№ 20112
гр. С. 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20221110153445 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.12.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Магдалена Рангелова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 53445 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. С. ул. ”Я.” № 23 Б, с ЕИК ********, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против К. П. Г., с ЕГН **********, от гр. С. ж.к. „Х.С“, ********. Ищецът,
чрез процесуалния си представител, твърди, че на 24.03.2022 г. дружеството е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за сумата от общо 1 686,60 лв., от която: сумата от 1 387,59 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018
г. до месец април 2020 г., сумата от 275,42 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г., сумата от 19,16 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец февруари 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 4,43
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г.
до 17.03.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания,
ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответницата е потребител на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 56, находящ се в
гр. С. ж.к. „Х.С“, бл. 41, вх. З, с абонатен № *******, за периода от месец май 2018 г. до
месец април 2020 г., но не е заплащала дължимата цена за посочения период, като
задължението възлиза на общо 1 686,60 лв. за отоплявания имот. Излага твърдения, че
етажната собственост е сключила договор с „Т.” ООД за извършване услугата топлинно
счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на
формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че
съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на К. П. Г., че ответницата дължи
на „Т.С” ЕАД – гр. София сума в общ размер на 1 686,60 лв., от която: сумата от 1 387,59 лв.
– главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 275,42 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г., сумата от 19,16 лв. – главница за
дялово разпределение за периода от месец февруари 2019 г. до месец април 2020 г., сумата
от 4,43 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2019 г. до 17.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и направените
2
по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата К. П. Г., с който исковите претенции се оспорват като незаконосъобразни.
Прави се възражение за погасителна давност за претендираните суми за периода от
01.05.2018 г. до 28.02.2019 г., като се излагат подробни съображения, позовава се на съдебна
практика. Оспорва се претенцията за дялово разпределение. Моли съда да отхвърли
исковите претенции, претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не изпраща представител, не
ангажира доказателства.
С определение от 16.03.2023 г. „Т.” ООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Т.” ООД, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище, ангажирани са доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 15513/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
15.04.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която К. П. Г. е осъдена да заплати на „Т.С” ЕАД сумата от 1 387,59 лв. –
главница за неизплатени суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. С. ж.к. „Х.С“, бл. 41А, вх. В, ет. 5, ап. 56, с абонатен №
*******, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 275,42 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г., сумата
от 19,16 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2019 г. до
месец април 2020 г., сумата от 4,43 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 17.03.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и
сумата от 83,73 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 33,73 лв. – платена
държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено
от длъжника възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок
заявителят “Т.С” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С” ЕАД на потребители в гр.С. приети с решение по
3
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С” АД и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Т.” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “Т.С” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на
тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 131 от 30.09.2002
г., сключен между „Т.” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С. ж.к.
„Х.С“, бл. 41, вх. В, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка
и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на
индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна
собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за
собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо
събрание на собствениците.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Т.” ООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 1 357,35 лв., от които начислената сума по фактури
е в размер на 1 357,14 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 0,21 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 22.01.2021 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
процесния недвижим имот с абонатен № *******, за периода от месец май 2018 г. до месец
април 2020 г. са в размер на 1 357,33 лв. за главница и 275,42 лв. – лихва за забава за
процесния период, като за процесния периода са били изготвени два броя изравнителни
сметки. Вещото лице също така установява, че за процесния период не са извършвани
плащания.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С” ЕАД е дружество, регистрирано по
4
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С. ж.к. „Х.С“, бл.
41А, вх. В, ет. 5, ап. 56, на който адрес е открита партида на абонатен № *******. Не се
спори, че ответницата е собственик на процесния отопляван недвижим имот през процесния
период, спори се за размера на дължимата сума за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
5
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 357,35 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 357,14 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 0,21 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до размера от 1357,35
лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 1387,59 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на направеното от особения представител на ответницата възражение
за погасителна давност, съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния
давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ
представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В
този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия
са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия
относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 24.03.2022 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец януари 2019 г. включително, като вземането за
месец февруари 2019 г., което е станало изискуемо в средата на месец април 2019 г., както и
вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Задълженията за главница за
отоплявания имот за периода от месец февруари 2019 г. до месец април 2020 г. възлизат на
884,49 лв., която е размер на посоченото задължение за имота от вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза. Ето защо исковата претенция се явява основателна и
доказана до размер от 884,49 лв., като за разликата над тази сума до размера от 1 357,35 лв.
и за периода от месец май 2018 г. до месец януари 2019 г. претенцията следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответницата е направила възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за лихва за забава върху
главниците за периода преди месец август 2018 г. са погасени по давност. Доколкото се
претендира лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г., то същата следва да
6
се изчисли върху главницата от 884,49 лв., при съобразяване с издадените общи фактури.
Видно от заключението на вещото лице за задълженията за периода от месец май 2018 г. до
месец април 2019 г. е била издадена обща фактура на 31.07.2019 г., като съобразно със
заключението на вещото лице задълженията на ответника за периода от месец февруари
2019 г. до месец април 2019 г. възлизат на 197,91 лв. На основание чл. 162 от ГПК и при
използване на счетоводна програма съдът определя размера на лихвата за забава върху
главницата от 197,91 лв. на 50,32 лв., към която сума следва да се прибави лихвата за забава
по издадената обща фактура от 31.07.2020 г., определена от вещото лице в размер на 107,71
лв., или общият размер на лихвата за забава възлиза на 158,03 лв. За разликата над сумата от
158,03 лв. до първоначално претендирания размер от 275,42 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
Относно претендираната главница в размер на 19,16 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец февруари 2019 г. до месец март 2020 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „Т.” ООД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „Т.” ООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира,
че исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на сумата от
4,43 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 17.03.2022
г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се
явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 24.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението
съдът намира за неоснователно, с оглед на извършено плащане преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
51,76 лв. от общо направените разноски в размер на 83,73 лв., от които: сумата от 33,73 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 477,52 лв. от общо направените
разноски в размер на 772,54 лв., от които: сумата от 72,54 лв. – платена държавна такса,
сумата от 600 лв. – платени възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
7
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответницата
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски. Ответницата
има право на разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ответницата безплатна правна помощ по
реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния
представител на ответницата следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 78,75
лв., размерът на което е съразмерно определен в съответствие с отхвърлената част от
исковите претенции от сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. За пълнота следва да се отбележи, че размерът на възнаграждението е
определен при преценяване на фактическата и правната сложност в заповедното
поризводство, изразяваща се в подаване на бланково възражение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции. Ответницата
има право на разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ответницата безплатна правна помощ по
реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния
представител на ответницата следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 184,53
лв. от общо дължимите разноски в размер на 468,66 лв. за адвокат, определени по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т.С” ЕАД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С. район „К.С”, ул.”Я.” № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор А.С.А, против К. П. Г., с ЕГН **********, от гр.
С. ж.к. „Х.С“, ********, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка
с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че К. П. Г. дължи на „Т.С” ЕАД сумата
от 884,49 лв. /осемстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/ –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна за периода от месец
февруари 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 158,03 лв. /сто петдесет и осем лева и три
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022
г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 24.03.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от 19,16 лв.
8
/деветнадесет лева и шестнадесет стотинки/ – главница за дялово разпределение за периода
от месец февруари 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 4,43 лв. /четири лева и
четиридесет и три стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.03.2019 г. до 17.03.2022 г., сумата над 1 357,35 лв. /хиляда триста петдесет и
седем лева и тридесет и пет стотинки/ до първоначално претендирания размер от 1 387,59
лв. /хиляда триста осемдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ за главница, като
неоснователни, и за главница за сумата над 884,49 лв. до сумата от 1 357,35 лв. и за периода
от месец май 2018 г. до месец януари 2019 г., и за лихва за забава за сумата над 158,03 лв. до
първоначално претендирания размер от 275,42 лв. /двеста седемдесет и пет лева и
четиридесет и две стотинки/, като погасени по давност.
ОСЪЖДА К. П. Г., с ЕГН **********, от гр. С. ж.к. „Х.С“, ********, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.С” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С. район „К.С”,
ул.”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, на основание чл. 81 от
ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 51,76 лв. /петдесет и един лева и седемдесет
и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски в производството по
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10719 от
15.04.2022 г. по гр.д. № 15513/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА К. П. Г., с ЕГН **********, от гр. С. ж.к. „Х.С“, ********, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.С” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С. район „К.С”,
ул.”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 477,52 лв. /четиристотин седемдесет и седем лева и петдесет и две
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Т.С” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С.
район „К.С”, ул.”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Н. К., от САК, с № *******, с адрес: гр. С. ул. „Т.У“ № 1, ет. 1, офис
2, сумата от 78,75 лв. /седемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в
заповедното производство, и сумата от 184,53 лв. /сто осемдесет и четири лева и петдесет и
три стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във
връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.” ООД, с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. „Д.“, ул. „К.К“ № 5, ап. 6, представлявано от
управителя И.П.Д, в качеството му на трето лице помагач на страната на „Т.С” ЕАД, с ЕИК
********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10