№ 153
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100513896 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 29.06.2021г., постановено по гр.д. № 86123/2017г. на СРС,
ГО, 170 състав, са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу О. Г. Ф. и Е. П.
М. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, като ответниците са осъдени
да заплатят следните суми: сумата от по 793, 94 лева – цена за доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при
Общи условия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „*******,
бл. *******, абонатен номер 138118 за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2017г. и сумата от по 21, 70 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г. Със същото решение
са отхвърлени предявените искове за главница за разликата над 793, 94 лева
до пълния предявен размер от 980, 54 лева като погасен по давност и изцяло
исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главница за топлинна енергия и за дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на привлечено на страната на
ищеца трето-лице помагач – „Н.“ ЕАД.
1
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответницата Е. П. М., в
която са изложени оплаквания за допуснати от съда нарушения на
материалния закон. Конкретно се твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е приел съществуването на валидно правоотношение между
страните по договор за продажба на топлинна енергия. Излага съображения,
че по делото не е доказано твърдяното титулярство в правото на собственост
на соченото основание – законово наследствено правоприемство. На
следващо място, поддържа, че договорът за предоставяне на услугата дялово
разпределение, сключен между етажната собственост и третото-лице помагач,
е бил прекратен към исковия период поради изтичане на уговорения в него
срок. Ето защо счита, че претенцията за заплащане на цената за тази услуга е
неоснователна. По тези съображения е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят.
Ответникът по жалбата "ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД" АД изразява
становище за неоснователност на същата. Счита обжалваното решение за
правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства и в правилно приложение на материалните норми,
относими към твърдяното облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия и съдържанието на правата и задълженията на страните по
него.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач – „Н.“ ЕАД, не
изразява становище по жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното
и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
2
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е
изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване
3
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни
общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2017г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
По делото е прието като доказателство заявление-декларация от Е. П.
М. от 02.01.2013г., с което е поискано откриването на партида за процесния
топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, жк „*******, бл. *********
абонатен номер 13818. В същото е обективирано и съгласие от О. Г. Ф. за
ползването на имота за жилищни нужди от заявителя. Въз основа на
представеното удостоверение за наследници от 25.07.2013г., издадено от СО,
район Люлин и удостоверение от 02.01.2012г., издадено от СО, район Люлин,
се установява, че Е. М. и О. Ф. са законни наследници на П.К.М. /починал на
09.11.2001г. и оставил след смъртта си за свои наследници В.А. М. – съпруга
и Е. П. М. - дъщеря/ и на В.А. М. /починала на 09.12.2012г. и оставила за свои
законни наследници Е. П. М. – дъщеря и О. Г. Ф. – дъщеря/. По делото не е
спорно обстоятелството, че наследодателите на ответниците са притежавали
правото на собственост върху процесния имот и са били потребители на
4
топлинна енергия за същия, което се установява от представения и неоспорен
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 08.10.1991г. По делото не се твърди, нито се установява
с допустимите доказателствени средства, че наследодателите на ответниците
са се разпоредили с топлоснабдения имот преди исковия период. Ето защо се
налага извод, че въз основа на настъпилото законово наследствено
правоприемство Е. М. и О. Ф. са придобили идеални части от правото на
собственост върху имота. В случая притежаваната от ответницата М. квота в
съсобствеността на имота е ирелевантна при определяне обема на
имуществената й отговорност за стойността на доставена в имота топлинна
енергия. И това е така, тъй като по делото се установи наличието на
заявление-декларация от ответницата за откриване на индивидуална партида
при топлопреносното предприятие. С този документ се установява, че Е. М. е
направила изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида
на нейно, като това заявление представлява по своето правно естество
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг.
чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е
продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото
дружество е приело предложението на ответницата М. за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия. Чрез изразената от нея воля е
породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание
чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото
дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като ответникът е
поискал откриването на партида, а предприятието е уважило искането му. От
посочената дата – 02.01.2013г., предхождаща началото на исковия период,
между Е. М. и ищцовото дружество съществува правоотношение по договор
за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия за процесния обект. Ето
защо задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна
енергия за процесния период е единствено ответницата М.. В случая обаче
ищцовото дружество е предявило вземането си в по-малък размер /за ½ част/,
поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът е обвързан от
заявения обем на търсената защита.
Установено е принципното съществуване на облигационно
правоотношение между страните по делото за процесния период,
5
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.
1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Въпросът дали ответницата реално е ползвала топлинна енергия за
отопление на имота е без значение – достатъчно е да клиент за битови нужди
на топлопреносното предприятие. При това те остават такива дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в
жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153,
ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ – няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, което следва да се кредитира като пълно и обективно,
че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово
горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба. В заключението е посочено още, че
начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите
6
нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за
продажба на топлинна енергия. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки
за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени
са изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на
средствата за измерване, предвиждащи задължителна метрологична проверка,
която за класа уреди общи топломери трябва да се извършва през две години/.
Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника била
начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
имота и една изравнителна сметка. За процесния период в имота е
начислявана сума за топлинна енергия за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване въз основа на извършен отчет на монтирания
водомер. Всички отоплителни тела са били демонтирани преди исковия
период, поради което не е начислявана топлинна енергия за отопление на
имот. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била
определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в
съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г. за
топлоснабдяването, като същата е определена съобразно действащите за
периода норми и ограничения. С оглед изложеното се налага извод, че
ищецът е установил по реда на пълното и главно доказване, че е начислена
реално потребената топлинна енергия.
Представени са и изготвените от фирмата за дялово разпределение
изравнителни сметки за потребената топлинна енергия в процесния имот,
които не са оспорени от ответниците. В същите са посочени резултати от
изравняването за исковия период. Неоспорени са и приложените талони за
отчети на уреди за дялово разпределение за процесния период, които са
подписани от абоната М. без забележки. От заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза се установява, че в конкретния случай
дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните
изисквания, като начислените суми съответстват на действително дължимите,
като този извод е направен не само на база едностранно съставени от ищеца
частни документи, но и въз основа на документите за главен отчет на уредите
за дялово разпределение, които са били предмет на изследване от вещото
лице. Начислената стойност за доставената в процесния имот топлинна
7
енергия за периода от м.11.2014г. до м.04.2017г. възлиза на сумата от общо
1 587, 89 лева, определена в приетото в първоинстанционното производство
заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
При съобразяване на изложеното се налага извод, че ответницата М. е
пасивно материално легитимирана да отговоря по предявените искове за
главница за цена на топлинна енергия. Предвид липсата на доказателства, че
е заплатила стойността на потребената топлинна енергия, тя се явява
задължено лице по предявения иск за реално изпълнение, като дължи
присъдената с решението на първоинстанционния съд сума, представляваща
½ от непогасената по давност част от претендираното вземане.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба възражения
досежно действието на договора, сключен с фирмата за дялово
разпределение. По делото е представен договор от 01.10.2002г., сключен
между “Н. И.” ООД, в качеството на изпълнител, и етажна собственост на
сграда, находяща се в гр. София, жк “*******, бл. ******* в качеството на
възложител, съгласно който фирмата за дялово разпределение е приела да
извърши доставка и монтаж на термостатни винтили, термостатни глави и
индивидуални топломери, както и да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални
сметки. Установява се, че според клаузата на чл. 4 от договора, същият се
сключва за срок от пет години. Неоснователни са изложените във въззивната
жалба доводи, че договорът с третото лице-помагач за извършване на
услугата дялово разпределение е прекратен с изтичане на предвидения 5
годишен срок. И това е така, тъй като по делото са представени изготвените
от третото лице-помагач дялови разпределения за топлоснабдявания имот за
исковия период, което обстоятелство, обсъдено наред с липсата на
доказателства за изявления на етажната собственост, че счита договора за
прекратен, води до извод, че договорът е бил мълчаливо продължен с
конклудентни действия, което приложимата нормативна уредба не забранява.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е
очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си
8
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното
решение относно приетото за установено от фактическа страна относно
реалното извършване на услугата дялово разпределение през исковия период
и нейната стойност. По делото са приети изготвените от “Н.” АД
изравнителни сметки и талони за отчет на водомери и уреди за дялово
разпределение, съдържащи данни за дяловото разпределение на топлинната
енергия за исковия период. Тези документи не са оспорени от ответника и въз
основа на същите се установява, че в топлоснабдения имот е извършвана
услугата дялово разпределение за целия процесен период, поради което
претенцията за заплащането й е установена в своето основание. Задължението
за плащане на цената на услугата е установено в нормата на чл. 22, ал. 1 и ал.
2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Т.С.” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение No ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв. от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. А
според чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Размерът на вземането за предоставената услуга
дялово разпределение е установен въз основа на приетото и неоспорено
заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди в обжалваната му
част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
9
юрисконсултско възнаграждение и заплатеното възнаграждение за особения
представител на насрещната страна. Съдът определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро от ГПК не
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да
надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл.
37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на
присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за
съответното дело, когато сложността му е ниска, както е в разглеждания
случай /така определение № 518 от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. №
4461/2019г., Четвърто ГО/. Така общият размер на сторените от въззиваемата
страна разноски възлиза на сумата от 350 лева, от които 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение и 300 лева за възнаграждение за особен
представител на насрещната страна.
Въззивникът е представляван от особен представител по чл. 47 от ГПК,
поради което в негова тежест следва да се възложат разноските за държавна
такса по подадената въззивната жалба, които възлизат на сумата от 25 лева.
Тази сума следва да бъде присъдена по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СГС.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на предявените
искове настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.06.2021г., постановено по гр.дело №
86123/2017г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Е. П. М., ЕГН **********, гр. София, жк „*******, бл.
******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******* седалище и адрес на
управление гр. София, ул. *******“ № 23 Б, на основание чл. 273, вр. чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева – съдебни
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Е. П. М., ЕГН **********, гр. София, жк „*******, бл.
10
******* на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 25 /двадесет и
пет/ лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "Н." ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11