Решение по адм. дело №56/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от А. Ц. Н.,чрез адвикат И. К., против Решение № 1040-18-4/24.01.2025 г. издадено от директора на ТП – Силистра на НОИ, с което на основание чл. 117, ал. 1,т.2,б.“б“ от КСО е отхвърлена жалбата му против разпореждане 181-00-819-3/12.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Силистра на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 11 § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (Е0) № 883/2004 г. му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Изложени са следните доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт: Срочното трудово правоотношение на жалбоподателя с немския работодател е прекратено на 15.11.2023 г., поради което към 20.11.2023 г. - датата на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, той няма връзка с държавата – членка по последната му заетост.

След подаване на заявлението той живее постоянно в гр. Силистра, Р България и не са налице данни да е работил в друга държава – членка на Европейския съюз. Той разполага с жилище в Р България, сключил е трудов договор с работодател със седалище в Р България. Притежава валидно свидетелство за управление на МПС за територията на Р България,.

В периода след завръщането си в Р България многократно е напускал територията й през съответен граничен пункт и веднага се е връщал през същия пункт с оглед набавяне на данни за удължаване валидността на документа за правоспособност, издаден от друга държава.Живее на семейни начала с Г. И. в гр.Силистра от 2023 г.с която се познава от около 4 години, с адресна регистрация гр.Силистра, [улица].В Германия А. е живеел с хора, с които е работел, там той е нямал роднини или близки, с които да го свързват трайни интереси.Той няма и недвижими имоти в Германия.Притежава жилище в Р България.Има три деца- двете – пълнолетни , които живеят в Шотландия , а третото – непълнолетно - в Испания. В страната си се е завърнал през 2023 г.и поради обстоятелството, че майка му е болна, а в последствие на 08.12.2023 г. е и починала.

В тази връзка мотивите на Решение № U3 от 12.06.2009 г. т. 3 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съобразно които „ако едно лице не поддържа връзка с държавата по последното пребиваване , която държава е и държава-членка на ЕС, то заявлението му за преценка за правото на обезщетение се разглежда от държавата по местопребиваване. В този смисъл заявлението за предоставяне право на обезщетение за безработица е следвало да се прецени от Р България.

Отправено е искане за отмяна на оспорения административен акт. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител жалбата се поддържа. Претендира за присъждане на сторени разноски.

Ответникът в производството, Директорът на Териториално поделение – Силистра на НОИ, чрез юрисконсулт Н.-Н., в съдебно заседание и чрез писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че намерението на жалбоподателя и центърът на жизнените му интереси не е в Р България съгласно критериите, посочени в чл. 11, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 . Той не е е бил осигуряван за фондовете на ДОО по българското законодателство в периодите от 16.06.2005 г. до 09.01.2006 г. ;от 20.11.2006 г. до 24.04.2009г.;от 09.07.2009 г. до 18.03.2019 г.; от 20.05.2019 г. до 19.02.2020 г., т.е. през тези периоди не е имал връзка с Република България, основана на валидни трудови/осигурителни правоотношения, за които да е подлежал на задължително осигуряване по чл. 4 и/или чл. 4а от КСО. Има общ осигурителен стаж за периода от 2002 г. до 2023 г. - 2 години 11 месеца и 21 дни, за който перод са били внесени осигуровки за фонд „Безработица“ в Република България. Подлага под съмнение обяснението на жалбоподателя в съдебно заседание от 20.11.2025 г., че по грешка процесуалният му представител е вписал в жалбата с вх. № 1012-18-221/30.12.2024 г., че „..заедно с цялото си семейство е заминал от България за Германия на 01.02.2022 г. като на 01.05.2022 г. е сключил трудов договор за работа“ В последващата жалба с вх. № 1012-18- 38/18.02.2025 г. А. Н. е заявил същото обстоятелство, а именно, че негов представител е написал това в резултат на грешка, но няма данни първата жалба да е била подадена чрез пълномощник.

От справка в ГРАО е установено, че Н. е разведен, има 3 деца - две от тях пълнолетни, едно - непълнолетно, което понастоящем е с настоящ адрес в Испания, като най-вероятно майката полага грижи за него. Няма данни г-н Н. да го издържа или поне да помага в издръжката му, но така или иначе детето също не е на територията на Р България. Явно жалбоподателят не полага грижи за пълнолетните деца, тъй като те са пълнолетни и се самоиздържат и не се намират на територията на България.

Тъй като и двамата родители на Н. са починали, а бе установено, че децата му не са на територията на страната ни, единствената връзка на жалбоподателят с България е връзката му на семейни начала със свидетелката - Г. Д. И., която е променила адреса си на ул. Б. В.,  в гр. Силистра /адреса на жалбоподателя/, на дата 17.04.2025 г., което се явява след завеждане на жалбата на Н. срещу Решението на Директора на ТП на НОИ – Силистра. Изведен е извод, че е налице действие в интерес на жалбоподателя, което в хода на съдебното производство да бъде използвано. Но той се е завърнал в България в края на 2023 г. и към момента на подаване на заявлението - 20.11.2023 г. няма данни за фактическо съжителство със свидетелката. Същата е пенсионер по болест, което обстоятелство обуславяло извод, че същата може да пребивава на територията на която и да е страна без да е необходимо непременно да е на територията на Република България.

В съдебното заседание от 20.11.2025 г. Н. представил доказателства, свързани с влизанията/излизанията му през границата на Р България като твърденията му затова са били, че било необходимо с оглед запазване на валидността на свидетелството му за управление на МПС. Свидетелството за управление на МПС, издадено от чуждестранна институция, обаче, е изтекло на 28.10.2024 г. ,следователно жалбоподателя е искал да го запази за използване.Със СУМПС, издадено от българската институция, Н. се е снабдил едва през септември 2025 г. Т.е. около една година същият е бил без свидетелство за управление на МПС. В тази връзка обстоятелствата- влизане/излизане от страната с цел запазване валидността на СУМПС, са били безпредметни. Изведен е извод, че жалбоподателят е възнамерявал отново да замине в чужбина и да полага труд на територията на друга държава-членка и с оглед на това е поддържал валидно СУМПС, издадено от чуждестранната институция.

В документа, представен от Н., с който се прекратява трудовата му дейност, Федералната централна данъчна служба на Германия е упоменала, че, за да се избегнат неудобства при по-късно получаване на обезщетение за безработица съгласно раздел 37 b SGB III, същият е длъжен да се регистрира като търсещ работа лично в „Бюрото по труда“ веднага след узнаването на датата на прекратяване, алтернативно след получаване на известието за прекратяване. В преписката се съдържа документ за регистрация на лицето като безработен, но датата на същия е 25.05.2022 г., т.е. около година преди прекратяване на последната му трудова заетост. Жалбоподателят не е изпълнил задължението си за регистрация към германската институция, а вместо това се е върнал в България да търси обезщетение за безработица, при положение, че изрично му е указано какви стъпки следва да предприеме.

В обобщение, всички гореизложени факти и обстоятелства водели до извода, че центърът на интереси на жалбоподателят не е в Република България. Държавата на пребиваване се определя от релевантните факти през периода на последната заетост, а не от такива, настъпили след завръщането на гражданина. В този смисъл той, като се премества в друга държава, без да поддържа значителни връзки с държавата си на произход, не може да се счита за пребиваващ в държавата по произход, дори ако възнамерява да се завърне в нея.

С оглед на всичко изложено се счита, че Н. се е завърнал в страната единствено с цел да се облагодетелства от фондовете на ДОО, въпреки че има минимален принос към тях, и няма намерение да остане в Р България за постоянно. Цялото му трудово досие сочело, че повечето от осигурителния си стаж същият е натрупал извън пределите на страната по произход. Всички гореизложени факти и обстоятелства сочели, че последната му заетост е била в чужбина и че България не е страна, компетентна да отпусне обезщетение за безработица.

Предвид горното се счита, че жалбата на А. Н. е неоснователна, а Решение № 1040-18-4 от 24.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 181 -00-819/20.11.2024 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ — Силистра, с което на лицето е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54Ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, пар. 3, б. „а“ и чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) 883/2024 г. следва да бъде потвърдено. Моли се за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция

Съдът приема за установено следното от фактическа страна.

Жалбоподателят А. Ц. Н. е подал заявление с вх. №1355/20.11.2023 г. чрез Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“- Силистра до ТП на НОИ - Силистра с вх. №181-00-819/23.11.2023 г., с което е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица като е декларирал упражняване на трудова дейност в Германия за периода от 02.05.2022 г. до 15.11.2023 г.

С оглед преценка правото и определяне размера на паричното обезщетение с писмо изх. №У-181-00-819-1/22.11.2023 г. е изискано от г - н Н. да коригира представената декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане па чл. 65/2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г., тъй като не е посочен период на заетост през последните 5 календарни години преди годината на последната заетост и да представи документи, съгласно списък на документите, които изискват държавите - членки на ЕС за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи при кандидатстване за обезщетение за безработица в Р България, публикувани в сайта на НОИ - заявление за издаване на преносим документ U1 (удостоверение за осигурителни периоди в Германия) и документи за стаж и/или зачетени на основание международни договори в областта на социалното осигуряване за периоди от м.10.2005 г. до м.11,2006 г., от м.12.2006 г. др м.04.2009 г., от м.08.2009 г. до 19.03.2019 г. и от м. 11.2019 г. до 19.02.2020 г. Видно от справка вх. №181-00-819- 3/14.12.2023г. в указания срок лицето е представило заявление за издаване на преносим документ U1 (удостоверение за осигурителни периоди в Германия).

С оглед предоставените документи с Разпореждане №181-00-819-1/15.01.2024 г. на упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица е било спряно производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на СЕД U002 и СЕД U004 от компетентната институция на Германия за удостоверяване на осигурителни периоди, осигурителен доход и причина за прекратяване на осигуряването, както и СЕД Н006 - Информация за пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г.

Служебно чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“ (EESSI) на 18.12.2023 г. е изпратен СЕД Н005 - Искане за информация за пребиваване до компетентната институция на Германия (случай 3048458). След многократни напомняния със СЕД Х009, от компетентната институция на Германия на 25.11.2024 г. е получен СЕД Н006 - Отговор на искането за информация за пребиваване, в което посочват адрес на пребиваване за А. Н. в Германия - „undefindet Salzweg, ул. Passauer Strafie 27, ПК: 94121“.

Също така служебно чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“ (EESSI) на 12.03.2024 г. е изпратен до компетентната институция на Германия СЕД U001 - Искане за осигурително досие - трансграничен работник и на

г. СЕД U003 искане за информация за заплата (случай 3067516). След многократни напомняния със СЕД Х009, от компетентната институция на Германия на

г. е получен СЕД U017 - Осигурително досие - трансграничен работник със посочена заетост, която представлява осигурителен период за А. Н. от 02.05.2022 г. до 01.10.2023 г. вкл., от 02.10.2023 г. до 31.10.2023 г. вкл. и от 01.11.2023 г. до 15.11.2023 г. вкл. и основание за прекратяване на заетостта - „уволнение от работодателя“. На 22.07.2024 г. е получен СЕД U004 - Информация за заплата от компетентната институция на Германия с данни за доход на г- н Н. за периода от 01.12.2022 г. до 01.10.2023 г. в размер на 21 127,25 евро и за периода от 01.11.2023 г. до 15.11.2023 г. в размер на 923,59 евро.

С оглед получената информация за потвърдени осигурителни периоди за г-н Н. с Разпореждане №181-00-819-2/26.11.2024 г. на упълномощено лице за ръководител на осигуряването на основание чл. 55 от АПК е възобновено производството по заявлението за отпускане на паричното обезщетение за безработица. За целите на производството с писмо изх. №1030-18-806/22.11.2023 г. е изискано от ОДМВР - Силистра оказване на съдействие и предоставяне на писмена информация за датите на влизане и излизане през ГКПП на Република България на А. Ц. Н. за периода от 01.01.2015 г. до 19.02.2020 г. С писмо вх. №1029-18-5137/27.11.2024 г. от ОД на МВР - Силистра е получена информация за задграничните пътувания на лицето. След извършване на преценката за наличие на право на парично обезщетение за безработица е установено, че по отношение на г-н А. Ц. Н. НОИ не е компетентната институция, която да отпусне парично обезщетение за безработица, поради което и на основание чл. 54 ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 11, параграф 3, б. „а“ и чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е издадено Разпореждане №181-00-819-3/12.12.2024 г. на упълномощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица, с което на г-н Н. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.Разпореждането е връчено на лицето на 18.12.2024 г.

Недоволен от издаденото Разпореждане № 181 -00-819-3/12.12.2024 г. А. Ц. Н. е подал в законоустановения срок жалба с вх. №1012-18-221/30.12.2024 г в ТП на НОИ - Силистра, в която твърди, че неправилно е прието за периода от 2002 г. до 2023 г.,че общият му осигурителен стаж възлиза само на 2 години 11 месеца и 21 дни, тъй като това обстоятелство е ирелевантно при преценка наличие правото на парично обезщетение за безработица. Освен това твърдял, че неправилно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г., която предвижда сумиране на периоди за осигуряване и заетост, осъществени в съответствие законодателството на държавите - членки на ЕС. Заявил, че при обсъждане на въпроса „има ли право на обезщетение за безработица“ следва да се има предвид, че работил в Р България на редовен трудов договор от 15.06.2005 г. до 15.10.2005 г.и от 10.03.2006 г. до 20.11.2006 г. като за останалия период до 01.02.2022 г. не се е осигурявал, тъй като не е работил. За времето от 01.02.2022 г. до 25.10.2023 г. е пребивавал в Германия, където е сключил на 01.05.2022 г. трудов договор, прекратен на 25.10.2023 г. Твърди, че от 25.10.2023г. живее постоянно в Р България, където притежава собственост - недвижими имот апартамент, в който живее,има регистрация като безработно лице в Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ гр. Силистра и декларира, че има намерение да живее и работи постоянно в Р България, която по смисъла на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) 883/2004г. следва да се приема като държавата по постоянното му пребиваване. Моли за отмяна на Разпореждане №181-00-819-3/12.12.2024 г. като незаконосъобразно с произтичащите от това законни последици и прилага писмени доказателства за твърденията си.

С Решение № 1040-18-4/24.01.2025 г. издадено от директора на ТП – Силистра на НОИ, на основание чл. 117, ал. 1,т.2,б.“б“ от КСО е отхвърлена жалбата на А. Ц. Н. против разпореждане 181-00-819-3/12.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Силистра на НОИ, по повод на което е образувано настоящото съдебно производство.

В съдебното производство жалбоподателят представя трудов договор № 117/30.09.2025 г. сключен между А. Н. и "Месокомбинат Добруджа“АД с място на полагане на труд – гр.Силистра, за изпълнение на длъжността „счетоводител“ ,считано от 01.10.2025 г.за неопределено време.

Предвид установеното съдът прави следните правни изводи.

Оспореното решение е връчено на жалбоподателката на 04.02.2025 г., жалбата е подадена на 18.02.2025 г. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1, изречение първо от КСО, от лице с правен интерес, адресат на оспорения индивидуален административен акт, при изпълнение на изискването по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква б) от КСО, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

По делото не се спори, че оспореният акт е издаден от материално, териториално и функционално компетентен орган.

Решението и потвърденото с него разпореждане са в изискуемата писмена форма и реквизити, и съдържат изложение на мотиви в достатъчен обем, позволяващ осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност.

При служебната проверка не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО срок за произнасяне.

По приложението на материалния закон съдът приема, че спорът е очертан от мотивите на оспореното решение, че България не е компетентна държава членка за отпускане на претендираното обезщетение, тъй като Германия е държавата на пребиваване на жалбоподателя.

Жалбоподателят попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, очертан в член 2, параграф 1 от него, доколкото е български гражданин, съответно гражданин на държава членка на ЕС и през периода от значение за възникване на правото на обезщетение за безработица е била подчинена на законодателството на друга държава членка на ЕС.

От компетентната институция на Германия на 22.07.2024 г.е получен СЕД U017 - Осигурително досие- трансграничен работник с посочена заетост, която представлява осигурителен период за А. Н. от 02.05.2022 г. до 01.10.2023 г.вкл., от 02.10.2023 г.до 31.10.2023 г. вкл. и от 01.11.2023 г. до 15.11.2023 г.вкл. и основание за прекратяване на заетостта - „уволнение от работодателя“. На 22.07.2024 г. е получен СЕД U004 -информация за заплата от компетентната институция на Германия с данни за доход на А. Н. за периода от 01.12.2022 г. до 01.10.2023 г. в размер на 21 127,25 евро и за периода от 01.11.2023 г. до 15.11.2023 г. в размер на 923,59 евро. Съгласно член 11, § 3,б. "а"от Регламент № 883/2004 осъществяваната от него трудова дейност се счита за упражнявана на територията на Германия.

Правната връзка на жалбоподателя с Германия е само като с държава по последна заетост, но не и като с държава по пребиваване.

Независимо от установената трудова заетост на жалбоподателя в Германия тя не е била с постоянен характер. След прекратяване на трудовия му договор на 15.11.2023 г. той е в хипотеза на напълно безработно лице по смисъла на член 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, доколкото е бил нает по силата на временен трудов договор, прекратен на 15.11.2023 г. и попада в обхвата на т. 3 от Решение № U3 от 12 юни 2009 година относно обхвата на понятието "частична безработица", приложимо по отношение на безработните лица, упоменати в член 65, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета.

Според определението на "пребиваване", дадено в член 1, буква й) от Регламент (ЕО) № 883/2004, пребиваването означава мястото, където лицето обичайно пребивава, тоест определянето на пребиваването е свързано с установяване на конкретни факти, посочени в член 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009, които може по целесъобразност да включват: а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; б) положението на лицето, включително: i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето; iii) упражняването на неплатена дейност; iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. Предвидено е с чл. 11, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009, когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице.

При електронния обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС е представен от СЕД /структуриран електронен документ/ Н006 – отговор на искане за информация за пребиваване от Германия, в който е посочено, че А. Н. е с държава на пребиваване Германия и е посочен адресът, на който пребивава лицето в Германия. В този документ не са обсъдени елементите по чл. 11, § 1, б. "а" и б. "б" от Регламент (ЕО) № 987/2009. Поради това на основание чл. 11, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 трябва да се изследва намерението на лицето, причините за преместването му, които се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване .

В съдебното производство е представена справка за задграничните пътувания на жалбоподателя за периода от 01.10.2023 г. до 15.03.2025 г.като е посочено, че данните не са пълни, тъй като от 01.01.2007 г. Р България е член на ЕС и проверките са по метода "преценка на риска". От посочената справка се установява, че жалбоподателят периодично на една и съща дата , с промеждутък от минути е напускал границите на Р България, пресичайки я в посока Р Румъния , и се е връщал. Обяснението в съдебно заседание (л.240) е, че това удостоверяване на напускане на границите на Р България е с цел набавяне на данни за валидиране на свидетелство на управление, издавано от Р България, валидно и за Р България.

В съдебно заседание от 20.11.2025 г. уточнява, че старата пластика на свидетелство за управление, издадено от К. В., удостоверява изтекъл срок, но същата е подновена онлайн, като новата пластика не е я е получил.

В административната преписка е приобщена служебна бележка от Агенция по заетостта за регистрация на жалбоподателя от 20.11.2024 г. като лице, търсещо работа като безработен (л.44).

Следва да се направи анализ на елементите по чл. 11, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г.

В декларацията попълнена от жалбоподателя на основание чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 833/2004 г. е посочил, че нищо не го свързва с Германия освен работата, която е извършвал и тя е приключила до 15.11.2023 г.

Видно от справките в ЕСГРАН (л.219) родителите на жалбоподателя са били регистрирани с адрес в гр.Силистра, [улица].От 2000 г.включително до издаване на удостоверение – 17.04.2025 г. регистрираният настоящ адрес на А. Н. е в гр.Силистра, [улица].Видно от показанията, респ. обясненията на Г. Д. И. ,тя живее с жалбоподателя на съпружески начала в имота на жалбоподателя, находящ се в гр.Силистра, [улица].

Липсват доказателства в Германия жалбоподателят да се е установил да живее. Доказателство за това е представеният трудов договор № 117/30.09.2025 г. сключен за неопределено време, съгласно който от 01.10.2025 г. той е започнал работа в България. Този договор съставлява диспозитивен документ, ново доказателство, което съдържа информация за ново обстоятелство, възникнало след издаване на оспореното решение.Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК той следва да се цени в съдебното производство като относимо доказателство и да се възприеме като факт, който потвърждава, че обичайното пребиваване на жалбоподателя е в България.

Следователно, съгласно член 21,параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 жалбоподателят попада в хипотезата за преценка дали има право на обезщетение при условията на КСО, от страна на Р България, коя се явява страна с институцията по местопребиваване.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при неправилно прилагане на относимите правни норми на националното и европейското законодателство, посочени по-горе, и следователно трябва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Преписката следва да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне по заявлението при спазване на указанията по тълкуването на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Относно разноските:

Жалбоподателят претендира присъждане на държавна такса 10 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева с ДДС за производството пред Административен съд Силистра и 400 лева хонорар за производството пред ВАС по частната жалба срещу спирането на съдебното производство и 30 лева ДТ за последното пороизводство. Представена е извлечение от сметка (л.9) , издадено от адв. К., в която е посочено, че сумата е заплатена по банкова сметка.

Съответно по частно адм.дело № 5769 / 25 г. по описа на ВАС е представен документ, удостоверяващ заплащането по банков път на хонорар от 600 лева за производството пред ВАС.

Предвид изхода на спора, по аргумент на противното на чл. 143, ал. 3 от АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

На основание чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1040-18-4/24.01.2025 г. издадено от директора на ТП – Силистра на НОИ, с което на основание чл. 117, ал. 1,т.2,б.“б“ от КСО е отхвърлена жалбата на А. Ц. Н. против разпореждане 181-00-819-3/12.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Силистра на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 11 § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (Е0) № 883/2004 г. му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

ВРЪЩА на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Силистра на НОИ преписката по Заявление на А. Ц. Н., [ЕГН] с вх. №1355/20.11.2023 г. / №181-00-819/23.11.2023 г.за ново произнасяне в 14 – дневен срок от получаване на административната преписка от съда, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на А. Ц. Н., [ЕГН] от гр.Силистра, [улица], сумата 1040 (хиляда и четиридесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.