РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300502149 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Л. Т. Т. с ЕГН
********** от *** против решение № 2987/14.10.2020 г., постановено по гр.д.№
10372/2020 г. По описа на ПРС, VІ гр.с-в, с което на основание чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3
ЗЗДН са взети мерки за защита, като жалбоподателят Л. Т. Т. е задължен да се
въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо и/ или психическо,
емоционално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на Ц. К. Т.,
забранено му е да се приближава до Ц. К. Т., жилището, което тя обитава на адрес: ***,
местата за социални контакти и отдих, които тя посещава, докато се намира там, за
срок от осемнадесет месеца и му е наложена глоба в размер на 200 лв. Жалбоподателят
поддържа, че не е извършил актове на домашно насилие.
Въззиваемата Ц. К. Т. оспорва възивната жалба като неоснователна.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо
право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред Пловдивския районен съд е било образувано въз основа на
1
молба от Ц. К. Т. с правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, с която се излагат
твърдения, че спрямо нея от страна на ответника по молбата - неин син са
осъществени актове на домашно насилие - физическо и психическо, както следва: На
10.08.2020 г. в 11,20 ч. на стълбите на трети етаж, където живеят страните, Л. Т. Т. я е
нападнал, като и нанесъл побой с шамари и юмруци, съпроводен с викове, крясъци и
обиди. Заканил се е, че ще я смачка, нарекъл я е изрод и боклук, използвал е
нецензурни думи. Казал й да не му се мярка пред очите, защото следващия път ще
стане по – лошо. Удрял молителката в главата, лицето, гърдите, ребрата.
С отговора на молбата ответникът е оспорил твърденията на молителката да е
извършил твърдяните актове на домашно насилие.
Молбата по чл. 4 ЗЗДН е процесуално допустима - подадена е до съда в
едномесечния срок от извършване на актовете на домашно насилие и срещу лице от
кръга на очертаните в чл. 3 от закона.
Легално определение за понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал.1 от
ЗЗДН, съгласно който „домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо
насилие, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка…”.
Безспорно е по делото, че ответникът по молбата е син на молителката, което
обстоятелство се установява и от представеното по делото удостоверение за раждане.
Молителката е представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която е
декларирала извършването спрямо нея от страна на ответника по молбата на актове на
домашно насилие на датата и по начина, описани в молбата.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН принципно е достатъчна за установяване на
твърденията в молбата за извършено домашно насилие, според нормата на чл.13, ал.3
ЗЗДН. Доказателствената и сила може да се опровергае от ответника с всички
допустими доказателствени средства.
От издаденото СМУ № 772/2020г. От 11.08.2020 г. се установява, че при
прегледа на Ц. К. Т. са констатирани охлузване и кръвонасядане на челото,
кръвонасядане на шията вдясно, болезненост в гръдния кош, които травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са
възникнали така, както съобщава освидетелстваната в предварителните сведения –
нанесен на 10.08.2020 г. около 11,20 ч. в дома й побой от познато лице.
В съдебно заседание на 14.09.2020 г., проведено в първоинстанционното
производство ответникът Л.Т. е признал обстоятелствата, че на посочената в молбата
дата е казал на молителката, че ще я смели, че не иска да общува с нея, че трупа само
негативи, а за другите неща е заявил, че не си спомня. След инцидента дошли полицаи,
които го разпитали, връчили му протокол за предупреждение по ЗМВР и той се
подписал, че няма да се саморазправя.
Ответникът не е ангажирал доказателства по делото и не е установил факти в
обратната насока на вече установените въз основа на подадената от молителката
декларация и обсъдения медицински документ.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата за защита е основателна и
2
доказана. Въззивният съд приема, че взетите от районния съд мерки на защита по чл.5,
ал. 1, т. 1 и т.3 от ЗЗДН по отношение на ответника - същият да бъде задължен да се
въздържа от домашно насилие спрямо молителката и да му бъде забранено да я
приближава, както и да приближава жилището и, местата за социални контакти и отдих
за срок от 18 месеца, са адекватни на интензитета на установеното домашно насилие.
Срокът на мярката по чл.5, ал. 1, т.3 от ЗЗДН следва да се отчита спрямо датата на
постановяване на първоинстанционното решение – 14.10.2020 г., към който ден е
издадена и заповед за защита. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва
да бъде наложена и глоба в размер от 200 лв.
По изложените съображения съдът намира решението на районния съд за
правилно, поради което същото ще се потвърди.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2987/14.10.2020 г., постановено по гр.д.№
10372/2020 г. По описа на ПРС, VІ гр.с-в, с което на основание чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3
ЗЗДН са взети мерки за защита, като Л. Т. Т. с ЕГН ********** е задължен да се
въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо и/ или психическо,
емоционално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на Ц. К. Т., ЕГН
**********, забранено му е да се приближава до Ц. К. Т. с ЕГН **********,
жилището, което тя обитава на адрес: ***, местата за социални контакти и отдих, които
тя посещава, докато се намира там, за срок от 18 /осемнадесет / месеца, считано от
14.10.2020 г. и му е наложена глоба в размер на 200 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3