Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
1 Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 162/16.02.2015 г., постановено по гр. дело № 3341/2013 г. по описа на Районен съд – Велико Търново са отхвърлени предявените от Й. Н. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Х. С.” № 28, П. П. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Х. С.” № 28, М. П. Н., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6, П. С. Н., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6, П. М. Н., ЕГН *, представляван от законния си представител П. С. Н., с адрес, гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6 и Д. И. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Г. Б.” № 25 вх. А, всички със съдебен адрес: гр. П., пл. „С.” № 24, . 1 офис 12, чрез адв. Й. Ц.Й. от АК - В.Т., против Н. Б. на Б. А. З. – гр. С., ул. „Г. И.” № 2, . 2, искове с правно основание чл. 282 ал. 3 и ал. 5 КЗ вр. чл. 3 т. 3 и т. 4 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата вр. чл. 226 ал. 1 от КЗ, предявени като частични за сумата от по 500 лв. за всеки ищец като част от общо претендирани по 5 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие причинено на 11.07.2011 г. на главен път II-55 Д. – В.Т. с участието на товарна композиция - автомобил влекач „Рено” с рег. ...и полуремарке цистерна с рег. ..., управлявана от турския водач Ю. В., чиято гражданска отговорност е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по системата „Зелена карта”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 11.07.2011 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани. Със същото решение са осъдени Й. Н. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Х. С.” № 28, П. П. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Х. С.” № 28, М. П. Н., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6, П. С. Н., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6, П. М. Н., ЕГН *, представляван от законния си представител П. С. Н., с адрес, гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6 и Д. И. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Г. Б.” № 25 вх. А, всички със съдебен адрес: гр. П., пл. „С.” № 24, . 1 офис 12, чрез адв. Й.Ц.Й. от АК - В. Т., да заплатят на Н. Б. на Б. А. З. – гр. С., ул. „Г. И.” № 2, . 2, сумата от от 1 210.27 лв. (хиляда двеста и десет лева и 27 ст.), представляваща направените по делото съдебни разноски. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. И. Й. от САК, като пълномощник на Й. Н. Д. от гр. Д., П. П. Д. от гр. Д., М. П. Н. от гр. Д., П. С. Н. от гр. Д., П. М. Н., представляван от законния си представител П. С. Н. от гр. Д. и Д. И. Д. от гр. Д. против Решение № 162/16.02.2015 г., постановено по гр. дело № 3341/2013 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага се, че бил нарушен принципът на примат и пряко приложение на общностното право пред вътрешното. На първо място твърди, че чл. 268, т. 6 КЗ не можело да намери приложение, тъй като тази норма била относима само към вреди причинени от „превоз” на опасни товари, но не и от деликт, настъпил от ПТП, претърпяно от превозното средство, с което товарите се транспортират. Излага се, че тълкуването на чл. 268, т. 6 от КЗ следва да се извършва при спазване на разпоредбите, предвидени в директивите, издадени от ЕС във връзка със застраховките „гражданска отговорност”. Излага се още, че приложение следва да намери и постановената практика на Съда на европейския съюз относно тълкуването на тези директиви. Развива подробни съображения в насока, че направеното от първата инстанция тълкуване противоречи както на директивите, така и на съдебната практика на СЕС, тъй като кръгът от вредите, които подлежат на обезщетяване незаконосъобразно е ограничен с нормата на чл. 268, т. 6 от КЗ. Навежда съображенията си, че посочените директиви имат пряк ефект и е следвало да бъдат приложени от българския съд. Сочи, че са налице и всички останали елементи от фактическия състав, при реализирането на който ответното дружество е следвало да заплати на ищците обезщетение за вреди. Развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че претърпените неимуществени вреди са доказани по делото, като е доказан и техният размер. Твърди, че съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение, като е разделил делата, въпреки желанието на ищците делото да се развие в един процес. Излага, че химическото вещество „стирен” не е с повишена опасност по смисъла на чл. 268, т. 6 от КЗ. Обосновава този свой извод с разпоредбите на ADR, която съдържа списък на опасните товари по реда на номерата в класификацията на ООН. Твърди, че в тази връзка първата инстанция е допуснала и нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, тъй като повишената опасност на веществото е следвало да се докаже от ответника, като е процесуално недопустимо да се приеме, че възражението за непокрит риск е правно и не се нуждае от доказване. При основателност на иска за главница е посочено, че основателен е искът за лихва, като задължението за заплащането й възниква от датата на непозволеното увреждане. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде уважени предявените искове. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Излага се, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. становище за неоснователност на въззивната жалба. Развива подробни съображения в подкрепа на твърдението, че с нормата на чл. 268, т. 6 КЗ не са нарушени цитираните в жалбата директиви, както и постановената въз основа на тях съдебна практика. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 3341/2013 година по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявен от Й. Н. Д. от гр. Д., П. П. Д. от гр. Д., М. П. Н. от гр. Д., П. С. Н. от гр. Д., П. М. Н., представляван от законния си представител П. С. Н. от гр. Д. и Д. И. Д. от гр. Д. против Н. Б. на Б. А. З. – гр. С., иск за обезщетение за неимуществени вреди от по 500 лв. за всеки един от тях, като частичен иск от претенция за 5 000 лв. В исковата молба се излага следното: Ищците твърдят, че претърпяли неимуществени вреди, пряко причинени от виновното поведение на турския водач Ю.В вследствие на предизвикана от него ПТП (автомобилна катастрофа) край гр. Д., в близост до града, като от катастрофата настъпило разливане на превозвания от водача опасен товарен – стирен. Ищците са посочили, че към този момент се намирали в гр. Д., който бил в непосредствена близост до мястото на произшествието, поради което от разлива на веществото, което достигнало до града в газообразно състояние, претърпели остро дразнене на очите, водещо до силно сълзене и затруднение на виждането, гадене, както и до пристъпи на задух, неприятно и постоянно дразнене на кожата. Твърдят, още, че вследствие от инцидента са претърпели и вреди, изразяващи се в изживяването на силен шок, паника, стрес и страх, предизвикани както от спешната евакуация на жителите на гр. Д., така и от неизвестността какво е разлятото вещество и може ли да доведе до трайни увреждания. Изложено е, че виновният водач към момента на катастрофата е притежавал сертификати „Зелена Карта” по международна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което сдружението ответник следва да отговаря за вредите, причинени от него. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за всеки един от тях, като частичен иск от претенция за 5 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на деликта - 11.07.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск. Заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 268, т. 6 от КЗ, застрахователят не заплаща обезщетение за вредите, причинени от превозването на радиоактивни, химически или други материали, представляващи повишена опасност. С отговора са оспорени и елементите от фактическия състав на претендираните увреждания – наличието на причинна връзка между деянието и вредите, както и наличието на вреди по начина, описан от ищците. Направено е оспорване и досежно размера на претенциите. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства пред първата инстанция – протокол за оглед на местопроизшествие се установява, че на 11.07.2011 г. около 00:45 часа на главен път II-55 Д. – В. Т., км 1 в посока гр. В.Т. при управление на товарен автомобил влекач „Рено” с рег. ... и полуремарке цистерна с рег. ..., превозващ опасен товар – стирен (стирол), водачът Ю.В претърпял ПТП, вследствие на което цистерната, превозваща 20 тона стирол на „Т.. Л.с” - Република Т., се преобърнала в близост до гр. Д. и последвал разлив на около 4 тона от веществото. С протоколно определение от 31.08.2011 г., постановено по НОХД №1999/2011 г. по описа на Великотърновски районен съд е одобрено споразумение, с което Ю.В (Ц. V.) се признал за виновен в това, че при управлението на товарен автомобил влекач „Рено” с рег. ... и полуремарке цистерна с рег. № ... и полуремарке цистерна с рег. № ..., превозващ опасен товар – стирен (стирол) замърсил почвата, въздуха и водни течения и с това ги направил опасни за хората, животните и растенията – престъпление по чл. 352, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, както и за това че на 11.07.2011 г. в нарушение на Европейската спогодба за международен превоз на товари по шосе (ADR), пренесъл през границата на страната с Република Турция токсично химическо вещество стирен (стирол) - престъпление по чл. 353г, ал. 2 от НК. Не е спорно между страните, че към момента на инцидента товарният автомобил и полуремаркето притежавали валидни международни сертификати за А. застраховки „Гражданска отговорност” (зелена карта), сключени с турско застрахователно дружество. Във връзка с инцидента бил изпратен сигнал до РИОСВ В.Т., като на мястото пристигнал дежурен служител на инспекцията (св. В.). Заедно със служители на „Гражданска защита” свидетелката измерила концентрацията на изобутен замърсители на атмосферния въздух в гр. Д.. Концентрациите не били над нормите, но се усещала силна заõушлива миризма. Впоследствие било установено, че концентрациите на замърсители във въздуха надвишават пределните норми, поради което от събралите се на сборен пункт при околовръстното шосе на гр. Д. представители на различни държавни институции било взето решение за евакуация на населението от града. Със Заповед № РД 22-1104/11.07.2011 г., издадена от Кмета на Община В.Т. било обявено бедствено положение в гр. Д. с начален част 03:00 часа на 11.07.2011 г., като било разпоредено да бъде извършена евакуация на населението в застрашените райони (в района на Дома за деца и ниската част в югозападна посока). Едновременно с това били осъществени действия по обливане на преобърнатата цистерна с пожарникарска пяна, прехвърляне на останалото количество стирол в друга цистерна и отстраняването му от мястото на произшествието, покриването на замърсените участъци с пясък и пръст (протоколи, изготвени от служители при РИОСВ гр. В..). Със Заповед № РД 22-1114/11.07.2011 г., издадена от Кмета на Община В.Т., бедственото положение било отменено, считано от 17:15 часа на същия ден. От заключението на допусната съдебно – химическа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че стиренът е ароматен въглеводород със специфична проникваща миризма и е класифициран като вреден при вдишване и като дразнещ очите и кожата, лесно запалим. Стиренът спада към веществата, податливи на спонтанна полимеризация или разпадане. Стиренът е лесно летлив като парите му са по тежки от въздуха и се задържат ниско към земята, поради което и релефа има отношение към въздействието на веществото върху хората. Предвид мястото на разлива, представляващо „отворената система” и при липсата на данни относно точната газова среда е невъзможно да се установи колко е продължил най – острият период на въздействие. Процесът на обезвреждане зависи от температура, скорост на вятър, концентрация на други вещества, атмосферно налягане, за които няма замерване към момента на ПТП. Вещото лице допълва, че апарата на „Гражданска защита” не измерва стирен, а според него при нормални условия същият не може да се разпадне до изобутен, наличието на което вещество е измерено и отчетено в протокола от измерване на концентрацията на въздуха. От представените информационни листи за безопасност според Регулация (ЕО) № 1907/2006 се установява, че стиренът е лесно запалима течност, предизвикваща сериозно дразнене на очите и кожата. Веществото е вредно при вдишване и се характеризира с остра орална и инхалационна токсичност. Същото може да предизвика симптоми като възпаление на лигавиците на устата, фаринкса, хранопровода и стомашно – чревния тракт, както и изтощеност, повръщане, замаяност. С регулацията е въведено изискване за използване на лични предпазни средства – маски, очила, костюми, ръкавици при боравене с химическото вещество. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели - С. И. и Ц. С. се установяват претърпените от всички ищци, неимуществени вреди свързани със изпитаните затруднения при дишането, дразнения в гърлото и очите, преживения стрес от инцидента и последвалата евакуация. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 162/16.02.2015 г., постановено по гр. дело № 3341/2013 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 282, ал. 3 вр. с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Безспорно е, че турският водач Ю.В е извършил виновно и противоправно деяние, вследствие на което е настъпило ПТП. В резултат на произшествието управляваната композиция се е преобърнала и се е достигнало до разлив на превозваното химическо вещество стирен, което е причинило замърсяване на почвата, въздуха и водните течение и с това ги е направило опасни за хората, животните и растенията. Т.е. по делото се установи, че е налице виновно и противоправно поведение от страна на турския водач Ю.В. Същевременно НББАЗ по силата закона се явява единственият оторизиран представител на всички чуждестранни З. издали застраховки „зелена карта” с териториална валидност за България и компетентният субект отговарящ за претенциите за вреди причинени на територията на страната. Създаден е специален ред, който дерогира общите норми на вътрешното законодателство по отношение на материалноправната легитимация на застрахователя сключил конкретния застрахователен договор за гражданска отговорност с водача на автомобила с чужда регистрация причинил ПТП. Т.е. НББАЗ се явява процесуално легитимиран да отговаря по исковете, предявени въз основа на застраховки валидно сключени в чужбина, като бюрото отговаря вместо чуждестранния застраховател. При това положение основание за ангажиране на отговорността на НБААЗ безспорно следва да се намери във валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. В тази връзка между страните не е спорно, че към момента на инцидента товарният автомобил и полуремаркето притежавали валидни международни сертификати за А. застраховки „Гражданска отговорност” (зелена карта), сключени с турско застрахователно дружество („Е. С.” ), като този факт се установяват и от приетите пред първата инстанция доказателства. Следователно за НББАЗ е възникнало задължението да обезщети увредените от ПТП лица, по начина, по който същите биха били обезщетени от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност”, независимо от вида на претърпените от тях вреди – имуществени или неимуществени при съблюдаване на правилата, предвидени в КЗ. Това задължение не е отпаднало с оглед нормата на чл. 268, т. 6 от КЗ, тъй като с тази норма се изключват единствено вреди причинени от превозването на материали, представляващи повишена опасност. Касае се за хипотези извън тези на пътнотранспортни произшествия. Във въпросната норма законодателят поставя акцент върху превозването на опасни вещества. Касае се за случаи, в които вредите произтичат от естеството на самото вещество, а не от неточности в опаковането, закрепването на товара или от инциденти при превоза. Превозването по чл. 268, т. 6 от КЗ е безаварийно транспортиране. Това ясно личи от нормата, определяща застрахователните рискове по застраховка "Гражданска отговорност" - тази на чл. 267 от КЗ. Текстът предвижда отговорност на застрахователя при вреди, следствие на притежаването или използването на моторно превозно средство. Докато чл. 268 от КЗ е посветен на превоза, то чл. 267 от КЗ слага ударение върху притежаването или използването на моторното превозно средство. Затова щом вредите по исковата молба са последица на преобръщането на автомобила, не съществува законова пречка да се търси репарацията им. В случая вредите са причинени вследствие на ПТП, а не на вследствие на превозване на опасни химически материали. В чл. 267, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива вреди, настъпили вследствие на притежаването или използването на МПС, поради което тълкуването на тази норма в контекста на чл. 268, т. 6 КЗ, води до извод, че с последната не са изключени вредите от използването на МПС (вкл. тези от настъпило ПТП във връзка с използването му). Ето защо чл. 268, т. 6 КЗ не може да намери приложение към настоящия казус и възраженията на въззиваемия в обратната посока са неоснователни. Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че е налице покрит застрахователен риск, поради което всички други възражения във въззивната жалба (за неприложимостта на чл. 268, т. 6 КЗ с оглед законодателството на ЕС и за понижената опасност на веществото „стирен”) не следва да се обсъждат. При реализирането на посочените по-горе предпоставки, съдът счита, че в причинна връзка с деянието на В. (представляващо покрит риск) за ищците по делото са настъпили и неимуществени вреди в претендираните от тях размери. По делото са налице достатъчно доказателства, че в причинна връзка с разлива на веществото стирен ищците са претърпели неимуществени вреди. На първо място със заповед на кмета на община В.Т. е обявено бедствено положение в гр. Д. с начален част 03:00 часа на 11.07.2011 г. именно във връзка с този разлив, като било разпоредено да бъде извършена евакуация на населението в застрашените райони. Същевременно от разпита на свидетелите по делото се установява, че всички ищци са били в домовете си към момента на инцидента, следователно се налага извод, че са преживели твърдените от тях шок, паника, стрес и страх във връзка с обявеното бедствено положение и наложилата се евакуация. Освен това по делото са налице доказателства, от които може да се направи извод за конкретни неблагоприятни последици, претърпени от всеки един от ищците. Съдът счита, че паричният еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди следва да бъде определен по реда на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Всички конкретни факти, описани по-горе, сочещи на конкретни състояния на ищците във връзка с инцидента, водят до извод, че с оглед характера и степента на уврежданията им, влошаването на здравето им, моралните им страдания, както и продължителността на вредите, които са търпели, претендираните от тях обезщетения (в размер на по 500 лв. за всеки един) отговарят на критерия „справедливост”, поради което претенциите им следва да бъдат уважени изцяло. Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка неоснователни са възраженията на въззиваемия, че лихвата се дължи от покана по смисъла на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Както се посочи НББАЗ се явява процесуално легитимиран да отговаря по исковете, предявени въз основа на застраховки „Гражданска отговорност” валидно сключени в чужбина, като бюрото отговаря вместо чуждестранния застраховател. Ето защо в основата на тази отговорност стои именно застраховката „Гражданска отговорност”. По общите правила застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност” дължат на пострадалите лица лихва от момента на настъпване на деянието. Ето защо и НББАЗ следва да дължи лихва от този момент. Това разбиране е намерило отражение и в задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 138 от 7.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 976/2010 г., I т. о., ТК. По изложените съображения, съдът намира, че предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 282, ал. 3 вр. с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата – 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за всеки един от тях, като частичен иск от претенция за 5 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на деликта - 11.07.2011 г. до окончателното й изплащане следва да бъдат уважени. Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 162/16.02.2015 г., постановено по гр. дело № 3341/2013 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което са отхвърлени предявените искове, както и в частта за разноските е неправилно, и като такова следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което да бъдат уважени изцяло претенциите на ищците. Съобразно изхода на спора пред второинстанционния съд Н. Б. на Б. А. З. – гр. С., ул. „Г. И.” № 2, . 2, следва да заплати на Й. Н. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Х. С.” № 28, П. П. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Х. С.” № 28, М. П. Н., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6, П. С. Н., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6, П. М. Н., ЕГН *, представляван от законния си представител П. С. Н., с адрес, гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6 и Д. И. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Г. Б.” № 25 вх. А, всички със съдебен адрес: гр. П., пл. „С.” № 24, . 1 офис 12, чрез адв. Й.Ц.Й. от АК - В.Т. направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 1 175 лв. на всеки иден от тях лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Неоснователни са възраженията на въззиваемия, че претендираните разноски за заплатен адвокатски хонорар не са доказани. Както е посочено в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС в случаите, при които е договорено заплащане на адвокатско възнаграждение по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. И пред двете инстанции са представени банкови документи (извлечения от сметки, платежни нареждания), които удостоверяват, че лицата са заплатили съответните суми, поради което съдът приема, че разноските са реално осъществени от тях. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение № 121/09.02.2015 г., постановено по гр. дело № 3325/2013 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, вместо което ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА Н. Б. на Б. А. З. – гр. С., ул. „Г. И.” № 2, . 2 да заплати на Й. Н. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Х. С.” № 28, П. П. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Х. С.” № 28, М. П. Н., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6, П. С. Н., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6, П. М. Н., ЕГН *, представляван от законния си представител П. С. Н., с адрес, гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6 и Д. И. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Г. Б.” № 25 вх. А, всички със съдебен адрес: гр. П., пл. „С.” № 24, . 1 офис 12, чрез адв. Й.Ц.Й. от АК - В.Т.о, по предявените частични искове с правно основание чл. 282, ал. 3, вр. чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумите от по 500 (петстотин) лв. на всеки един от тях - част от вземания с общ размер от по 5 000 (пет хиляди) лв., представляващи обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по системата „Зелена карта” за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.07.2011 г. на главен път II-55 Д. – В. Т. с участието на товарен автомобил влекач „Рено” с рег. ... и полуремарке цистерна с рег...., ведно със законната лихва считано от 11.07.2011 г. до окончателното изплащане на задълженията. ОСЪЖДА Н. Б. на Б. А. З. – гр. С., ул. „Г. И.” № 2, . 2, да заплати на Й. Н. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Х. С.” № 28, П. П. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Х. С.” № 28, М. П. Н., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6, П. С. Н., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6, П. М. Н., ЕГН *, представляван от законния си представител П. С. Н., с адрес, гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6 и Д. И. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Г. Б.” № 25 вх. А, всички със съдебен адрес: гр. П., пл. „С.” № 24, . 1 офис 12, чрез адв. Й. Ц. Й. от АК - В.Т. направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 1 175 (хиляда сто седемдесет и пет) лева, на всеки иден от тях лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |