№ 476
гр. П., 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500631 по описа за 2025 година
С решение № 315/21.03.2025 г. постановено по гр.д. № 20235220102070
по описа на Районен съд – П., е отхвърлен искът на Й. С. К., ЕГН **********,
от с. Д., общ. П., ул. "О." № 12, срещу С. П. З., ЕГН **********, от гр. П., ул.
"К.В." № 61, ет. 2, за прогласяване на нищожност на завещание, съставено на
08.05.2022 г. саморъчно от Р. С. К.а, ЕГН **********, от с. Д., починала на
27.08.2022 г., и обявено на 10.11.2022 г. от нотариус В.К. вписано в Службата
по вписванията - гр. П. по № 2695, том I, акт 122/2022 г., поради неспазване на
формата за съставянето му съобразно чл. 25 от ЗН.
Отхвърлен е искът на Й. С. К., ЕГН **********, срещу С. П. З., ЕГН
**********, от гр. П., ул. "К.В." № 61, ет. 2, за унищожаване на завещание,
съставено на 08.05.2022 г. саморъчно от Р. С. К.а, ЕГН **********, от с. Д.,
починала на 27.08.2022 г., и обявено на 10.11.2022 г. от нотариус В.К. вписано
в Службата по вписванията - гр. П. по № 2695, том I, акт 122/2022 г., като
съставено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да
завещава.
Отхвърлен е искът на Й. С. К., ЕГН **********, от с. Д., общ. П., ул.
"О." № 12, срещу С. П. З., ЕГН **********, от гр. П., ул. "К.В." № 61, ет. 2, за
намаляване на посоченото по-горе завещание за възстановяване на запазена
част на ищеца от наследството на сестра му Р. С. К.а, ЕГН **********, от с.
1
Д., починала на 27.08.2022 г.
Осъден е Й. С. К. да заплати на С. П. З. разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещо лице в размер 1200 лв.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Й. К. с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че решението е
неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства и материалния закон, като са нарушени и съществени
процесуални правила. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел
предвид, че ползващата се от завещанието страна е ответницата и тя е
следвало да установява неговата автентичност, съответно съдът неправилно е
разпределил доказателствената тежест. Неправилно съдът бил възприел
заключението на двете почеркови експертизи, тъй като те не установявали
безусловно факта, че завещанието е написано и подписано от Р. К.а, а само
допускали това да е така. РС не бил извършил цялостна преценка на
доказателствения материал по делото, като не бил обсъдил показанията на
всички свидетели, а избирателно е обсъдил събраните гласни доказателства
само на някои от тях. РС не бил изложил в решението си фактически изводи
относно релевантните факти и не е направил съответни заключения.
Неправилен бил извода на РС, че ищецът няма право на запазена част по
Закона за наследството, тъй като наследодателката нямала низходящи и
възходящи наследници по права линия. Неправилно РС бил приел, че
независимо какво е било написано в завещанието, лицето ползващо се от
завещанието, ще получи само такъв размер от правата на наследодателя,
какъвто той в действителност е притежавал. Искането е Окръжния съд да
отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи
всички предявени искове. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от С. З., чрез адв. М. с изложени доводи в подкрепа на правилността на
решението и неоснователност на въззивната жалба. Възразява се срещу
приемането на исканите доказателства, като се прави алтернативно искане,
ако бъде допуснат до разпит поискания свидетел, да бъде предоставена
възможност на ответната страна да посочи един свидетел при режим на
довеждане и това да бъде С.П.К..
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против С. П. З. ищецът Й. С. К. е твърдял, че
2
завещателката Р. К.а, починала без деца и съпруг, е оставила за свои
наследници по закон и право на заместване брат си Й. К. - ищец, и дъщерите
на другия си брат - ответницата С. З. и нейната сестра С.К..
Преди смъртта си, на 08.05.2022 г., Р. К.а се разпоредила със саморъчно
завещание с цялото си имущество в полза на племенницата си С.. На
10.11.2022 г. завещанието било представено от ответницата на нотариус за
обявяване и било вписано на същата дата в Службата по вписванията, като
при обявяването и вписването З. е декларирала, че завещателката е
притежавала четири имота, индивидуализирани подробно в исковата молба.
Ищецът счита, че завещанието не е написано и подписано от сестра му и
не отразява нейната свободна воля. Завещателката била на 79 години, имала
здравословни проблеми, след счупване на таза от 2018 г. имала затруднения в
придвижването и се залежала. Повече от година и половина К. и съпругата му
лично и чрез наета от тях жена се грижели за Р. К.а, която не можела да се
обслужва сама. Другият им брат - бащата на ответницата, не се включвал в
грижите, като се оправдавал, че няма време и средства; идвал рядко - както
той, така и дъщерите му, които не били в близки отношения с леля си.
През м.март 2020 г. след влошаване на състоянието й възрастната жена
била настанена по нейно желание в дом за стари хора в П. и до смъртта си
била посещавана предимно от Й. и съпругата му.
Според ищеца към датата на завещанието К.а не е била в състояние да
действа разумно поради напредналата си възраст и влошеното си състояние,
не разбирала смисъла на действията, които извършва. Това според него било
индиция за чужда намеса при съставянето на завещанието. Освен това е
твърдял, че липсвали изискуемите от закона компоненти на завещанието,
което го правело нищожно. Твърдял е, че три от посочените в декларацията
пред нотариуса имоти са земеделски земи, възстановени на наследниците на
С.Й.К., баща на ищеца и на наследодателката, което означавало, че тя е
притежавала само 1/3 идеална част от тях и само за толкова завещанието би
породило правни последици, макар тя да се е разпоредила с тези имоти
изцяло. Четвъртият имот бил дворно място с жилищна сграда в с. Д.. Ищецът
е твърдял, че има право на запазена част от наследството на сестра си в размер
1/2, която била накърнена. Поддържал е, че за възстановяване на тази запазена
част не било нужно да е приел наследството по опис, тъй като и двете страни
били наследници по закон.
Искането е:
-да бъде прогласено за нищожно завещание, съставено на 08.05.2022 г.
саморъчно от Р. С. К.а, ЕГН **********, от с. Д., починала на 27.08.2022 г., и
обявено на 10.11.2022 г. от нотариус В.К. вписано в Службата по вписванията -
3
гр. П. по № 2695, том I, акт 122/2022 г., поради неспазване на формата за
съставянето му съобразно чл. 25 от ЗН;
-да бъде унищожено завещание, съставено на 08.05.2022 г. саморъчно от
Р. С. К.а, ЕГН **********, от с. Д., починала на 27.08.2022 г., и обявено на
10.11.2022 г. от нотариус В.К. вписано в Службата по вписванията - гр. П. по
№ 2695, том I, акт 122/2022 г., като съставено от лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава.
-да бъде намалено посоченото по-горе завещание до размера на ½ част и
да бъде възстановена запазена част на ищеца от наследството на сестра му Р.
С. К.а, ЕГН **********, от с. Д., починала на 27.08.2022 г.
Исковете са с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН във връзка с чл. 25 от
ЗН, чл. 43 от ЗН във връзка с чл. 27 от ЗЗД и чл. 30 от ЗН и са съединени
помежду си при условията на евентуалност в този ред.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответницата С. З., с който е оспорила предявените искове по основание и
размер. Твърдяла е, че исковата претенция за възстановяване на запазена част
е недопустима, тъй като братята и сестрите на наследодателя нямат запазени
части от наследството.
Оспорила е твърденията, изложени в исковата молба, че
наследодателката не е написала и подписала саморъчно завещанието и е
заявила, че формата за действителност е спазена. Поддържала е, че
напредналата възраст и трудността за придвижване не обуславят психическа
непригодност на завещателката да разбира свойството и значението на своите
действия и да се грижи за своя интерес. Твърдяла е, че Р. К.а е била в отлично
психично здраве, разсъждавала е, разговаряла е, водила е кореспонденция,
част от която се представя като писмени доказателства, общувала е без
ограничения. Ответницата е твърдяла, че тя и нейният съпруг са посещавали
Р. в дома за стари хора и тя ги е разпознавала, водела е нормален разговор с
тях, разпитвала е за децата им и за други роднини. Ответницата е заявила, че
имала близки отношения с леля си, посещавала я е в старческия дом и двете са
поддържали постоянни контакти, за което и самата завещателка разказвала в
едно от представените писма. По тази причина след смъртта на Р. К.а личните
вещи й били предадени на ответницата и именно сред тях З. намерила
завещанието, за което до тогава не е знаела. Оспорила е твърдението, че само
ищецът се е грижел за сестра си, но е твърдяла, че тези отношения са
ирелевантни за действителността на завещанието. За ирелевантен по
отношение на спора относно действителността на завещанието счита и
изразеното в исковата молба становище, че завещателката не е едноличен
собственик на три от завещаните имоти.
4
Безспорно е по делото, а се установява и от представеното
удостоверение за наследници, че ищецът и ответницата са наследници по
закон и право на заместване на Р. С. К.а, починала на 27.08.2022 г., без да
остави съпруг, низходящи и възходящи наследници, поради което по силата на
закона нейни наследници се явяват ищецът Й. К. – брат на завещателката и
дъщерите на другия й брат - ответницата С. З. и нейната сестра С.К..
Безспорно е също така между страните, че през последните две години
от живота си наследодателката е живяла в Дом за стари хора – гр.П., тъй като
физическото й състояние се влошило и не можела да се грижи сама за себе си
– движела се трудно поради счупване на таза след падане, от което не се
възстановила напълно въпреки направената и операция и от тогава била на
легло (и на памперси), а наред с това страдала и от други типични за
старческата възраст заболявания - хипертония, диабет втори тип, последици
от прекаран през 2013 г. мозъчен инсулт и др. Видно от анкетата, проведена от
Дирекция „Социално подпомагане“ – П. към момента на настаняването в
социалната институция Р. К.а е със запазени сетивни функции, лесно
взаимодейства с околните и може да се храни сама като й се предостави храна.
К.а е настанена в Дома на 04.03.2020 г. и живяла там до смъртта си на
27.08.2022 г.
Като доказателство по делото пред районния съд са представени
заверени копия от писма, писани от завещателката, чиято автентичност не е
оспорена. В писмо, датирано с дата 13.07.2022 г. (лист 73 от гр.д. №
2070/2023 г. на РС-П.) и адресирано до трето лице, Р. разказва, че са й били на
свиждане в дома С., С. и всички внучета, но тя се видяла само със С., С. и
едно от децата. Текстът е четлив, логичен и последователен, с жива реч,
пресъздава впечатленията й от свиждането с близките.
Другите две писма (от лист 85 до лист 98 от гр.д. № 2070/2023 г. на
РС-П.) въззивният съд не кредитира, тъй като първото от тях, адресирано до
ищеца, е от дата 12.12.2014 г. и от него не могат да се правят изводи относно
психическото и физическото състояние на завещателката за времето към
датата на съставяне на завещанието, а другото писмо е с дата 11.07.2019 г.,
също много преди датата на съставяне на завещанието.
Като писмено доказателство пред районния съд е представено цялото
досие от престоя на Р. К.а в дома за стари хора, от което е видно, че тя е била в
тежко физическо здравословно състояние и са й оказвани денонощни
медицински грижи, но това, съдейки от текста на писмото от 13.07.2022 г.,
писано малко повече от месец преди нейната смърт и два месеца след
съставянето на саморъчното завещание, не се е отразило на менталното й
здраве.
5
Във връзка с твърденията за тежко здравословно състояние, водещо до
когнитивен дефицит у завещателката към момента на съставяне на
завещанието, пред районния съд е назначена и приета съдебномедицинска
експертиза, от заключението на която се установява, че в резултат на счупване
на бедрена кост през 2018 г. К.а е имала затруднения в движение на десен
крак, което е затруднявало ежедневните й дейности – пазаруване, хранене,
тоалет и т.н. При постъпването в дома е консултирана от психиатър, който е
дал заключение, че няма данни за дементни прояви. Вещото лице е заключило,
че състоянието на десния долен крайник не води до невъзможност за
завещателката да сяда в леглото, да се храни там, да пише и да извършва
други дейности с ръцете си, поради което. В заключение вещото лице е
обобщило, че независимо от физическите си заболявания, Р. К.а е можела да
изписва буквите по начина, по който са изпълнени в завещанието.
Това заключение е прието от първата инстанция и въззивният съд го
кредитира като компетентно и изчерпателно изготвено.
На 08.05.2022 г. Р. К.а е съставила саморъчно завещание, с което
оставила цялото си имущество на племенницата си С. З..
Във връзка с оспорването на неговата автентичност пред районния съд
са назначени и приети единична и тройна графологични експертизи, чието
категорично заключение е, че както ръкописният текст на саморъчното
завещание, така и подписът са изпълнени от Р. С. К.а. В този смисъл напълно
несъстоятелни са изложените във въззивната жалба твърдения, че експертните
заключения не са категорични, а само допускат, че вероятно ръкописният
текст на завещанието е изпълнен от завещателката. Заключенията са приети от
първата инстанция и въззивният съд ги кредитира като компетентни и
изчерпателно изготвени.
Като доказателства пред въззивната инстанция са представени три броя
постановления – на РП-П., ОП-П. и АП-Пловдив, с които прокуратурата е
отказала да образува досъдебно производство по преписка № 2264/2025 г. със
заявител Й. К. във връзка с твърдения за извършени престъпления, свързани с
изготвянето на саморъчното завещание на Р. К.а.
Представен е и протокол – опис на лични вещи, останали след смъртта
на завещателката, от който не може да се направи никакъв извод относно
твърденията, изложени във въззивната жалба и поради това – неотносим към
спора.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са разпитани и
свидетели. От показанията на свидетелката Л.В. се установява, че Р. била
подвижен и жизнен човек, но на Бъдни вечер 2018 г. паднала и си счупила
тазобедрената става. От тази травма Р. не успяла да се възстанови. След
6
излизането от болницата за нея се грижел Й. до 2020 г., когато влязла в дом за
стари хора. До 2020 г. свидетелката е контактувала с Р. и заявява, че „била с
акъла си“, но след това не може да каже.
От показанията на свидетелката С.Л. се установява, че Р. била много
близка със семейството на Й. и контактувала основно с тях. Свидетелката не
знае С. да е полагала грижи за нея. След постъпването й в дома свидетелката е
разговаряла два пъти с нея и заявява, че говорела смислено.
От показанията на свидетеля П.З. – съпруг на С. З. – се установява, че
след като отпаднали мерките против Ковид-19 през 2022 г., отишли с
ответницата да видят Р.. Разговаряли с нея, разказали й какво се е случило
през двете години на изолация, казали й, че бащата на С. е починал, което тя
до този момент не знаела, въпреки, че поръчали да й предадат. Свидетелят
твърди, че от пролетта на 2022 г. С. ходела горе-долу на 2 седмици при леля
си, от дома за стари хора им се обаждали да носят консумативи. За
завещанието разбрали след като Р. починала, защото го намерили в нейните
вещи. То не било писано в тяхно присъствие. От дома се обадили на С. да
организира погребението, а след погребението предали на С. вещите на К.а,
които представлявали дрехи, бележки, тетрадки и лекарства. Установява, че
приживе наследодателката била нормална жена, нямала тремори и други
затруднения, можела да пише. Докато живеела в Д., винаги ходели да я
виждат, когато били в селото при бащата на С..
От показанията на Гюргена Георгиева се установява, че за Р. полагали
грижи Й. и жена му, известно време имало и наета жена, която й помагала, а
Й. плащал за тези грижи, защото Р. била на легло. Р. обичала да пише писма и
бележки и предпочитала да комуникира по този начин, за да не досажда на
хората.
От показанията на Д. К. – син на ищеца – се установява, че майка му и
баща му се грижели за леля му преди да отиде в старческия дом. Палели й
печката, перяли, носели й храна. Чичо му отишъл само няколко пъти, а
неговите дъщери изобщо не били ходили да видят леля си. Последните две
години Р. живеела в старчески дом, но свидетелят не знае кой я е посещавал, с
кого е контактувала и кой й е купувал лекарства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
В обжалваното решение почти липсват мотиви, обосноваващи крайния
извод на районния съд за неоснователност на предявените искове, а анализ на
7
доказателствата изобщо не е направен в противоречие със задълженията на
съда при постановяването на съдебен акт. Това обаче по действащия ГПК не е
основание за отмяна на обжалваното решение.
Законовите изисквания за форма и съдържание на саморъчното
завещание са строго формални и императивни. За да породи действие
саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1
от ЗН, а именно: да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа
означение на датата, на която е съставено и да е подписано от него, като
подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания. Липсата на
която и да е от горните предпоставки обосновава нищожността на
завещанието, съгласно чл. 42, буква „б“ от ЗН.
Съгласно чл.13 от ЗНасл. всяко лице, което е навършило 18 години и
което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да
действа разумно може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта
си чрез завещание. Завещателната дееспособност следва да е налице към
момента на извършване на завещанието. Завещанието като едностранен акт
следва да съдържа волята само на едно лице – завещателя, която воля следва
да бъде изразена приживе, но която ще се изпълни след неговата смърт. То
трябва да бъде съставено така, че точно да изразява волята на завещателя по
ясен и разбираме начин.
Законът изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано
ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е
съставено и да е подписано от завещателя. Датата е необходим елемент за
действителността на саморъчното завещание и има значение, за да се
определи дали завещанието е извършено по време, когато завещателят е имал
дееспособност да прави завещателни разпореждания. Датата трябва да
съдържа денят, месеца и годината на съставяне на завещанието. Завещанието
трябва да е подписано от завещателя като подписът трябва да е след
завещателните разпореждания. Съдържанието на завещанието съставляват
разпорежданията на завещателя относно лицето, в полза на което се
извършват тези разпореждания както и самия предмет на разпорежданията -
това, с което същото лице се облагодетелства. Завещателните разпореждания
могат да бъдат извършени както в полза на наследник по закон, така и на
други лица. Обект на завещателни разпореждания могат да бъдат
имуществени права, които могат да преминат по реда на наследственото
правоприемство.
По своята правна природа саморъчното завещание представлява частен
диспозитивен документ и се ползва с предвидената в чл. 180 от ГПК формална
доказателствена сила, която се основава на неговата автентичност. Когато се
оспорва автентичността на завещанието, какъвто е настоящият случай,
8
доказателствената тежест за установяване при условията на пълно и главно
доказване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната,
която се ползва от документа и черпи изгодни за себе си правни последици от
оспорения завещателен акт, по аргумент на чл. 193, ал. 3, изр. последно от
ГПК (в този смисъл Решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 693/ 2012 г. на
ВКС, ІІ г.о.; Решение № 207 от 21.01.2016 г. по гр.д.№ 1381/ 2015 г. на ВКС, І
г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Спорът в конкретния случай се свежда до това дали завещанието е
написано от завещателя и дали е подписано от него.
В чл.42 от ЗНасл са предвидени случаите на нищожност на завещанието,
а в чл.43 от ЗНасл. - на унищожаемост на завещанието, каквито съдът приема,
че не са налице. Безспорно се установи от анализа на доказателствата по
делото, че завещателното разпореждане е направено в полза на лице, което
има право да получава по завещание и това е ответницата С. З.. При съставяне
на завещанието е спазена разпоредбата на чл.25 от ЗНасл., касаеща уредбата
на саморъчното завещание, каквото е настоящото. Видно от приетите по
делото две експертни заключения, както текстът, така и подписът под
саморъчното завещание от 08.05.2022 г. са изпълнени от лице, притежаващо
еднакви писмено-двигателни навици и вещите лица категорично посочват, че
както ръкописният текст на саморъчното завещание, така и подписът са
изпълнени от Р. С. К.а.
Следва да се посочи, че текстът е изпълнен без поправки и зачертавания.
Завещанието съдържа четлива дата, която съдържа деня, месеца и годината на
съставяне на завещанието. Липсват доказателства по делото, от които може да
се направи извод, че към 08.05.2022 г. Р. К.а е била завещателно недееспособна
поради болест, както се твърди в исковата молба. Завещанието е изготвено
изцяло саморъчно и е било съхранявано от самата завещателка. Предметът на
завещателното разпореждане е ясен – цялото притежавано от завещателката
движимо и недвижимо имущество към момента на смъртта й. Ясно е и лицето,
което ще бъде облагодетелствано – С. П. З..
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства дава
основание на въззивния съд да приеме, че към момента на съставянето на
завещанието Р. К.а е била в ясно съзнание, разбирала е свойството и
значението на действията си и е можела да се грижи за своите работи, т.е. била
е дееспособна, в т.ч. способна да завещава. Заключението на медицинската
експертиза категорично отрича тежкото физическо здравословно състояние на
наследодателката да я е направило неспособна да пише, а от обсъдените по-
горе писмени и гласни доказателства съдът прави заключение, че К.а не е
имала когнитивни затруднения към момента на съставяне на завещанието.
9
Твърдения за грешка, насилие или измама не са поддържани в исковата
молба.
При тези данни следва да се приеме, че завещанието от 08.05.2022 г. със
завещател Р. С. К.а е действително и е породило своите правни последици.
Съответно неоснователно е твърдението, че то страда от пороци, които могат
да обосноват обявяването му за нищожно или унищожаемо.
Неоснователно е твърдението, че ищецът като брат на починала Р. К.а и
неин наследник по закон има запазена част от наследството й. Лицата със
запазена част са изрично посочени в чл.28 и чл.29 от ЗН – съпруг, низходящи и
възходящи на починалия. Братята и сестрите не са сред лицата, посочени в
цитираните правни норми. По този въпрос се е произнасял и Върховният съд
на РБългария в Решение № 40 от 25.VII.1983 г. по гр. д. № 19/83 г., ОСГК, в
което е прието, че запазената част на съпруга, когато наследява заедно с братя
и сестри, е една втора от имуществото на наследодателя, защото в този случай
се счита, че той наследява сам, тъй като братята и сестрите не са
наследници със запазена част. В същото решение е посочено, че освен
разпоредбата на чл. 29 ЗНасл. няма друга норма, която да се занимава и
определя запазените части и техния размер.
При тези данни следва да се приеме, че въззивната жалба е
неоснователна, а решението на районния съд – правилно като краен резултат,
поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора в полза на
ответницата С. З. следва да бъдат присъдени разноски – заплатен адвокатски
хонорар в размер на 1800 лв. съобразно представения списък по чл.80 от ГПК
и доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 315/21.03.2025 г. постановено по гр.д. №
20235220102070 по описа на Районен съд – П..
ОСЪЖДА Й. С. К., ЕГН **********, от с. Д., общ. П., ул. "О." № 12, да
заплати на С. П. З., ЕГН **********, от гр. П., ул. "К.В." № 61, ет. 2,
деловодни разноски за тази инстанция в размер на 1800 (хиляда и
осемстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11