Присъда по дело №221/2022 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 30, постановена на 14.09.2022 г. по НЧХД
№ 221/2022 г. по описа на Районен съд – Търговище

Подсъдимият Л.Х.Я., ЕГН : ********** от ********* е предаден на
съд с обвинение по чл.144, ал.1 от НК – за това, че на 05.12.2021г. в
********* се заканил на Д. В. Д., ЕГН ********** от ********* с
престъпление против неговата личност с думите: „ Ще издебна баща ти кога е
на работа и ще ти се случи нещастна случка“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от частния тъжител Д. В. Д., действащ със
съгласието на своя баща В. Д. А.. против подсъдимия Л.Х.Я. за сумата от
2500лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
извършване на престъплението до окончателното й изплащане.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа
частното обвинение. Намира същото за безспорно доказано. Пледира при
анализа на събрания по делото доказателствен материал да не се кредитират
обясненията на подсъдимия, тъй като представляват защитна теза, а да се
даде вяра на свидетелските показания, потвърждаващи изричането на
думите, визирани като заканителни в тъжбата. Сочи, че показанията на тези
свидетели следва да се възприемат, тъй като кореспондират с показанията на
разпитаните по делото полицейски служители. Намира, че значението на
изречените думи е еднозначно, а заключението на назначената съдебно –
психолого - психиатрична експертиза доказва, че съставът на престъплението
по чл.144, ал.1 от НК е осъществен и заканата е достигнала до своя адресат по
начина, по който изисква законът. Повереникът на частния тъжител пледира
подс.Я. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по
чл.144, ал.1 от НК, за което да получи справедливо наказание. Пледира и за
уважаване на предявения граждански иск в пълен размер, както и за
присъждане на направените по делото разноски.
Подс. Л.Я. не се признава за виновен по обвинението. Отрича да е
отправял закана спрямо непълнолетния тъжител. Твърди, че през цялото
време докато били заедно, Д.Д. говорел с баща си по телефона. Задавал
въпроси на приятелката на Я., която му направила забележка да не записва с
телефона си. Сочи, че двамата със св.И. присъствали на въпросното място с
цел да защитят имота си, а не да се занимават с тъжителя Д.. Излага доводи
за ненадежност на показанията на свидетелите, ангажирани от страна на
частното обвинение, както и на разпитаните полицейски служители.
Защитникът на подсъдимия намира, че обвинението не е доказано от
обективна и субективна страна. Изтъква, че в случая е налице битов скандал,
както и че подсъдимият не е целял да възбуди основателен страх у тъжителя,
не се е опитал да му навреди и не е предприемал заплашителни действия
1

спрямо него. Сочи, че според заключението на експертизата, думите не са се
отразили психически и физически на тъжителя. Изтъква, че настоящото дело
е образувано веднага след влизане в сила на осъдителна присъда спрямо
бащата на тъжителя, постановена по дело, заведено от подсъдимия. Счита, че
заканата не е могла да възбуди основателен страх у тъжителя, както и че
субективната страна на престъплението не е доказана, тъй като думите са
били провокирани от обтегнатите отношения с В.А. и неговия син. Според
защитника деянието е несъставомерно, тъй като не става ясно с какво точно
престъпление се е заканил подсъдимия посредством визирания израз.
Защитникът изтъква, че дори да се приеме деянието за доказано,
обществената му опасност би била явно незначителна – предвид добрите
характеристични данни за подсъдимия и факта, че поведението му е било
израз на защитна реакция, с импулсивен и емоционален характер, поради
което, съгласно чл.9, ал.2 от НК, същото не е престъпно. По изложените
съображения пледира за оправдателна присъда, отхвърляне на гражданския
иск като недоказан и присъждане на разноските по делото. В случай на
осъдителна присъда пледира за присъждане на разноски, съразмерно
отхвърлената част от гражданския иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следната фактическа обстановка:
Тъжителят Д. В. Д. е роден на ****** Същият живеел със семейството
си в *****************.
Подсъдимият Л.Х.Я. бил негов съсед - живеел заедно с фактическата си
съпруга В.И. в собствен имот /къща с дворно място/, който граничел с
терена на блока, обитаван от семейството на тъжителя.
Отношенията между живущите в блока на **** и подс. Я. били
изострени и конфликтни, като поводът за това били претенциите на
подсъдимия към дворното място, на което бил построен жилищния блок.
Тъжителят считал, че част от дворното място е негова собственост.
Живущите в блока от своя страна с помощта на геодезист установили
линията, по която преминава границата между имотите, съгласно
кадастралната карта и поставили там ограда. В хода на конфликта се
стигнало и до употреба на физическа сила, като на 25.10.2020 г. бащата на
тъжителя - В. Д. А.. причинил лека телесна повреда на подс.Я., за което бил
признат за виновен с влязла в сила присъда по НЧХД № 607/2021г. на РС -
Търговище.
На 05.12.2021 г. около 10.30 ч. тъжителят Д.Д., който тогава бил на
17г., се намирал в двора на блока, където помагал за възстановяването на
въпросната ограда, която била разрушена. Освен него там се намирали и
други съседи, сред които и свидетелите Ц.М. и М.М.. В този момент при тях
дошла св.В.И., която започнала да упреква тъжителя Д., че е лъгал в
качеството на свидетел по делото срещу баща му, заканвала се, че ще се
обади на класната му ръководителка, казвала му да не записва с телефона,
2

който държал в ръката си. Дошъл и подс.Я., който започнал да обяснява, че
действията по възстановяване на оградата са незаконни, да се държи
агресивно и да заплашва присъстващите. Обърнал се към тъжителя и му
каза: „Ще издебна баща ти кога е на работа и ще ти се случи нещастна
случка”. Тази заплаха била възприета както от тъжителя, така и от
присъстващите. Д.Д. се притеснил, уплашил се и се обадил на баща си,
който бил на работа. Последният от своя страна сигнализирал органите на
полицията. На място пристигнали полицейските служители св.В.П. и св.В.Т.,
пред които подс.Я. продължил да се държи агресивно - както към тъжителя,
така и към тях самите. Полицейските служители снели обяснения от някои от
присъстващите и съставили предупредителни протоколи на подс.Я. и
св.Цв.М..
Тъжителят Д. се уплашил от заканата на подс. Я., която се отразила и на
ежедневието му. Не можел да спи, бълнувал, излизал само с придружител.
Потърсил и специализирана психиатрична помощ при доктор В. В., която го
прегледала и му предписала медикаменти.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи след анализ на
събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подсъдимия
Л.Я., показанията на свидетелите М.М., В.И., Т.Т., М.М., Ц.М., В.П., В.Т.,
В.А., заключението на съдебно – психолого – психиатричната експертиза,
амбулаторен лист № 1533/09.12.2021г., справка за съдимост на подс.Я. с рег.
№ 549/01.04.2022г., електронно подписана присъда по НЧХД № 607/2021г. на
РС -Търговище, преписка № 2756/2021г. на РП -Търговище, както и
останалите приложени към делото доказателства. При формиране на изводите
си относно фактическата обстановка, съдът не взе предвид видеозаписите от
диска, представен от страна на частното обвинение /въпреки, че бяха
възпроизведени в с.з./, тъй като същите не са изготвени по реда и със
средствата, предвидени в НПК. Следва да се посочи обаче, че дори да се
приемат за допустими /след евентуално експертно изследване/, въпросните
видеозаписи не биха могли да предоставят информация от значение за
обстоятелствата – предмет на делото.
Събраният доказателствен материал по безспорен начин установява
следните обстоятелства, по отношение на които не са налице противоречия:
Доказано е съседството на подсъдимия и семейството на тъжителя,
както и тяхното местоживеене. Установено е, че отношенията между подс.Я.
и живущите в блока на **** били изострени по повод спор за дворното
място, на което бил построен жилищния блок. Доказани са и
обстоятелствата във връзка поставянето на оградата от живущите в блока,
които се потвърждават и от писмените материали, съдържащи се в преписка
№ 2756/2021г. на РП - Търговище. От приложената електронно подписана
присъда по НЧХД № 607/2021г. на РС – Търговище се установява, че
посредством същата св.В.А. е признат за виновен за причинена на
25.10.2020г. лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК на подс.Я. /служебно
3

известно на съда е, че същата е влязла в сила/. Установено е също, че на
05.12.2021г. около 10.30ч. непълнолетния тъжител Д.Д. се намирал в двора
на блока, заедно със св.Цв. М. и М.М. и други съседи, с които
възстановявали разрушената ограда. Не се спори и че на мястото дошли
св.И. и подс.Я., както и че между тях и работещите по оградата лица имало
размяна на реплики на висок тон. Доказано е и пристигането на полицейските
служители – св.В.П. и св.В.Т., както и факта, че същите се отзовали на сигнал,
подаден от бащата на тъжителя – св.В.А.. От материалите по преписка №
2756/2021г. на РП - Търговище е видно, че органите на реда са съставили на
подс.Я. и на св. Цв.М. предупредителни протоколи. От приложения
амбулаторен лист № 1533/09.12.2021г., се установява, че на 09.12.2021г.
тъжителят е посетил психиатър – д-р В.В., която му е изписала
медикаменти.
Спорно е поведението на подс.Я. и обстоятелството дали е отправил
описаната в тъжбата закана спрямо тъжителя.
Формирайки изводите си относно спорните обстоятелства, съдът взе
предвид конфликтните отношения между подс.Я. и св.В.И. от една страна и
свидетелите М.М., Цв.М. и В.А. – от друга, както и роднинските отношения
на св.В.А. с тъжителя /негов баща/ и близките отношения на св.В.И. с
подсъдимия /негова фактическа съпруга/. Във връзка с обясненията на
подсъдимия отчете факта, че същите освен доказателствено средство, са и
средство за защита в процеса. Предвид това, преценявайки достоверността
на посочените гласни доказателствени средства, съдът внимателно ги
анализира, съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото.
Съдът установи, че преки данни относно спорните моменти по делото
предоставят от една страна подс.Я. и св.И., а от друга – св.М.М. и св.Цв.М.,
които са присъствали на мястото на инцидента. Двете групи дават
взаимноизключващи се сведения.
Подс.Я. и св.И. отричат отправянето на закана от страна на подсъдимия
към тъжителя. Според св.И. е имало само разговор на висок тон, но без
заплахи. Твърди, че подсъдимият бил обиждан от св.М.М., който му казал,
че е луд и е за психиатрия.
Св.М.М. отрича да е обиждал подсъдимия. Твърди, че му казал само, че
не е добре с нервите. Двамата със св. Цв.М. сочат, че поведението на подс.Я.
било агресивно, като той се заканвал на присъстващите, включително и на
Д.Д.. Според св.М.М. подсъдимият казал на тъжителя : „Ще видиш ти, бащи
ти докато е дежурен някоя вечер, ще ти се случи нещо лошо.“ Според
св.Цв.М. подсъдимият му казал: „..ще разбера баща ти кога е на работа и ще
ти се случи нещастен случай“.
Преценявайки достоверността на посочените две групи гласни
доказателствени средства, съдът ги съпостави с останалите свидетелски
показания. В тази връзка констатира, че свидетелите М.М. и Т.Т. /съседи на
подсъдимия/ не разполагат с впечатления относно събитията, развили се на
4

05.12.2021г, а единствено предоставиха характеристични данни за Я.,
описвайки го като неконфликтен, отзивчив и добър съсед.
Съдът констатира, че косвени данни относно релевантните обстоятелства
се съдържат в показанията на полицейските служители – В.П. и В.Т.. Двамата
свидетелстваха, че при пристигането им подс.Я. се държал невъздържано и
агресивно както към тях, така и към тъжителя Д.. Подсъдимият дори се
опитал да бутне св.В.П., като твърдял, че са незаконни полицаи. Св. В.Т.
посочи: „След като се легитимирахме той започна да отправя заплахи към
Д.“. Св.В.П. обясни, че тъжителят Д. се оплакал на полицейските служители,
че е бил заплашван от подс.Я. със саморазправа, че ще му се случи случка и
се страхувал да не му бъдат нанесени някакви телесни повреди.
Не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение
показанията на полицейските служители. Намирайки същите са
безпристрастни и обективни, съдът изцяло им даде вяра. С оглед това и като
констатира, че показанията им кореспондират с разказаното от свидетелите
М.М. и Цв.М., съдът кредитира твърденията на последните, като прие, че
същите достоверно отразяват случилото се. В тази връзка намери, че липсата
на пълно словесно съвпадение в показанията им по отношение изречените от
подсъдимия спрямо тъжителя думи, не представлява обстоятелство, което да
ги дискредитира. Напротив, подобно дословно съвпадение би било по -
неправдоподобно, предвид времето, изминало от инцидента. Тъй като
показанията на св.В.А. напълно кореспондират с фактическата обстановка,
описана от свидетелите М.М. и Цв.М. /а достоверността на техните
показания се подкрепя от тези – на полицейските служители/ съдът ги
възприе като достоверни. Св.В.А. обясни, че именно той е сигнализирал
органите на реда, след като синът му се обадил и му казал, че подс.Я. му е
отправял заплахи. Показанията на свидетелите М.М., Цв.М. и В.А. се
подкрепят и от данните, отразени в амб. лист № 1533/09.12.2021г. от
извършения на тъжителя преглед от психиатър, анамнезата в който също
потвърждава изричането на инкриминираните думи.
Предвид така изложените съображения, кредитирайки показанията на
свидетелите М.М., Цв.М., В.А., В.П., В.Т. и амб.лист № 1533/09.12.2021г.
/които не се опровергават от показанията на свидетелите М.М. и Т.Т./ съдът
прие за доказано обстоятелството, че подс. Я. е казал на тъжителя Д., че ще
издебне баща му кога е работа и ще му се случи нещастна случка.
Доколкото обясненията на подс. Я. и показанията на фактическа му
съпруга - св.И. не се подкрепят от независими доказателствени източници,
съдът прие, че същите не отразяват обективно случилото се и представляват
защитна теза, целяща оневиняване на подсъдимия.
Анализирайки съдържанието на репликата, изречена от подсъдимия
спрямо тъжителя, съдът прие, че същата може да бъде тълкувана
еднозначно - единствено като закана с престъпление против личността на
тъжителя, насочено срещу телесната му неприкосновеност. На този извод
5

сочи възрастта на тъжителя Д. и самото изявление на подсъдимия, че
случката ще му се случи, когато баща му отсъства т.е. когато непълнолетния
тъжител е сам и лишен от защита. Показанията на св.В.П. потвърждават, че
думите на подс.Я. са били възприети от тъжителя именно в този смисъл. Пред
полицейския служител Д.Д. е изразил притеснението си, че може да му
бъдат „нанесени някакви телесни повреди“. В тази насока са и анамнезните
данни, предоставени от тъжителя и вписани в абм. лист №
1533/09.12.2021г. при извършеният му преглед, където е споделил и за
предходни заплахи отправени му от подсъдимия, включително, че ще му
„счупи ръчичките“.
За съставомерността на деянието по чл.144 от НК не е необходимо
лицето, към което е отправена заканата действително да се е почувствало
застрашено. Елемент от състава на посоченото престъпление е единствено
обективната годност на заканата да предизвика основателен страх у лицето,
към което е отправена. В тази връзка преценявайки предходните отношения
между страните и конкретната обстановка, в която е извършено деянието,
съдът намира, че същото е било годно да възбуди у тъжителя основателен
страх от осъществяването му. От събраните по делото доказателства се
установява, че деянието е извършено в обстановка на крайно конфликтни
отношения между подс. Я. и живущите в блока на ********. Показателни за
ситуацията са показанията на св. Цв. М., който посочи, че децата вече не
ходели да играят зад блока, тъй като ги било страх от подсъдимия.
Показателен е и факта, че поведението на подс.Я. е било повод за поставяне
на видеокамера на блока - по решение на Общото събрание на собствениците
на жилища на ***** видно от приложения към преписка № 2756/2021г. на
РП – Търговище протокол от 29.10.2020г. Конфликтни са били и
отношенията между подсъдимия и бащата на тъжителя. За последното
свидетелства и причинената на 25.10.2020г. от св.В.А. на подс. Я. лека
телесна повреда, което обстоятелство е било известно на тъжителя и което
само по себе си е давало достатъчно основание за притеснение у него, че
заканата може да бъде осъществена. Че изречената закана е била годна да
предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена следва и от
особеностите в психиката на пострадалия, свързани и с неговата възраст. В
тази връзка вещите лица, изготвили съдебно психолого –психиатричната
експертиза са заключили, че Д. Д. се е изградил като личност с висока
тревожност, която лесно се впечатлява и разстройва.
Същевременно съдът намери за доказано, че заканването не само е
могло, но е и възбудило основателен страх у тъжителя за осъществяването му.
Според вещите лица /психолог и психиатър/ макар и в резултат на случилото
се тъжителят Д. да не е изпаднал в посттравматично стресово разстройство
или остра стресова реакция, той е изпитал емоции от страхово - тревожния
регистър. В з.с. вещото лице д-р В.Б. обясни, че допълнителен фактор за
това са предходните „ситуации, разпри и караници“, на които тъжителят е
бил свидетел. Според заключението, „на фона на тревожната личностова
6

структура и индивидуална ранимост, заплахите са се възприели и съответно
преживели като такива“. Показателни за последното са свидетелските
показания, че след като чул заплахата, Д.Д. пребледнял и се притеснил, както
и факта, че веднага се обадил на баща си, който сигнализирал органите на
полицията.
От друга страна, преценката за съставомерност на деянието преминава и
през разграничаване на заканата с престъпление от битовата свада. При
кавгата заканителните думи се изричат спонтанно и импулсивно, като носят
единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд. Съдът намира обаче, че
случаят не е такъв, а подсъдимият е целял да предизвика у тъжителя страх от
осъществяването на заканата. Касае се за закана, отправена от 56 -годишен
мъж към 17-годишно момче, което във въпросния момент е било без
родителите си и което очевидно не е страна в споровете за граници, поставяне
и премахване на огради между имотите. Съдът намира, че от субективна
страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал съдържанието
на отправената закана, както и че обективно тя се приема от тъжителя като
реална. Без значение за съставомерността на деянието е дали при изричането
й подсъдимият е имал намерение да я осъществи, както и че не е предприел
действия за реализирането й.
Предвид изложеното, съдът намери обвинението за извършено
престъпление по чл.144, ал.1 от НК за доказано от обективна и субективна
страна, поради което призна подс.Я. за виновен в това, че на 05.12.2021г. в
гр.Търговище се заканил на Д. В. Д., ЕГН ********** от ********* с
престъпление против неговата личност с думите: „ Ще издебна баща ти кога е
на работа и ще ти се случи нещастна случка“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
Прие, че така извършеното деяние не е малозначително по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК. Св.В.А. посочи, че след случая синът му бил напрегнат,
изтормозен, нощно време бълнувал, пиел успокоителни. По негово искане го
карал на училище с колата си или тъжителят ходел с приятели. Данни в тази
насока се съдържат и в приложения амб. лист № 1533/ 09.12.2021г. При така
установените последици от извършеното спрямо непълнолетния деяние,
съдът не споделя довода, че същото не е обществено опасно или
обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка отчита и
значимостта на самите обществени отношения, охранявани от нормата на
чл.144, ал.1 от НК, за която свидетелства и предвиденото в същата наказание
/до 3 г. лишаване от свобода, което е по – тежко напр. от наказанията за
престъплението по чл.130, ал.1 от НК. Т.е. според законодателя
престъплението по чл.144, ал.1 от НК е с по-висока обществена опасност. /
Както бе посочено, за престъплението по чл.144, ал.1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от
НК. /Минала е повече от една година от заплащането на глобата по НОХД
7

№180/1997г. на РС-Търговище, с присъдата по което спрямо подс. Я. е
приложена разпоредбата на чл.78а от НК, поради което няма пречка за
повторното й приложение/. От престъплението не са причинени
съставомерни имуществени вреди. С оглед тези данни, съдът счете, че спрямо
подс.Я. са налице предпоставките за приложение на чл.78а, ал.1 от НК.
Предвид изложеното, след като призна подсъдимия за виновен извършването
на престъплението по чл.144, ал.1 от НК, на основание чл.78а, ал.1 от НК
съдът го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Съдът прие, че
посочения размер на глобата, въпреки че представлява минимума, предвиден
в закона, сам по себе си е достатъчно висок и посредством същия ще бъдат
постигнати целите на наказанието.
Безспорно, в резултат на престъплението по чл.144, ал.1 от НК,
непълнолетният тъжител е претърпял неимуществени вреди - резултат от
виновното и противоправно поведение на подс.Я.. При определяне размера на
следващо му се обезщетение, съдът отчете изживените от Д. Д. страх и
тревожност от случилото се, съгласно установеното от психолого –
психиатричната експертиза, както и преживяванията му, описани от неговия
баща /бил напрегнат, изтормозен, нощно време бълнувал, пиел
успокоителни/, данни за които се съдържат и в приложения амб. лист №
1533/09.12.2021г. В посочения документ обективното му състояние,
установено при медицинския преглед е описано като „видимо напрегнат,
тревожен, плачлив, фиксиран в психотравмените преживявания...“ Съдът взе
предвид и данните, предоставени от св.В.А., че след случилото се и
ежедневието на тъжителя се променило. Преценявайки всички тези
обстоятелства в контекста на възрастта на пострадалия прие, че сумата от
700 лв. се явява справедливо обезщетение за претърпените в резултат на
престъплението неимуществени вреди. Предвид това, искът бе уважен в
посочения размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В
останалата част - до пълния му размер от 2500лв. искът бе отхвърлен като
неоснователен.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
8

Номер на акта:	30
Дата:	14 септември 2022 г.
Съдия:	Зорница Донкова Павлова

Дело:	20223530200221
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	28 март 2022 г.

Присъда по дело №221/2022 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите