Решение по КНАХД №1360/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на дружество „БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, действащо чрез представител по пълномощие – адвокат Н. С. от АК Бургас, срещу решение № 527/26.05.2023г., постановено по АНД № 552/2023г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 664925-[рег. номер]/16.11.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за извършено по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2005г. вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС административно нарушение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването му, както и нарушение на материалния закон. Излагат се подробни доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, които довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице – актът за установяване на административно нарушение (АУАН) бил съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като липсвали доказателства за отправена покана по надлежния ред до дружеството по смисъла на посочената разпоредба. АУАН бил връчен на лице, което няма процесуални права на представляващ/управляващ дружеството. АУАН и НП не отговаряли на разпоредбите на чл.42, т. 4 от ЗАНН и чл.57, т.5 от ЗАНН. Оспорва се и авторството на вмененото с НП административно нарушение, като се твърди, че дружеството изпълнявало роля само на платежен посредник на безналично касово плащане, а „Калотрейд“ ЕООД било дружеството, което осъществило процесните продажби. Възразява се, че нарушението е недоказано. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение с постановяване на друго за отмяна на оспореното НП. Заявена е претенция за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се представлява по пълномощие от адвокат Н. С. от АК Бургас, който поддържа касационната жалба, вкл. и чрез писмени бележки.

Ответникът по касация не се явява и не изпраща представител.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за основателност на касационната жалба и за отмяна на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас е потвърдил НП № 664925-[рег. номер]/16.11.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на касатора за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2005г. вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева.

От фактическа страна РС приел, че при извършена проверка на 04.08.2022г., в 15:15часа, в търговския обект, стопанисван от касатора – бар и ресторант „Сахара“, находящ се в къмпинг „Каваци“, за която е съставен ПИП № 0056161, било установено наличието на два броя ПОС терминални устройства в обекта, както и 85 броя бележки от ПОС терминал за приети плащания с карта за периода от 25.06.2022г. до 26.07.2022г. на обща стойност 2978лв., за които е констатирано, че не са били издадени фискални касови бонове през наличните фискални устройства. За целта е изведен и КЛЕН за посочения период от фискалните устройства, при което е установено, че приетите плащания с карта не са били регистрирани чрез издаване на фискален бон.

На същата дата - 04.08.2022г., органът по приходите извършил проверка и на друг търговец – „КАЛОТРЕЙД“ ЕООД, осъществяващ търговска дейност по отдаване ползването на чадъри и шезлонги в къмпинг „Каваци“, като видно от отразеното в съставения ПИП № 0094313/04.08.2022г. констатирано било, че ако клиент желае да заплати ползването с карта, в този случай се използва ПОС терминал на съседен търговски обект – този, стопанисван от касатора. С Протокол № 1307855/10.08.2022г. тези бележки били приобщени към проверката на жалбоподателя, обективирана в ПИП № 0056161/04.08.2022г.

Въз основа на констатацията от проверката на „КАЛОТРЕЙД“ ЕООД, органът по приходите извършил на 10.08.2022г. нова проверка в обекта на касатора – бар и ресторант „Сахара“, за която е съставен ПИП № 0094317, при която било установено наличието на 85 броя бележки от ПОС терминал, функциониращ в обекта на касатора, за които било констатирано, че няма издадени фискални бонове за приети плащания в общ размер от 2978.00 лв., извършени с банкови карти на конкретно изброени дати. Било установено също, че във ФУ на „Бийч енд бар мениджмънт” ЕООД няма отделен департамент „доверител/довереник“ с „Калотрейд“ ЕООД, където евентуално да се регистрират приети техни плащания.

На 26.08.2022 г. били съставени общо 85 АУАН за всяко от плащанията по процесните бележки от ПОС терминално устройство. Във всеки един акт е описана отделна бележка, индивидуализирана с номер, датата и час на генериране и сума на плащането. Всяко едно отделно нарушение е [жк], ал. 1, т. 1 от Наредбата вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

За конкретния случай е съставен АУАН № [рег. номер] за прието на 12.07.2022 г. в 10:16 часа плащане с карта на стойност 26,00 лева, за което била издадена бележка през ПОС терминал с № 3289/12.07.2022г.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обосновал е извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се установяват съставомерните признаци на административното нарушение, за което е санкциониран касаторът, като изключително подробно и с необходимата пълнота и правна прецизност са обсъдени всички възражения, релевирани в сезиращата съда жалба. Приел е, че нарушението е безспорно установено от обективна страна, като установените факти са подведени под съответстващата им правна [жк], а наложената имуществена санкция е правилно определена, с оглед на което потвърдил НП.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не на основанията, посочени в нея. Всички доводи в касационната жалба вече са обсъдени в обжалваното решение и се споделят от касационния съд, поради което не е необходимо мотивите за отхвърлянето им да бъдат преповтаряни, въпреки което решението е незаконосъобразно и следва да се отмени.

С определение № 3194/11.12.2023г. съдът спря на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по настоящото дело до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюцидиално запитване, отправено по КАНД № 1245/2023г. АдмС Бургас, по което се обжалва решение на РС Бургас, с което е потвърдено НП, издадено от същия АНО, срещу същото юридическо лице и за същото нарушение, но извършено по друго време. По преюдициалното запитване е образувано дело С-733/23, по което на 03.07.2025г. е постановено решение, поради което производството по настоящото дело е възобновено с определение № 6345/11.07.2025 г.

В хода на съдебното следствие пред касационнната инстанция беше приобщена като писмено доказателство Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-111-0056161/12.08.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ [населено място], дирекция „Оперативни дейности“, Г. Д. „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на касатора е наложена ПАМ запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект – бар и ресторант „Сахара“, находящ се в [населено място], местността „Каваци“, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. ПАМ е наложена, затова че дружеството е извършило административно нарушение на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС – установени 85 броя бележки от ПОС терминал за приети плащания с карта в обекта за периода от 25.06.2022г. до 26.07.2022г. на обща стойност 2978.00 лева, за които не е издаден фискален касов бон през фискалните устройства.

Разпоредено е предварително изпълнение на наложената ПАМ на основание чл.188 от ЗДДС и чл.60 от АПК.

Касаторът е обжалвал ЗНПАМ в частта й относно допуснатото предварително изпълнение. С определение № 1387/23.08.2022г., постановено по административно дело № 1475/2022г. на АдмС Бургас, неподлежащо на обжалване, жалбата е отхвърлена, след което ЗНПАМ е изпълнена.

Касаторът е обжалвал и ЗНПАМ, но жалбата му е отхвърлена с решение № 1392/24.11.2022г., постановено по административно дело № 1474/2022г. на АдмС Бургас, оставено в сила с решение № 8786/25.09.2023г., постановено по административно дело № 1624/2023г. на ВАС, VІІІ отд.

Изложената фактология налага разрешаване на правния спор по делото при съобразяване с тълкуването, дадено по дела С-733/23 и С-97/21г. на СЕС.

Според решение от 04.05.2023г. по дело С-97/21г., чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) трябва да тълкува в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В §42 е прието, че с оглед преследваната цел на ПАМ, мярката има характер на наказателноправна санкция, той като са й присъщи както репресията, така и превенцията на противоправните деяния.

Дали процедурата за търсене на отговорност и санкции е с наказателноправен характер се преценява по три критерия : 1/ правната квалификация на нарушението във вътрешното право; 2/естеството на нарушението; 3/степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице.

Според §43 и §44 от решението по дело С-733/23, присъщата тежест на мярката запечатване на търговско помещение обосновава нейната квалификация като наказание и води до приложимост на чл.50 от ХОПЕС, която тежест не се смекчава от наличието на голям брой извършени нарушения.

В чл.50 от ХОПЕС е прогласен принципът non bis in idem, същността на който се изразява в забрана да се кумулират както процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер за същото деяние и срещу същото лице - §35 от Решението.

Кумулиране на имуществена санкция/глоба и ПАМ трябва да зависи от изчерпателно определени условия, като по този начин се подсигури непоставянето под съмнение на самото право, гарантирано в чл.50 от ХОПЕС - §53 от решение по дело С-97/21. Спазването на принципа на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимни цели. Българската националната правна уредба обаче не позволява такава преценка и възможност за координиране на производствата, което положение е прието от СЕС, че не се допуска от чл.273 от Директива 2006/112/ЕО и чл.50 от ХОПЕС.

На първия въпрос по дело С-733/23 е отговорено в смисъл, че административната мярка „запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни“ запазва санкционния си характер както когато се налага за едно нарушение на ЗДДС, така и когато се налага за извършването в определен период от време на 85 нарушения на посочения закон, разглеждани като съвкупност. Ето защо чл.325 от ДФЕС, чл.273 от Директивата за ДДС и чл.50 от ХОПЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение че за това нарушение вече е наложена ПАМ запечатване на търговски обект, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана на достъп до него.

По втория въпрос отговорът е, че чл.273 от Директивата за ДДС и чл.49, §3 от ХОПЕС не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по – нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по – леко наказание.

Според чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на извършителя. Заменяне на предвидените за нарушенията наказания с по – леки по вид не се допуска освен в случаите по чл.15, ал.2, какъвто настоящият случай не е. Изрично в ал.4 е установена забрана за определяне на наказание под предвидения най – нисък размер на наказанието глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия и дейност, освен в предвидените от закона случаи.

Сиреч, недопустимо е да се определи наказание, респ. имуществена санкция, под предвидения минимален размер. Изключението по ал.4, in fine, е въведено с изменението на ЗАНН, ДВ, бр.109 от 2020г., едновременно с института на съкратеното съдебно следствие и вероятно идеята на законодателя е била да се даде възможност за определяне на наказание и под предвидения от закона размер, без обаче да са разписани правила, по които да се определя размерът, по подобие на чл.58а от НК. Според чл.63б, ал.8 от ЗАНН, доколкото в ал.1-7 няма особени правила, прилагат се общите правила. Нито в ЗАНН, нито в специален закон обаче, се съдържат правила, по които да се определя размерът на наказанията, вкл. и по ал.5. От изложеното явства, че в националната правна уредба липсват правила за определяне на наказанието под предвидения минимален размер, дори и в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие.

Държавите – членки са компетентни да определят вида и размера на санкциите при спазване по – специално на принципа на пропорциалността (т.47 от решението по дело С-733/23).

Санкционните мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели, като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по – специално се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за постигане на целта – т.48 (препращаща и към дело С-655/21). Според чл.12 от ЗАНН, административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установени правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Имуществената санкция, която се налага на юридически лица или еднолични търговци, е за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като редът е по ЗАНН, доколкото в специален закон не е предвидено друго – чл.83 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

Според чл.49 от ХОПЕС, тежестта на наказанията не трябва да е несъразмерна спрямо престъплението.

В т.49 от решението по дело С-733/23се се припомня, че принципът на пропорционалност изисква при определяне на наказанието, както и при определяне на размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая, а за да се прецени пропорционалността (т.50), трябва да се вземат предвид и възможността националния съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагане на по – лека санкция, както и възможността да се нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление (също и решения по дело С-384, дело С-255/14, дело С-77/20).

Според т.34 от същото решението, чл.50 от ХОПЕС се прилага не само към процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и към процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от тази [жк], трябва да се счете, въз основа на трите критерия (правна [жк], естество на нарушението, степен на санкция), че са с наказателен характер.

В т.36 от решението е направен анализ на наложените санкции и е прието, че те са тежки, защото, от една страна, размерът за първо нарушение не може да бъде под 500.00 лева и може да достигне до 2000.00 лева, а от друга, е обсъдено съотношението между неплатения ДДС поради неиздаване на касови бележки за всички плащания – общо 268.02 лева, и общата наложена санкция в размер на 42500.00 лева, която е особено висока.

Обсъдената национална правна уредба, интерпретирана с оглед разрешенията, дадени в решение по дело С-733/23, налага извод, че липсва механизъм за определяне на санкция, чийто интензитет не надхвърля тежестта на установеното нарушение. Както беше посочено по – горе, минималният размер на санкцията е 500.00 лева, а максималният – 2000.00 лева, т.е. в този диапазон следва да се извърши преценката по чл.27 от ЗАНН, но за всяко едно от извършените административни нарушения, без възможност отделните административнонаказателни производства да се координират помежду си, тъй като в националната правна уредба не се съдържа правило, подобно на чл.26 от НК, уреждащ института на продължаваното престъпление.

Според решение по дело С-231/20 на СЕС, т.47, за да прецени пропорционалността на размера на минималната глоба, националната юрисдикция трябва да вземе предвид съотношението между размера на глобата, която би могла да бъде наложена, и икономическото предимство, произтичащо от извършеното нарушение, за да демотивира нарушителите да извършват такова нарушение. Икономическото предимство се съизмерява с неплатен ДДС в размер 5.20 лева, а общият размер е 268.02 лева. Следователно, икономическото предимство, т.е. спестяване на 5.20 лева, не е по характер си такова обстоятелство, че са обоснове налагане на санкция в размер на 500.00 лева.

По тези съображения, изведени от отговорите по дело С-733/23г., решението на районния съд следва да се отмени, като бъде отменено и потвърденото с него НП.

Касаторът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция. Представен е договор за правна защита, сключен на 08.10.2025г. между управителя на дружеството и адвокат С., по силата на който последният приел да осъществи процесуално представителство по КАНД № 1360/2023г. на АдмС Бургас, а касаторът платил в брой възнаграждение в размер на 1200.00 лева. Договорът е в писмена форма, отпечтан на принтер и подписан от двамата договарящи. Сумата е изписана с цифри и с думи, но ръкописно, след като машинният текст е забелен с коректор, но ясно се вижда, че сумата преди корекцията е била 600.00 лева, изписана също с цифри и думи. Съдът приема, че не е ясно кога е извършена корекцията на сумата и дали такава е била волята на страните по договора. Липсват потвърждение от страните по договора, че поправката е тяхна. Според решение № 71/11.05.2016г., постановено по гражданско дело № 3115/2015г. на ВКС, І отд., „при изготвяне на писмен документ винаги да се допуснат грешки и пропуски. Когато не са отстранени чрез поправяне или заличаване на текста, е необходимо да се установи кой и кога е направил поправките в текста. Доказателствената тежест на документа се оценява по правилото на чл.178, ал.2 от ГПК“. При това положение съдът приема, че угововореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер на 600.00 лева, което следва да се възложи за плащане на НАП.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН вр. чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 527/26.05.2023г., постановено по АНД № 552/2023г. по описа на Районен съд Бургас, вкл. и в частта му относно разноските.

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.3, т.1 вр. ал.2, т.1 от ЗАНН наказателно постановление № 664925-[рег. номер]/16.11.2022г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, [ЕИК], седалище [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Н. Я., разноски в размер на 600.00 (шестстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.