№ 83
гр. Котел, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20242210100237 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4,
ЕИК *********, срещу М. И. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Градец,
кв. „******, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми – предмет на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 237/2022г.:
226, 83 лв. – главница по Договор за потребителски кредит от
05.08.2019г. и извлечение от счетоводните книги към 17.02.2022г.;
8,61 лв. – договорна (възнаградителна лихва), дължима за периода от
05.11.2020г. до 05.12.2020г.;
56,73 лв. – лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от
05.11.2020г. до 17.02.2022г.
Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
до окончателното погасяване на дълга.
В исковата молба се твърди, че 30.11.2022г. е подписано Приложение
№ 1 към Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от дата
30.11.2022г. сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Иновативни Финанси“
ООД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит №
********** от дата 05.08.2019г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М.
И. Б. е прехвърлено в полза на „Иновативни Финанси“ ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
1
Твърди се, че от своя страна „Иновативни Финанси“ ООД прехвърля
процесното вземане на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 18.10.2023г. и
подписаното към него приложение № 1/18.10.2023г. Навеждат се твърдения,
че длъжникът е уведомен за извършената продажба на вземане чрез „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с уведомително писмо от 15.11.2023г.
В исковата молба се посочва, че процесното вземане произтича от
сключен на 05.08.2019г. Договор за потребителски кредит с № **********,
сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М. И. Б., съгласно който кредитора е
предоставил стоков кредит в размер на 780 лв. за закупуване на телевизор
SAMSUNG – 1 бр. Навеждат се твърдения, че ответникът се е задължил да
върне кредита ведно с уговорените лихви до 05.08.2020г. Посочва се, че
съгласно чл. 9 от Договора за отпуснатата сума се дължи възнаградителна
лихва с годишен лихвен процент от 9,74 %, а в случай на просрочие, съгласно
чл. 9.4 от Договора се дължи и лихва за просрочие в размер на законната
лихва, начислена върху просрочената главница за периода на просрочие.
Посочва се, че в Договора е инкорпориран и погасителен план. В исковата
молба се посочва, че от извлечение от счетоводните книги на „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, приложено по ч.гр.д. № 237/2022г. е видно, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл. 417 от ГПК ответникът не е възстановил следните суми: главница в
размер на 226, 83 лв., 8,61 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от
05.11.2020г. до 05.12.2020г., 56,73 лв. –обезщетение за забава, дължима за
периода от 05.11.2020г. до 17.02.2022г.
Сочи се, че настоящото производство е образувано в изпълнение на
указанията на заповедния съд.
Прави се искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца горепосочените суми, предмет на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 237/2022г. по описа на РС Котел.
Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното
производство разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Изпраща молба, в която посочва, че поддържа исковата претенция в цялост. В
исковата молба е направено искане, в случай, че ответникът признае в цялост
исковата претенция, то съдът да постанови решение съобразно направеното от
ответника признание на иска.
В законоустановения срок ответната страна не е депозирала отговор
на исковата молба.
В съдебното заседание ответникът се явява лично. Заявява, че
признава изцяло исковата претенция.
Съдът, като взе предвид искането на страните за постановяване
на решение при признание на иска, намира следното:
2
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от
ЗЗД, по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и по
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Съдът е указал, че в тежест на ищеца е по иска за главницата да
докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по договор за стоков кредит,
изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата,
както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата, наличие на
валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за която да е
бил надлежно уведомен длъжника.
Съдът е указал, че в тежест на ищеца е по иска за възнаградителна
лихва е негова тежестта да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по
договор за потребителски кредит, изпълнение на задължението на
кредитодателя за предоставяне на главницата, уговорка за плащане на
възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на
претендираната лихва, наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне на
процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.
Съдът е указал, че в тежест на ищеца е по иска за обезщетение за
забава да установи съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното
задължение и размер на вземането за мораторна лихва, наличие на валидно
сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил
надлежно уведомен длъжника.
Съдът е указал, че в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал
задълженията си по договора за потребителски кредит, за което обстоятелство
същият не сочи доказателства.
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК „Когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието“. В настоящия случай двете
материалноправни предпоставки за постановяване на решение съобразно
направеното признание на иска са налице. Ответникът призна исковете в
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември две хиляди
двадесет и четвърта година, а ищецът поиска делото да бъде решено в
съответствие с процесуалното действие на насрещната страна. Не може да
бъде направен извод за съществуване на отрицателните предпоставки по чл.
237, ал. 3 от ГПК , препятстващи постановяване на решение при признание на
иска.
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски.
3
Ищецът е представил списък на разноските. В настоящата инстанция
е направил разноски в размер на 125 лв. за държавна такса и разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В заповедното производство е направил разноски в размер на 75, 00
лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лева и държавна
такса в размер на 25, 00 лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 425 лева (този
размер е изчислен върху сбора от платената държавна такса и определеното от
съда юрисконсултско възнаграждение от 300 лева – чл. 78, ал. 8 във вр. с чл.
26а във вр. с чл. 25 от НЗПП) – разноски в исковото производство и сумата от
75, 00 лева – разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, Районен съд Котел
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София,
район „Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.
2, оф. 4, ЕИК ********* срещу М. И. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.
Градец, кв. „******, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от
226, 83 лв. – предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 237/2022 г. по описа на Районен съд Котел, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит от 05.08.2019г. и извлечение от
счетоводните книги към 17.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението (04.03.2022г.) до окончателно плащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София,
район „Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.
2, оф. 4, ЕИК ********* срещу М. И. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.
Градец, кв. „******, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД че ответникът дължи на ищеца сумата от
8,61 лв. - предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
237/2022 г. по описа на Районен съд Котел, представляваща договорна
(възнаградителна лихва), дължима за периода от 05.11.2020г. до 05.12.2020г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София,
район „Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.
2, оф. 4, ЕИК ********* срещу М. И. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.
Градец, кв. „******, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД че ответникът дължи на ищеца сумата от
56,73 лв. – предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 237/2022 г. по описа на Районен съд Котел, представляваща лихва
4
(обезщетение) за забава, дължима за периода от 05.11.2020г. до 17.02.2022г.
ОСЪЖДА М. И. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Градец, кв.
„******, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище
и адрес на управление: град София, район „Люлин”, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, ЕИК *********, сумата
от 425 лева – разноски по гр.д. № 237/2024 г. по описа на Районен съд Котел.
ОСЪЖДА М. И. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Градец, кв.
„******, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище
и адрес на управление: град София, район „Люлин”, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, ЕИК *********, сумата
от 75, 00 лева – разноски по ч.гр.д. № 237/2022 г. по описа на Районен съд
Котел.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
5