№ 13
гр. ***, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20251510103127 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е. А. Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ***, ж.к. „***“ №***, чрез пълномощника си адв. Д. Г., с адрес за призоваване: гр. ****,
ул. ***, ет.4, офис 30, срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
ЕИК: *********, двете дружества със седалище и адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146,
сграда А, бизнес център „България“, ет.4, с която са предявени субективно съединени искове
с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.06.2024г. сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за
потребителски кредит № 2993097, по силата на който дружеството му дало в заем сумата от
2500.00 лв., платими на 12 месечни вноски, при ГЛП от 20% и ГПР от 21.94%.
В чл.4 ал.1 от договора било уговорено, че заемателят се задължава да предостави на
кредитора едно от следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция или 2. да сключи
договор за поръчителство с юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
В чл.4 ал.2 страните са договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, ще се
счита, че заявлението за кредите не е одобрено.
По тази причина, със сключването на договора за заем ищецът е сключил и договор за
предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора дружество-„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, за
което дължи допълнително възнаграждение в размер на 1956.06 лв.
Тъй като счита, че както договорът за кредит, така и договорът за поръчителство са
нищожни, като противоречащи на императивни законови разпоредби и на добрите нрави, за
което излага пространни правни съображения, иска съда да се произнесе с решение, с което
да признае нищожността им в отношенията между страните. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които се оспорват
предявените искове като неоснователни. Ответниците считат, че както договорът за кредит,
така и договорът за поръчителство са валидни и законосъобразни. Излагат подробни правни
съображения.
От своя страна ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предявил срещу ищеца насрещен
осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 1560.00 лв., представляваща чистата стойност на главницата по сключения между
него и ищеца договор за потребителски кредит № 2993097/24.06.2024г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск (ищецът по първоначалния
иск) е депозирал писмен отговор, с който признава, че дължи сумата от 1560.00 лв.,
представляваща незаплатената част от чистата стойност на кредита, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените установителни искове за нищожност намират правното си основание в
нормите на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 24 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем,
наличието на предвидена в договора клауза по чл.4 ал.1 с твърдяното от ищеца съдържание,
противоречието на клаузата за неустойка с императивна разпоредба на закона или
основанията, на които твърди, че чрез същата се заобикаля такава разпоредба, респ.
основанията на които се твърди, че същата противоречи на добрите нрави. Същото важи и за
договора за предоставяне на поръчителство, сключен с втория ответник-„АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 1956.06 лв. В тежест на
ответниците е да докажат, че оспорената клауза за неустойка е уговорена индивидуално.
В настоящия случай между страните не е налице спор по отношение на фактическите
обстоятелства, на които се основава иска, същите се установяват и от събраните по делото
писмени доказателства, а именно, че на 14.06.2024г. между ищеца и ответникът
„Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2993097, по силата на
който дружеството дало на ищеца в заем сумата от 2500.00 лв., платими на 12 месечни
вноски, при ГЛП от 20% и ГПР от 21.94%. В чл.4 ал.1 от договора било уговорено, че
заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1.
безусловна банкова гаранция или 2. да сключи договор за поръчителство с юридическо лице
в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В чл.4 ал.2 страните са договорили, че в
случай на непредоставяне на обезпечение, ще се счита, че заявлението за кредите не е
одобрено. Още със сключване на договора за заем ищецът е сключил и договор за
предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора дружество-ответникът „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, за което било уговорено, че дължи допълнително възнаграждение в размер
на 1956.06 лв.
2
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че основният спорен между
страните въпрос е дали предвиденото възнаграждение по договора за поръчителство следва
да се включи като компонент от ГПР по договора за заем. В тази връзка следва да се изложат
следните съображения: по отношение на сключения между страните договор се прилагат
правилата на Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на
законната лихва по просрочени задължения. Годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита (чл.19, ал.1 ЗПК), като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а в тези разходи се включват лихвите (§1, т.1 от ДР на ЗПК), като
общата сума, дължима от потребителя, е сборът на общия размер на кредита
(предоставената сума) и общите разходи по кредита за потребителя - §1, т.2 и т.3 от ДР на
ЗПК. Изводът, който следва от законодателната уредба е, че кредитополучателят заплаща
лихвени и извънлихвени разходи, които като сбор не могат да надвишават пет пъти
законната лихва. Съотношението между лихвените и извънлихвените разходи в общите
разходи по кредита може да е различно, но това не променя обща сума, дължима от
потребителя. Такава промяна може да настъпи при уговорен променлив лихвен процент по
кредита - §1, т.4 и 5а от ДР на ЗПК. По силата на чл. 24 ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилагат правилата на Закона за защита на потребителите, уреждащи 3
неравноправните клаузи в договорите. Клаузите относно извънлихвените разходи по кредита
биха могли да са неравноправни, ако предвиждат плащане от потребителя на такси или
комисионна в явно непропорционален размер спрямо услугата, предоставяна като насрещна
престация (решение на СЕС по дело С 321/22). Клаузата за лихвените разходи изразява
възнаграждението за ползването на предоставената сума по кредита и съставлява основния
предмет на договора, поради което тази клауза може да се преценява като неравноправна,
само ако не е изразена на ясен и разбираем език – чл.145, ал.2 ЗЗП. В практиката на СЕС,
както и в практиката на ВКС за неравноправни се считат клаузи за изменение на
първоначално уговорените лихви по кредита, докато при ясно посочен в договора приложим
лихвен процент върху предоставената сума потребителска защита обичайно не се
предоставя. Във всички случаи преценката за неравноправност изисква от съда да вземе
предвид предмета на договора, обстоятелствата около сключването му, останалите клаузи
или друг договор, от който той зависи – чл.145, ал.1 ЗЗП.
Съгласно чл. 4 от сключения между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД Договор за
заем, Кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение при крайно завишено
изискване – предоставяне на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с дружество, избрано от Кредитора. Тези условия са създадени във вид да
изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първото условие е на практика
невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова
кредитна институция. Второто условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че
съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на Кредитополучателя пред Кредитора
и че този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да
му се плати възнаграждение, а всъщност Кредитополучателят по този начин плаща
3
прекомерно висока възнаградителна лихва на Кредитора, на която е придаден вид, че
представлява възнаграждение за поръчителство. Нещо повече, при обезпечаването на
кредита с поръчителство, Кредитополучателят е ограничен от изискването на чл. 4 от
Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита
му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице.
Едностранно от кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица,
което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението
си по начин, избран от самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора
кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита
интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в
правата и задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени,
защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез
който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него
безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на
поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя "Ай Тръст"
ЕООД с възнаграждение. Посоченият от "Кредисимо" АД поръчител "Ай Тръст" ЕООД е
финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от
ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. От анализа
на чл. 4 от Договора за заем се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че
едноличен собственик на капитала на дружеството "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД -
кредитор на длъжника по договора за кредит. Ето защо юридическото лице - поръчител,
което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това
обстоятелство води до извод, че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора,
уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения, като целта е заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
което води до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановеният максимум.
Нещо повече, правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че
потребителят избере тази опция, води като последица непораждане на действие на договора
за потребителски кредит (чл. 4, ал. 2). Въпреки „свободния избор“ на потребителя да поиска
или да не поиска обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на
заявлението на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението - в
рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително по 3 дълъг срок от 14
календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По този начин, без сключването на
договора за предоставяне на поръчителство да бъде постановено като условие за
сключването на договора за кредит, потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да
получи заем в кратък срок, което прави клаузата неравноправна. Клаузата на чл. 4 от
Договора за заем е съставена предварително и върху съдържанието й потребителят не би
могъл да влияе. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор с потребител е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
4
потребителя. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни.
На следващо място, възнаграждението за гаранта всъщност представлява
допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в
гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая
сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция
е в размер 1,956.06 лева, разсрочена на 12 вноски, дължими заедно с погасителните вноски
за главница и лихва по договора за заем. С кумулирането на възнаграждението към вноските
по погасителния план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита
за потребителя – ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за
предоставяне на гаранция. В случая посоченото ГПР в договора е абстракно посочено в
някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в
процесния Договор за заем. В случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до
оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за поръчителство в размер на
1,956.06 лв. Тази част от сдЕ.та е особено съществена за интересите на потребителя, тъй
като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да
му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сдЕ., което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, , ал. 1т. 10 ЗПК.
Следва да се има предвид и най-актуалната практика на СЕС по настоящия върпос, а именно
решение по дело С- 714/22, с което е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48
трябва да се тълкува в смисъл, че разходите уговорени към договор за потребителски кредит
представляващи конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3,
буква и) - какъвто е настоящия случай. Прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23
от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че в Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е
прието, че посочването в договор за кредит на по нисък от деиствителния ГПР,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно
5
относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29. След като
посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе
решение за сдЕ., което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се
окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
Директива. 6 Също така следва да се има предвид и най-актуалната практика на СЕС по
дело C-337/23, съгласно която разходите по договор за поръчителство, чието сключване е
наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до
увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на
разходите“. Предвид гореизложеното процесният договор за заем е недействителен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с ответното дружество "Ай
Тръст" ЕООД е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципът на добросъветност, справедливост и
еквиталентността на престациите. На първо място, възнаграждението в общ размер от
1,956.06 лв. се дължи без насрещна престация. В процесния случай, съгласно чл. 8, ал. 5 от
Договора за предоставяне на поръчителство, възнаграждението се дължи не на ответното
дружество, а на „Кредисимо“ ЕАД - дружеството-заемодател, което на практика води
единствено до увеличаване на дължимата сума по заема. На второ място, трябва да се
отбележи и взаимната свързаност на Договора за предоставяне на поръчителство и Договора
за заем, който е и основанието за сключването на договора за поръчителство, изяснени по-
горе.
С оглед обявяването на сключените между ищеца и ответниците договори за
нищожни, следва да се разгледа предявения при условията на евентуалност насрещен иск от
ответника „Кредисимо“ ЕАД срещу ищеца за осъждане на ответника по насрещния иск
(ищеца по първоначалния), на осн. чл. 23 от ЗПК, вр. с чл.55 от ЗЗД, да заплати на ищеца по
насрещния иск сумата от 1560,00 лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева), представляваща
чистата стойност на главницата по Договор за потребителски кредит № 2993097/14.06.2024
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
претенция до окончателното погасяване на задължението.
Дължимостта на посочената сума се признава от ответника по насрещния иск с
отговора на насрещната искова молба, поради което следва да се уважи.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адв. Д. Г. от АК-Ловеч следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 евро с ДДС за оказаната на ищцата
безплатна адвокатска помощ, определено от съда съобразно цената на исковете,
фактическата и правна сложност на делото, вземайки предвид изрично направеното от
насрещната страна възражение за прекомерност.
Ответникът по насрещния иск Е. А. Г. също следва да бъде осъдена да заплати на
дружеството-ищец „Кредисимо“ ЕАД разноски по делото за юрисконсултско
6
възнаграждение в размер на 50.00 евро, определено от съда съобразно цената на насрещния
иск, фактическата и правна сложност на делото, вземайки предвид изрично направеното от
насрещната страна възражение за прекомерност, както и сумата от 31.90 евро,
представляваща внесена държавна такса по предявения насрещен иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, по предявения установителен иск от Е. А. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***, ж.к. „***“ №***, срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, двете дружества със седалище и адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 146, сграда А, бизнес център „България“, ет.4, нищожността на Договор за
потребителски кредит № 2993097/14.06.2024г., сключен между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД
и Договор за предоставяне на поръчителство от 14.06.2024г., сключен между ищцата и
ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.
ОСЪЖДА Е. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ №***, да заплати
на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №
146, сграда А, бизнес център „България“, ет.4, сума в размер на 1560.00 лв. (хиляда
петстотин и шестдесет лева) или 797.62 евро (седемстотин деветдесет и седем евро и
шестдесет и два цента), представляваща незаплатената част от чистата стойност на
главницата по сключения между страните Договор за потребителски кредит №
2993097/14.06.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
насрещния иск-29.05.2025г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:
*********, двете дружества със седалище и адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда
А, бизнес център „България“, ет.4, ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. Д. Г. от АК-Ловеч с
№**********, със служ. адрес: гр. ****, ул. ***, ет.4, офис 30, сумата от 300.00 (триста)
евро с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищцата.
ОСЪЖДА Е. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ №***, да заплати
на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №
146, сграда А, бизнес център „България“, ет.4, сумата от 81.90 евро (осемдесет и едно евро
и деветдесет цента), представляваща сторените разноски по делото по предявения
насрещен иск за юрисконсултско възнаграждение (в размер на 50.00 евро) и внесена
държавна такса по предявения насрещен иск (в размер на 31.90 евро).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен
срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7
8