ „Людмил Богданов
– Д.М.93“, ЕИК *********, на длъжност „машинен монтьор“ на осемчасов работен
ден, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
периода 01.04.1996 г. – 30.04.1996 г.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Перник ДА ЗАПЛАТИ на Й.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 286,36 лв. /двеста осемдесет и шест лева и тридесет и шест
стотинки/ - разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.