Решение по дело №709/2014 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 381
Дата: 18 ноември 2016 г. (в сила от 17 март 2017 г.)
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20144310100709
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2014 г.

Съдържание на акта

                                          Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                      гр.ЛОВЕЧ, 18.11.2016 год.

 

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав :

 

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №709 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази :

 

            Иск за делба с правно основание чл.34 от ЗС – II фаза и претенции по сметки, на основание чл.346 от ГПК.

            С решение №73/12.02.2015 год., постановено по гр.дело №709/2014 год. РС-гр.Ловеч е допуснал да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между Й.Д. В., ЕГН **********,***, и Х.В.К., ЕГН **********,***, на следните съсобствени между тях недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда – АПАРТАМЕНТ с идентификатор 43952.506.327.1.21, с адрес: Л. находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.506.327, с площ 82.53 кв.м., ниво 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 43952.506.327.1.22, 43952.506.327.1.20, под обекта: 43952.506.327.1.18, над обекта: 43952.506.327.1.24, както и самостоятелен обект в сграда – ГАРАЖ с идентификатор 43952.506.327.1.8, с адрес: гр. Ловеч, ул. „К.И.", ет. 1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.506.327, при съседи: на същия етаж: 43952.506.327.1.9, 43952.506.327.1.7, под обекта - няма и над обекта: 43952.506.327.1.15, а съгласно нотариален акт: АПАРТАМЕНТ № 8, в сграда етажна собственост ЖСК „П.В.", на 3-тия етаж, състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераси, при съседи: стълбище, В.Ц., двор, И.И., долу - С.В., горе - А.В., заедно с таванско помещение № 8, при съседи : двор, коридор, И. Т., К.К., долу - апартаменти, заедно с мазанско помещение № 8, при съседи: двор, коридор, И. Т., К.К., горе - гаражи, заедно с ГАРАЖ № 8, при съседи: двор, Е. Н., Г. Н., Х. А., долу - мази, горе - апартаменти, заедно с 12.01289 % идеални части и принадлежащите му 6.24238 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, като от така описаните имоти се образуват ДВА РАВНИ ДЯЛА, от които : за Й.Д. В. – 1 /един/ дяли заХРИСТО В.К. – 1 /един/ дял.  ДОПУСКА е да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между Й.Д. В., ЕГН **********,***, и Х.В.К., ЕГН **********,***, на следните съсобствени между тях движими вещи – обзавеждане, находящо се в описания по-горе апартамент и намиращо се в държане на Х.В.К., а именно: в спалнята - спалня „Тракия", в кухнята - обзавеждане по поръчка с кухненски шкафове, кръгла маса с шест стола и камина за вътрешно парно, в коридора - шкафове по поръчка, в детската стая - трикрил гардероб и две ъглови легла - по поръчка, като от така описаните движими вещи се образуват ДВА РАВНИ ДЯЛА, от които : за Й.Д. В. – 1 /един/ дял и за Х.В.К. – 1 /един/ дял. Съдът с решението си е отхвърлил, като недоказано, искането на Х.В.К., ЕГН **********,***, за допускане до делба на следните движими вещи: резервни части за товарен автомобил ЗИЛ 555, около 1 тон метал, като скрап; 4 бр. външни гуми за лек автомобил "Пежо", заедно с метални джанти; 1 бр. електрожен - заводско производство на "Елма" – Ловеч; 3 броя шлайф машини - 2 големи и една малка, производство на "Елма" – Ловеч; 2 броя гидории - 1 голяма и една малка, производство от ГДР; 2 комплекта гаечни ключове, производство от ГДР; 1 комплект ключове звезда; 3 бр. чукове - 2 бр. малки и 1 голям - 10 кг.; Водна помпа за лек автомобил "Пежо 505"; 3 броя бормашини, едната от които ударна, производство на "Елпром" – Ловеч. Обжалвано пред въззивната инстанция първоинстанционното решение е потвърдено с решение №196/10.07.2015 год., постановено по в.гр.дело №196/2015 год. по описа на ОС-гр.Ловеч, влязло в сила на 10.07.2015 год.

            В първото по делото заседание, съдът на основание чл.346 от ГПК, е приел за разглеждане претенцията по сметки на ищцата Й.К., изразяваща се в пропуснати ползи в размер на половината месечен наем, от който е лишена. Дължимостта на сумата е от датата на нотариалната покана – 04.03.2014 год. по 180 лева месечно до 21.10.2015 год. – датата на заседанието, в което е приета за разглеждане от съда в размер общо на 3 240 лева плюс до приключване на делото, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2014 год. до окончателното й изплащане.

            С оглед предмета на спора и за правилното решаване на делото, на основание чл.195, ал.1 от ГПК, съдът е допуснал назначаването на две експертизи - съдебно-икономическа с в.л.В.С. и тройна съдебно-икономическа експертиза с вещи лица  Х.Д., Ценко С. и В.С., които да отговорят на конкретно поставени задачи.

            В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.Б., която от името на доверителката си моли да се изнесе на публична продан допуснатия до делба недвижим имот, тъй като се касае за имот, представляващ бивша съпружеска общност, децата на страните са пълнолетни, поради което и двамата нямат право да искат възлагане на имота в техен дял. Относно претенцията по сметки в размер на месечния наем моли съда да я уважи до размер, посочен в експертизата на вещото лице като съдът фиксира крайната дата, тъй като от тогава е минало много време. Счита, че по делото е доказано по безпорен начин, че ответника не е давал достъп на ищцата до жилището. Освен това ответникът е отдал под наем въпросното жилище, прибирайки сам наема за него. За движимите вещи моли съда да ги постави в дял, съгласно жребия, изтеглен между страните. Разноските моли да останат за сметка на страните, така както са направени.

            Ответникът, редовно призован, не се явява лично в хода на производството  по втората фаза на делбата, но чрез пълномощника си адв.Ц. заявява, че действително недвижимият имот следва да бъде изнесен на публична продан. Категорично оспорва претенцията за заплащане на някакви суми затова, че имота бил ползван само от неговия доверител, считайки че на практика се доказало, че доверителят му не ползва имота и не живее в страната, а в чужбина. В този смисъл се позовава на официални писмени доказателства, издадени от Нотариус, което е трето незаинтересовано от изхода на процеса лице, от които е видно, че на ищцата е предаден ключ за апартамента и й е осигурен достъп, т.е. на практира тя може да влезе и да живее ако иска в него. По отношение на това, че в жилището живее човек под наем и че неговият доверител получава пари от наем затова няма никакви доказателства и поради тази причина отново твърди, че не следва да се присъжда обезщетение в тази насока на ищцовата страна.

            ПО ДЕЛБАТА НА НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ.

            Видно от становището по чл.201 от ЗУТ на Главният архитект на Община-гр.Ловеч е, че самостоятелен обект апартамент №8, с адрес : гр.Ловеч, ул.”К.И.”, находящ се в сграда с идентификатор 43952.506.327.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, представляващ жилище със застроена площ 82,53 кв.м. с прилежащо мазанско помещение №8, таванско помещение №8 и гараж №8, ведно с прилежащите общи части на сградата и правото на строеж, представлява неподеляем обект, от който не могат да бъдат обособени два самостоятелни обекта – жилища, при спазване на нормативните изисквания на ЗУТ и на Наредба №7/2003 год. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

          Съдът съобразявайки заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза инж.Г., допуснато още в първата фаза на делбения процес и изготвено на 09.01.2015 год., приема, че пазарната цена на процесният недвижим имот – апартамент е 59 300 лева, а на гаража в сградата – 8 800 лева.

          Предвид на изложеното и най-вече съобразявайки се с факта, че не е надлежно сезиран с претенция за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот, в преклузивния срок по чл.349, ал.4 от ГПК, както и съобразно становището на Главния архитект на Община-гр.Ловеч, че се касае за неподеляем имот, от който не е възможно да се обособят два самостоятелни обекта – жилища, съдът счита, че единственият законен способ за ликвидиране на съсобствеността е изнасянето му на публична продан, на основание чл.348 от ГПК. Установи се по безпорен начин, че съсобствеността на страните върху процесният имот произтича от нот.акт №78, том III, дело №1015/1990 год. на Ловешки районен съдия, че е придобита по време на брака им, който брак впоследствие е прекратен с влязло в сила решение №90/25.02.2014 год. по гр.дело №1220/2013 год. по описа на РС-гр.Ловеч и никой от съделителите, чрез техните пълномощници не е направил искане в първото по делото заседание след допускане на делбата за възлагане в дял на процесният имот, то в случая е приложима единствено хипотезата на чл.348 от ГПК. Затова допуснатия до делба имот следва да се изнесе на публична продан чрез съдия-изпълнител при първоначална цена, определена от вещото лице инж.Е.Г. 59 300 лева за Самостоятелен обект в сграда /апартамент/ с И№43952.506.327.1.21 и 8 800 лева за самостоятелен обект в сграда с И№43952.506.327.1.8 – гараж в сграда, като от получената сума при продажбата се раздели на два равни дяла, от които по един за двамата съделители.

          ПО ДЕЛБАТА НА ДВИЖИМИТЕ ВЕЩИ.

          С решение №199/13.06.2016 год. по гр.дело №709/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч, е обявил за окончателен, на основание чл.350 от ГПК, РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ на движими вещи обзавеждане, находящи се в Самостоятелен обект в сграда – АПАРТАМЕНТ с идентификатор 43952.506.327.1.21, с адрес: Л. находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.506.327, с площ 82.53 кв.м., ниво 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 43952.506.327.1.22, 43952.506.327.1.20, под обекта: 43952.506.327.1.18, над обекта: 43952.506.327.1.24, както и самостоятелен обект в сграда – ГАРАЖ с идентификатор 43952.506.327.1.8, с адрес: гр. Ловеч, ул. „К.И.", ет. 1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.506.327, при съседи: на същия етаж: 43952.506.327.1.9, 43952.506.327.1.7, под обекта - няма и над обекта: 43952.506.327.1.15, а съгласно нотариален акт: АПАРТАМЕНТ № 8, в сграда етажна собственост ЖСК „П.В.", на 3-тия етаж, състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераси, при съседи: стълбище, В.Ц., двор, И.И., долу - С.В., горе - А.В., заедно с таванско помещение № 8, при съседи: двор, коридор, И. Т., К.К., долу - апартаменти, заедно с мазанско помещение № 8, при съседи: двор, коридор, И. Т., К.К., горе - гаражи, заедно с ГАРАЖ № 8, при съседи: двор, Е. Н., Г. Н., Х. А., долу - мази, горе - апартаменти, заедно с 12.01289 % идеални части и принадлежащите му 6.24238 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и намиращи се в държане на Х.В.К. по вариант втори от заключението на вещото лице В.С., а именно : Дял първи : Кухненски шкафове по поръчка – 380 лв.; камина с вътрешно парно – 620 лв. и две ъглови легла – 160 лв. или общата стойност на този дял възлиза в размер на сумата 1 160 /хиляда сто и шестдесет/ лева; Дял втори : Спалня „Тракия” – 610 лв.; кръгла маса с шест стола – 210 лв.; трикрил гардероб – 120 лв. и в коридора – шкафове по поръчка – 300 лв. като общата стойност на този дял възлиза в размер на сумата 1 240 /хиляда двеста и четиридесет/ лева. Това решение на съда не е обжалвано пред въззивната инстанция и е влязло в сила, поради което и съдът в съответствие с текста на чл.352 от ГПК е призовал страните за теглене на жребий.

            След като в съдебно заседание на 26.10.2016 год. пристъпи към теглене на жребий, ищцата Й. В. изтегли талона, в който е описан Дял I, а за ответника Х.К. остана неизтегления талон, в който е описан Дял II. Следователно в дял на ищцата следва да се поставят следните движими вещи : Дял първи : Кухненски шкафове по поръчка – 380 лв.; камина с вътрешно парно – 620 лв. и две ъглови легла – 160 лв. или общата стойност на този дял възлиза в размер на сумата 1 160 /хиляда сто и шестдесет/ лева, а на ответника Дял втори : Спалня „Тракия” – 610 лв.; кръгла маса с шест стола – 210 лв.; трикрил гардероб – 120 лв. и в коридора – шкафове по поръчка – 300 лв. като общата стойност на този дял възлиза в размер на сумата 1 240 /хиляда двеста и четиридесет/ лева.                                              

         ПО ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.346 ОТ ГПК ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.31, АЛ.2 ОТ ЗС.                       

            Касае се за искане, направено в преклузивния срок по чл.346, което съдът е приел за разглеждане в настоящия делбен процес. В молба вх.№8622/25.09.2015 год.  пълномощникът на ищцата е конкретизирал, че предявява претенция по сметки, изразяваща се в пропуснатите от тях ползи в размер на половината от месечния наем, от който са лишени, тъй като само ответника ползва имота. Уточнява, че сумата е дължима от датата на нотариалната покана – 04.03.2014 год. по 180 лева месечно – общо до 21.10. – датата на делото – 3 240 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2014 год. до окончателното й изплащане. В този смисъл тя е и приета в първото по делото заседание по втората фаза на делбата като е посочено и искането, че към общата сума се прибавя плюс до приключване на делото.

            Основателността на тази искова претенция се доказва от ангажираните писмени и доказателства, неоспорени от ответника и неговия пълномощник в производство по чл.193, ал.1 от ГПК. Видно е, че с нотариална покана №36, том I, №966/2014 год. от 04.03.2014 год., ищцата Й.Д.К. е поканила ответника Х.В.К. да й заплаща по 180 лева месечно, представляваща сума за пропуснатите ползи, от които е лишена от него за ползване на нейната половина от жилището, изчислена в размер на месечен наем. Изрично е посочила, че сумата е дължима от датата, в която още в делото за развод е поискала плащане на наем, т.е. считано от 01.08.2013 год., която сума е пожелала да й бъде изплатена с пощенски запис. Ако ответника не стори това, ищцата го е предупредила, че ще претендира пълните суми в бъдещо съдебно дело за делба. Тази нотариална покана е връчена чрез Нотариус Цветослав Лазаров лично на Х. Влдимиров К. на 07.03.2014 год. срещу разписка №06/04.03.2014 год., но въпреки това няма данни ответника да е заплатил на ищцата исканата сума.

            Последвал е отговор от страна на ответника на посочената по-горе нотариална покана, чрез Нотариус с район на действие РС-гр.Ловеч, рег.№138,в който Х.К. е изтъкнал, че е изумен от лъжите на Й.К., изложени в нотариалната покана. Бравата на жилището е била сменена поради разбиване на входната врата от страна на зет им Лъчезар Петков и тогава ответника е поканил ищцата да получи ключ от новата брава, но тя категорично отказала. През м.април 2013 год., когато се прибрал в България останал изумен от това, че цялата им покъщнина е изнесена и апартамента е правен. Затова и с настоящият отговор е поканил бившата си съпруга да се яви при Нотариус Цветослав Лазаров на 18.03.2014 год., в 15.00 часа, за да получи ключове от жилището, за което претендира наем.

            Като доказателство по делото е приложен констативен протокол рег.№1168/18.03.2014 год., съставен пред помощник-нотариус по заместване Лилия Нинова, при Нотариус Цветослав Лазаров, от който се установява, че след като страните са се явили лично и помощник-нотариуса се е уверил в тяхната самоличност ответникът Х.В.К. е предал на Й.Д.К. ключ от външната и вътрешната врата на апартамента на ул.”К.И.”№62, ет.3, ап.8. Й.Д.К. е приела ключовете и е проверила на място че двата ключа отключват апартамента на горепосочения адрес. След като е получила ключовете е заявила, че желае да ползва нейната ½ идеална част от апартамента или евентуално да я отдаде под наем на нейна приятелка, до приключване на делбата на жилището. Поискала е бившия й съпруг да посочи коя стая желае да ползва той, за да заключи нейните стаи. Х.К. се е противопоставил на искането на бившата си съпруга имота да се отдава под наем, тъй като той е купил този апартамент и още един със собствени средства. Заявил е на Й.К., че може да ползва цаелия апартамент, че няма да посочва кои стаи ще ползва той и няма да й заплаща наем.

            От ангажираните по делото гласни доказателства на св.И.И. се установява, че той познава ответника, тъй като спешно търсел квартира. Един техен познат ги свързал с Х., който живеел в Испания и не си ползва апартамента в гр.Ловеч. През м.октомври или м.ноември Х. ги пуснал да живеят в жилището, като наематели той, съпругата му и детето.

            В тази връзка съдът кредитира и показанията на св.М.Б., която познава ищцата и която заяви, че от есента на 2014 год., кагато Й. е получила ключ от бившия си съпруг не може да влезе в апартамента. Още когато е била при Нотариуса е пробвала ключа и не е могла да влезе в апартамента. Й. я помолила да я придружава периодично всеки месец, за да проверяват двете дали могат да влезят в апартамента и дали има достъп до него. Установили, че се отваря само външната врата, но вътрешната не могат да отключат. Конкретно посочва пред съда датите, на които са ходили двете с ищцата – 20.11.2014 год.; 29.12.2014 год.; 17.02.2015 год.; 30.03.2015 год.; 24.04.2015 год.; 21.05.2015 год.; 15.07.2015 год.; 30.08.2015 год.; 25.09.2015 год.; 20.10.2015 год.; 20.11.2015 год. На всички посочени дати са ходили и са опитвали да отключат вратата, но никой отвътре не се е обаждал. 

            При наличието на тези данни съдът намира искането за заплащане на обезщетение за доказано, при действие текста на чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като е очевидно, че ответникът е ползвал общата вещ, представляваща бивша съпружеска имуществена общност, без да има съгласието на бившата си съпруга затова, поради което й дължи обезщетение за ползата, от която я е лишил, от деня на писменото поискване, както е сторила ищцата в настоящия казус – Р-1861-59-III ГО, Сб.59-с.284; Р-563-64-I ГО, Сб.64-с.62.

            Относно размера на тази искова претенция по делото е назначена единична и тройна съдебно-икономическа експертиза, като тъй като по първоначалното заключение на в.л.С. имаше възражение от страна на пълномощника на ответника, а и не стана ясно по какви критерии точно е изчислен размера на наема, съдът намира, че следва да съобрази заключението на вещите лица по тройната съдебно-икономическа експертиза Д., С., П.. Те са изчислили размерът на наемната цена за жилището от 82.53 кв.м., находящо се в широкия център на гр.Ловеч за периода от 04.03.2014 год. до 21.10.2015 год. или за 587 дни по първи вариант е 3 445,69 лева като ½ от нея е 1 722 лева. Даден е и втори вариант за сумата 3 874,20 лева като ½ от тази сума е 1 937 лева. Ищцата е претендирала заплащането на сума в размер на 3 240 лева. Съдът преценява, че претенцията следва да се уважи до размер на сумата 1 937 лева по предложения втори вариант от заключението на вещите лица по тройната съдебно-икономическа експертиза, но за периода който е претендиран от ищцата, считано от 04.03.2014 год. до 21.10.2015 год., като за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 3 240 претенцията се отхвърли като неоснователна и недоказана, тъй като не бе направено изменение на иска – увеличение на основание чл.214, ал.1 от ГПК. За съда това е най-справедливата сума, тъй като се устнови, че само един от съсобствениците е ползвал лично съсобствената вещ, без оглед на това дали я е ползвал за жилищни, професионални или други нужди – Р-1861-59-III ГО, Сб.59-с.284. Безпорно началната дата на тази сума е деня на писмената покана – 04.03.2014 год. По отношение на крайната дата, съдът счита, че следва да е така, както е посочено от ищцовата страна и прието от съда до 21.10.2015 год. – датата на заседанието, в което е приета за разглеждане претенцията по сметки. Дори и да е претендирано плюс до приключване на делото, до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не бе направено каквото и да е изменение на този иск, както по размер, така и по краен период, поради което, в случай, че съдът сам посочи краен период ще се произнесе „над петитум”.

            Затова и по изложените съображения ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1 937 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи в размер на половината от месечния наем, от който е била лишена, на основание чл.31 ал.2 от ЗС за периода от 04.03.2014 год. до 21.10.2015 год., като искът за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 3 240 лева се отхвърли като неоснователен и недоказан

            ПО ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.86, АЛ.1 ОТ ЗЗД.

            Тази облигационна претенция съдът намира за основателна. Основателността й произтича от факта, че съдът уважава главният иск в случая иска по чл.31, ал.2 от ЗС, както и при факта, че е налице неизпълнение на парично задължение, порадо което длъжникът /ответника/ дължи на ищцата обезщетение в размер на законната лихва от деня на забаватав размер на сумата 1 937 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2014 год. до окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            ПО ТАКСИТЕ

            Предвид изхода на настоящото делбено производство и на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съделителите Й.Д.К. и Х.В.К. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-гр.Ловеч сумата от по 1 362 лева всеки един от тях по отношение на недвижимия имот. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата 46,40 лева върху стойността на движимите вещи, получени в нейн дял, а ответника сумата 49,60 лева. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати и сумата 77,48 лева, представляваща 4 на сто такса върху стойността на претенцията й по чл.33, ал.2 от ЗС.

            ПО РАЗНОСКИТЕ

            Съдебно-деловодните разноски, извършени в хода на делбеният процес следва да се понесат от страните, така както са направени, още повече, че за заплащането на такива съдът не е сезиран с изрична претенция от нито един от съделителите. Не е представен и списък на разноските по чл.80 от ГПК, най-късно до приключване на последното заседание в настоящата инстанция.

            Поради това, че в хода на делбеното производство, с протоколно определение от 26.11.2015 год., съдът е наложил глоба на свидетеля И.М.И. в размер на 50 лева, на основание чл.91, ал.1 във връзка с чл.85, ал.1 от ГПК, за която в срока по чл.92, ал.1 от ГПК, той не е сезирал съда с молба за отмяната й, а и няма представени по делото доказателства за нейното заплащане по сметка на съда, счита, че е наложително да се издаде изпълнителен лист за цитираната сума.

            Водим от горните съображения, съдът

 

 

                                                                   Р     Е     Ш      И       :

 

 

            ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл.348 от ГПК, следните съсобствени между съделителите Й.Д. В., ЕГН **********,*** и Х.В.К., ЕГН **********,*** недвижими имоти : Самостоятелен обект в сграда – АПАРТАМЕНТ с идентификатор 43952.506.327.1.21, с адрес: Л. находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.506.327, с площ 82.53 кв.м., ниво 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 43952.506.327.1.22, 43952.506.327.1.20, под обекта: 43952.506.327.1.18, над обекта: 43952.506.327.1.24, както и самостоятелен обект в сграда – ГАРАЖ с идентификатор 43952.506.327.1.8, с адрес: гр. Ловеч, ул. „К.И.", ет. 1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.506.327, при съседи: на същия етаж: 43952.506.327.1.9, 43952.506.327.1.7, под обекта - няма и над обекта: 43952.506.327.1.15, а съгласно нотариален акт: АПАРТАМЕНТ № 8, в сграда етажна собственост ЖСК „П.В.", на 3-тия етаж, състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераси, при съседи: стълбище, В.Ц., двор, И.И., долу - С.В., горе - А.В., заедно с таванско помещение № 8, при съседи: двор, коридор, И. Т., К.К., долу - апартаменти, заедно с мазанско помещение № 8, при съседи: двор, коридор, И. Т., К.К., горе - гаражи, ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА по заключението на вещото лице инж.Е.Г. от 09.01.2015 год. 59 300 /петдесет и девет хиляди и триста/ лева, заедно с ГАРАЖ № 8, при съседи: двор, Е. Н., Г. Н., Х. А., долу - мази, горе - апартаменти, заедно с 12.01289 % идеални части и принадлежащите му 6.24238 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА по заключението на вещото лице инж.Е.Г. от 09.01.2015 год. 8 800 /осем хиляди и осемстотин/ лева.

            ОТ ПОЛУЧЕНАТА от продажбата на имотите сума да се образуват 2 /два/ равни дяла, от които по един дял за всеки един от двамата съделители Й.Д. В., ЕГН **********,*** и Х.В.К., ЕГН **********,***.

            ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Й.Д. В., ЕГН **********,*** следните движими вещи, изтеглени от нея чрез жребий, на основание чл.352 от ГПК : Кухненски шкафове по поръчка – 380 лв.; камина с вътрешно парно – 620 лв. и две ъглови легла – 160 лв. на обща стойност по заключенеието на в.л.С. по съдебно-икономическата експертази в размер на сумата 1 160 /хиляда сто и шестдесет/ лева.

            ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Х.В.К., ЕГН **********,*** следните движими вещи, останали от неизтегления талон чрез извършения от съда жребий, на основание чл.352 от ГПК : Спалня „Тракия” – 610 лв.; кръгла маса с шест стола – 210 лв.; трикрил гардероб – 120 лв. и в коридора – шкафове по поръчка – 300 лв. на обща стойност по заключенеието на в.л.С. по съдебно-икономическата експертази в размер на сумата 1 240 /хиляда двеста и четиридесет/ лева.                                              

            ОСЪЖДА Х.В.К., ЕГН **********,*** да заплати на Й.Д. В., ЕГН **********,*** сумата 1 937 /хиляда деветстотин тридесет и седем/ лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи в размер на половината от месечния наем, от който е била лишена, на основание чл.31 ал.2 от ЗС за периода от 04.03.2014 год. до 21.10.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.03.2014 год. до окончателното й изплащане, а искът за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 3 240 лева, предявен от Й.Д. В., с горните данни против Х.В.К., с горните данни ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА Й.Д. В., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ общо сумата  1 485,88 /хиляда четиристотин осемдесет и пет лева осемдесет и осем стотинки/, от които 1 362 лева такса за недвижимия имот, 46,40 лева такса върху стойността на движимите вещи, получени в нейн дял и 77,48 лева, представляваща 4 на сто такса върху стойността на претенцията й по чл.33, ал.2 от ЗС.

            ОСЪЖДА Х.В.К., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ общо сумата  1 411,60 /хиляда четиристотин и единадесет лева и шестдесет стотинки/, от които 1 362 лева такса за недвижимия имот и сумата 49,60 лева върху стойността на получените в негов дял движими вещи.

            ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в размер на сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща наложена в съдебно заседание на 26.11.2015 год. глоба на свидетеля И.М.И. ***.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :