РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110200804 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Д.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Генерал Столетов" № 15, вх.В,
ет. 1, ап. 15, депозирана лично и чрез процесуален представител – адв. И.А. от ВАК
против Наказателно постановление № 21-0439-000622/01.02.2022 год., изд. от
Началника на Трето РУ в ОД МВР-ВАРНА, с което му е наложено : административно
наказание „глоба“ в размер на 20. 00 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за
движението по пътищата за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от същия закон..
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно поради
допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
. Претендират се на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, да бъдат присъдени сторените
разноски в производството, в т.ч. заплатен адв.хонорар. Доказателства за заплатен
адвокатски хонорар не се представят.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощен процесуален
представител. С последните се моли за отмяна на НП, като се претендира присъждане в
полза на процесуалния представител на разноски под формата на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.36, ал.2 от Закона за
1
адвокатурата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
процесуален представител и не ангажира становище по делото.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 10.12.2021г., около 10,32 часа, служител на Трето РУ към ОД МВР – Варна- св.
К.К., работеща на длъжност младши полицейски инспектор съставила срещу
въззивника глоба с фиш Серия GT №851389 като собственик на лек автомобил марка
„Тойота“ модел „Ланд крузер 120 “ с рег.№В0500РМ. Фишът бил съставен фиш за
нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като в него св.К. описала, че на 10.12.21г., около
10.32чв. в гр.Варна, ул.“Атанас Христов“ до „Гранд мол“-Варна възз. „спира или
паркира на места, създаващи опасност, пречки за движението или закриващи пътен
знак, или сигнал.
На 22.12.2021г. възз. подал възражение срещу съставения фиш, като оспорила
нарушението и обстоятелството, че той го е извършил. Затова на 29.12.2021г. св.К.
съставила срещу въззивника АУАН, в който описала допуснатото според нея на
10.12.2021г. нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно , че на 10.12.21г., около
10.32чв. в гр.Варна, ул.“Атанас Христов“ до „Гранд мол“-Варна възз. „спира или
паркира на места, създаващи опасност, пречки за движението или закриващи пътен
знак, или сигнал лек автомобил лек автомобил марка „Тойота „Ланд крузер 120 “ с
рег.№В0500РМ негова собственост“.
АУАН бил съставен в присъствието на въззивника и свидетел на неговото
съставяне, предявен и връчен, като същият го подписал с отбелязване, че възразява
срещу квалификацията на нарушението, посочил и че не е той извършителят.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като
преценил събраните в хода на АНП данни, АНО издал атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП
за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от същия закон определил на Д. административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева, за това че „ на 10.12.21г., около 10.32чв. в
гр.Варна, ул.“Атанас Христов“ до „Гранд мол“-Варна възз. спира или паркира на
места, създаващи опасност, пречки за движението или закриващи пътен знак, или
сигнал лек автомобил лек автомобил марка „Тойота „Ланд крузер 120 “ с рег.
№В0500РМ негова собственост““.
Наказателното постановление било връчено лично на въззивника на 22.02.2022г.,
като на 25.02.22г. възз. депозирал жалба срещу него.
2
В хода на съдебното следствие съдът разпита св.К.К..
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, заповеди, справка за нарушител и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на актосъставителят и свидетел по делото К.К., която
заяви в с.з. , че не помни конкретната ситуация, както и че не помни къде е бил
паркиран автомобилът. Потвърди, че тя е съставител на глобата с фиш и АУАН.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства приложени по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно
ЗДвП и приложената по делото заповед, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от
ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението.
В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в
достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек
автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира въззивника и
неговия автомобил.
Съдът констатира, че е допуснато нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН при съставяне
на АУАН, но това нарушение по разбиране на настоящия състав, не влече след себе си
абсолютно основание за отмяна на НП. Това нарушение по никакъв начин не се
отразява и не води до нарушаване правото на защита на въззивника (не го лишава от
възможността да разбере в извършване на какво нарушение е обвинен) съответно не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила водещо до отмяна на
НП.
На въззивника е наложено адм. наказание за извършено от него административно
нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. В тази разпоредба е предвидена забрана за
престой и паркиране в няколко алтернативни хипотези. Според разпоредба на чл. 98,
3
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното
средство: 1) създава опасност или 2) е пречка за движението, или 3) закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал. Анализът на нормата сочи на три
възможни форми на изпълнителното деяние на нарушението. Ето защо в АУАН, с
който се поставя началото на административнанаказателното производство фактите
следва да бъдат описани коректно и в достатъчна степен да описват белезите на
изпълнителното деяние. С АУАН и НП на възз. е предявено обвинение, затова, че
спира или паркира на места, създаващи опасност, пречки за движението или
закриващи пътен знак, или сигнал лек автомобил лек автомобил марка „Тойота
„Ланд крузер 120 “ с рег.№В0500РМ негова собственост““. От правна страна пък
наказващият орган е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.91, ал.1, т.1 от ЗДвП,
като е посочил, че нарушението се изразява в това, че „спира или паркира на места
създаващи опасност, пречки за движението или закриващи пътен знак, или сигнал“.
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в хода на проведеното срещу
въззивника административно – наказателно производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, касаещо описанието на нарушението, дадено както в АУАН,
така и в обжалваното наказателно постановление. За да гарантират в пълна степен
правото на нарушителя на защита, както актосъставителя, така и административно –
наказващият орган имат задължението да дадат конкретно, ясно и точно описание на
допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе до конкретна правна
норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо повече - законосъобразното издаване на
наказателното постановление изисква пълно съответствие между описанието на
нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в НП. Цитираната като нарушена
законова забрана обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и затова
може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото вменява няколко
забрани за водачите. Наличието на такива алтернативни хипотези изисква при
квалификация на деянието да се навлезе в конкретика от една страна, по отношение на
предложението от закона, което се сочи за нарушено. И доколкото подобно нарушение
на материалния закон би било отстранимо посредством обстоятелствената част на
наказателното постановление и АУАН, то от друга страна, следва в тези части на двата
акта да е налице коректно изписан фактически състав на нарушението.
В настоящия казус на първо място не е посочена конкретната нарушена правна
норма, а е визиран чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДП, където се съдържат съставите на няколко
отделни забрани за спиране или паркиране спрямо водачите на МПС.
Не е ясно в крайна сметка за какво конкретно нарушение е наказан възз.- за това, че е
спрял, или за това че е паркирал на място създаващо опасност за движението, или пък
за това че създава пречка за движението, или за това че закрива пътен знак или сигнал,
или пък за всички форми на изпълнителното деяние.
4
Горното е необходимо, с оглед реализиране правото на защита на санкционираното
лице.
Нещо повече, както глобата с фиш, така и АУАН са съставени за допуснато
нарушение на ул.“Атанас Христов“, а НП е издадено за нарушение, извършено на
ул.“Атанас Москов“. Мястото на нарушение е негов индивидуализиращ признак, като
с посочване на различни места на нарушението безспорно е засегнато правото на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да се защитава
срещу него.
Точното описание на нарушението очертава обхвата на фактическото и
юридическото обвинение против нарушителя и е от значение не само за
пълноценното реализиране на правото му на защита, а и за правилната преценка за
неговата виновност, респ. невиновност. Такова именно описание липсва в процесните
АУАН и НП и затова въззивникът е поставен в невъзможност да разбере ясно, по какъв
начин се твърди, че е извършено съответното нарушение, а това реално и съществено е
ограничило възможността да реализира пълноценно правото си на защита. В случая
нито в акта, нито в НП е посочено къде точно е паркирал водачът, как е било уредено
движението в участъка от пътя, за да се прецени наруши ли е законовите забрани на
чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Такива факти не съобщава и св.К. в с.з. Съгласно константната
съдебна практика, за да е налице описание на нарушението следва в обстоятелствената
част да се съдържат обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите
обективни и субективни признаци.
Няма спор в теорията и в съдебната практика, че обвиненото лице се защитава срещу
предявените му факти, а не срещу тяхната правна квалификация, но предявените
факти трябва ясно и недвусмислено да сочат конкретен състав на нарушение, а не да се
извличат по тълкувателен път от материалите по АНП или от доказателствата събрани
в с.з.какво е действителната воля на АНО и за какво точно нарушение е наложил той
санкцията си.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че констатираните съществени
нарушения на процесуалните изисквания по чл.42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН
представляват основание за отмяна на обжалваното НП поради процесуална
незаконосъобразност.
С оглед всичко горепосочено, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения, които изцяло опорочават издаденото НП.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане на възраженията за
недоказаност на нарушението по отношение на авторството на деянието.
5
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде осъдена ОД на МВР-Варна да заплати
на адвокат И.А.А. от АК Варна, сумата 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие от 15.03.2022 г. /л.
13/, сключен между жалбоподателя А.А. и адвокат И.А., не е било договорено
възнаграждение на последната, поради това, че е договорена безплатна защита на
основание чл. 38, ал. 2, вр с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Съгласно тази
разпоредба, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
роднини, близки или на друг юрист, като при уважаване на претенцията се дължи на
адвоката възнаграждение, дължимо от другата страна в определен от съда размер,
който обаче не може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА.
Според чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела от административнонаказателен характер възнаграждението е 300 лева. Тук
следва да се посочи, че изявленията на страните по сключения договор за правна
защита и съдействие относно наличието на конкретно основание за оказване на
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този смисъл е и трайно
установената съдебна практика по приложението на този текст от ЗА, напр.
Определение № 7159 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. дело № 11735/2019 г., I
отделение. Пак в този смисъл, следва да бъде отбелязано и че адвокатът, а не
представляваната от него страна, има право да получи определеното му
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във
връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0439-000622/01.02.2022 год., изд. от
Началника на Трето РУ в ОД МВР-ВАРНА, с което на А. Д. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Генерал Столетов" № 15, вх.В, ет. 1, ап. 15 е наложено
: административно наказание „глоба“ в размер на 20. 00 лева на основание чл. 183, ал. 2,
т. 1 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна да заплати на адвокат И. А. А. от
АК Варна , с адрес гр.Варна, със служебен адрес бул. "Вл.Варненчик" № №55, ет.4,
офис 1, сумата 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7