Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262389/30.07.2021г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на девети юли през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ К.
при секретар
Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията,
гр.д. № 15034 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.К.Ч., ЕГН ********** срещу „Ч.м.“ АД, с ЕИК **, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 86 от ЗЗД и чл.221, ал. 1 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 5460,97лв. /след допуснато изменение на иска в о.с.з. на
09.07.2021 г. на основание чл. 214 ГПК/, представляваща
незаплатено нетно трудово възнаграждение за периода м. април 2018 г. до м.
януари 2019 г., вкл., на основание чл. 128 от КТ; сумата от 1165,91 лева /след допуснато
изменение на иска в о.с.з. на 09.07.2021 г. на основание чл. 214 ГПК/, представляваща обезщетение
за забава за върху всяко незаплатено трудово възнаграждение за периода от
25.05.2018 г. до 20.11.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД; сумата от 752,15 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, на основание чл.221
ал.1 от КТ, сумата от 120,16
лева /след допуснато изменение на иска в о.с.з. на 09.07.2021 г. на
основание чл. 214 ГПК и частичен отказ на иска на осн.
чл. 233 от ГПК/, представляваща обезщетение
за забава за върху обезщетението за неспазен срок на предизвестие за периода от
25.05.2018 г. до 20.11.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната
лихва, начислена върху всяка от претендираните суми
за главници, за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда (24.11.2020г.)
до окончателното изплащане на паричното задължение.
Твърди
се в исковата молба, че на
01.09.1987 г. между дружеството-ответник
в качеството на работодател и ищеца – работник бил сключен безсрочен
трудов договор, изменян с множество допълнителни споразумения, като бил
назначен на длъжността „организатор производство“. Излага се, че било
договорено между страните заплащане на трудовото възнаграждение до 25 - то
число на следващия месец, но от началото на 2018 г. работодателят започнал да забавя плащанията. В тази връзка
на 31.01.2019 г. ищцата подала молба за прекратяване на трудовото
правоотношение и същото било прекратено със Заповед №012/31.01.2019 г. Въпреки
опитите за постигане на споразумение за изплащане на възнагражденията, същите
не били заплатени, което инвокира интереса от
предявяване на иска. Твърди се, че незаплатените нетни трудови възнаграждения
са за периода от м.04.2018 г. до м. 01.2019 г.и възлизат в общ размер на
5385,75лв., а мораторната лихва за тях в размер на
1146,48лв. Настоява се, че работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за един месец в размер на 752,15лв. Претендира уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание исковете се
поддържат в изменения размер и се моли за уважаването им.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява готовност за
разрешаване на спора чрез медиация. Сочи, че трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ, считано от 01.02.2019г.
Подчертава, че дружеството не е преустановило периодични плащания на дължими
трудови възнаграждения към ищеца. Моли се разноските по делото да бъдат
присъдени по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява.
След като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият
съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен
за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване на
по делото са отделени следните обстоятелства: че на 01.09.1987 г. между
дружеството-ответника в качеството на
работодател и ищеца – работник е сключен безсрочен трудов договор, изменен с
допълнително споразумение 20.02.2015 г.; като ищецът е назначен на длъжността „организатор
производство“; че на 30.01.2019г. ищцата е подала молба за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради незаплатени възнаграждения; че със заповед от №*г.
г. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ,
считано от 01.02.2019 г.; че брутното трудово възнаграждение за един месец
възлиза на 752,15лв.
От приложеното
заверено копие от трудова книжка на ищцата (л. 5-9) се установява, че същата е
работила при ответното дружество „Ч.м.“ АД на различни длъжности в периода от 01.09.1987 г. до 31.01.2019 г.
Приобщена е и
подписана от служител в счетоводството на ответника справка за дължими нетни
работни заплати на М.Ч. (л.10), според която за периода от м. 03.2018 г., вкл.
до м. 01.2019 г., вкл. същите са в общ размер на 6487,90 лв.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неизплатените дължими на ищцата
суми, са както следва: сумата от 5460,97лв., представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за периода м. април
2018 г. до м. януари 2019 г., вкл., сумата от 1165,91 лева, представляваща обезщетение за забава за върху всяко незаплатено трудово
възнаграждение за периода от 25.05.2018 г. до 20.11.2020 г., сумата от 752,15 лева,
представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, сумата от 120,16
лева, представляваща обезщетение за забава за върху обезщетението за неспазен
срок на предизвестие за периода от 25.05.2018 г. до 20.11.2020 г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове
намират правното си основание в разпоредбите на чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД и чл.221, ал.
1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
По претенциите за неизплатени
трудови възнаграждения и лихва за забава върху тях:
Съобразно разпоредбата
на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Не е спорно по делото, а се установява и от събраните писмени доказателствени средства, че на 01.09.1987 г. между
дружеството-ответника в качеството на
работодател и ищеца – работник е сключен безсрочен трудов договор, изменен с
допълнително споразумение 20.02.2015 г.; като ищецът е назначен на длъжността „организатор
производство“, както и че ищцата е полагала реално труд в предприятието в периода от 01.09.1987
г. до 31.01.2019 г. при ответното дружество като неин работодател.
Следователно за последния е възникнало насрещно парично задължение за заплащане
на уговореното трудово възнаграждение на посочения в договора падеж до 25-то
число на следващия месец.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно
изготвено, правилно и обосновано, се установява, че са налице неизплатени
възнаграждения за периода от м. м. април 2018 г. до
м. януари 2019 г., в общ нетен размер на претендираната сума от 5460,97лв.
При това положение
предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ са доказани по основание
и размер и следва да бъдат изцяло уважени, като се присъдят в полза на ищцата
посочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на възнагражденията.
Паричните задължения
на работодателя са с определен ден на изпълнение до 25-то число на следващия
месец, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД ответникът е
изпаднал в забава в деня след изтичането му, следващ месеца, за който се дължи съответното
възнаграждение. От тогава е възникнало и акцесорното
му задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Според експертното заключение за периода от забавата
(25.05.2018 г.) до заявения краен момент на начисляване на лихвата върху
неизплатените трудови възнаграждения (24.11.2020 г.) същата възлиза в общ
размер 1165,91 лева и съвпада с
търсената сума, поради което и този иск следва да бъде изцяло уважен.
По претенцията за
обезщетение и лихва за забава върху него:
За успешното провеждане на иска по чл. 221 от КТ ищецът следва да докаже наличието на валидно трудово правоотношение между
страните; че трудовото му правоотношение с ответното дружество е прекратено от
работника без предизвестие, поради забавяне плащането на трудовото
възнаграждение от работодателя; твърдяната изискуемост на
вземането, както и неговия размер, в т.ч и поставяне в забава на работодателя
да заплати същото.
В настоящия случай не
е спорно, а и от представените
доказателства се установява, че трудовото му
правоотношение с ответното дружество е прекратено от работника без
предизвестие, поради забавяне плащането на трудовото възнаграждение от
работодателя, за което е издадена заповед №*г. на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ,
считано от 01.02.2019 г. Дължимостта на
обезщетението е изрично признато и от ответника в издадената от него заповед за
прекратяване на правоотношението. Следователно претенцията е доказана по
основание.
За установяване размера на така претендираното обезщетение е ангажирана съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение се кредитира изцяло, и от която се доказва,
че обезщетението за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието възлиза на
сумата от 752,15 лева. Така посоченият размер е изчислен според приложимите нормативни
правила, поради което искът е доказан, освен по основание, и по размер, респ.
следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното
изплащане на обезщетението.
Следва да бъде уважена изцяло и претенцията по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава от сумата от 120,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху
обезщетението за неспазен срок на предизвестие за периода от 25.05.2018 г. до
20.11.2020 г., предвид изложените по-горе съображения
относно основателността на главния иск и
съобразно доказания размер съобразно експертното заключение.
По разноските:
Съдът намира искането
на ответната страна за присъждане на разноски при условията на чл. 78, ал. 2 ГПК за неоснователно. Посочената разпоредба предвижда освобождаване на
ответника от отговорността му за разноски при две кумулативни предпоставки, а
именно: същият да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В
разглеждания казус не е налице нито една от тези предпоставки. Доказано е, че ответното дружество не е
изплатило на ищцата дължимите суми, станали изискуеми преди датата на исковата
молба, което е породило правния й интерес от предявените осъдителни искове,
респ. именно бездействието на ответника е обусловило необходимостта от
търсената съдебна защита. Фактът, че не било преустановено периодичното плащане
на сумите, на който се позовава страната (без съответни доказателства), е ирелевантен, тъй като според чл. 81, ал. 2 ЗЗД
неразполагането на длъжника с парични средства за изпълнение на задълженията му
не го освобождава от отговорност. Освен че е дал повод за завеждане на делото,
в случая ответникът не е и признал исковете, тъй като в отговора на исковата
молба не се съдържа изрично изявление в този смисъл, а единствено съгласие за
решаване на спора чрез медиация.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 700лв., доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 22.04.2021 г.,
съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой
(л. 48).
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83,
ал. 1, т. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В., всички дължащи се такси и разноски в общ
размер 515,08лв., от които общо 365,08 лв. за държавни такси по уважените
искове и 150лв. за разноски за възнаграждение на вещото лице по проведената
съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид уважаването на претенциите на ищцата
по чл. 128, т. 2 КТ за трудови възнаграждения, решението в тази му част има
предварително изпълнение, което е настъпило по силата на закона (чл. 242, ал. 1 ГПК), поради което и такова следва да се допусне.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.м.“
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.К.Ч., ЕГН **********, с адрес
***, следните суми: сумата от 5460,97лв. (пет хиляди четиристотин и шестдесет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за периода м.
април 2018 г. до м. януари 2019 г., вкл., на основание чл. 128 от КТ, ведно със законната лихва, начислена върху главницата,
за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда (24.11.2020г.) до
окончателното изплащане на паричното задължение, сумата от 1165,91 лева (хиляда сто
шестдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща обезщетение
за забава за върху всяко незаплатено трудово възнаграждение за периода от
25.05.2018 г. до 20.11.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД; сумата от 752,15 лева (седемстотин
петдесет и два лева и петнадесет стотинки), представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, на основание чл.221
ал.1 от КТ, ведно със законната
лихва, начислена върху главницата, за периода от датата на депозиране на
исковата молба в съда (24.11.2020г.) до окончателното изплащане на паричното
задължение, сумата от 120,16 лева (сто и двадесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за върху обезщетението за неспазен
срок на предизвестие за периода от 25.05.2018 г. до 20.11.2020 г., на
основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ч.м.“
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.К.Ч., ЕГН **********, с адрес
***, сумата от 700лв. (седемстотин лева) за сторените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени в полза на
ищцата М.К.Ч. по посочената от нея банкова сметка *** ***,
открита в „Р.“ ЕАД.
ОСЪЖДА „Ч.м.“
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна, сумата от 515,08лв. (петстотин и петнадесет лева и осем стотинки)
за дължимите държавни такси и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. ал. 1 от
ГПК.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в
ЧАСТТА, с която са присъдени в полза на ищцата трудови възнаграждения в
общ размер на 5460,97лв. (пет хиляди четиристотин и шестдесет лева и деветдесет
и седем стотинки)за периода м. април 2018 г. до м. януари 2019 г.,
вкл., ведно със законна лихва върху
тях, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: