Р
Е Ш Е
Н И Е
№..................../12.05.2020г..,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публично заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
9903/2019г. по описа на съда,
съобрази следното:
Производството
е образувано по исковата молба от П.И.В., подадена чрез пълномощника й – адв. Р.С.,
с която е предявен иск с правно
основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД срещу В. С. В., за осъждане на ответницата да
заплати на ищцата сумата от 34 800лв., получени от ответницата без
основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -
25.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че страните се запознали през 2018г., като се договорили
ответницата да продаде на ищцата свой недвижим имот, находящ се в Република
Гърция, а именно: парцел извън градоустройствения план и граници на населено
място, находящ се в местността „Пиргос”, поземлен район на Кметство А.Н.,
Общински сектор Ситония, Община Ситония, регион Халкидики, Област Централна
Македония, с площ по акт за придобиване 972,99 кв.м. Уговорката била ищцата да
преведе на ответницата цялата сума по банков път предварително. В изпълнение на
постигнатата между страните устна уговорка, ищцата заплатила на ответницата
общо 34 800лв., като ищцата превела по банкова сметка ***ревода, а именно:
на 21.12.2018г. - 9500лв., на 12.02.2019г. - 9500лв., на 13.02.2019г. - 9500лв.
и на 14.02.2019г.- 6300лв. Твърди се, че страните не са подписвали
предварителен или друг договор, освен нотариален акт № 282 от 18.02.2019г. на
Нотариус Л. П. Б., по силата на който била прехвърлена само идеална част от
имота, описан в нотариалния акт, предвид наличието на законови пречки по
гръцкото законодателство за придобиване на правото на собственост върху целия
имот от ищцата и мъжът, посочен в акта, който бил баща на детето й. При
изповядване на сделката пред гръцкия нотариус, ищцата заплатила на ответницата
в брой сумата от 4200 евро, като поради това, че продавачката имала право да се
разпореди само с част от имота сделката била сключена само за тази част от
имота. Твърди се от ищцата, че тя и ответницата се договорили платените по
банков път суми да бъдат върнати от ответницата на ищцата в най-кратки срокове,
като ответницата била поканена да стори това с писмена покана, но и до момента
недължимо получените пари не били върнати на ищцата.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез пълномощника й – адв. М.Б.,
като предявения иск се оспорва. Възразява се, че извършените четири
парични превода в размер на общата сума от 34 800лв. са плащания по
договор за покупко-продажба на недвижимия имот, находящ се в Република Гърция.
Излага се, че основанието за паричните преводи е захранване на сметка, както и че
сумите са превеждани като дарение поради проявено съчувствие от ищцата към
ответницата, доколкото последната споделила с ищцата и лицето, на което се
договорили да прехвърлят половината от притежавания от нея недвижим имот, че
съпругът й е починал, както и че ищцата предложила на ответницата да я
подпомогне финансово.
Съдът, като
взе предвид изложеното от страните и след запознаване с доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа страна, следното:
От
представените по делото платежни нареждания за кредитен превод, се установява,
че ищцата П.И.В. е превела от своя банкова сметка ***а на ответницата В. С. В.
следните суми: на 21.12.2018г. – сумата от 9500лв., на 12.02.2019г. – сумата от
9500лв., на 13.02.2019г. – сумата от 9500лв. и на 14.02.2019г. – сумата от
6300лв., като в платежните документи, като основание за преводите е посочено
„захранване”.
Видно от
представения нотариален акт № 282 от 18.02.2019г. за покупко-продажба на
идеални части: а/ 25% от идеални части върху недвижим имот на стойност 2100
евро, данъчна оценка 1897,672 евро и б/ 25% от идеални частивърху недвижим имот
на стойност 2100 евро, данъчна оценка 1897,672 евро, на Нотариус на Н.М.Л. Б.,
е, че ответницата е продала на ищцата и на Ц.П. М. по 25% идеални части върху недвижим имот: парцел
извън градоустройствения план и граници на населено място, находящ се в
местността „Пиргос”, поземлен район на Кметство А.Н., Общински сектор Ситония,
Община Ситония, регион Халкидики, Област Централна Македония, с площ по акт за
придобиване 972,99 кв.м., за всеки от купувачите, като в нотариалния акт е
посочено, че купувачите са изплатили сумата от 4200 евро в брой, което съответства
на общата цена, а продавачът е получил сумата и няма претенции от купувачите
във връзка с цената на тази покупко-продажба.
На
21.03.2019г. ответницата получила връчена й чрез куриер на Еконт покана от адв.
Р.С., в качеството му на пълномощник на П.И.В., за връщане на сумата от
40 785,51лв., в седемдневен срок от получаване на поканата, като в
поканата е посочено, че след преглеждане на документите във връзка продажба на
имота, описан по-горе, осъществена на 18.02.2019г., П.В. й е заплатила /основно
по банков път/ сумата от 49 000лв. с оглед закупуване на целия недвижим
имот, като в деня на сделката е установено, че поради административни пречки,
ответницата по делото не е в състояние да прехвърли целия имот, по-конкретно
земята, а само част от нея, поради което
и е уговорена и заплатена в брой, съгласно отразеното в нот.акт №
282/18.02.2019г., съставен от Нотариус на Н.М.Л. Б., цена от 4400 евро, а тъй
като впоследствие е установено, че вероятността ответницата да прехвърли
останалата част от имота на ищцата е нищожна, ответницата е обещала да върне
надплатената й сума от 40 785,51лв., което не е сторено.
Съдът,
като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни
изводи:
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с Постановление №1/1979г. на Пленума на
Върховния съд на Република България по тълкуване на разпоредбата на чл.55 ал.1
пр.1 от ЗЗД, първоначална липса на основание е налице не само когато
предаването, съответно получаването на нещо е станало въз основа на нищожен акт
или в случаите на унищожаемост – след прогласяването на унищожаемостта, но още
и без наличието на някакво правоотношение.
Предмет
на иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД е твърдението, че сумата от 34 800лв. е преведена
на ответницата без основание, като в тежест на ищцата е да установи единствено
предаването и получаването на парите, а ответницата, предвид твърденията й в
отговора на исковата молба, следва да докаже по правилата на пълното главно
доказване наличието на твърдяното от нея основание за получаване на тази сума –
че същата е продажна цена на имота, находящ се в Република Гърция, придобит от
ищцата въз основа на договор за покупко-продажба или че процесната сума й е била
преведена от ищцата като дарение.
По
делото се установи, посредством представените платежни нареждания, а и страните
не спорят, че ищцата е превела на ответницата по посочена от нея банкова сметка
***., като са извършени четири превода, както следва: на 21.12.2018г. - 9500лв., на
12.02.2019г. - 9500лв., на 13.02.2019г. - 9500лв. и на 14.02.2019г.- 6300лв.,
както и че като основание за извършените преводи е посочено „захранване”.
Същевременно
с това, по делото са налице данни за наличие на договорно правоотношение по
повод покупко-продажба на недвижим имот, но доколкото в нотариалния акт е
посочено, че цената на имота е 4500 евро и е заплатена в брой, съдът счита, че
именно посочената в нотариалния акт сума е продажната цена на имота, както и че
преведената от ищцата на ответницата преди сделката сума в размер общо на
34 800лв. не е продажна цена за закупения имот в Република Гърция. Не се
твърди от страните и между тях да е съществувал предварителен договор за
покупко-продажба на имота в предвидената от закона писмена форма, поради което
и с оглед липсата на каквито и да са други доказателства, съдът счита, че не се
доказаха възраженията на ответницата досежно това, че сумата е получена от нея
въз основа на постигнатата договореност за покупко-продажба на описания в
нотариалния акт недвижим имот. Възражението на ответницата, че парите й били
дарени от ищцата също остана недоказано по делото, като записаното основание за
извършените парични преводи – „захранване”, също не е доказателство за
наличието на дарствено намерение у ищцата.
Предвид
извършените преводи от ищцата на сумата в размер общо на 34 800лв. по
банковата сметка на ответницата и получаването на тази сума от ответницата и с
оглед липсата на доказателства тази сума да й е дадена по договор за дарение
или на някакво друго правно основание, съдът счита, че исковата претенция е
основателна, поради което и предявения иск следва да бъде уважен. Ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 34 800лв., тъй като тя е
получена от нея без основание, като сумата е дължима, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.07.2019г., до окончателното й
изплащане.
Предвид
изхода на спора и с оглед направеното искане от ищцата за присъждане на
сторените по делото разноски, ответницата следва да й заплати и сумата от 2992лв.,
от които: 1392лв. – внесената държавна такса и 1600лв. – заплатеното адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********,***, да
заплати на П.И.В., ЕГН **********,***, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД,
сумата от 34 800лв./тридесет и четири хиляди и осемстотин лева/, получена
без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска - 25.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. С. В. ЕГН **********,***, да
заплати на П.И.В., ЕГН **********,***, сумата от 2992лв./две хиляди деветстотин
деветдесет и два лева/, представляваща направени по делото разноски, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: