РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Перник, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500400 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 396/23.04.2025 г. по гр.д. № 195/2025 г. на Районен съд – Перник се
осъжда на основание чл. 149, във вр. чл. 144 от СК В. Й. Ф., ЕГН: ********** да заплати на
А. В. Ф., ЕГН: **********, сумата от общо 4200 лв. /четири хиляди и двеста лева/,
представляваща издръжка за периода от 16.01.2024 г. до 16.01.2025 г. /по 350 лв. месечно/,
дължима на навършилото пълнолетие дете, учащо в редовна форма на обучение във висше
учебно заведение, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 4800 лв., като неоснователен. Със същото решение на основание чл. 144 от СК В.
Й. Ф. е осъден да заплаща на А. В. Ф., негово навършило пълнолетие дете, учащо във висше
учебно заведение в редовна форма на обучение, месечна издръжка в размер на 350 лв.
/триста и петдесет лева/, считано от 17.01.2025 г./датата на подаване на исковата молба/ до
настъпване на предвидено в закона основание за изменението или прекратяването й, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане, като е
отхвърлен иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 500 лв., като
неоснователен. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от В. Ф., чрез адв. Ф., с
1
която се обжалва постановеното от първата инстанция решение, като се твърди, че същото е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че решаващият съд не е обсъдил
наведените в отговора на исковата молба съображения и тяхната взаимна връзка и
обвързаност с останалите налични по делото доказателства. В продължение се сочи, че
съдът не е установил релевантните за спорното право факти и не е установил правилно
фактическата обстановка по делото. Излагат се съображения, че неправилно първата
инстанция е приела предявената искова претенция за основателна и я е уважила частично,
като същевременно не е установено по безспорен и категоричен начин, че даването на
издръжка не съставлява особени затруднения за ответника. Допълва, че в производството
пред първоинстанционният съд са събрани както гласни, така и писмени доказателства, от
които се установява, че Ф. е в абсолютна невъзможност да заплаща претендираната
издръжка, като се релевират доводи в тази насока. На следващо място се сочи, че в
производството пред районния съд не са ангажирани никакви доказателства от страна на
ищцата относно нуждата от изплащане на издръжка, а още по-малко за изплащане на
издръжка за минало време. Намира, че е налице несъответствие между събраните по делото
доказателства и изводите на решаващия съд. С въззивната жалба се излагат твърдения, че
даването на издръжка на пълнолетно дете не е безусловно, а такава се дължи когато
пълнолетното дете не може да се издържа от доходите си или от използването на
имуществото си, както и когато учи редовно в средни или висши училища и същевременно
се сочи, че задължението за издръжка на малолетно или непълнолетно дете има предимство
пред издръжката на пълнолетно дете. Въз основа на изложените доводи за неправилност на
постановеното от първата инстанция решение се моли съда същото да бъде отменено, като
се постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло.
Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата А. Ф., чрез адв. Т., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна.
Навеждат се твърдения, че при постановяване на решението районният съд се е съобразил с
наличните по делото доказателства, като се е произнесъл и относно възможностите на
ответника, като правилно е приел, че даването на издръжка не представлява „особено
затруднение“ за ответника. За неоснователно и неотносимо към казуса се намира посоченото
в жалбата, че майката на ищцата е продала свой имот и с парите от продажбата може да
издържа децата си. Моли се съда да потвърди постановеното от Районен съд - Перник
решение.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо – в обжалваната
му част.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Фактическата обстановка по делото относно релевантните за спора факти е правилно
установена от първоинстанционния съд на база съвкупен анализ на всички събрани по
делото доказателства, като от същите е видно, че ищцата е родена на *** и е на *** г., както
и че ответникът е неин баща. През учебната 2023/2024 г. ищцата е записана да учи в ***, във
факултет ***, специалност *** в редовна форма на обучение, като към настоящия момент се
обучава в летен семестър на втори курс. От два броя преводни нареждания от 27.09.2024 г. и
12.02.2024 г. се установява, че ищцата е заплащала семестриални такси от по 300 лв. за
учебен семестър. От сл. бележка изх. № *** се установява, че през учебната 2023/2024 г.
ищцата е посещавала курс по *** в *** на стойност 1200 лв. и комплект учебна литература
на стойност 80.00 лв. Ищцата е представила стокова разписка от 16.01.2024 г., фактура №
***, със системен бон към нея, документи за доставки от 08.11.2024 г. и от 10.01.2025 г., от
които се установяват извършени покупки на преносим компютър на стойност 300 лв., на
маратонки и на боти на стойност 74.43 лв. и 79.92 лв., на абонаментна карта за пътуване с
БДЖ на стойност 35.00 лв. Ищцата не притежава недвижими имоти, в периода 01.01.2024 г. -
24.02.2025 г. не е получавала осигурителни доходи, на нейно име е регистрирано МПС - лек
автомобил, с дата на производство 06.12.2002 г.
С решение № 71/06.02.2013 г. по гр. д. № 4145/2012 г. на ПРС и решение №
229/01.03.2018 г. по гр. д. № 8881/2017 г. на ПРС ответникът е осъден да заплаща месечна
издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете Й. В. Ф., родена на *** в размер на
170.00 лв.
Ответникът има и друго малолетно дете - Д. В. Ф., родена на ***, което е записано да
тренира *** с месечна такса в размер на 90.00 лв. Ответникът, считано от 25.11.2024 г.
работи по безсрочно трудово правоотношение със „*** на длъжност „***“ с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1562 лв. Брутният му доход за периода месец
ноември - месец декември 2024 г. от това трудово правоотношение е бил в размер на 2936.29
лв. Средният м, осигурителен доход за периода от 01.06.2024 г. до 30.11.2024 г. е бил 466 лв.
Ответникът не притежава движимо и недвижимо имущество, което да подлежи на
деклариране пред община Перник.
От представения нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 72/2022 г. се
установява, че на 02.03.2022 г. той е продал своята 1/2 ид. ч. от съсобствения му с И.С.М.
недвижим имот, за което е получил цена в размер на 9900 лв.
Майката на ищцата - И.С.М., считано от 24.01.2024 г. работи по трудово
правоотношение с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1399.50 лв. От
нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 41/2023 г. е видно, че на 07.02.2023 г. тя е
продала свой собствен недвижим имот за сумата от 248390 лв.
Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС
фактическа обстановка.
По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:
3
В разглеждания случай се претендира издръжка от родител при хипотезата на
продължаващо образование във висше учебно заведение и възраст на ищцата до 25 години.
Предпоставките, посочени в чл. 144 СК са налице - ищцата е на *** г. и учи във висше
учебно заведение - *** в редовна форма на обучение. По делото не е установено същата да
има някакви доходи или имущество, от което да може да се издържа. Същевременно
издръжката по чл. 144 СК не се дължи безусловно, защото законът предвижда, че издръжка
на пълнолетни деца се дължи, ако родителите могат да я дават без особени затруднения.
Твърденията на ответника, в случая са, че не разполага с достатъчно доходи, за да заплаща
издръжка на ищцата и предвид факта, че същият има още две непълнолетни деца, които
издържа и няма необходимото имущество и доходи, за да поеме издръжката и на
пълнолетната си дъщеря. Доказването на тези факти не се отклонява от общото правило за
доказване - съгласно чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Следователно възможностите на ответника да
дава издръжка в определен размер и/или че даването на издръжка би съставлявало особено
затруднение за него, зависят от съответните обективни факти в неговия живот, които не са
отрицателни, и са в негова тежест да ги установи /Определение № 965 от 27.07.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 1294/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 285 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1257/2012 г., III г. о., ГК/.
В тази връзка, съдът намира за недоказано възражението, че през процесния период
жалбоподателят не разполага с достатъчно доходи, още повече, че от приложените
удостоверения за доходите му, се установява, че същият, считано от 25.11.2024 г. работи по
безсрочно трудово правоотношение със „*** на длъжност „***“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1562 лв. Брутният му доход за периода месец ноември - месец
декември 2024 г. от това трудово правоотношение е бил в размер на 2936.29 лв. При
определяне на доходите и възможността да се дава издръжка, съдът взема предвид брутния
доход на ответника, като не се отчитат законови допустими удръжки от него, включително
тези за погасяване на осигурителни и данъчни задължения (ТР № 34/1973 г.-ОСГК на ВКС).
По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че същият е
нетрудоспособен, да има здравословни проблеми и за обстоятелства, които да препятстват
възможността и усилията от негова страна да полага труд и да получава доходи, напротив
съдът намира, че същият е в трудоспособна възраст - *** г., поради което и приема, че може
да предоставя издръжка на пълнолетното си дете. Без значение в тази връзка е
обстоятелството, че въззиваемият има още две непълнолетни деца, тъй като само по себе си
това обстоятелство предполага евентуалното му задължение за даване на издръжка, но не
доказва, че бащата действително плаща издръжка на непълнолетните си деца и ако плаща,
то липсват доказателства какъв е техният размер. Още повече, че задължението за издръжка
на непълнолетното дете не изключва автоматично издръжката на пълнолетното.
След преценка на установеното по делото, съдът приема, че ответникът има
възможност и би могъл да отделя средства над собствената си необходима издръжка в
размер на 350 лева месечно за задоволяване нуждата на ищцата, без тази издръжка да му
4
създава особено затруднение. За определяне размера на издръжката, съдът взе предвид от
една страна - доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние
/липсата на доказателства за заболявания на ответника и същият да е неработоспособен/
възрастта на ответника, а от друга че необходимите средства за издръжката на пълнолетната
му дъщеря - ищцата с оглед на нейната възраст, обстоятелството че учи във висше учебно
заведение в редовна форма на обучение, социални и битови потребности са поне 500лв.
месечно.
С оглед на това въззивният съд като съобрази посочените социално-икономически
показатели и критерий, както и възрастта на ищцата и че нейните нужди в момента са
свързани с покриване на разходите й за подходящо облекло, храна, обучение, пътни
разноски и други, намира, че правилно първоинстанционният съд е определил, че
необходимите средства за издръжката на ищцата са около 500-550 лв. месечно. В тази
връзка, участието на бащата в тази издръжка е правилно определено в размер на 350 лв.,
като първоинстанционният съд е съобразил и възможностите на родителя, който дължи
издръжка като обективен показател и определящ се от доходите му. Още повече че
определеният размер на месечна издръжка от 350 лв. не надвишава необосновано минимума
по чл. 142, ал. 2 СК. Този размер издръжка безспорно не е от естество да задоволи в пълна
степен нуждите на ищцата от издръжка, но съдът следва да държи сметка за възможностите
на задължения родител.
Окръжен съд Перник счита първоинстанционното решение за правилно и относно
иска по чл.149 от СК. Периодът, за който е присъдена издръжка за минало време, е правилно
определен и обхваща времето - една година преди исковата молба /от 16.01.2024 г. до
16.01.2025 г./. Относно размера на присъдената издръжка от по 350,00 лева на месец за
минал период или в общ размер на 4200 лева, същият е в размер на претенцията за текуща
издръжка, като размерът правилно е определен, доколкото по делото е установено, че през
посочения период ищцата е имала сходни по обем и характер нужди спрямо вече
установените такива за задоволяване на потребностите от нормални битови условия, храна,
дрехи, обучение и други стимулиращи развитието й, поради което ПОС също изцяло
възприема мотивите на РС в тази им част.
С решението си в обжалваната част РС е достигнал до идентични правни изводи и
краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта
за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78
ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемата не претендира и не доказва разноски по въззивното производство,
поради което такива не се присъждат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 396/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 195/2025 г. по
описа на Районен съд – Перник в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2, от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6