№ 10276
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110166190 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 355719/06.11.2024г. на СРС.
Ищцата П. А. Т. чрез адв. М. М. – АК-Пловдив, е предявила срещу ответника
„Макроадванс“ АД иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника
да ú заплати сумата от 100,00 лева, недължимо платена във връзка с нищожен Договор за
потребителски кредит № ******/13.05.2022г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /06.11.2024г./ до окончателното изплащане на сумата, а при
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за кредит не е в цялост
нищожен, то се претендира на същото основание заплащането на сумата от 90,00 лева,
представляваща недължимо платена по договора неустойка, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /06.11.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че с ответника сключили Договор за потребителски кредит №
******/13.05.2022г., по силата на който ответникът като заемодател отпуснал на ищцата
като заемателка сумата от 500,00 лева при посочен ГПР от 49,65% и годишна лихва от 41%.
Отпуснатата в заем сума трябвало да се върне на три вноски. Съгласно чл. 10 от Договора
заемателката дължала неустойка, начислена в размер от 157,50 лева, в случай, че в срок от
три дни от сключването на договора не предостави обезпечение – поръчителство на едно
физическо лице. Обосновава се, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с
изискванията на ЗПКр и ЗЗПотр, както и поради заобикаляне на закона. Не било ясно как
точно е формиран посоченият ГПР, нито как уговорената договорна лихва се съдържа и е
изчислена по отношение на ГПР. Заобикаляла се нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Посоченият в
договора ГПР не бил реално прилаганият по делото. Що се касае до клаузата за неустойка,
то същата била уговорена в нарушение на добрите нрави, съставлявала неравноправна
клауза, излизала от присъщите ú обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
реално представлявала едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищцата не се явява и не
изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се
1
поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Макроадванс“ АД чрез юрк. Б.Р. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 80381/06.03.2025г. на СРС, с който признава предявените
искове. Претендираните по делото суми били изплатени на ищцата с пощенски паричен
превод. Заявява, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли разноските по
него да бъдат възложени в тежест на ищцата. За насроченото по делото публично съдебно
заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, в което поддържа
заявената по делото позиция.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска: макар и ответникът да е признал исковете, ищцата не е
поискала постановяване на решение при признание на иска.
Страните не спорят, че претенцията на ищцата за връщане на сумата от 100,00 лева,
ведно със съответните лихви, е основателна При това положение предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени, доколкото по делото няма спорни факти,
свързани с тяхната основателност, а на доказване по делото, по аргумент от чл. 153 ГПК,
подлежат само спорните факти. Ответникът е платил претендираните по делото суми
доброволно хода на делото /л.73-74/, което обстоятелство следва да бъде съобразено на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК и, тъй като интересът на ищцата да получи претендираните
суми е вече удовлетворен, то предявеният главен иск следва да се отхвърли поради плащане,
като липсва необходимост от произнасяне по евентуално съединения иск.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съдът намира, че в настоящия случай е приложима
нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответникът е признал предявените искове, като в срока за
отговор на исковата молба е изплатил претендираните спрямо него суми. Няма ангажирани
доказателства неговото поведение да е дало повод за завеждането на делото – например
преди това да е бил поканен да върне сумите и да е отказал или да не е сторил това. Затова и
сторените от ищцата разноски следва да останат в нейна тежест, а в полза на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в град
Дулово /област Силистра/ и настоящ адрес в град София, срещу „МАКРОАДВАНС“ АД,
ЕИК **********, със седалище в град София, иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да ú заплати сумата от 100,00 лева, недължимо платена във връзка
с нищожен Договор за потребителски кредит № ******/13.05.2022г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба /06.11.2024г./ до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА П. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Дулово /област
2
Силистра/ и настоящ адрес в град София, да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК
**********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 8 ГПК, сумата от
100,00 лева, представляващи разноски – юрисконсултско възнаграждение по делото в
първоинстанционното производство /гр.д. № 66190/2024г. на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3