№ 351
гр. Плевен, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20234400500585 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 153 от 19.07.2023г., постановено по гр.д. №
221/2023г. Левченски районен съд е отхвърлил предявения от М. М. А., с
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Белене, със знанието и съгласието на
нейната майка С. З. Б., със същия постоянен адрес срещу М. А. А., с
постоянен адрес в с. ***, обл. Плевенска, иск с правно основание чл. 150 от
СК за увеличаване размера на издръжката, която М. А. А., е осъден да
заплаща по влязлото в сила на 07.12.2021г. решение №171/07.12.2021г.,
постановено по гр.д. №693/2021г. по описа на РС – Левски на детето М. М. А.,
от 250лв. на 400лв., считано от датата на подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
причини, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, като
неоснователен и недоказан.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
процесуалният представител на ищцата адв. Р. Н. Р. от АК-Плевен. В жалбата
се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и
1
необосновано на доказателствата по делото. Съображенията за това са
изложени в жалбата, като открояващото се е, че РС не е преценил правилно
наличието на съществено изменение на обстоятелствата, при които е
определена настоящата издръжка – двугодишен период от време, през който,
като обществено известен факт е наведено увеличението на всички стоки и
услуги, а като безспорен факт – обстоятелството, че непълнолетната ищца е
започнала да учи в друг град. Въззивницата моли съда да отмени решението
на Левченски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да и
бъде уважен иска за увеличение на издръжката от 250-на 400лева, изцяло.
Претендира се присъждане на адв. възнаграждение в минимален размер по
чл.38, ал.2 ЗА.
Въззиваемият М. А. А. не е взел становище по жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страната доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява и частично основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.150 СК за
увеличение на издръжката на непълнолетната ищца М. М. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Белене, действаща лично и със
съгласието на своята майка С. З. Б., със същия постоянен адрес, предявен
срещу баща и М. А. А., с постоянен адрес в с. ***, обл. Плевенска, определена
по гр.д. № 693/2021г. на Левченски РС от 250лв. – на 400лв., считано от
подаване на исковата молба на 24.04.2023г. В исковата молба се твърди, че
непълнолетната ищца е родена от съвместното съжителство на С. З. Б. и М. А.
И., че с решение №171/07.12.2021г., влязло в сила от 07.12.2021г.,
постановено по гр.д.№693/2021г. по описа на Районен съд – Левски, съдът е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на М. А. И.
на нейната майка и е задължил бащата да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 250 лв. Твърди се, че са налице основания за изменение на
присъдената издръжка - че от определяне на издръжката поради
инфлационните процеси в страна, са поскъпнали храните, облеклото,
учебните пособия и всички други стоки и услуги, необходими на детето.
Ищцата М. е започнала да учи в гр. Плевен, в ***. Първоначално е живяла в
2
дома на баща си, а по-късно се наложило да го напусне и да се пренесе в
пансиона на гимназията. Всички тези обстоятелства са увеличили нуждите на
ищцата от средства за храна и задоволяване на елементарните й нужди.
Необходими са и допълнителни средства за уроци по английски език и
пътуване всяка седмица от Плевен до Белене и обратно. Твърди се, че
майката на ищцата е безработна, а ответника реализирал доходи в размер над
2000лв. Ответникът, от своя страна, е взел становище, че издръжката, която
следвало да заплаща в размер на 250лв. месечно, е определена отскоро - м.
декември 2021г. и от тогава не са настъпили трайни и съществени промени -
както в нуждите на ищцата, още по-малко в неговите възможности да
заплаща издръжка в увеличен размер. Признал е, че неговите средства за
живот са от работата му като собственик и управител на ***" ЕООД, с ЕИК
***, с предмет на дейност – производство и продажба на закуски /предимно
пици/.
Пред районния съд е било безспорно, а и пред въззивната
инстанция - също, че настоящата издръжка за ищцата М. М. А., род. на ***г.,
е в размер на 250лв., е определена по гр.д.№ 693/2021г. на ЛРС, считано от
11.10.2021г. Не се спори, че ответникът е собственик на фирма, занимаваща
се с производство и продажба на закуски, а майката на ищцата е била
регистрирана като безработна и като търсеща работа за периода 16.09.2021-
04.05.2022г. и от 29.12.2022г. до датата, на която е издадена служебната
бележка от Агенция по заетостта-29.03.2023г./на л.12 от делото на РС/. Няма
спор, че през учебната 2022/2023г. М. А. е била ученичка в *** и е започнала
да пътува до гр. Плевен, а също и че е била настанена в средношколското
общежитие ***- Плевен. Безспорно е, че ответникът не дължи издръжка на
други лица.
Спорно е налице ли са предпоставките за увеличение на
издръжката, има ли съществено изменение в условията при които тя е била
договорена между родителите чрез споразумение – има ли съществено
изменение в нуждите на непълнолетната ищца от средства за издръжка и във
възможностите на родителите и да я доставят, ако да -в какъв размер следва
да бъде увеличението.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: От
определяне на издръжката чрез споразумение по чл.127, ал.1 СК, с което
3
упражняването на родителските права по отношение на детето М. е
предоставено на майката, а бащата е осъден да му заплаща издръжка в размер
на 250лв., считано от 11.10.2021г. до завеждане на настоящото дело на
24.04.2023г., е изминало около година и половина, през който период са
настъпили изменения в условията, при които е определена издръжката,
изразяващи се преди всичко в нарастване на нуждите на детето от издръжка.
Този извод се налага предвид възрастта му, постъпването му в ново училище,
в гимназиална степен на обучение в друго населено място и общоизвестните
факти свързани с високи нива на инфлация и свързаното с това поскъпване на
всички стоки и услуги. От живот в дома на родител, ищцата се е преместила
да живее на общежитие, което е свързано с допълнителни разходи. От
представения социален доклад от ДСП-Белене, се установява, че детето
живее в гр.Белене при майка си и пътува всяка седмица до гр.Плевен.
Приложен е билет за пътуване с автобус Белене-Плевен, на стойност 8.00
лева. От същия доклад е видно, че майката на детето - С. З. Б. е започнала
работа като домашен помощник при община Белене, с тр.възнаграждение за
8-часов работен ден в размер на 850лв. Следва да се приеме, че е налице и
изменение в доходите на ответника, макар да не е декларирал конкретни суми
и не е представил актуални доказателства, ангажирани с отговора на исковата
молба относно доходите си за процесния период касаещ издръжката. Предвид
обстоятелството, че се занимава с производство и продажба на стоки, които
се влияят от пазара и променените икономически условия в страната и
обстоятелството, че същите икономически условия дават отражение върху
размера на МРЗ/от 01.01.2023г. – 780лв./, а от там и върху размера на
минималната издръжка, съдът приема, че доходите на ответника са се
увеличили през изследвания период.
За да отхвърли иска за увеличение на издръжката, РС-Левски е
приел, че в случая не са събрани доказателства за промяна във възможностите
на дължащия издръжка ответник, която да обоснове присъждане на
издръжката със завишаването й на 400 лв. Приел е, че за задоволяване
потребностите на ищцата с оглед възрастта й, възможностите на нейните
родители и нормативната уредба за размера на дължимата издръжка
/минималния съгласно чл.142 от СК е 195 лв./, е необходима и достатъчна
ежемесечна издръжка в размер на 400 лв., от които ответникът с оглед
възможностите си следва да заплаща 250 лв., а останалата част да се поеме от
4
майката, която полага преките и непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. С оглед изхода на спора е осъдил ищцата да заплати
на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500лв.
Настоящата инстанция приема за необоснован изводът на РС, че
не е налице съществено изменение на обстоятелствата, при които е
определена настоящата издръжка за ищцата в размер на 250лв. Не са
преценени изложените по-горе обстоятелства относно изменението в две
посоки при превес на увеличаване нуждите на детето от издръжка. При
одобряване на постигнатото споразумение относно издръжката на детето, то е
било по-малко и не е учило в гимназия, нито е живеело на общежитие в друго
населено място. Общоизвестни и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата на непрекъснато нарастващите инфлация и свързаните с това
цени на стоките и услугите в страната. Посещаването на училище в друго
населено място и свързаните с това ежеседмични разходи за транспорт, както
и новите нужди от заплащане на такси за обучение по английски език, за
които са изложени обстоятелства и в социалния доклад, не са съобразени от
решаващия съд.От друга страна ответникът е в трудоспособна възраст и не
дължи издръжка на други лица, занимава се с производство и продажба на
пици, от които, обаче няма стабилен и постоянен доход, предвид
икономическата криза в страната, за което са събрани гласни доказателства,
чрез разпита на св. А. М..
Разпоредбата на чл. 143, ал.1 и 2 от СК регламентира, че всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето и че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, а разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК предвижда, че размерът
на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се
определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя,
който я дължи. Имайки предвид цитираните правни норми и събраните по
конкретното дело доказателства, въззивният съд намира, че следва да се
увеличи издръжката на непълнолетната ищца с 50лв. Следва да се приеме, че
при баланс на нуждите на 16 годишната ищца и възможностите на родителите
5
и да заплащат издръжка, необходимата месечна издръжка за М. е в размер на
500лв., от които ответникът следва да заплаща 300лв., а майката, която
упражнява и непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето –
останалите 200лв. За разликата до претендираните 400лв. месечно искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При разпределение на сумите
за издръжка между родителите, съдът взе предвид по-добрите финансови
възможности на ответника, както и обстоятелството, че майката се грижи
лично за детето и че при всеки допълнително възникнал извънреден разход за
неговата издръжка, следва да реагира своевременно и да го обезпечи.
Поради изложеното, решението на Левченски районен съд следва
да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлен иска за увеличение на
издръжката за разликата над 300лв. до 400лв. или за сумата 100лева, както и в
частта за разноските, в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на
ответника разноски над сумата 333.33лв., която му дължи съобразно
отхвърлената част от иска, като бъде постановено друго по същество, с което
искът бъде уважен в посочения размер. В останалата, с която иска е отхвърлен
за разликата до 300лв. и са присъдени разноски на ответника в размер на
333.33лв., решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Съобразно увеличения размер на издръжката и с оглед
въззивното обжалване, ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ в
размер на 108лв. по сметка на Плевенски ОС и адвокатско възнаграждение на
адвокат Р. Н. Р., съобразно уважената част от иска, в размер на 166.66лв. за
оказана безплатна правна помощ на М. М. А. пред въззивната
инстанция.Следва да бъде осъден да заплати на ищцата, съобразно уважената
част от иска, сумата 166.66лв. – разноски за първата инстанция, съобразно
договора за правна помощ на л.4 от делото на РС за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.271 ал.1 от ГПК решение № 153 на
Левченски районен съд, постановено на 19.07.2023г. по гр.д. № 221/2023г. по
описа на ЛРС, в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка за разликата над
250лв. до 300лв. и в частта, с която са присъдени разноски на ответника за
6
разликата над 333.33лв. до 500лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 150 вр. с чл.143, ал.2 СК М. А. А.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, обл. Плевен, ул. ***, да
заплаща на М. М. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Белене, ул.
***, със знанието и съгласието на майка и С. З. Б., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Белене, ул. ***, месечна издръжка в размер вместо по
250 лева по 300лева, считано от датата на завеждане на исковата молба –
24.04.2023г., до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК М. А. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. ***, обл. Плевен, ул. ***, да заплати по
сметка на Пл ОС ДТ в размер на 108 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, М.
А. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, обл. Плевен, ул. ***, да
заплати на Р. Н. Р. от АК-Плевен, като процесуален представител на М. М.
А., действаща лично и със съгласието на майка си С. З. Б., сумата 166.66лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на М. М. А..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М. А. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. ***, обл. Плевен, ул. ***, да заплати на М.
М. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Белене, ул. ***, със знанието
и съгласието на майка и С. З. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Белене, ул. ***, разноски по делото за първата инстанция в размер на
166.66лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8