№ 4673
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря И. Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506338 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 97755/25.03.2024 г. по
регистъра на СРС, депозирана от Д. Х. чрез адв. Б. срещу Решение № 3659 от
29.02.2024 г. постановено по гр. д. № 23149/2023 г. по описа на СРС, 37-ми
състав, с което на осн. чл. 59 ал. 9 от СК определеният с Решение №
409963/17.05.2018г., постановено по гр. д. № 56489/2017г. по описа на
Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 83 състав, влязло в сила на
17.05.2018г. режим на упражняване на родителските права, личните
отношения и издръжката на детето Б.Д. Х., ЕГН **********, е изменен, като
родителските права спрямо детето Б. Х., родено на ********* г., са
предоставени на неговата майка Л. А. И., при която е определено
местоживеенето на детето, а на бащата Д. Х. е определен режим на лични
отношения. С Решението бащата Д. Х. е осъден да заплаща издръжка на
малолетния си син в размер на 500 лева, считано от привеждането в
изпълнение на решението в частта за местоживеенето на детето и
родителските права, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на
решението, постановено при нарушение на материалния закон, на
съдопроизводствените правила и при липса на доказателствена обезпеченост.
Поддържа се, че районният съд не се е ръководил от висшия интерес на детето
при постановяване на решението. Прави се искане за отмяна на същото и
вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде уважен искът по чл. 59,
ал. 9 СК така, както е предявен от въззивника, а именно родителските права
спрямо детето Б. да бъдат предоставени на него, а на майката да бъде
1
определен режим на лични отношения, като същата бъде осъдена да заплаща
издръжка в минимален размер. Претендират се направените по делото
разноски. Заявени са доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
депозиран от Л. И. чрез адв. Б.. Поддържа становище за неоснователост на
наведените във въззивната жалба доводи, като намира постановеното от
районния съд за правилно, поради което моли то да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват
лично и поддържат съответно въззивните си жалби и отговорите на жалбите.
Сочат доказателства. Претендират разноски.
Въззивника се е възползвал от предоставена от съда възможност по чл.
149, ал. 3 ГПК за депозиране на писмени бележки по делото, като излага
доводи по същество на спора.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, който е участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна
следното:
С обжалваното Решение № 3659 от 29.02.2024 г. постановено по гр. д. №
23149/2023 г. по описа на СРС, 37-ми състав, съдът е изменил на основание чл.
59, ал. 9 от СК, определените с Решение № 409963/17.05.2018г., постановено
по гр. д. № 56489/2017г. по описа на Софийския районен съд, III Гражданско
отделение, 83 състав, влязло в сила на 17.05.2018г. мерки относно режим на
упражняване на родителските права, местоживеене на детето, личните
отношения и издръжката на детето Б. Д. Х., ЕГН **********, като е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на
малолетния Б. Д. Х., на неговата майка Л. А. И.. Постановил е детето Б. Д. Х.
да живее при неговата майка с постоянен адрес в град София. Определил е
режим на лични отношения между детето Б. Д. Х. и неговият баща Д. Х. Х.,
както следва:
- Бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка четна
според поредния й номер в годината седмица от месеца, за времето от 18.00 ч.
в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и всяка седмица в сряда от
18.00 до 20.00 ч. с изключение на един месец през лятото, по време на
платения годишен отпуск на майката, а ако по здравословни причини
свързани с детето, режимът не може да бъде осъществен, същият се
компенсира в първата нечетна седмица след оздравяване, наред с
първоначално определения режим, При ангажираност на детето в учебни и
неучебни занятия и/или други мероприятия в дните определени за лични
контакти на бащата, последният следва да поеме задължението за водене и
връщане.
Бащата има право да вижда и взема детето при себе си и за тридесет дни
през лятото, които не съвпадат с платеният годишен отпуск на майката.
Бащата има право да вижда и взема детето при себе си и всяка четна
година по време на зимната ваканция /определена от МОН за съответната
година/, за времето от 10.00 часа на първия до 18.00ч. на последния ден
от ваканцията, а всяка нечетна година по време на пролетната ваканция
/определена от МОН за съответната година/, за времето от 10.00 часа до
18.00ч. на последния на първия ден от ваканцията;
2
Бащата има право да вижда и взема детето при себе си и всяка четна
година по време на Великденските празници, а всяка нечетна година по
време на Коледните празници, ката под „празници“ се разбират
официално обявените почивни дни, за времето от 10.00 ч. на първия ден
до 18.00 ч. от последния ден на съответния празник;
Бащата има право да вижда и взема детето при себе си и всяка година на
рождения си ден от 10.00 ч. до 21.00 ч., а ако е учебен ден, без да пречи
на учебния режима на детето бащата има право да го взема след края на
занятията до 21.00 часа, освен ако личния й празник не съвпада с
определения й режим на лични отношения.
Бащата има право да вижда и взема детето при себе си и всяка нечетна
година на рождения ден на детето от 10.00 ч. до 21.00 ч., а ако е учебен
ден, без да пречи на учебния режим на детето бащата има право да го
взема след края на занятията до 21.00 часа, освен ако личния му празник
не съвпада с определения режим на лични отношения.
Бащата има право на виртуален контакт с детето два пъти в седмицата /в
която не е при баща си/ - вторник и четвъртък в диапазона между 18.00ч. и
19.00 часа по Скайп, Вайбър и/или телефон, като майката Л. А. И., ЕГН
**********, с адрес гр. София се задължава да обезпечава технически тези
срещи.
Осъдил е бащата Д. Х. да заплаща на малолетното си дете Б. Д. Х., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Л. А. И., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 500.00 (петстотин лева) лева,
считано от привеждането в изпълнение на настоящото решение в частта за
местоживеенето на детето и родителските права, до настъпване на основание
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
Разпределил е отговорността за разноски.
За нуждите на производството пред първия съд са събрани писмени и
гласни доказателства, намерили отражение в крайните изводи на първия съд.
Не е спорно между страните, че са родители на детето Б. Д. Х., роден на
*********г. С Решение № 409963/17.05.2018г., постановено по гр. д. №
56489/2017г. по описа на Софийския районен съд, III Гражданско отделение,
83 състав, влязло в сила на 17.05.2018г., съдът е прекратил брака на страните и
е утвърдил споразумение, с което те напълно уреждат последиците от
прекратяването му. Двамата са постигнали съгласие да упражняват съвместно
родителските права по отношение на роденото по време на брака дете.
Разпределили са времето, което детето да прекарва при всеки един от тях чрез
редуване на по една седмица при всеки един от родителите. Бащата се е
задължил да заплаща на малолетното дете Б. месечна издръжка в размер на
170 лв. чрез неговата майка и законен представител.
За нуждите на производството пред първия съд е депозиран социален
доклад от Д „СП“ – Слатина, изготвен след среща и разговор с бащата Д. Х..
Пред социалните работници същият е заявил, че желае да упражнява
родителските права по отношение на детето, защото е по-пригодния родител и
се грижи повече за образованието на детето. При посещение на място в дома
3
му са установени много добри условия за отглеждане на детето. Бащата е
заявил, че е трудово ангажиран с доходи над средните за страната, като има
възможност да работи от вкъщи. Посочил е, че от известно време се
наблюдава спад в успеха на детето. Твърди, че между него и детето има
изградена емоционална връзка.
По делото е депозиран социален доклад от Д „СП“ – Младост, изготвен
след среща и разговор с майката Л. И.. Пред социалните работници
последната е споделила, че бащата Д. Х. е проявявал физическа агресия
спрямо нея и детето. Неглижирал е успехите на детето и е обиждал Б., което е
рефлектирало негативно върху неговото поведение. Детето е объркано и
имало нужда от психологическа подкрепа, но бащата категорично отказвал. В
дома на майката има всичко необходимо за отглеждане на детето Б.. В
заключение е посочено, че в интерес на детето е , то да се отглежда в условия
осигуряващи неговият физически, психически и емоционален комфорт.
По делото са приложени разпечатки от комуникацията между страните
по повод общото им дете, установяващи крайно влошени отношения между
тях, съдържащи обидни думи и изрази, словесни нападки.
По делото са събрани доказателства касаещи доходите на страните и
тяхната трудова ангажираност, от които се установява, че и двамата
получават доходи от трудови възнаграждения по-високи от средните за
страната.
В открито съдебно заседание по делото проведено на 10.10.2023г. пред
първия съд са изслушани страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Бащата Д. Х. е
заявил, че работи като компютърен специалист. Може да работи от вкъщи.
Разчита на помощта на майка си при нужда, въпреки, че тя живее извън
София. Баща му също помага в грижите за Б.. Съгласен е да продължи
споделено родителство, при условие, че той взема всички решения относно
образованието, обучението и ангажиментите на детето, тъй като това ще бъде
за негово добро и има какво да направи в тази насока.
Майката Л. И. е заявила, че работи като финансист. В момента работела
предимно от вкъщи. Живеела с новия си приятел в самостоятелно жилище, в
което имало всичко необходимо за детето. Твърди, че никога не е ограничавала
възможността бащата да общува с детето. Не влияе на мнението на детето,
тъй като иска той да е свободен. Старае се да потуши напрежението между
нея и бащата на детето.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Т.И. Х. – майка на Д. Х., И.И..Н. – кум на страните по делото, М.М. – баба на
Л. И., както и П.И.П..
В разпита си пред съда, свидетелката Т.И. Х. е посочила, че сина й е по –
пригодния родител за упражняване родителските права над детето Б., тъй като
майката не полага грижи за него, а е делегирала тези права върху нейни
близки. Свидетелката споделя, че с Л. И. поддържа добри отношения. Твърди,
че синът й е ангажиран с образованието на детето, грижи се за него, води го на
спорт и на почивки. Посочва, че е виждала сина си със следи от побой нанесен
му от Л. И.. Заявява, че Д. е по-строг с детето Б. – повишаване на тон и шляпне
по дупето, но това е в рамките на нормалното.
4
Отчитайки вероятността свидетелката Т.И. Х. да е заинтересована в
полза на някоя от страните по делото /чл. 172 ГПК/, законът и съдебната
практика приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с оглед всички
други доказателства по делото (в същия смисъл е решение № 457 от
06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.).
В разпита си пред съда, свидетелят И.Н. е посочил, че познава Д. от
около 25 години. Запознал се е с Л. преди сватбата, но не поддържа контакт с
нея. При срещи с Д. и детето, свидетелят е констатирал, че неговият приятел
се грижи добре за детето и иска най-доброто за него. Според свидетеля, Д.
много е искал детето да учи в частно училище, като е предприел постъпки в
тази насока, но Л. не е дала съгласие за това, въпреки че детето много е искало.
Знае от бащата, че Б. ходи без домашно и има проблеми в училище.
Свидетелят е виждал, че бащата полага грижи за да може с детето да имат
здравословен начин на живот, оборудвал е дома си с необходимите аксесоари
за кухня, за да може да готви здравословно, когато Б. е при него.
Съдът ще кредитира показанията на свидетеля Н., в частта относно
обстоятелства, които лично е възприел, но не и в частта, в която преразказва
споделеното му от неговия приятел, тъй като за тези факти и обстоятелства
той не е бил очевидец.
Свидетелката М.М., баба на майката Л. И. е споделила пред първия съд, че
преди развода детето и майката са доведени в дома й от бащата на Д.. Детето
било травмирано, плачело, а майката била пребита, с разкъсани дрехи. Този
побой станал причина за развода им. Свидетелката разказва още, че детето е
казвало в училище, че Левски е лош и затова са го убили турците, разбирайки
за това от класната, която й се обадила с тревога и притеснение около този
случай. Учителката била притеснена да каже на бащата, „защото той е
агресивен”. По-късно бабата е говорила с бащата за това, който бил признал,
че е казвал това на сина си и че е прав за това. Свидетелката М. цитира
бащата, който бил казвал на детето: „Ти си глупак, ти си тъп и нищо не
знаеш”. Посочила е, че детето е било бито от бащата, но тя не е ставала
свидетел на такъв случай, но детето го било страх. Знае, че бащата води Б. на
почивки и му купува скъпи предмети, което според свидетелката не е редно.
Виждала е жилището на Л. и твърди, че в него има всичко необходимо за
детето Б..
Съдът ще цени показанията на свидетелката М. по реда на чл. 172 ГПК
предвид възможна заинтерсованост в полза на някоя от страните по делото.
Показанията на свидетелката са правдиви и логични, като съдът ще ги
кредитира само по отношение на фактите и обстоятелства, който свидетелката
лично е възприела.
В хода на производството е разпитан и свидетелят – П.П. – партньор на Л.
И., живеещи на семейни начала. Свидетелят П. е посочил, че двамата с Л.
полагат грижи за Б., когато детето е при тях, като детето е много умно, но
доста често е разсеяно. Докато детето е било в режим на споделено
родителство, Б. е бил объркан, тревожен и се държал странно. Споделя, че бил
свидетел, как детето Б. звъни на майка си късно вечер докато е при бащата и
моли да го вземат, тъй като баща му го биел и обиждал. Детето често им
5
задавал въпроса „дали е тъп“, тъй като баща му така му казвал, понеже
изкарвал по-ниски оценки. Майката се занимава с детето, както и самият
свидетел, помагат му с домашните. Свидетелства за разговор между
родителите, в който същите има ли спор по отношение на училището на Б. –
дали да бъде записан в частно такова, тъй като бащата държал на това.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид възможна
заинтерсованост в полза на някоя от страните по делото, настоящият съдебен
състав намира показанията на свидетеля П. за добросъвестно депозирани,
логични и правдиви, поради което ще кредитира същите в тяхната цялост.
В производството по делото пред първия съд е допусната и изслушана
комплексна психолого-психиатрична експертиза, чието заключение съдът
напълно кредитира. Задачите, по които са работили вещите лица са имали за
цел да установят родителския капацитет на страните, налице ли са данни за
родителско отчуждение и упражнено домашно насилие по отношение на
детето, както и каква е доверителната и емоционална връзка между
родителите и общото им малолетно дете Б. Х.. След извършено задълбочено
изследване, проведени срещи и интервюта с всяка една от страните,
експертите са достигнали до заключение, което съдът намира за обосновано и
подкрепено и от останалите събрани по делото доказателства.
Според експертното изследване, извършено на страните и тяхното
малолетно дете, развитието на детето е в рамките на средната норма по някои
показатели и изпреварващо (над средната норма) по други показатели. С тези
оценки и двамата родители демонстрират известна склонност да надценяват
уменията на детето, макар и всеки от тях да го прави в различна област.
Бащата изключително много надценява комуникативните способности на
детето, а майката - неговият общ потенциал и двигателни способности.
Резултатите на Б. показват, че той проявява много висока степен на
привързаност и към майка си, и към баща си, като основна фигура на
привързаност за детето, съответно и очаквано на възрастта му, е майката.
Детето не демонстрира привързаност към разширения семеен кръг (близки и
роднини, извън родителите му). Отношението към приятелите е формирано в
степен, която отговаря на типичното за възрастта. Отношението към учителя е
близко до нормативното и очакваното. Б. е любознателен в по-слаба степен от
нормативното, доминантен в рамките на средната норма; общителен в средна/
нормативна степен, дистанциран (в норма). Социална адекватност на
поведението е изградена в широки граници на възрастовата норма. Проявява
известна тенденция към агресивно реагиране при фрустрация.
Вещите лица са дали заключение, че и двамата родители имат по
дефиниция позитивни чувства към детето си и го обичат, но в експертното
изследване са констатирани данни, според които бащата невинаги успява да
посрещне емоционалните нужди на детето по достатъчно подходящ начин,
реагирайки с раздразнение, обиди и физическа агресия. От една страна това
очевидно е свързано с трудността на бащата да удържа фрустрацията си от
поведение на детето, което той разпознава като проблемно и, респективно,
нуждаещо се от санкциониране, но от друга, е свързано и с изповядваните от
6
него ценности и разбирания за правилно и добро родителстване, които
включват подобни прояви на възпитание („...аз съм строг родител, миналата
година, в първи клас му ударих шамар... беше с възпитателна цел, заради
училището. отказваше да си пише домашното, отказваше да ме слуша.”). В
същото време разкриването пред експертите (но и в молбите до съда) на тези
ценности и разбирания за възпитание през насилие не се съпровожда
негативна конотация, нито пък изразява съжаление за използваните
възпитателни методи, включващи физическо и психическо насилие (шамари и
обиди) спрямо детето. В тези негативни аспекти на родителска грижа следва
да се отнесе и подчертано манипулативното отношение на бащата спрямо
детето в хода развиващия се конфликт между него и майката, чрез който той си
осигурява „доказателства” (чрез манипулиране на детето или използване на
тайни записи по време на уж непринудени разговори с детето, когато е насаме
с него); използването на детето като инструмент за постигане на надмощие в
конфликта с другия родител следва да се разглежда като форма на злоупотреба
с детето и лошо родителстване с риск от емоционално травмиране на детето и
въвличането му в конфликт на лоялност. Според вещите лица майката е
родителят, способен в най-голяма степен да се ангажира непосредствено и
активно, с необходимото търпение и постоянство в процеса на подпомагане на
детето в справяне с училищните задължения и като цяло да прояви повече
разбиране и сдържаност при посрещане на обучителните затруднения на Б..
Личностните качества на бащата в това отношение изглеждат ограничени,
като се опитва да компенсира това с осигуряването на максимално добро
образование за детето чрез финансовото му обезпечаване. Заедно с това
бащата демонстрира злонамереност и известна отмъстителност по отношение
на майката, „наказвайки” я с отказ да ползва нейната помощ, когато има
нужда от такава при полагането на грижи за детето, например когато му се
налага да пътува по работа, предпочитайки да извика своята майка от
провинцията, вместо да помоли майката на Б. да се грижи за него в дните, в
които той ще отсъства („.когато пътувам в командировка викам майка ми да го
гледа, не искам да го оставям на майка му, защото тя не го оставя при мен,
когато ходи на почивка.”).
След извършените изследвания вещите лица са достигнали до
заключението, че и двамата родители имат изграден добър базисен родителски
капацитет - познават нуждите на детето и организират бита на детето
съобразно тези нужди и възможностите си, като в същото време не
ограничават другия родител да участва в живота на детето и да полага грижи
за него. В същото време, бащата показва тенденцията в поведението на,
насочена към дискредитиране на майката като лош родител. От изследването
вещите лица са достигнали и до заключението, че въпреки установените
данни за инцидентно прилагане на физическо и психическо насилие от страна
на бащата спрямо детето като възпитателен метод, на този етап, не се
установяват данни за наличие на устойчиви и/или клинично изразени
психологически негативни последици у детето (които да са с характер на
психична травма) в резултат на практикуването на този родителски стил от
страна на бащата. Детето не е отчуждено от баща си на този етап. Но при
7
продължаващо възпитание по подобен начин от страна на бащата се увеличава
и рискът от нанасяне на устойчиви и/или значими негативни последици върху
психиката на детето.
Пред въззивната съдебна инстанция са допуснати нови писмени
доказателства, изслушани са страните, допусната е експертиза.
Пред въззивната съдебна инстанция е депозиран актуален социален
доклад от ДСП-Красно село с изх. № ПР/Д-С-КС/775-001 от 30.10.2024г., в
който социален работник е осъществил среща и разговор с бащата Д. и детето
Б.. В самостоятелен разговор с детето, същото е споделило, че една седмица е
при майка си и една седмица е при баща си. Родителите му не му се карат и
като цяло се държат добре с него. Споделил е, че има много приятели и иска
да живее при баща си, а да се вижда с майка си. Жилищните условия на
бащата са констатирани като много добри, за детето има детска стая
оборудвана с всичко необходимо. В заключение е посочено, че в интерес на
детето е родителите да постигнат договореност помежду си по отношение на
въпроси касаещи отглеждането на Б..
По делото е приложен индивидуален план за подкрепа, изготвен във
връзка с желанието на бащата да му бъде изготвена оценка на родителския
капацитет. Констатирано е, че детето е в добро физическо здраве и се развива в
норма за възрастта си. Има любими занимания както с майка си, така и с баща
си. Бащата Д. Х. е демонстрирал силна ангажираност по отношение
образованието на детето. Осигурява стимули за развитие съобразно възрастта
му. В дома му има всичко необходимо за детето. В заключителната част на
доклада за оценка на родителският капацитет е посочено, че Д. Х. е
демонстрирал отговорно отношение, уважение и ангажираност в процеса на
работа. Констатирано е, че г-н Х. има авторитетен родителски стил – подхожда
с внимание и чувствителност към нуждите на детето, но смята за важно да
бъдат поставяни разумни изисквания и правила. Желае да остане близък със
сина си и да го подкрепя по пътя му на личностово израстване. Интересува се
от неговите занимания и оказва финансова подкрепа. Констатирано е, че г-н
Х. има капацитет, възможност и желание да полага грижи за сина Б. в семейна
среда.
По делото е депозиран социален доклад от ДСП – Оборище, изготвен и
депозиран след проведена среща и разговор с майката Л. И.. При посещение
на жилището й са констатирани добри санитарно-битови условия подходящи
за отглеждане на детето. Детето е записано в 49 ОУ „ Бенито Хуарес“, като по
данни на майката Б. не среща проблеми с адаптацията му и редовно посещава
училище. По данни на майката, бащата редовно заплаща издръжката на
детето, като се включва и в допълнителните разходи. Майката е споделила, че
детето посещава академия за изучаване на английски език, която изцяло се
заплаща от бащата. В заключение е посочено, че родителите следва активно да
участват в грижите за Б., да осигурят необходимите средства за издръжка.
Детето следва да има възможност за контакт с родителя, на който не са
присъдени родителските права, за да се надгражда и запазва емоционалната
връзка помежду им, като следва да се има предвид възрастта на детето и
необходимостта от присъствие на активна родителска грижа, родителски
умения за отглеждане на детето, съобразяване с хранителен режим,
необходимост от сън и хигиена, както и социална интеграция.
По делото е представена служебна бележка от Център „Британика“, в
уверение на това, че детето Б. е записано на курс по английски език.
Събрани са по делото доказателства за доходите на страните, като видно
от Удостоверение с изх. № 004/08.11.2024 год. издадено от „БД Консулти“ АД,
8
се установява, че Д. Х. получава нетно месечно възнаграждение в размер на
4034,92 лева. Средно месечният осигурителен доход на майката е в размер на
около 3300 лева.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК в открито съдебно заседание на
11.11.2024г. е изслушан въззивникът Д. Х., който е заявил, че живее сам в
тристайно жилище. Работи като софтуерен експерт, преимуществено от
вкъщи. Родителите му помагат в грижите за детето. Свободното си време го
прекарва с детето в парка или кино, води детето на почивки през ваканциите.
С майката контактува редовно по отношение на детето, като имат разногласия
по отношение на неговото обучение и образувание. Посочил е, че много е
искал детето да учи в частно училище тъй като там ще му обръщат повече
внимание, като е направил постъпки в тази насока – записал го е в избрано от
него частно училище, като е заплатил и съответната такса, без да търси
финансови средства за това от майката, но последната не е дала съгласие.
Твърди, че по думи на Л. И., той има деструктивно отношение спрямо детето,
защото му купува подаръци, които според бащата са вид поощрение за
постигнати от детето добри резултати. Посочва, че майката неглижира
образованието и нуждите на детето, тъй като когато Б. е при майка си гледа
основно телевизия, а той иска детето да развие навици за учене, за да се развие
като една успешна личност. Иска да упражнява родителските права над детето
Б., тъй като счита че има нужната материална и финансова обезпеченост. Иска
учебният процес при Б. да протича под негов контрол, зимната ваканция
детето да е през седмица при него, а лятната ваканция на детето то да бъде при
майка си, а той да го вижда събота и неделя.
В същото съдебно заседание е изслушана и въззиваемата страна Л. И.,
която е заявила, че работи като финансов контрольор, има възможност да
работи от вкъщи, като по този начин да съчетава и грижите за детето. Живее в
едностайно жилище, обособено на две стаи, за да има детето собствено
пространство, като се очаква скоро да се преместят в по-голямо жилище. Няма
партньор до себе си. Не може да разчита на помощ от нейните родители , тъй
като те са в Испания. Твърди, че натоварването, което бащата иска за детето,
ходейки то на различни уроци не е в негова полза, тъй като детето се чувства
изтощено. За това и успеха на детето е понижен, тъй като постоянно е
ангажиран с извънкласни дейности. Получава информация от класната
ръководителка на Б. и учителката от частната занималня, които споделят, че
детето е психически нестабилно, поради което и не предприемат действия да
изискват повече от него в тази насока. По същият начин се държи и детето
вкъщи – когато дойде време за домашните му се разстройва и плаче, иска да
си играе и да прекарва време с майка си в различни забавления. Споделя, че
детето е физически малтретирано от бащата, който проявява освен физическа,
а и вербална агресия спрямо него. Не е съгласна детето да учи в частно
училище, тъй като това не е било съгласувано с нея, като от друга страна
счита, че Б. има музикална насоченост, поради което следва да бъде и в такова
училище. Счита, че преди да бъде натоварено детето с допълните уроци и
знания, следва то да бъде стабилно психически, за да има една добра основа
върху която да се гради.
По делото е представено удостоверение от 49 ОУ „Бенито Хуарес“,
удостоверяващо наблюденията и заключенията на класния ръководител
относно неговото участие в учебния процес, като е констатирана липса на
внимание в час, затруднения по определени предмети, чете по-бавно в
сравнение с другите деца, рядко взема участие в обучителния процес. В
заключение е посочено, че детето се нуждае от системна и индивидуална
работа, за да се преодолеят констатираните затруднения и да се повиши
9
успеваемостта му.
По делото е представено Уверение издадено от Частна академия и
занималня за деца „АртВижън“, видно от което при детето Б. са констатирани
дефицити в учебния материал, неустойчиво внимание и загуба на интерес.
При детето са наблюдавани комплекси за малоценност и притеснение, при
индивидуален подход и интерактивна работа, като методи прилагащи се в
занималнята, тези трудности и нежелание ще бъдат преодолени.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и
задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във въззивното производство
служебно е допусната комплексна съдебна психологическа и педагогическа
експертиза /КСППЕ/ (лист 176-214 от делото). Приетото заключение на
КСППЕ изготвено от вещите лица З. В. М. и И. Д. А., е изцяло кредитирано от
съда, като обективно и безпристрастно дадено.
При опит за извършване на експертно изследване на детето и
родителите в амбулаторна среда се установява, че при иницииране на разговор
с детето Б., тревожността му силно се е повишила. Видимо е било
нежеланието на детето да присъства. Същото е плачело и е искало да си
тръгва. Отказвало е да отговаря на въпроси, поради което вещите лица са
преценили, че е по-добре процедурата да бъде прекъсната и изследването да
бъде проведено в домашна среда. На тръгване детето плачейки е заявило:
„искам да си остана така – една седмица при мама и една седмица при тате“.
При посещение в дома на бащата, детето е продължило да бъде силно
стресирано. Бащата не е откликнал с емоционална топлина на състояние на
детето, а е очаквал то да му се подчини. Вещото лице е иниицирало разговор с
Б., но той се е криел зад една колана. Причина за поведението на Б. е била
провокирана от очакване при детето да прави тестове по български език и
математика за проверка на знанията му, което силно го стресирало. Когато
детето разбира, че работата с психолога ще протече под форма на игра, той се
отпуска и се съгласява за съдейства. Няколко пъти детето прекъсва работата с
вещото лице, за да потърси баща си и да получи емоционална близост, но
баща му не откликва с емоционално топлина и не успокоява детето, но го
подканя да продължи работа с експерта. Констатирано е, че момчето е много
несигурно, лесно се уморява вниманието му и лесно се разсейва, трудно се
сработва, но когато добие увереност, че се справя и се успокоява и вниманието
се стабилизира. Най-общо когнитивните процеси при Б. протичат с доста
конфабулации, които налагат да се работи бавно.
Детето е споделило, че го е страх заради настоящата експертиза “да не
стане като онези деца в дома “. От бащата вещото лице е научило, че детето
проявява интерес към децата, които живеят в дома за деца с увреждания и
лишени от родителски грижи в квартала. В отговорите на задаваните въпроси
Б. е посочил, че когато карат заедно колело, настоява да спрат до оградата на
дома и наблюдава тези деца много дълго. От изказванията му се разбира, че Б.
се идентифицира с тези деца. Детето е споделило, че изпитва страх родителите
му да не го изпратят в дом за деца.
При посещение в дома на майката, вещото лице е посочило, че Б. е
индиферентен към размяната на родителите му. Докато Б. си е играел в стаята
с друго дете, той отново е изпаднал в състояние на криза, безсилие и умора,
породено от поредната фрустрация, тъй като не е могъл да сглоби играчка –
инструктор. Вещото лице е констатирало, че майката и Б. живеят в едностайно
жилище с малка кухня и санитарен възел. Детето не може да се отдели от
суетнята на ежедневните домакински задължения и да подготвя уроците си.
10
Ученическото бюро на детето е в кухнята, където има достъп до дневна
светлина. Стаята е поделена с гардероб и в едната половина е леглото на
майката, а зад гардероба е обособен кът за детето с легло и играчки.
Жилищните условия за детето не са подходящи за дете със образователни
затруднения и дефицит на внимание.
От проведената психодиагоностика на детето, вещите лица са
констатирали, че Б. е песимистично настроен към своите способности.
Осъзнава дефицитите си. Несигурен е и тревожен за представянето си. Има
желание за развитие и постижения, старателен е и търси възможност да се
справи със зададените предизвикателства, но не се радва на успехите си, тъй
като оценява представянето си реалистично и разбира добре какво се очаква
да бъде нивото на представяне за дете на неговата възраст.
Общото ниво на тревожност при Б. е много високо. Вещите лица са
констатирали, че 90% от момчетата у нас имат по-ниски нива на тревожност
от това на Б.. Даденият от него резултат при извършените тестове се приема
като клинична стойност и налага спешно да се започне работа с психотерапевт
и консултация с детски психиатър за обсъждане на възможността за
медикаментозна терапия. Най-висок принос към състоянието на тревожност
имат социалните притеснения – Детето има негативни социални очаквания и е
склонно да прави негативни относно себе си социални сравнения. Тези
резултати са релевантни на социалното поведение на детето, наблюдавано в
училищна среда. Събраната информация от учителката на Б., говори, че
атмосферата в класа е дружеска, няма прояви на училищен тормоз. Въпреки
това детето има трудности в социалното функциониране, които остават
невидими за родителите. В първи и втори клас, интеграцията на Б. в детския
колектив е трудна. Той не успява да се впише добре в детския колектив,
поради причини, които произтичат от детето. Този резултат е в синхрон с
резултатите от методиката на Р.Ж. относно взаимоотношенията с връстници.
Високите нива по скалата Нервност (алтернативно наименование на
скалата е Стрес) говорят, че детето преживява нервен стрес - психична и
нервна преумора. Нещо, за което майката е сензитивна и алармира вещите
лица в процеса на провеждане на интервютата с родителите.
По отношение на родителите си, най-значимата фигура за Б. е бащата, на
второ място е тази на майката. При отношенията с майката, детето се чувства
обект на любов и грижа и отвръща с позитивни чувства на любов и
добронамереност. При отношенията с бащата, Б. се чувства обект на любов и
грижа от него и отвръща с позитивни чувства на любов и добронамереност.
Отношенията между бащата и детето са относително по-напрегнати за него,
отколкото тези между майка и син. Б. усеща баща си, по-недоволен от него.
Отношение към себе си: Детето има много ниска самооценка. Нивото й
представлява риск за психичното му благополучие и развитие.
При проведените експертни изследвания с родителите, вещите лица са
заключили, че профилът на майката предполага добре адаптирана личност с
автономна структура и липса на клиничен дистрес. Общият профил очертава
адаптирана личност с подчертана потребност от близост и внимание, висока
чувствителност и стремеж към социална хармония, съчетани с умерена
социална активност и самоувереност. По отношение на родителското
поведение: майката е способна да изгражда отношения на привързаност и
приемане към детето. Майката е с висока степен на изразеност на
акцентуациите на темперамента и характера - “демонстративен тип”. Този
тип личности наблягат на външната изява и на това на всяка цена да бъдат
положително оценени. Л. И. има висока емоционална интелигентност, което
11
показва, че притежава добри умения за общуване, както и способност да
изрази това, което иска, без да упражнява натиск върху другите.
При проведените изследвания с бащата, вещите лица са посочили, че
при него се наблюдава влошен психичен статус с влошаване по трайни и
устойчиви характеристики до степен, че са засегнати когнитивните функции и
е налице психосоматика. През значителна част от времето той изпитва мрачно
настроение, чести са състоянията му на депресивност и угриженост, социална
плахост и резервираност. Преобладават негативните му емоции и той се
чувства обезкуражен, песимистично настроен към света и неуверен за
бъдещето. Чувства, че се е провалил или, че не му достигат сили да се справя с
актуалните предизвикателства. Емоционалните му трудности, освен, че
създават здравословни проблеми, са засегнати умствената му
работоспособност, до степен, че е пренапрегнат като струна е в личен и
служебен план. Негативните емоции, съчетани с телесните болежки и
влошената му работоспособност с годините са го направили импулсивен,
гневлив и конфликтен. Тези му реакции вероятно отблъскват околните, на
свой ред той им реагира с отчуждение и социално отдръпване, което го прави
още по-депресиран и тревожен.
Съгласно проведените изследвания, експертите са стигнали до извод, че
бащата - Д. Х. е със смесен тип акцентуация. От една страна се наблюдава тип
“Шизоидно-параноиден тип /заядлив/”. Вещите лица са посочили, че хората от
този тип са особено болезнено чувствителни към обиди и огорчения,
преживяват дълго станалото, отмъстителни, неспособни дълго да забравят
обидите. Силно развитото им честолюбие води често до особено настойчиво
отстояване собствените интереси. Притежават голяма упоритост в постигане
на целите си.Често страдат от мнима несправедливост по отношение на тях.
Във връзка с това са подчертано предпазливи, недоверчиви, дори
подозрителни. От друга страна с висока степен на изразеност на
акцентуациите се откроява и типа “екзалтиран”. Ярка черта на този тип
акцентуация е способността му да изпада във възторг, да се възхищават на
нещо, винаги са усмихнати, постоянно демонстрират радост, наслада. При тях
това чувство може да възникне по причина, която при другите не предизвиква
особен ентусиазъм. Бащата Д. Х. има среден коефициент на емоционална
интелигентност. Лицето е с умение да изслушва другите и да управлява
емоциите добре.
Резултатите получени от изследване на връзката „майка-дете“ са
посочили, че негативните настроения на детето като плач потиснато
свръхчувствителност не притесняват майката и не се преживяват като стрес по
отношение на този аспект от детския темперамент. Констатирана е много
силна връзка с детето, съществуваща още от раждане на детето.
Резултатите получени от изследване на връзката между Б. и бащата, се
установява, че Д. Х. смята, че майката не изпълнява адекватно родителските
си задължения и не осигурява на детето необходимата емоционална и
физическа подкрепа в отглеждането на Б.. Това генерира високи нива на стрес
и е твърде вероятно да породи латентен гняв към майката, който да се
проявява в дисфункционални взаимоотношения в родителската двойка.
Наблюдаваните емоционални състояния и начини на емоционална експресия
от страна на детето (включително интензивен и продължителен плач,
потиснатост, прояви на тревожност, свръхчувствителност и др.) представляват
значим източник на повишено психо-емоционално напрежение за бащата.
Поведенческите прояви на бащата в хода на настоящата експертиза сочат към
отчетлива затрудненост в намирането на адекватни поведенчески реакции
спрямо емоционалните изблици на тревожност и страх у детето. С оглед на
12
установеното, вещите лица са счели, че бащата следва да бъде подкрепен чрез
включване в подходяща форма на специализирана психологическа помощ.
Това би създало възможност за развитие на по-ефективен родителски подход,
съобразен с емоционалните потребности на детето, както и за постепенно
изграждане на по-устойчиви и психологически комфортни отношения между
баща и син.
Относно психолого- педагогическата характеристика на детето Б.,
вещите лица са установили следното:
Проведеното психолого-педагогическо обследване на детето констатира,
че при Б. се наблюдават всички характеристики на т.нар. задръжка в
психичното развитие. Задръжката на психичното развитие при Б. е причина за
изоставане в темповете на развитие на когнитивната, емоционално-волевата и
моторната сфера на психичната дейност на главния мозък. Интелектуалната
сфера включва всички висши когнитивни функции като памет, внимание, реч,
възприятие и мислене. Моторната функция включва фината и грубата
моторика, моториката и формирането на всички двигателни умения у детето, а
емоционално-волевата сфера включва емоционалната регулация и
мотивацията. Причините за забавяне на психичното развитие се разделят на
две големи групи. Първата е биологичният фактор, а втората е социалният
фактор. Възприятието у детето е фрагментирано забавено и неточно, т.е. при
взаимодействието с някакъв предмет детето не винаги може да разбере какво
е това. Изследването на вербалната памет на Б. показа нарушения в процесите
на запомняне и задържане на краткосрочната вербална памет. Дългосрочната
памет е по-добре развита при него. При Б. са установени нарушения на
вниманието, което е характерен признак на деца със задръжка в психичното
развитие. Вниманието му е повърхностно, краткотрайно, нестабилно,
всякакви стимули, било то тактилни, слухови или визуални, могат да го
разсейват прекомерно, до степен да забрави какво е вършил преди това. По
тази причина, за да продължи, понякога се налага да бъде връщан от възрастен
към заниманието му и да му бъде припомнено какво трябва да се направи. От
страна на моторната сфера се наблюдават характерните за такива случаи
нарушения като затруднения във формирането на фината моторика. Б. винаги
е срещал трудности да оцветява или рисува някакви малки детайли още от
предучилищна възраст. На този етап уменията за писане не са добре
автоматизирани и лесно се разпадат под въздействие на емоциите или умора.
От страна на емоционално-волевата сфера могат да се отбележат следните
нарушения: при Б. се наблюдават клинични нива на тревожност. При тези
деца, като цяло емоциите остават по-нестабилни, детето може да бъде
конфликтно, раздразнително, агресивно, което естествено не се одобрява от
обществото. Когато не среща необходимото одобрение, грижа, съчувствие и
подкрепа, това води до деформация на личността.
Изследването не може да се установи със сигурност какви са причините
за описаните по-горе дефицити при Б.. Съществуват биологични и социални
фактори. Преди да се припишат приноси на социалните фактори: ниво на
грижа и възпитателен подход (неглижиране и/или насилие), невро-психолого-
психиатричната оценка изисква да се изключат всички вероятности
въздействие на биологични фактори, които биха създали условия за
дисфункции в отделните раздели на централната нервна система. За целта
семейството е насочено от вещите лица към обследване на Б. в съответните
медицински заведения, където да се извърши неврологична, психиатрична,
психологична и психиатрична оценка на детето.
Относно обекта на спора за родителски права при Б. не се наблюдават
родителско отчуждение или конфликт на лоялност. При него са налице
13
трудности в отношенията с бащата, които произтичат от личността и
поведението на г-н Х..
В заключение вещите лица са посочили, че емоционално детето се
свързва с бащата през страха. Това превръща бащата във най-значим фактор за
детското психично благополучие в настоящия етап от живота на Б..
Отношенията им са напрегнати, детето търси бащиното одобрение и
приемане. Образователните дефицити на Б. остават неразбрани от баща му. В
резултат отношенията им се развиват дисфункционално. Наблюдава се
запазена емоционална връзка между детето и майката на база високия й
капацитет на родител. Тя поощрява инициативността и самостоятелността и се
старае да приема детето си като равен. Налице е доверие и разбиране между
двамата. Тя умело се поставя на мястото на детето при спорни въпроси и
разбира неговите интереси и трудности.
При детето се наблюдава дисфункционална привързаност поради
разликите в родителските подходи. Различните послания на родителите към
него го объркват и допринасят за допълнително повишаване на тревожността
му. Тя от своя страна е клинично висока и заради когнитивните дефицити,
които Б. усеща в себе си.
Вещите лица не са установили отношението на детето да е повлияно от
намеса на другия родител. Трудностите между бащата и детето се дължат на
неговия родителски подход и вътрешното му психично напрежение.
Препоръчана е специализирана подкрепа и работа с детето и неговите
родители във връзка с предоговаряне на родителските взаимоотношения при
наличие на дефицити в развитието на Б..
И двамата родители имат възможност да полагат грижи за детето.
Майката е с висок родителският капацитет. Бащата има по-нисък от средното
за бащи, родителски капацитет, емоционална топлина и свързване с детето.
Това се дължи не само на трудностите на Б., но и на устойчиви личностни
акцентуации на бащата установени в хода на проучването. Неговите
родителски умения и капацитет за изграждане на емоционални връзки с това
му дете и всяко друго биха се подобрили в значителна степен, ако той
предприеме системни усилия за работа със специалист в дългосрочна
индивидуална психотерапия.
По отношение на режима за лични отношения между детето и родителя,
който няма да упражнява родителските права и съобразно специфичното
психо-емоционално състояние на детето, вещите лица за посочили, че детето
следва да бъде позиционирано на едно място през по-голямата част от
учебната година и преместването му седмица за седмица не е в негов интерес.
Логистично 14 дни в седмицата пътуване през града в пиковите часове е
нецелесъобразно за Б.. Установено е, че Б. страда от състояние на нервна
претовареност. То се задълбочава от преживяванията на детето, свързани с
усещане за лична недостатъчност спрямо академичните постижения на
връстниците и високите очаквания от страна на бащата и образователната
система. По отношение на когнитивното функциониране се наблюдава
изоставане, изразено в мисловни форми и съдържание на понятия, характерни
за по-ранен възрастов етап — късна предучилищна възраст. Особено
показателно е отчетливото изоставане в сформирането на понятията, което
ограничава възможностите на детето за справяне със задачи, изискващи
абстрактно и последователно мислене. Препоръчително е, в периода 4-7 клас
след/преди училище Б. да се ползва от подкрепа на ресурсен учител
индивидуално или в група с още 1 до 2 деца всеки ден по 120 минути с
включено време за игра. Оттам насетне детето има нужда от почивка и време
14
за игри с връстниците си, тъй като социалното му развитие изостава. Този
начин на живот ограничава възможностите на детето за ежедневно пътуване
от училище до кв.Борово, където живее бащата. Трафикът в периода на
учебната година силно ще натовари физически детето и ще отнема от времето
му за сън, подготовка, почивка и игри.
В интерес на Б. е детето да прекарва повече време на едно място и с
един детски колектив, в който да изгради социални връзки.
Поради изложените причини, вещите лица са посочили, че в периода от
15 септември до края на учебната година детето да пребивава приоритетно
при майката, с посещения при бащата от петък следобед до неделя вечер всеки
втори и четвърти уикенд на месеца и пети, когато има такъв. В случаите на
официален празник през един от дните на уикенда, режимът за контакти да
обхваща понеделникът след уикенда до вечерта. През пролетната и лятната
ваканция детето да прекарва половината време при бащата. Коледните и
личните празници следва да се поделят според предпочитанията на детето,
като насърчаваме присъствието на детето при бащата по време на значимите
религиозните празници от мюсюлманския религиозен календар. В случай, че
родителите предприемат стъпки да заживеят на равни разстояния спрямо
училището на Б., и бащата започне да полага адекватни грижи за психичното
си състояние, вещите лица са изразили положително становище режимът за
контакти да остане поделен.
Други относими към спора доказателства не са събрани в съдебното
производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен
акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена по
сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивната
жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими
към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона в т.1 от Тълкувателно решение №
1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следва, че въззивният съд е
ограничен до въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати
15
нарушения на процесуалните правила, а е задължен единствено да провери
правилното прилагане на релевантните към казуса императивни
материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни
изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на
страните. Т.е. обект на въззивната дейност не са пороците на
първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор,
при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е
само косвен резултат от тази дейност (в този смисъл е приетото в мотивите
към т. 2 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
По упражняването на родителските права и местоживеенето на детето
Б. Д. Х., ЕГН: **********, съдът приема следното:
Съгласно приетото в ПП № 1 по гр. дело № 3/1974 г. на ВС, което не е
загубило своята актуалност и към настоящия момент, определянето на
родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще става,
като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на
децата“ по смисъла се включват необходимостта от възпитателски качества на
родителите, като се взема предвид образованието, културата, мирогледът и
другите качества на личността на отделния родител, като същественото е не
тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя
авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение
е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава
положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н.
Следва да се държи сметка за грижите и отношение на родителите към
децата, като под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във
връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по
изграждането личността на всяко от децата.
Следва да се държи сметка и за желанието на родителите да отглеждат
децата, привързаността на децата към родителите, като привързаността е
налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и
авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване. Следва да се има
предвид полът на децата, както и възрастта на децата, а също и съвместното
живеене на децата, като е посочено, че когато децата живеят и растат заедно у
тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ.
В случая и двете страни са поискали предоставяне упражняване
родителските права по отношение на роденото от брака дете - Б..
Законът предвижда едновременното действие на диспозитивното и на
служебното начало, по преценка на съда, воден от интереса на детето.
Интересът на детето е установен като главен критерий при решаването на
спор между родителите относно упражняването на родителските права и
мерките на лични отношения между тях и детето. Като неразделна част от
интереса на детето следва да се приеме и скрепеното в чл.8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека (Конвенцията), право на личен и на
семеен живот, вкл. общуването му и с двамата родители. Европейският съд
по правата на човека многократно е отбелязвал в решенията си, че
16
възможността на родител и дете да бъдат заедно представлява основен
елемент от семейния живот и е защитен по силата на чл. 8 от Конвенцията.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето
(ратифицирана от Република България през 1991 г.): „Висшите интереси на
детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до
децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции
за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи.”
В чл. 24 от Хартата на основаните права на Европейския съюз е
постановено: „При всички действия, които се предприемат от публичните
власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на
детето трябва да бъде от първостепенно значение.”. Понятието за висшите
интереси на детето произтича от втория принцип на Декларацията за правата
на детето от 20 ноември 1959 г. на Общото събрание на ООН, който гласи
следното: „Детето ще се ползва от специална защита и на него ще му бъдат
предоставени възможности и улеснения, чрез закона или чрез други средства,
които да му позволят да се развива физически, умствено, морално, духовно и
социално по здравословен и нормален начин и в условия на свобода и
достойнство. При приемането на законите за тази цел най-доброто
осигуряване на интересите на детето трябва да бъде най-висше
съображение.“.
Съдът, съобразявайки събраните доказателства, приложимото
наднационално законодателство относно висшият интерес на детето и т. 2 от
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г.,
ОСГК на ВКС, съгласно която разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва
възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване
съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по
упражняването им, формира извод, че родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване само на единия от двамата родители. С оглед
задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото
пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК,
въззивният съд е приел заключението на комплексна съдебна психологическа
и педагогическа експертиза /КСППЕ/ (лист 176-214 от делото).
Съгласно проведеното психолого-педагогическо експертното
обследване на детето по допуснатата КСППЕ, вещите лица са посочили
следното:
При Б. се наблюдават всички характеристики на т.нар. задръжка в
психичното развитие. Задръжката на психичното развитие при Б. е причина за
изоставане в темповете на развитие на когнитивната, емоционално-волевата и
моторната сфера на психичната дейност на главния мозък. Възприятието у
детето е фрагментирано забавено и неточно, т.е. при взаимодействието с
някакъв предмет детето не винаги може да разбере какво е това. Изследването
на вербалната памет на Б. показа нарушения в процесите на запомняне и
задържане на краткосрочната вербална памет. Дългосрочната памет е по-
добре развита при него. При Б. са установени нарушения на вниманието, което
е характерен признак на деца със задръжка в психичното развитие.
Вниманието му е повърхностно, краткотрайно, нестабилно, всякакви стимули,
17
било то тактилни, слухови или визуални, могат да го разсейват прекомерно,
до степен да забрави какво е вършил преди това. По тази причина, за да
продължи, понякога се налага да бъде връщан от възрастен към заниманието
му и да му бъде припомнено какво трябва да се направи. От страна на
моторната сфера се наблюдават характерните за такива случаи нарушения
като затруднения във формирането на фината моторика. Б. винаги е срещал
трудности да оцветява или рисува някакви малки детайли още от
предучилищна възраст. На този етап уменията за писане не са добре
автоматизирани и лесно се разпадат под въздействие на емоциите или умора.
От страна на емоционално-волевата сфера могат да се отбележат следните
нарушения: при Б. се наблюдават клинични нива на тревожност. При тези
деца, като цяло емоциите остават по-нестабилни, детето може да бъде
конфликтно, раздразнително, агресивно, което естествено не се одобрява от
обществото. Когато не среща необходимото одобрение, грижа, съчувствие и
подкрепа, това води до деформация на личността. Общото ниво на тревожност
при Б. е много високо. Вещите лица са констатирали, че 90% от момчетата у
нас имат по-ниски нива на тревожност от това на Б..
Съгласно заключението на допусната пред първия съд комплексна
съдебна психологична и психиатрична експертиза, вещите лица са обследвали
родителският капацитет и двамата родителите, като са посочили, че бащата
невинаги успява да посрещне емоционалните нужди на детето по достатъчно
подходящ начин, реагирайки с раздразнение, обиди и физическа агресия. От
една страна това очевидно е свързано с трудността на бащата да удържа
фрустрацията си от поведение на детето, което той разпознава като проблемно
и, респективно, нуждаещо се от санкциониране, но от друга, е свързано и с
изповядваните от него ценности и разбирания за правилно и добро
родителстване, които включват подобни прояви на възпитание („...аз съм
строг родител, миналата година, в първи клас му ударих шамар... беше с
възпитателна цел, заради училището. отказваше да си пише домашното,
отказваше да ме слуша.”). В същото време разкриването пред експертите (но
и в молбите до съда) на тези ценности и разбирания за възпитание през
насилие не се съпровожда с негативна конотация, нито пък изразява
съжаление за използваните възпитателни методи, включващи физическо и
психическо насилие (шамари и обиди) спрямо детето. В тези негативни
аспекти на родителска грижа следва да се отнесе и подчертано
манипулативното отношение на бащата спрямо детето в хода развиващия се
конфликт между него и майката.
Използването на детето като инструмент за постигане на надмощие в
конфликта с другия родител, вещите лица са посочили, че следва да се
разглежда като форма на злоупотреба с детето и лошо родителстване с риск от
емоционално травмиране на детето и въвличането му в конфликт на лоялност.
Според вещите лица майката е родителят, способен в най-голяма степен да се
ангажира непосредствено и активно, с необходимото търпение и постоянство
в процеса на подпомагане на детето в справяне с училищните задължения и
като цяло да прояви повече разбиране и сдържаност при посрещане на
обучителните затруднения на Б.. Личностните качества на бащата в това
отношение изглеждат ограничени, като се опитва да компенсира това с
осигуряването на максимално добро образование за детето чрез финансовото
му обезпечаване.
В заключение е посочено, че и двамата родители имат изграден добър
базисен родителски капацитет, при продължаващо възпитание по подобен
начин от страна на бащата се увеличава и рискът от нанасяне на устойчиви
и/или значими негативни последици върху психиката на детето.
18
Именно тези негативни последици, за които са констатирали вещите
лица в експертното си изследване пред първата съдебна инстанция и са
изразили опасенията в тази насока, са констатирани на един по-късен етап в
допусната и приета пред въззивният съд КСППЕ, характеризиращи се с
задръжка в психичното развитие на детето, за което е имало индикации още в
предучилищна възраст.
Последователно обследваните промени в състояние на детето и
констатираните високи клинични нива на тревожност, както и констатираните
когнитивни дефицити, водят до еднозначен извод за влошаване на неговото
психоемоционално състояние.
Установи се, че и двамата родители имат възможност да полагат грижи
за детето. Майката е установена с висок родителски капацитет, докато при
бащата е констатиран по-нисък от средното за бащи родителските капацитет,
емоционална топлина и свързване с детето, дължащо се не само на
трудностите на Б., но и на устойчивите личностни акцентуации на бащата,
установени в хода на експертните изследвания.
При преценка на обстоятелствата по чл.59, ал.4 СК, съблюдавайки най-
добрия интерес на детето Б., включващ в най-широк смисъл добруването и
благоденствието му и с оглед конкретните обстоятелства по делото,
настоящата инстанция намира, че местоживеенето му следва да бъде при
неговата майка Л. А. И., която да упражнява родителските права. Съдът
разглежда въпроса за предоставянето на родителската отговорност в контекста
на местоживеенето на детето, доколкото след раздялата на родителите
целесъобразно е малолетното дете да живее преимуществено при родителя, на
когото е възложено упражняването на тази отговорност, с оглед липсата на
важни обстоятелства, които да правят допустимо отделното живеене на
детето.
Несъмнено е, че двамата родители изразяват желание и готовност да
упражняват родителските права по отношение на малолетната им дете и
притежават родителски капацитет, преценен през призмата на способността
да предоставят адекватни и достатъчни родителски грижи и през тази на
възпитателските им качества, но при дефицит в директната комуникация
помежду им (установени със заключенията на приетите по делото експертизи,
както и множеството социални доклади). При нито един от тях не се
констатират данни за преки и абсолютни рискови фактори за отглеждането на
детето.
Въпреки това не бива да бъдат пренебрегвани констатациите на вещите
лица, че поведенченските прояви на бащата сочат към отчетлива затрудненост
в намирането на адекватни поведенченски реакции спрямо емоционалните
изблици на тревожност и страх у детето, поради което отношенията между Б.
и баща му са дефинирани като дисфункционални. Следва да бъде
акцентирано и върху използваните от страна на бащата възпитателски методи,
включващи физическо и психическо насилие над детето /шамари и обиди/ и
подчертано манипулативно поведение от страна на бащата и въвличането на
детето в конфликт на лоялност. В тази връзка е препоръчано бащата да
потърси специализирана психологическа помощ за развитие на по ефективен
родителски подход, съобразен с емоционалните потребности на детето.
И при двамата родители са установени доходи, позволяващи им без
затруднения да покрият собствените си и на детето материални нужди. Не се
установява родителите да имат брачни партньори или да живеят във
фактическо съжителство.
Преценката на критериите за пол и възраст предполагат
19
удовлетворяване на интереса на детето чрез възлагане на родителската
отговорност на майката. Последните предопределят необходимостта от среда,
в която малолетният да намира опора и разбиране от майка си в ежедневен
план. Въззивният съд съобрази и постановките заложени в ПП № 1 от
12.11.1974 по гр. д. № 3/1974 г. на ВС, където е посочено, че майката е по-
пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно
да отглежда и възпитава момчетата. Още повече, майката Л. И. е установена с
висок родителски капацитет, същата е добре адаптирана личност с автономна
структура и липса на клиничен дистрес. Констатирана е много силна връзка с
детето, съществуваща още от раждане. Констатирано е, че отношенията с
бащата са значително по-напрегнати за детето, отколкото тези с майката, тъй
като Б. усеща, че баща му е по-недоволен от него, докато при майката не са
наблюдавани разминавания между нейните очаквания и физическите,
когнитивни и психологически характеристики на детето.
Анализът на доказателствената съвкупност налага извод за сложен
комплекс от фактори, повлияли на отношенията между родителите и детето Б..
От една страна са доказани в производството комуникационните
затруднения между майката и бащата, особеностите на родителският им модел
на поведение, но от друга, воден от висшият интерес на детето, съдът е
длъжен да зачете наличието на регрес в психоемоционалното поведение на Б.
и задръжка в психичното му развитие, породено от различни фактори,
изискващи на детето да бъде обърнато необходимото внимание и грижа,
поради което и предвид специфичният родителски модел на бащата,
упражняването на родителските права и местоживеене на детето Б. следва да
бъде при неговата майка.
По изложените съображения, решението в обжалваните части за
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По режима на личните отношения на Б. Д. Х., ЕГН: ********** с
родителя, който не упражнява родителските права, съдът приема следното:
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово
право, закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от
СК, така и в международните актове, по които Република България е страна -
чл. 9, §. 1 от Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС),
където правото на детето за общуване с двамата му родители е проявление на
правото на семеен живот. В този смисъл е последователната съдебна практика
на ВКС (виж Решение № 480/06.07.2010 г. по гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и
Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017 г., IV г. о.), както и на
Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v. SWE;
Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v.
Austria). Връзката дете-родител, която е признато право от конвенциите цели
да способства за правилното физико-психологично и социално развитие на
всяко дете като личност и да го предпази от развитие на синдром на
родителско отчуждение в случай, че се приоритизира контакта само с единия
родител.
Поради изложеното и бидейки задължен да следи служебно за интереса
на децата, съдът следва да установи такъв режим на детето Б. с неговият баща
20
- родителят, на когото не са възложени родителските права, че да му даде
възможност за пълноценно общуване с него.
Едно от проявленията на пълноценното общуване е родителят да
контактува с детето си в контекста на неговите ежедневни нужди, т.е. той да
участва и в делниците, но само в случаите, когато това не се използва за
негативно въздействие чрез детето срещу другия родител, при влошени
отношения между страните.
За решението на съда в частта за режима на лични отношения във
всички случаи отново е значим интересът на децата. Режимът на лични
отношения цели детето Б. да расте и се развива като пълноценна личност,
чувствайки подкрепата и грижата на всеки от двамата родители. Право на
всяко дете, произтичащо от неговата естествена потребност, е да общува с
всеки от родителите си. По изложените съображения, мерките за лични
отношения следва да отчитат конкретните обстоятелства и да предоставят
най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права (в същия смисъл е константната
практика на ВКС - Решение № 116/16.04.2014г. по гр.д. 5156/2013г., ГК, IV г.о.
и др.).
Съдът приема, че интересът на детето изисква то да има пълноценна
връзка с баща си. Настоящият въззивен състав счита, че не може да се
обоснове извод, че бащата има поведение, което представлява риск за живота,
или здравето на детето Б. към момента на приключване на съдебното дирене
във въззивното производство.
Също така вещите лица са заключили, че действащият към момента на
изследването режим на лични контакти, в който детето е една седмица при
майката и една седмица при бащата не е в негов интерес, като е съобразено и
местоживеенето на бащата и местонахождението на учебното заведение на Б.,
поради което вещите лица са посочили, че 14 дни в месеца пътуване през града
в пикови часове е нецелесъобразно за Б., тъй като това ще натовари физически
детето и ще отнеме от времето му за сън, подготовка, почивки и игри.
С оглед трудовата ангажираност на бащата, отдалечеността на дома му
от училището на Б. и липсата на ефективен модел на контакт между
родителите, налагат извод въведеният с диспозитива на настоящето решение
режим на лични отношения да бъде следният:
Всеки втори и четвърти петък, събота и неделя на месеца за времето в
петък от 18.00 часа, а ако детето е на учебно заведение - след края на
учебните занятия, до 18.00 ч. в неделя, с преспиване;
30 дни през лятото, които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката;
Рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва с родителя,
който има рожден ден, независимо от действащия към датата режим на
лични контакти;
Всяка четна година за времето от 18:00 часа на 24-ти декември до 18:00
21
часа на 26-ти декември, както и всяка нечетна година за времето от 19:00
часа на 30-ти декември до 18:00 часа на 2-ри януари на следващата четна
година;
Пролетните ваканции, определени от министъра на образованието и
науката – всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на първия ден до
18:00 часа на последния ден от тези ваканции.
С данните по делото, съдът приема, че не се налага режимът на лични
отношения да е без преспиване на детето при бащата, нито да се осъществява
в присъствието на майката или трето пълнолетно лице. Доколкото съдебното
решение не формира сила на пресъдено нещо, то при промяна на
обстоятелствата (напр. възникване на нови учебни ангажименти на детето или
непреодолим конфликт с родителя), всяка от страните би могла да инициира
промяна в определения режим на отношенията между бащата и детето Б., в
случай, че родителите не постигнат съгласие за промяна. Още повече, че
вещите лица са посочили, че ако родителите, предприемат постъпки да
заживеят на равни разстояния от училището на детето и бащата започне да
полагат грижи съобразно психичното състояние на Б., то вещите лица са
насърчили режимът на лични контакти да бъде равно споделен между
родителите.
Обжалваното решение в частта за режима на лични отношения следва
да се отмени, като се постанови друго в изложения смисъл.
По разноските в производството, съдът приема следното:
Страните своевременно претендират разноски и съдът дължи
произнасяне в изпълнение на чл. 81 от ГПК.
Съобразявайки изхода на спора, както и задължителните указания
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълкувателно дело №
3/2023 г. по описа на ВКС, ОСГК разноските следва да останат в тежест на
страните така, както са направени от тях.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно Решение № 3659 от 29.02.2024 г. постановено по гр.
д. № 23149/2023 г. по описа на СРС, 37-ми състав в частта, с която съдът е
определил режим на лични отношения между бащата Д. Х. Х. и детето Б. Д.
Х., на основание 59, ал. 9 СК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Д. Х. Х. , ЕГН:
********** и детето Б. Д. Х., ЕГН: **********, на основание 59, ал. 9 от СК,
както следва:
Всеки втори и четвърти петък, събота и неделя на месеца за времето в
петък от 18.00 часа, а ако детето е на учебно заведение - след края на
учебните занятия, до 18.00 ч. в неделя, с преспиване;
22
30 дни през лятото, които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката;
Рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва с родителя,
който има рожден ден, независимо от действащия към датата режим на
лични контакти;
Всяка четна година за времето от 18:00 часа на 24-ти декември до 18:00
часа на 26-ти декември, както и всяка нечетна година за времето от 19:00
часа на 30-ти декември до 18:00 часа на 2-ри януари на следващата четна
година;
Пролетните ваканции, определени от министъра на образованието и
науката – всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на първия ден до
18:00 часа на последния ден от тези ваканции.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно Решение № 3659 от 29.02.2024 г.
постановено по гр. д. № 23149/2023 г. по описа на СРС, 37-ми състав, в
останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23