Определение по дело №299/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 523
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Мариета Стоянова Динева-Палазова
Дело: 20211700500299
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 523
гр. Перник , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500299 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 265405/04.03.2021 г.(на намираща
се на л. 4-5 от възз.ч.гр.д. № 00211/2021 г. на ПОС), подадена от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД против разпореждане № 262885 от 11.02.2021 г.
по ч.гр.дело № 573 по описа за 2021 г. на Пернишкия районен съд в частта му,
с която е отхвърлено заявление № 907280/23.12.2020 г., подадено от частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Й.
Б. Н. за сумата от 345,60 лева, представляваща възнаграждение по договор за
допълнителни услуги към заем Credihome № *** г., за сумата от 66,84 лева-
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 25.05.2019
г. до датата на подаване на заявлението- 11.02.2021 г., за сумата от 950,40
лева, представляваща застрахователна премия по договора за допълнителни
услуги, както и в частта за разноските за разликата над присъдения до целия
претендиран размер.
По изложени в жалбата доводи за неправилност на атакуваното
разпореждане, жалбоподателят моли то да бъде отменено и да бъде
разпоредено издаване на заповед за изпълнение против Й. Б. Н. за сумите,
посочени по-горе. Поддържа се, че целта на таксите е да се покрият
1
административните разходи на банката за предоставяне на определена услуга.
Твърди се, че престациите по сключения договор за застраховка не са
свързани с усвояването и управлението на кредита и съгласно чл. 10а, ал. 1
ЗПК може да се събира такса за тях. Релевират се доводи, че сключеният
застрахователен договор не е предпоставка за отпускане на кредита и
размерът на застрахователната премия не следва да бъде включван в размер
на годишния процент на разходите и така да оскъпява кредита.
Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за
допустима като подадена от легитимирано да обжалва лице и против
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество съдът намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Заповедното производство е образувано по заявление по чл. 410 ГПК с
№ 907280/23.12.2020 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
срещу Й. Б. Н.. Заявлението е било подадено до Районен съд-С., който е
прекратил образуваното пред него ч.гр.дело № 1268/2020 г. с определение №
902623 от 30.12.2020 г. и на основание чл. 118, ал. 1, вр. чл. 411, ал. 1, изр. 2
ГПК го е изпратил по подсъдност на Пернишкия районен съд, в района на
който се намира настоящият адрес на длъжника. Заявлението по чл. 410 ГПК
е за заплащане на следните суми:
- сумата от 1254,23 лева, представляваща главница по договор за заем
Credihome № *** г.;
- сумата от 189,05 лева, представляваща договорна лихва по договора
за заем за периода от 24.05.2019 г. до 24.01.2020 г.;
- сумата от 345,60 лева, представляваща възнаграждение по договор за
допълнителни услуги към заем Credihome № *** г. за периода от 24.05.2019 г.
до 24.01.2020 г.;
- сумата от 950,40 лева, представляваща застрахователна премия за
периода от 24.05.2019 г. до 24.01.2020 г. по договора за допълнителни услуги;
- сумата от 74,44 лева, представляваща лихва за забава по договора за
заем за периода от 25.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението-
11.02.2021 г.;
2
- сумата от 66,84 лева- лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 25.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението-
11.02.2021 г.;
- законна лихва върху претендираните суми от подаване на
заявлението до окончателното им изплащане.
С разпореждане № 262885 от 11.02.2021 г. районният съд е разпоредил
да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 1254,23
лева, представляваща главница по договор за заем Credihome № *** г., сумата
от 189,05 лева, представляваща договорна лихва по договора за заем за
периода от 24.05.2019 г. до 24.01.2020 г., сумата от 74,44 лева,
представляваща лихва за забава по договора за заем за периода от 25.05.2019
г. до датата на подаване на заявлението- 11.02.2021 г., ведно със законната
лихва върху претендираните суми от подаване на заявлението до
окончателното им изплащане както и за сумите от 57,61 лева- държавна такса
за заповедното производство, и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение, но
е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за сумата от 345,60 лева, представляваща възнаграждение по договор за
допълнителни услуги към заем Credihome № *** г. за периода от 24.05.2019 г.
до 24.01.2020 г., за сумата от 950,40 лева, представляваща застрахователна
премия за периода от 24.05.2019 г. до 24.01.2020 г. по договора за
допълнителни услуги и за сумата от 66,84 лева- лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 25.05.2019 г. до датата на подаване на
заявлението- 11.02.2021 г. За да отхвърли заявлението в горепосочената част,
районният съд е приел, че клаузите по договора за допълнителни услуги,
включително относно застрахователната премия противоречат на ЗПК.
Издадена е заповед № *** г. за изпълнение по чл. 410 ГПК за останалите
суми, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 267292/20.04.2021
г. по ч.гр.дело № 573 по описа за 2021 г. на Пернишкия районен съд.
От изложеното в заявлението е видно, че възнаграждението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги се претендира въз основа на
сключен между страните на *** год. договор за допълнителни услуги към
заем Credihome № ***, с което е постигната договореност възнаграждението
по него да бъде разсрочено за срока на сключения между страните договор за
3
заем на 48 равни седмични вноски по 9,60 лева с падеж в петък. С посочения
договор на потребителя се предоставя пакет допълнителни услуги "Комфорт",
включващ следните услуги: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банковата сметка на "Микро Кредит"АД; 3. Безплатно внасяне на
вноска директно в офис на "Микро Кредит"АД; 4. Безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема; 5. Без наказателна лихва за просрочие при закъснение
до 15 дни. Със същия договор за допълнителни услуги е уговорено "Микро
Кредит"АД да застрахова като посредник длъжницата Й.Н. и да заплаща
вместо нея застрахователната премия, а длъжницата се задължава да
възстанови на "Микро Кредит"АД застрахователната премия на 48 равни
седмични вноски по 26,40 лева с падеж в петък. Съгласно договора за
допълнителни услуги конкретните условия на застраховката, както и
стойността на застрахователната премия са съгласно индивидуална
застрахователна полица, предоставена и подписана от клиента.
При предоставен заем от 1600 лева, страните са договорили
възнаграждение от общо 460,80 лева за пакета от допълнителни услуги, както
и застрахователна премия от 1267,20 лева.
Предвид описанието на претенцията, дадена в т. 12 от заявлението,
настоящият състав намира, че клаузата за заплащане на възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги противоречи на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 вр. с
чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обосновава извод за нейната нищожност. От
посоченото в цитираната по-горе молба е видно, че възнаграждението се
претендира за различни услуги, без да е формирана цена за всяка една от тях.
Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени, което в
случая не е направено. В противоречие на императивното изискване на чл.
10а, ал. 4 ЗПК се претендира общо възнаграждение за множество услуги,
което освен това е уговорено да се заплаща предварително. Подобна уговорка
за заплащане на възнаграждение за услуга, от която кредитополучателят би
могъл и да не се възползва по време на действието на договора за кредит,
противоречи на принципа на добросъвестност и справедливост при
договарянето, който изисква потребителят да заплаща такса за реално
ползване на дадена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Следва да
4
се посочи, че тези услуги са във връзка с усвояването и управлението на
кредита, поради което и не може да се приеме, че попадат в приложеното
поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поради това претендирането им от потребителя
противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление
на кредита.
По отношение на претенцията за застрахователна премия следва да се
посочи, че условията на застраховката са напълно неясни, като неясни са
също нейната функция, връзката ѝ с договора за заем и този за допълнителни
услуги и необходимостта от посредничеството на заемодателя. В допълнение
следва да се отчете, че стойността на застрахователната премия по тази
застраховка е твърде висока и като съвкупност със стойността на пакета
допълнителни услуги се надвишава стойността на отпуснатия заем.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на
договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи,
противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
възнаграждението от 345,60 лева по договор за допълнителни услуги към
заем Credihome № *** г. и застрахователната премия по договора за
допълнителни услуги от 950,40 лева, които се претендират със заявлението,
противоречат на закона и добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК,
поради което правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване
на заповед за изпълнение за тези суми. Претенцията за сумата от 66,84 лева-
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 25.05.2019
г. до датата на подаване на заявлението- 11.02.2021 г., е акцесорна спрямо
главната претенция за възнаграждението и застрахователната премия, поради
което с оглед отхвърлянето на заявлението по отношение на главниците,
правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение и за лихвата за забава
върху тях.
Предвид горното разпореждането на заповедния съд в обжалваната му
част следва да се потвърди, а подадената против него частна жалба- да се
остави без уважение като неоснователна.
5
С оглед изхода по настоящото дело, на частния жалбоподател не следва
да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 262885 от 11.02.2021 г. по ч.гр.дело
№ 573 по описа за 2021 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е
отхвърлено заявление № 907280/23.12.2020 г., подадено от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК против Й. Б. Н. за сумата от 345,60 лева, представляваща
възнаграждение по договор за допълнителни услуги към заем Credihome №
*** г., за сумата от 66,84 лева- лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 25.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението-
11.02.2021 г., за сумата от 950,40 лева, представляваща застрахователна
премия по договора за допълнителни услуги, както и в частта за разноските за
разликата над присъдения до целия претендиран размер.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6