Р Е Ш
Е Н И Е
Номер…….., 01.01.**17 година, град Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На десети януари две хиляди и седемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Д.Д.,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 11681 по описа за **16г. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „В.и к.” ООД ***, против Д.К.Х. с ЕГН-********** ***, с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване дължимост на сумата от 741.39лв. (главница) представляваща цена за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода 24.10.**11г. до 04.07.**16г. за обект в гр.Варна, ж.к.”***” бл.**, вх.10, ап.21 и 123.41лв. лихва за забава върху главница за същия период, както и сумата от 125лв. разноски по заповедното производство, които суми са присъдени в полза на ищеца с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № *** по ч.гр.д. № *****146. по описа на ВРС . В исковата молба, се излагат обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си на ВиК оператор съгласно чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги на адрес гр. Варна, ж.к „***” бл.1**, ет.15, ап.82.
На 29.05.**14г. е извършена проверка на водомера, монтиран в имот, находящ се в гр.Варна, жк.*** бл.1**, ет.15, ап.82, в присъствието на Д.Х., при която е установено, че показанието е 1511м3, което е удостоверено с подписа на Х. в протокола, екземпляр от който му е връчен. За ползваните В и К услуги е издадена фактура № *** На 23.10.**14г. имотът, находящ се на адрес гр.Варна, жк.*** бл.1**, ет.15, ап.82, е придобит от „***" ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** и управител Д.К.Х. ЕГН **********, за което В и К операторът е уведомен с писмо от 28.10.**14г.
С писмо изх.№ *** от 18.05.**15г. „***" ЕООД чрез управителя си Д.К.Х. е уведомен, че ползваните В и К услуги за периода от 29.05.**14г. до 27.10.**14г. в размер на 74м3 са начислени по партида с абонатен номер *** и са дължими от Д.К.Х..
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил. На 07.07.**16г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Х., въз основа на което било образувано ЧГД № *****16г. по описа на ВРС, ГК-XXXIV състав.
На 08.07.**16г. съдът издал заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Х. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 741.39лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 24.10.**11г. до 04.07.**16г.; сумата от 123.41лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 24.10.**11г. до 04.07.**16г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-07.07.**16г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Срещу заповедта длъжникът депозирал възражение, което обосновало правния интерес у ищеца да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си. В молбата се твърди че претендираните от ищеца суми за главници и лихви по фактури са, както следва: фактура № *** от 26.09.**14г.-главница от 667.36лв. и лихва от 114.52лв., дължима за периода от 26.10.**14г. до 04.07.**16г.; фактура № *** от 30.03.**15г.-главница от 74.03лв. и лихва от 8.89лв., дължима за периода от 30.04.**15г. до 04.07.**16г. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Същият оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за погасяване на вземанията за периода 24.10.**11г. до 02.07.**12г. по давност на осн. чл.111, б.”в” от ЗЗД. Твърди че след 02.07.**12г. не е потребител на ВиК услугите, тъй като имота е възложен на трето лице с постановление на ЧСИ С.Я. по изп.дело № ****. Отделно от това между страните е водено и друго гр.д.№ ***/**13г. с което е признато за установено, че за периода 24.06.**11г. до 28.09.**13г. ответникът дължи заплащане на сумата от 219.33лв. главница за ползвани ВиК услуги за обект с аб.№ ***, както и обезщетение за забава за същия период в размер на 4.39лв. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа отговора.Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените и събрани в хода на производството писмени и гласни доказателства прие за установено следното от фактическа страна: От приложеното ч.гр.д.№ *****16г. на ВРС, се установява, че по повод подадено заявление с правно основание чл. 410 от ГПК на 07.07.**16г. по което е било образувано в полза на ищеца е издадена Заповед № *** от 08.07.**16г. за претендираните в настоящото производство суми, която е възразена в законоустановения срок по чл. 414, ал.2 от ГПК от длъжника.
В дадения месечен срок, заявителят е подал настоящата искова молба, която прави исковата молба процесуално допустима.
По делото като писмени доказателства са приложени копия от общите условия/ за предоставяне на ВиК услуги от „В.и к.” ООД, които са одобрени с Решение № ***.**06г. и Решение № ОУ-09/11.08.**14г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Общите условия са публикувани във в.”Народно дело”, с които абонатите с открити партиди са могли да се запознаят. Представени са и Решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с които са определени цените за В и К услугите, като тези цени са публикувани от ответното дружество, представени са и заповеди, с които са определяни цените за В и К услугите от дружеството. По делото е приложена и справка от недобора на частен абонат № *** за периода до 04.07.**16г.; Констативен протокол № 17 от 29.05.**14г.; Заявление от 27.10.**14г. за смяна на титуляра на партидата.
С отговора ответника е представил Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.07.**12г. от ЧСИ, от което се установява, че обектът в който са фактурирани ползани ВиК услуги е възложен на търговско дружество „***” ЕООД, ЕИК:***.
По делото е допусна и изслушана ССчЕ. От заключението на ССчЕ, се установява, че по фактура № *** от 26.09.**14г. се претендира главница от 667.36лв. и лихва от 114.52лв., дължима за периода от 26.10.**14г. до 04.07.**16г. Във фактурата обаче е отразено че включва услугите „вода”, „канал” и „пречистване” съответно от 141.570 куб.м. за периода от 24.10.**11г. до 01.02.3013г. и 143.*** куб.м. за периода от 01.02.**13г. до 29.05.**14г. на стойност 556.13лв. и 111.23лв. ДДС. Разделеното фактуриране на периоди е поради промяна в цената на услугите считано от 01.02.**13г.
Отчетените показания на водомера от 1511 към 29.05.**14г. съвпадат с показанията в Констативен протокол № 17 от 29.05.**14г., който е подписан от представител на ищеца и ответника.
Фактура № *** от 30.03.**15г включва услугите „вода”, „канал” и „пречистване” съответно от 31.000 куб.м. за периода от 29.05.**14г. до 27.10.3014г. на стойност 61.69лв. и 12.34лв. с ДДС.
Лихвата за забава върху двете фактури за ползвани ВиК услуги е както следва: върху главница от 667.36лв. за периода от 26.10.**14г. до 04.07.**16г. в размер на 114.78лв., върху главница от 74.03лв. за периода от 30.04.**15г. до 04.07.**16г. лихвата е в размер на 8.90лв.
Вещото лице е установило, че титуляр на партида с аб.№ *** за обект в гр.Варна, ж.к.”***” бл.1**, ап.82 титуляр е Д.К.Х..
Титуляр на партида с аб.№ *** за същия обект в гр.Варна, ж.к.”***” бл.1**, ап.82 титуляр е „***” ЕООД, представляван от Д.К.Х..
Според данните в ищцовото дружество плащане по процесните фактури от титуляра на партидата до 19.12.**16г. не е извършвано.
От служебно изисканите доказателства от ищцовото дружество се установи че партидата с аб.№ *** за обект в гр.Варна, ж.к.”***” бл.1**, ап.82 с титуляр е „***” ЕООД е открита след депозирано заявление с вх.№ ВП-**34 от 28.10.**14г., ведно с постановление за възлагане на недвижим имот от 02.07.**12г. по ИД № 245/**09г. по описа на ЧСИ № *** – С.Я.. Тази партида е заведена на промишлен абонат.
По делото е изискано и приложено и гр.д.№ ***/**13г. на ВРС, ведно с в.т.д.№ ***/**14г. на ВОС. С решение № ***/17.02.**15г., състав на ВОС е приел, че ответникът по настоящото дело Д.К.Х., дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, сумата 219,33 лева /двеста и деветнадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща стойността на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 24.06.**11г. до 28.09.**13 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. ***, бл. 1**, ап. 82, с абонатен № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.**15 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата 4,39 лева /четири лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за вреди от забава в плащането на главницата за периода от 24.06.**11г. до 28.09.**13 г., всички суми по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 8637/08.10.**13 г. по ч. гр. д. № *****13г. по описа на ВРС, ХХХ - ти състав.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи. Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване и съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото водоснабдително дружество следва да установи по безспорен начин следните обстоятелства: че в посочения недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.”***” бл.1**, ет.15, ап.82 през процесния период 24.10.**11г.– 04.07.**16г. е доставяна питейна вода, като установи точното доставено и консумирано количество, както и обстоятелството, че ответника е потребител на „ВиК“ услуги за този имот през процесния период по смисъла на нормативните разпоредби и общите условия на дружеството.
Ответника в настоящото производство, с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, е въвел няколко възражения за недължимост на сумите по предявения иск: изтекла погасителна давност за част от периода; липса на качеството „потребител“, поради придобиване правото на собственост от друг правен субект - „***” ЕООД на 02.07.**12г., като той е преустановил ползването на имота; постановено съдебно решение за дължимост на суми за ползвани ВиК услуги в периода 24.06.**11г. до 28.09.**13г.
На първо място следва да се има предвид че част от претендиралите в настоящото производство суми са идентични като период с претендираните по цитираното и приложено гр.д.№ ***/**13г. на ВРС. По въпроса за силата на пресъдено нещо на съдебното решение, в частност нейните обективни предели, е налице трайно установена и непротиворечива съдебна практика (напр. Решение № 464 от 15.01.**14 г. на ВКС по гр. д. № ***/**13 г., IV г. о., ГК; Решение № 43 от 14.04.**14 г. на ВКС по гр. д. № ***/**13 г., II г. о., ГК; Решение № 464 от 15.01.**14 г. на ВКС по гр. д. № ***/**13 г., IV г. о., ГК; Решение № 55 от 22.02.**12 г. на ВКС по гр. д. № ***/**11 г., II г. о., ГК; Решение № 50 от 12.02.**10 г. на ВКС по гр. д. № ***/**09 г., II г. о., ГК; Решение № 378 от 28.07.**10 г. на ВКС по гр. д. № ***/**09 г., IV г. о., ГК и др.), обединяваща се в разбирането, поддържано и в правната доктрина, че силата на присъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано посредством основанието и петитума на исковата молба.
В настоящото производство се претендират суми за периода от 24.10.**11г. до 29.05.**14г. по фактура № ***/26.09.**14г. Периода предмет на разглеждане по цитираното по-горе гр.дело № ***/**13г. е 24.06.**11г. до 28.09.**13г. Предвид това предявените в настоящото производство искове за главници и лихви за периода 24.10.**11г. до 28.09.**13г. се обхващат от обективните предели на силата на присъдено нещо на постановеното решение по гр.д.№ ***/**13г. на ВРС и в тази част исковите претенции са недопустими. Следва да се има предвид, че основанието въз основа на което съдът е приел искът за основателен в размер на 219.33лв. главница е представеният и в настоящото производство подписан от ответника Констативен протокол от 29.05.**14г., отразяващ, показанията на водомер № 1276172, монтиран в обекта равняващи се на 1511 куб.м., въз основа на който са издадени фактурите и по двете дела. Протокола е подписан от ответника без възражения, поради което съдът е приел, че през този период 24.06.**11г. до 28.09.**13г. същият е консумирал фактурираното му количество вода.
Независимо от горното съдът следва да обсъди и направеното възражение за погасяване на вземанията по давност в периода от 24.10.**11г. до 02.07.**12г. Течението на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно в случая се касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”В” от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Варна/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки месец ищцовото дружество е издавало съответна фактура за стойността на осъществените от него на абоната ВиК услуги. След срока по чл.31, ал.2 от ОУ, вземането на ищцовото дружество е станало изискуемо, като не е необходима нарочна покана в тази насока. В случая се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1от ЗЗД.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение с цел предприемане на действия за принудително изпълнение за претендирания период, ищцовото дружество е подало на 07.07.**16г., следователно до този момент, предвид тригодишния давностен срок, вземането му спрямо ответника за неплатената стойност на доставена питейна вода за периода от 24.10.**11г. до 02.07.**12г., възлизащо на сумата от 169.87лв. съгласно приложенията към заключението на вещото лице е било погасено по давност.
Вземането на ищцовото дружество по акцесорната претенция за лихви в размер на сумата от 57.40лв., начислена към 02.07.**12г. върху горепосочените главници за периода от 24.10.**11г. до 01.07.**12г. вкл., също е погасено по давност на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Ищцовото дружество не е навело доводи и не е ангажирало доказателства относно спиране или прекъсване на давността, поради което в тази част исковата му претенция по първата фактура е неоснователна, тъй като вземанията му за главница и мораторна лихва за посочения период от 24.10.**11г. до 02.07.**12г. са погасени по давност и като такива са недължими.
Следващото наведено от ответника в първоинстанционното производство възражение за недължимост на начислените суми за доставяна питейна вода в имота, находящ се в гр.Варна ж.к.”***” бл.1**, ет.15, ап.82 за периода след 02.07.**12г. – липса на качеството „потребител“ на услугите на водоснабдителното дружество е неоснователно.
За периода от 28.09.**13г. до 29.05.**14г. съдът счита че искът е основателен и доказан до размер на 571.52лв.
От представения по делото Констативен протокол от 29.05.**14г., отразяващ, показанията на водомер № 1276172, монтиран в обекта равняващи се на 1511 куб.м. е видно, че същият е подписан от Д.Х. без възражения. Поради това следва да се приеме, че в обекта е доставяна вода, която е била консумирана от ответника като частен абонат с № ***. Към датата на съставяне на протокола ответника не е възразил, че друго лице е собственик на имота, както вече се твърди в настоящото производство, макар този факт да му и бил известен, доколкото се явява законен представител на търговско дружество „***” ЕООД. Предвид това съдът счита, че ответникът не следва да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение в периода 02.07.**12г. ( постановлението на ЧСИ за възлагане на имота) до 27.10.**14г.(датата на която е уведомил ищеца за промяна на собствеността) и следва да бъде осъден да заплати сумата от лв. за консумирани ВиК услуги в периода 29.09.**13г. до 29.05.**14г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в законна сила на 17.07.**12г. постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ № *** С.Я. по изп.д.№****, недвижимият имот – апартамент № 82, за който са начислени процесните суми за доставена питейна вода е възложен на „***” ЕООД, чийто законен представител е ответника Д.К.Х.. От момента на влизане в сила на постановлението – 17.07.**12г. собственик на имота, за който е начислена процесната сума за доставена питейна вода, е собственост формално на друго лице.
Това дружество, чрез законния си представител - ответника е подало заявление за смяна на партидата на водомера една на 27.10.**14г. съгласно приложено на лист 61 от делото Заявление. В него дружеството се легитимира като собственик на имота съгласно Постановление за възлагане № 23591/179/LХІ/3375, дв.вх.р.23312 от 23.10.**14г. Въз основа на това заявление обаче партидата на имота не е сменена, а е разкрит нов абонатен № ***. Старият аб№ ***, не е закрит като негов титуляр е вписан ответника Данил Х..
В подадена жалба от ответника на 24.03.**15г., същият е възразил срещу издадена фактура № *** за периода 29.05.**14г. до 23.03.**15г. на стойност 143.28лв. на търговското дружество, като в нея е твърдял, че за периода от 29.05.**14г. до 27.10.**14г., дружеството не е консумирало вода в обекта. Предвид това е поискал пропорционално да се разпредели сумата, като за периода от 29.05.**14г. до 27.10.**14г. сумата да се начисли на предходния собственик, т.е. физическото лице Д.Х., а за периода от 27.10.**14г. до 23.03.**15г. да се начисли на „***” ЕООД. Тази молба е удовлетворена като е издадена фактура № *** от 30.03.**15г. на стойност 74.03.лв. с ДДС.
Предвид това съдът счита че, по делото самият ответник с поведението и действията си е признал, че за този период 29.05.**14г. до 27.10.**14г. потребената вода в обекта е от аб. № *** с титуляр Данил Х. като физическо лице.
Наведените с настоящото производство доводи, че сумата е следвало да се фактурира на новия собственик са неоснователни, доколкото в случая няма промяна на титуляр на партидата а има разкриване на втори абонатен номер с титуляр на партида юридическо лице.
Следователно за процесния период ответника не е загубил качеството си потребител на ВиК и дължи сумите за доставена питейна вода за обект в гр.Варна, ж.к.”***” бл.1**, ет.15, ап.82. За периода след 27.10.**14г. е приложима разпоредбата на чл.62, ал.5 от Общите условия на дружеството и сумите за доставени В и К услуги са дължими от новия собственик.
С оглед изложеното, ответника не дължи начислените суми за доставена питейна вода за процесния обект за периода от 24.10.**11г. до 28.09.**13г., в размер на 169.87лв. главница по фактура № ***/26.09.**14г., поради недопустимост От недължимостта на главницата следва и недължимостта на акцесорното вземане за мораторна лихва върху тази главница за посочения период в размер на 57.40лв.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът дължи заплащане на сумата от 497.49лв. – главница по фактура № ***/26.09.**14г. за ползвани ВиК услуги в обект с аб.№ *** за периода от 28.09.**13г. до 29.05.**14г. и лихва върху нея в размер на 57.12лв. за периода от 26.10.**14г. до 04.07.**16г., както и сумата от 74.03лв. главница по фактура № ***/30.03.**15г. за ползвани ВиК услуги в обект с аб.№ *** за периода от 29.05.**14г. до 27.10.**14г. и лихва върху нея в размер на 8.89лв. за периода от 30.04.**15г.
И двете страни са претендирали разноски и са представили доказателства – списъци по чл.80 от ГПК за реално направени такива.
Съразмерно уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 387.03лв. на осн чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК.
Съразмерно отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер на 78.40лв. на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Разноските по заповедното производство в размер на 125лв. – внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да се редуцират в общ размер на 75лв., дължими от ответника
След прихващане на задълженията до размера на по-малкото от тях ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 383.63лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно претендирани главница по фактура № ***/26.09.**14г., в размер на 169.87лв. за ползвани ВиК услуги в обект в гр.Варна, ж.к.”***” бл.1**, ет.15, ап.82 периода от 24.10.**11г. до 28.09.**13г., и лихва за забава върху нея в размер на 57.40лв. за периода от 24.10.**11г. до 04.07.**16г., поради недопустимост на исковете.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.К.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД със седалище ***, ЕИК ***, сумата от 571.52лева /петстотин седемдесет и един лева и петдесет и две стотинки/, представляваща незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер *** за периода 29.09.**13г. до 04.07.**16 год., за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „***”, бл. 1**, ап. 82, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.07.**16 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 66.01 лева /шейсет и шест лева и една стотинка/, представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода 29.09.**13год. до 04.07.**16г./ за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № ***/08.07.**16г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № *****16г. по описа на ВРС, ХХХІV - ти състав.
ОСЪЖДА Д.К.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД със седалище ***, ЕИК ***, сумата от 383.63лв., представляваща направени разноски по компенсация в заповедното и настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд
РАЙОНЕН СЪДИЯ: