№ 174
гр. гр. Добрич, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20253200500282 по описа за 2025 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.294 ал.1 от ГПК във връзка с чл.258 и сл.
от ГПК.С решение №230/23.04.2025 г. по гр.д.№4785/2023 г. на ВКС на РБ е
отменено въззивно решение №231/19.07.2023 г. по в.гр.д.№794/2022 г. на
Окръжен съд-гр.Добрич в частта,с която на основание чл.108 от ЗС по
отношение на С. Г. Д. е признато за установено правото на собственост на Г.
Д. А.,И. Д. А. и Б. И. А. върху поземлен имот с идентификатор 53120.502.789,
находящ се в с.О., община Б., като С. Д. е осъдена да предаде на ищците
владението върху него и да им заплати съответните разноски,респ. делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в посочената
част.Предвид горното произнасяне на касационния съд и частичната отмяна
на въззивното решение предмет на разглеждане в настоящото производство са
двете въззивни жалби с вх.№3808/18.10.2022 г. и вх.№3853/20.10.2022 г. по
описа на БРС на С. Г. Д. от гр.Варна,подадени чрез пълномощници адв.З. П. от
АК-Русе и адв.П. Н. от АК-Варна,в частта от същите срещу решение
№91/23.09.2022 г. по гр.д.№615/2021 г. на Балчишкия районен съд в частта,с
която е признато за установено по отношение на въззивницата,че Г. Д. А.,И. Д.
1
А. и Б. И. А. /починала след приключване на устните състезания в
производството по предходното в.гр.д.№794/2022 г. на ДОС и заместена на
основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Г. Д. А. и И. Д. А./ са
носители на правото на съсобственост върху 710 кв.м в идеални части от
поземлен имот-дворно място цялото с площ от 934 кв.м, находящо се в с.О.,
общ.Б., обл.Добрич, представляващо имот с идентификатор 53120.502.789 по
кадастралната карта на селото,като въззивницата е осъдена да предаде на
ищците владението върху описания недвижим имот,респ. в частта,с която като
последица от горното произнасяне е отменен на основание чл.537 ал.2 от ГПК
нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка
№22 т.IV рег.№2536 дело №*** год. на нотариус О. О.,с рег.№***,с район на
действие в района на Районен съд-Б. в частта относно правата върху поземлен
имот с идентификатор 53120.502.789 по кадастралната карта на с.О., както и в
частта на разпределената отговорност за разноски по уважените искове
относно поземления имот.
В жалбата с вх.№3853/20.10.2022 г. е изложено,че въпросите за
придобиване по давностно владение от съсобственик идеалните части на
другите съсобственици от общата вещ са неприложими към разглеждания
правен спор и изводите в тази връзка на първоинстанционния съд са
неправилни. Необосновано с оглед съдържащите се в гласните доказателства
сведения било приетото,че въззивницата не е владяла спорното дворно място
и жилищната сграда в него десет години. Напротив наследодателят на ищците
закупил дворното място,но после не владял за себе си нито него,нито
жилищната сграда,като това продължило и след смъртта му,що се отнася до
неговите наследници-ищците. Въззивницата била тази,която завладяла
чуждия имот,установила върху него пълна фактическа власт за себе си и я
упражнявала повече от десет години.Идентични на изложените оплаквания
срещу първоинстанцинното решение се съдържат и в жалбата с вх.
№3808/18.10.2022 г.В нея са изложени и обстоятелства,касаещи личностните
и родствени отношения между страните, които първоинстанционният съд
трябвало, но не съобразил. Настоява се първоинстанционното решение да
бъде отменено, а предявените срещу въззивницата искове да бъдат
отхвърлени.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите Г. Д.
2
А. и И. Д. А. /забел. първоначалната ищца Б. И. А. е починала след
приключване на устните състезания в производството по предходното в.гр.д.
№794/2022 г. на ДОС и е заместена на основание чл.227 от ГПК от
наследниците си по закон Г. Д. А. и И. Д. А./ изразяват становище за
неоснователност на горните жалби и настояват за потвърждаване на
атакуваното решение.
Като постави на разглеждане въззивните жалби в частта-предмет на
настоящото въззивно производство,Добричкият окръжен съд установи
следното:
Жалбите са редовни,подадени в рамките на срока по чл.259 ал.1 от
ГПК,изхождат от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен
интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него
част /уважените ревандикационни искове по чл.108 от ЗС относно правата на
ищците върху поземления имот/ и са процесуално допустими.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на първоинстанционния съд в рамките на правомощията му,в
изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.В атакуваната част е допустимо
като постановено по предявените допустими искове по чл.108 от ЗС относно
процесния поземлен имот.
Предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство са
предявените на основание чл.108 от ЗС от Г. Д. А. с ЕГН ********** от
гр.Варна,***,И. Д. А. с ЕГН ********** от гр.Варна,*** и Б. И. А. с ЕГН
********** от гр.Варна,починала в хода на производството по делото и
заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон
/низходящи/ Г. Д. А. и И. Д. А.,срещу С. Г. Д. с ЕГН ********** от
гр.Варна,*** ревандикационни искове за установяване правото на собственост
на ищците върху 710 кв.м в идеална част от поземлен имот-дворно място с
площ от 934 кв.м, находящо се в с.О., общ.Б., обл.Добрич, представляващо
поземлен имот с идентификатор 53120.502.789 по кадастралната карта на
с.О.,част от бивш пл.№79,включена в *** в кв.21 по ПУП на селото,както и за
осъждане на ответницата да предаде на ищците владението върху описания
поземлен имот.Претендирана е от ищците на основание чл.537 ал.2 от ГПК
като последица от уважаване на ревандикационните искове отмяна на
нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка
3
№22,т.ІV,рег.№2536,д.№*** г. на нотариуса О. О. с район на действие
Балчишки районен съд,с който ответницата се е снабдила за удостоверяване
на свои права върху процесния поземлен имот.
В исковата молба и уточняващите я молби на листи 40-42 и 51-53 от
предходното в.гр.д.№794/2022 г. на ДОС е изложено, че с договор, сключен с
нотариален акт №138,т.ІV,рег.№3401,д.№*** г. на нотариус с рег.№***, Д. Г.ев
А. /наследодател на ищците/ по време на брака си с Б. И. А. /първоначална
ищца по делото,починала в хода на процеса/ закупил недвижим имот в
с.О.,съставляващ дворно място от 1050 кв.м.,урегулирано в парцел ***,в който
собственикът участва със 710 кв.м.,в кв.21 по плана на селото.В имота имало
и стара турска жилищна сграда,която не била обект на покупко-
продажбата.Наследодателят на ищците Д. Г.ев А. декларирал имота като
свой,заплащал данъците за него,като след смъртта му наследниците му
продължили заплащането им.Съпругата на наследодателя се отказала от
наследството му.Понастоящем дворното място съставлявало поземлен имот с
идентификатор 53120.502.789 по кадастралната карта.С нотариален акт
№22,т.IV,рег.№2536,д.№*** г. на нотариус с рег.№*** ответницата С. Г. Д.
била призната за собственик по наследство и давностно владение на 710
кв.м,представляващи идеална част от поземлен имот-дворно място,цялото с
площ от 934 кв.м, находящо се в с.О., общ.Б., представляващо имот с
идентификатор 53120.502.789 по кадастралната карта, който имот е с номер по
предходен план:кв.21,парцел ***,заедно с построената в имота жилищна
сграда със застроена площ от 76 кв.м с идентификатор 53120.502.789.1.
Ответницата била сестра на починалия Д. Г.ев А. и не била владяла
имота,дворното място и жилищната сграда,които винаги били във владение на
наследодателя на ищците,респ. на самите ищци.Наскоро ответницата лишила
ищците от достъп до имота им.
Ответницата С. Г. Д. е оспорила предявените срещу нея претенции като
неоснователни.В отговора на исковата молба са изложени множество
обстоятелства за семейните,личните и имуществени отношения между
нея,брат й Д. Г.ев А. и тяхната майка.Посочила е,че единственото извършено
от брат й било да декларира имота и няколко пъти да плати данъка за
него,докато в годините имотът винаги бил ползван и обгрижван само от
ответницата и семейството й.
4
Видно от удостоверението за наследници на лист 13 от делото на
БРС,първоначалната ищца Б. И. А. е съпруга,а ищците Г. Д. А. и И. Д. А. са
синове на Д. Г.ев А.,б.ж. на гр.Варна,починал на *** г.Съгласно
удостоверението на лист 14 от делото на БРС с определение №8137/09.08.2017
г. по ч.гр.д.№11472/2017 г. на ВРС е разпоредено вписването в нарочната
книга на съда на извършения от Б. И. А. отказ от наследството на Д. Г.ев
А.,като отказът е вписан под №316/2017 г.
Не е спорно по делото,че Д. Г.ев А. и ответницата С. Г. Д. са брат и
сестра-деца на Е. К. А.,която е починала.
На 18.09.2003 г. с нотариален акт №138, т.IV, рег.№3401, д.№*** г. на
нотариус с рег.№*** и район на действие БРС е сключен договор за покупко-
продажба,по силата на който Е. К. А. е продала на сина си Д. Г.ев А. за цена от
2 600 лева поземлен имот-дворно място от 1 050 кв.м.,урегулирано в имот
***,в който собственикът участва със 710 кв.м.,в кв.21 по плана на
с.О.,общ.Б..Продаденият имот е бил придобит от прехвърлителката по силата
на съдебна спогодба по дело за делба.Видно от протокол от открито съдебно
заседание на 10.06.1974 г. по гр.д.№200/1971 г. на БРС /на лист 65 от делото на
БРС/,е одобрена съдебна спогодба за делба,по силата на която на Е. К. А. е
възложен в дял недвижим имот в с.О.-дворно място от 1 050
кв.м.,съставляващо парцел *** в кв.21 по регулационния план на селото,в
който собственикът участва със 710 кв.м.,ведно с построената къща за
живеене.
От заключението на вещото лице по допуснатата по предходното в.гр.д.
№794/2022 г. на ДОС съдебно-техническа експертиза се установява,че със
заповед №705/15.07.1972 г. са одобрени кадастрален и регулационен план на
с.О.,общ.Б..В кадастралния план е заснет имот с пл.№79,за който с
регулационния план са отредени парцели ***,*** и *** в кв.21,а площ от
имота е отнета за новопрокараната улица от западна страна,други площи са
придадени към отредени за други имоти парцели.Конкретният парцел *** в
кв.21 е с площ от 1 050 кв.м.,от които 710 кв.м. са от пл.№79,за който този
парцел е отреден,а разликата са площи,придадени от други имоти /190 кв.м.-
от стара улица,150 кв.м.-от пл.№81/.Този регулационен план не е
отменен/изменен и е в сила и понастоящем.Вещото лице не е установило
данни за прилагане на дворищната регулация.В одобрената със заповед от
5
03.10.2003 г. кадастрална карта на с.О. трите УПИ XII,XIII и XIV в кв.21 по
регулационния план са заснети като един поземлен имот с идентификатор
53120.502.232,което е изменено със заповед от 04.11.2019 г. и в кадастралната
карта е нанесен поземлен имот с идентификатор 53120.502.789 с площ от 934
кв.м.На комбинираната скица-приложение №10 към заключението на вещото
лице са показани съвместно границите и площите на УПИ *** по подробния
устройствен план и на поземлен имот с идентификатор 53120.502.789 по
кадастралната карта.В нанесените в кадастралната карта граници на
поземления имот са включени 710 кв.м. /в червено/ от бившия пл.№79,за
които е бил отреден парцел ***,а 224 кв.м. /190 + 34,в синьо/ съставляват
площи от бившата улица и бившия пл.№81,които са били придадени по
регулация към парцел ***.Останалите 116 кв.м /в жълто/,които са били
придадени по регулационния план от бившия пл.№81 и са включени в
границите на УПИ ***,са извън границите и площта,нанесени като поземлен
имот с идентификатор 53120.502.789 в кадастралната карта.В поземлен имот с
идентификатор 53120.502.789 е заснета сграда с идентификатор
53120.502.789.1.Сградата е жилищна,едноетажна,със застроена площ от 76
кв.м.,ситуира се върху терена на бившия пл.№79, в който е била заснета и в
стария кадастрален план.
На 19.08.2020 г. е съставен нотариален акт №22, т.IV, рег.№2536, д.№*** г.
на нотариус с рег.№*** и район на действие БРС, с който е установено
притежавано от ответницата С. Г. Д. по наследство и давностно владение
право на собственост върху недвижим имот-710 кв.м, представляващи
идеална част от поземлен имот-дворно място, цялото с площ от 934 кв.м,
находящо се в с.О., общ.Б., представляващо имот с идентификатор
53120.502.789 по кадастралната карта,който имот е с номер по предходен
план:кв.21,парцел ***,заедно с построената в имота жилищна сграда със
застроена площ от 76 кв.м с идентификатор 53120.502.789.1.
От изложеното следва,че по силата на договора за покупко-
продажба,сключен с нотариален акт №138, т.IV, рег.№3401, д.№*** г. на
нотариус с рег.№*** и район на действие БРС, Д. Г.ев А. и съпругата му Б. И.
А. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на
собственост върху поземлен имот с площ от 710 кв.м.,съставляващи частта от
пл.№79, урегулирана в парцел *** в кв.21 по дворищнорегулационния план на
с.О. от 1972 г. По-рано в съответствие с чл.110 ал.1 от ЗТСУ /отм./ обект на
6
притежаваното от продавачката по договора Е. К. А. е бил парцелът в неговата
цялост от 1050 кв.м., включително с придадените към него части от други
имоти, а впоследствие в съответствие с пар.8 ал.1 от ПР на ЗУТ
отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план за
придадените части е отпаднало и в собственост на продавачката е останал
поземлен имот с площ от 710 кв.м.-реалната част от ***,съвпадаща с
включената в него реална част от пл.№79.Договорът за покупко-продажба от
18.09.2003 г. има за предмет именно притежавания от продавачката поземлен
имот с площ от 710 кв.м-част от ***,който поземлен имот е преминал в
собственост на купувача и съпругата му.Касае се за реален поземлен имот с
площ от 710 кв.м.-самостоятелен обект на придобитото от Д. Г.ев А. и Б. И. А.
право на собственост,който в одобрената по-късно и изменена кадастрална
карта не е заснет като такъв.Нанасянето в кадастралната карта на площта на
този имот като съставляваща част от един по-голям поземлен имот,сега с
идентификатор 53120.502.789,не отразява вярно вещните права на лицата,но
то не ги засяга и не води до тяхната промяна,в частност до трасформирането
им в притежание на идеална част от онова,което е нанесено в кадастралната
карта като поземлен имот.Правата се запазват върху реална част от
поземления имот с идентификатор 53120.502.789.Така след смъртта на Д. Г.ев
А.,довела до прекратяване на съпружеската имуществена общност,и след
извършения от съпругата му Б. И. А. отказ от наследството му в съответствие
с чл.5 ал.1 от ЗН и чл.53 от ЗН първоначалната ищца Б. И. А. е притежавала по
силата на договора за продажба от 2003 г. 1/2 идеална част,а ищците Г. Д. А. и
И. Д. А. са притежавали по наследяване от своя баща Д. А. и след уголемяване
на дела им поради отказа от наследство на Б. А. по 1/4 идеална част от
поземлен имот с площ от 710 кв.м.,съставляващ частта от бившия пл.№79 в
УПИ *** в кв.21 по подробния устройствен план на с.О.,реална част от
нанесения в кадастралната карта поземлен имот с идентификатор
53120.502.789,оцветена в червено на приложение №10 към заключението на
вещото лице.След смъртта на Б. И. А. в хода на производството по делото
ищците Г. А. и И. А. се легитимират понастоящем по наследяване от своите
родители като собственици на по 1/2 ид.ч. от описания поземлен имот.
На разглеждане подлежи въпросът придобила ли е по силата на изтекла в
нейна полза придобивна давност ответницата по делото С. Г. Д. /сестра на
наследодателя на ищците Д. Г.ев А./ собствеността върху процесния поземлен
7
имот.
По смисъла на Тълкувателно решение №11/21.03.2013 г. по тълк.д.
№11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт,с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК,не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 от ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост.При оспорване на признатото с акта право на собственост
тежестта за доказване носи оспорващата страна,без да намира приложение
редът по чл.193 от ГПК.В случая ответницата С. Г.Д. се снабдила с
констативен нотариален акт по чл.587 ал.2 от ГПК за свое право на
собственост върху процесния поземлен имот по силата на изтекла в нейна
полза придобивна давност-нотариален акт №22,т.ІV, рег.№2536,д.№*** г. на
нотариуса О. О. с район на действие БРС. В същото време обаче ищците Г. и
И. А. се легитимират като собственици по наследяване от своите родители Д.
и Б. А.,придобили от своя страна правото на собственост върху същия
поземлен имот още през 2003 г. по силата на договора за покупко-
продажба,обективиран в нотариален акт №138, т.ІV, рег.№3401, д.№*** г. на
нотариуса О. О. с район на действие БРС.И двете страни разполагат с
нотариални актове като титули за собственост.В тази хипотеза според
мотивите към цитираното Тълкувателно решение №11/21.03.2013 г. по тълк.д.
№11/2012 г. на ОСГК на ВКС,когато и двете страни в правния спор
легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота
/констативни или за правна сделка/,то разпределението на доказателствената
тежест при оспорването следва да се извърши по общото правило на чл.154
ал.1 от ГПК,като всяка страна следва да докаже своето право,т.е. фактическия
състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание.Настоящата хипотеза е именно такава,поради което в тежест на
ответницата С. Г.Д. е да докаже придобиването от същата на правото на
собственост върху процесния поземлен имот на посоченото оригинерно
основание,в частност,че е упражнявала
непрекъснато,явно,спокойно,несмущавано в продължение на 10 години
фактическата власт върху поземления имот с намерение за своенето му.
Според разпитаните свидетели,посочени от ищцовата страна,от 2003 г. до
смъртта си през 2017 г. наследодателят на ищците Д. А. владял имота,а след
8
смъртта му-неговите низходящи Г. А. и И. А..Свидетелката Ц. Г. А. /съпруга на
ищеца Г. А./ споделя,че по-често през лятото посещавали имота-правили си
барбекю,ходили на плаж в к.к.“Албена“,през дните петък,събота и неделя дори
преспивали в имота-вкарвали си колата и спели в нея.Ответницата С. Г.Д.
имала имот в съседство,като между двата имота никога не е имало ограда
предвид родствената връзка между собствениците.В процесния поземлен имот
се влизало през самостоятелна голяма врата от винкел и мрежа,през която
можело да се вкарва автомобил.В този имот наследодателят Д. А. дълго време
съхранявал стар автомобил марка „Рено Дофин“.През 2007 г. лятото монтирал
в имота дървено бунгало от сандвич-панели.За последен път свидетелката и
съпругът й посетили имота през лятото на 2021 г.-заедно с приятели били на
плаж в Албена и на връщане минали през с.О..Тогава видели,че портата към
имота вече я няма,опъната била ограда от мрежа,като портата била монтирана
в имота на ответницата.Не могли да влязат в имота.Според свидетелката
портата била преместена 1-2 години преди депозиране на показанията й,т.е.
през 2020-2021 г.Според свидетелката старата къща в имота била ползвана от
ответницата С. Д.,която,докато строели в тяхното място,складирала там
материали,спели в къщата.Свидетелите Д. А. Д. и Е. В. Г.,без родство със
страните,потвърждават участието си при монтиране на бунгало в процесния
поземлен имот от ищците и техния баща през лятото на 2007 г.,както и че
имотът имал самостоятелна порта,която при посещение през 2021 г. с цел
оглед на съхранявания там автомобил установили,че липсва и не могли да
влязат,тъй като имало опъната мрежа.От представените от ищците писмени
доказателства-приходни квитанции от периода 2011-2021 г. /на листи 15-23 от
делото на БРС/ е видно,че местният данък за процесния поземлен имот и
таксата „битови отпадъци“ са заплащани от наследодателя на ищците Д.
Г.А.,а след смъртта му през 2017 г. от неговите синове И. и Г..
Придобитите от наследодателите на ищците права върху процесния
поземлен имот не могат да бъдат загубени поради неупражняването им,а само
при условията на чл.99 от ЗС-ако друг ги придобие или титулярите им сами се
откажат от тях по реда на чл.100 от ЗС.В този смисъл ищците дори не е
необходимо да доказват,че наследодателите им и самите те са упражнявали
пълноценно владение върху имота през периода от 2003 г. нататък.В тежест на
ответницата С. Д. е да докаже,че тя е завладяла имота-че единствено тя или
чрез свои близки е упражнявала фактическата власт върху него с намерение за
9
своенето му непрекъснато в продължение на 10 години.Такова владение не се
удостоверява надлежно и убедително чрез събраните гласни доказателства.
Посочените от ответницата свидетели не са убедителни в твърденията си за
такова самостоятелно владение.Свидетелят В. В. Г.ев,зет на
ответницата,съпруг на дъщеря й,твърди,че процесното дворно място било
работено първо от майката на С. и Д.-Е. А.,а след смъртта й от ответницата
С.,дъщеря й и свидетеля.Обработването се изразявало в копаене,засаждане на
култури,бране на плодове.Същият не знаел какво е станало с входната врата на
поземления имот.Признава,че в имота е имало поставена от ищците и техния
баща барака,както и че последният съхранявал там автомобил.Не знае каква е
съдбата на бараката,автомобила и портата,което е нелогично при твърдение,че
непрекъснато той,съпругата му и ответницата С. са били в имота и са го
обработвали.От друга страна заявява,че обработването на имота е „много
назад в годините“.Не очертава конкретен период.Също споделя в унисон с
твърдяното от свидетелите,посочени от ищците,че между двора,закупен от
бащата на ищците,и съседния двор-собственост на неговото семейство /ПИ с
идентификатор 53120.502.790/ никога не е имало ограда,която да отграничава
собствеността.От една страна следва да се отчете заинтересоваността на този
свидетел предвид родството му по сватовство с ответницата,а от друга
показанията му за упражнявана фактическа власт не са категорични в насока
на осъществено владение от тъща му С. Д. в продължение на 10 години.Не
става ясно кой кога е обработвал имота-дали С. Д. или нейната дъщеря със
свидетеля-неин съпруг,в какъв период от време,колко често са посещавали
имота и какви дейности са извършвали в него.
Другите двама свидетели Р. Д. Р. и Д. П. Д. сочат,че са съседи на
ответницата в с.О.,което предполага,че са добре запознати като очевидци с
фактите около владението на процесния поземлен имот.Същите заявяват,че не
познават ищците,което цели да убеди съда,че те не са посещавали процесния
поземлен имот,но този факт,както бе посочено,е без значение.Релевантно е
дали ответницата С. Д. е упражнявала изискуемото непрекъснато, явно,
спокойно и необезпокоявано владение в продължение на 10 години.
Свидетелката Р. Р. твърди,че само ответницата С. посещавала имота-
идвала да бере плодове,като посещенията й се ограничавали през месец-два
или 5-6 пъти в годината.Твърди,че майката на С. и Д.-Е. обработвала
мястото,докато била жива /копаела,сеела,продавала зеленчуци/,но относно
10
ответницата С.,нейната дъщеря и зет такива твърдения не са депозирани.Сочи
се само,че С. идвала 5-6 пъти в годината да бере плодове,като очевидно се
имат предвид плодовете от плодните дръвчета,които се намират в имота /в
тази насока показания на свидетелите Ц. А. и Е. Г./.Свидетелят Д. П. Д. също
твърди,че баба Е. си поддържала мястото,докато била жива.После И.-
дъщерята на С. идвала с мъжа си-почнали да разчистват мястото,заляли
бетон,щели да правят къща,но не уточнява дали последните дейности по
начало на строителство са именно в процесния поземлен имот или в имота на
последните,който е съседен на процесния и където действително се е
построила къща.Както сочи свидетелката Ц. А.,докато строяли,си държали
материали и вещи в старата къща в процесния поземлен имот и преспивали
там.Свидетелят Д. П. Д. също споделя,че дъщерята на С. и съпругът й си
построили къща,което навежда,че свидетелят не прави разлика между
собственото им дворно място и процесното.Свидетелят споделя обаче,че не
знае С. какво е правила,като е посещавала имота в с.О..Миналата година /2021
г./ идвала много пъти,т.е. посещенията й са зачестили след снабдяването й с
констативния нотариален акт от 2020 г.,а преди това заявява свидетелят
идвали,но по-рядко.Сега по-често идвали,там живеели,изчистили
мястото,заградили го.Последните изявления сочат на засилена активност през
последните 1-2 години /свидетелските показания са от 2022 г.,т.е. се касае за
периода 2020-2021 г. след снабдяването с констативния нотариален акт/.Преди
това „на времето“ сочи свидетелят било само трева,имало змии и
таралежи,който факт оборва твърдението на ответницата,че още от 2003 г. тя и
семейството й обработват процесния поземлен имот.Ако същият е бил
обработван,не би следвало да има трева,змии и пр.Именно занемаряването му
през годините поради липса на грижи от страна на ищците,а и очевидно
поради липса на действия по фактическо стопанисване на имота от страна на
ответницата С. Д.,се е наложило „миналата година“,т.е. 2021
г.,ответницата,дъщеря й и зет й да изчистят мястото и да го заградят.Че
затревеното и запуснато място е процесното,следва от обяснението на
свидетеля Д.,че именно в него били разположени поставеното от ищците
бунгало и старият лек автомобил,съхраняван от същите.Фактът на
занемаряване на процесния поземлен имот опровергава твърдението на
ответницата,че през годините от 2003 г. насам само тя и близките й /дъщеря и
зет/ са стопанисвали процесния поземлен имот-обработвали го,садяли
11
зеленчуци.Инцидентното събиране на плодове от плодните дръвчета не е
признак на владение.Упражняване на фактическа власт от С. Д. щеше да е
налице,ако същата постоянно,несмущавано след 2003 г. бе обработвала цялото
дворно място,засаждала с култури,поддържала плодните дръвчета
/подрязване,третиране с препарати за растителна защита и др./,а не само да
събира плодовете от тях,ако беше оградила имота и ограничила по този начин
достъпа на ищците в него.Ограничаването на достъпа на ищците до имота е
едва през периода 2020-2021 г.Безпрепятственото навлизане на С. Д.,дъщеря й
и зет й в имота се е дължало всъщност на липсата на ограда между двата
съседни имота „по роднински“,а и поради осигурения на С. Д. от самите ищци
достъп до жилищната сграда в него с идентификатор 53120.502.789.1,която е
била съсобствена между нея и наследодателя на ищците Д. А.,респ. след
смъртта му с низходящите му Г. и И.,по наследяване от майката на Д. и С.-Е.
А.,която пък я е придобила по силата на доброволната делба по спогодителния
протокол по гр.д.№200/1971 г. на БРС.Поради правата си в сградата С. Д. е
можела да се полза от терена дотолкова,че да ползва сградата по
предназначение.Същата е извършвала т.нар. търпими действия /преминаване
през имота на ищците за складиране на материали и вещи в съсобствената
къща;преспиване в къщата,докато строяли новата къща в съседния
имот,основани на родствената връзка/ с мълчаливото съгласие на
собствениците на процесния поземлен имот,като е преминавала през
дворното им място,за да ползва сградата в него.Търпимите действия не
представляват владение-те са епизодични,ограничени по обхват и се
извършват с изричното или мълчаливо съгласие на собствениците на
поземления имот.След като не е доказан още първият признак на владението-
упражняване на фактическа власт върху поземления имот,не може да се
приложи презумпцията по чл.69 от ЗС,за да се приеме наличие и на втория
субективен признак-държане на вещта като своя.
Горните свидетелски показания /на шестимата свидетели/ в своята
съвкупност навеждат на първи владелчески действия от страна на С. Д.
спрямо процесния поземлен имот едва след снабдяването й с нотариалния акт
по обстоятелствена проверка през 2020 г.Тогава мястото било почистено от
тревата и оградено,респ. тогава е била премахната и портата,през която са
влизали ищците в имота.Очевидно владение през периода 2020-2021 г. не е
достатъчно да се придобие по давност процесният поземлен имот,доколкото
12
исковата молба по настоящото дело е подадена на 22.10.2021 г.
На база изложеното съдът намира,че ответницата С. Д. не се легитимира
понастоящем като собственик на процесния поземлен имот по силата на
изтекла в нейна полза придобивна давност.Собственици на имота са двамата
ищци Г. и И. А. по силата на наследяване от техните родители,придобили
собствеността върху имота по силата на договора за продажба от 2003 г.
Както вече бе посочено,нанесеният в кадастралната карта на с.О.
поземлен имот с идентификатор 53120.502.789 юридически не съществува
като един обект на право на собственост,а съставлява механично заснемане
като един на отделни поземлени имоти,като всеки от тях съставлява отделен
обект на правото на собственост,принадлежащ на различни
собственици.Правата на ищците не са върху 710 кв.м в идеални части от по-
големия ПИ с площ от 934 кв.м.,който не съществува в правния мир,а върху
конкретния реален поземлен имот с площ от 710 кв.м с даденото по-горе
описание /оцветен в червен цвят на комбинирана скица №10 към
заключението по СТЕ/.Това не е съобразено от първоинстанционния съд,чието
решение дава защита на право на собственост на ищците върху 710 кв.м. в
идеална част от поземлен имот с идентификатор 53120.502.789,а всъщност
разпростира това право включително и върху онези реални части от така
нанесения в кадастралната карта поземлен имот,които съставляват друг
самостоятелен обект на право на собственост на други лица.Това е
така,защото притежанието на идеална част от имот съставлява притежание на
идеална част от всяка реална част от него.По същата причина,ако
исковете,формулирани за идеална вместо за реална част от по-големия
поземлен имот,бъдат отхвърлени,това ще доведе до отричане правата на
ищците върху реалната част,която те притежават.Предвид горното и при
установеното несъответствие на юридическото съществуване на обекта на
правото на собственост на ищците с фактическото му кадастрално заснемане
решението на районния съд в частта на произнасянето по исковете относно
поземления имот следва да се отмени и да се постанови друго,с което на
ищците да се даде търсената от тях ревандикационна защита на действително
притежаваното право на собственост върху реален поземлен имот с площ от
710 кв.м с даденото по-горе описание,като комбинираната скица-приложение
№10 към заключението по СТЕ следва да стане неразделна част от решението.
13
С оглед резултата по материалноправния спор и на основание чл.537 ал.2
от ГПК първоинстанционният съд правилно е отменил констативния
нотариален акт №22/19.08.2020 г. на нотариус с рег. №*** и район на действие
БРС в частта,легитимираща ответницата като собственик по наследство и
давностно владение на недвижим имот от 710 кв.м,представляващи идеална
част от поземлен имот с идентификатор 53120.502.789,с номер по предходен
план:кв.21,парцел *** в с.О..В тази част удостовереното в нотариалния акт не
съответства на действителното правно положение,засяга правата на ищците и
постановената с първоинстанционното решение отмяна на нотариалния акт в
посочената част следва да бъде потвърдена.
В първоинстанционното и последващите производства страните са
претендирали присъждане на сторените от тях разноски.В настоящото
въззивно производство следва да се разпредели само отговорността за
разноските,сторени от ищците по исковете по чл.108 от ЗС с предмет
описания поземлен имот.По исковете по чл.108 от ЗС с предмет жилищната
сграда в имота,които са отхвърлени с влязлата в сила част на решението на
ДОС по в.гр.д.№794/2022 г.,разноски се следват само на ответницата С. Д. за
първоинстанционното производство и за първото въззивно производство и
такива са й присъдени за тези отхвърлени искове с цитираното въззивно
решение.
При уважаване на исковете по чл.108 от ЗС с предмет описания поземлен
имот следва да се потвърди първоинстанционното решение в частта,с която на
основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищците по делото са присъдени
разноски,съразмерно на тези уважени искове,а именно в размер на 400 лв
адвокатско възнаграждение и 51 лв съдебно-деловодни разноски /половината
от сторените от тях по всички искове разноски от 800 лв адвокатско
възнаграждение и 102 лв съдебни разноски,доколкото половината от
разноските следва да се отнесат към уважените искове относно поземления
имот,а другата половина към отхвърлените искове относно жилищната сграда
в ПИ/.
В производството по предходното в.гр.д.№794/2022 г. на ДОС ищците по
делото са сторили разноски в размер на 1000 лв адвокатско възнаграждение и
600 лв възнаграждение за вещото лице по СТЕ.От тях им се следват
половината,а именно 500 лв адвокатско възнаграждение и 300 лв за вещо лице
14
съразмерно на уважените искове относно ПИ-общо 800 лв.
В касационното производство по гр.д.№4785/2023 г. на ВКС на
РБ,образувано по касационна жалба на ответницата С. Д. срещу първото
въззивно решение в частта на уважените искове относно ПИ,ищците са
сторили разноски в размер на 2 500 лв адвокатско възнаграждение /договори
на листи 34 и 63 от делото на ВКС/,които с оглед изхода от спора по тези
искове им се следват и следва да им бъдат присъдени.Не следва да им се
присъждат претендираните разноски в размер на 260 лв за транспортни
разходи на пълномощника им /за самолетен билет/,които нямат характера на
сторени за производството разноски по сметка на съда по смисъла на чл.78
ал.1 от ГПК.
В настоящото въззивно производство,чийто предмет са вече само
исковете относно ПИ,ищците по делото имат право на всички сторени от тях
разноски,а именно 1 500 лв адвокатско възнаграждение /договор на лист 21 от
настоящото дело на ДОС/.Наведено е възражение от насрещната страна за
прекомерност на това възнаграждение,което е неоснователно.Несериозно
звучи последното възражение,като се има предвид,че самата насрещна страна
е уговорила и заплатила за производството адвокатско възнаграждение в
размер на 2 000 лв-по-високо от платеното от ищците и
въззиваеми.Възнаграждението от 1 500 лв е адекватно на правната и
фактическа сложност на спора и не следва да бъде намалявано.
Поради уважаване на исковете по чл.108 от ЗС относно процесния
поземлен имот ответницата по делото и въззивник С. Д. няма право на
разноски,сторени по повод на тези искове в предходните инстанции и в
настоящата,поради което такива не следва да й се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №91/23.09.2022 г. по гр.д.№615/2021 г. на Балчишкия
районен съд в частта,с която по отношение на С. Г. Д. е признато за
установено,че Г. Д. А.,И. Д. А. и Б. И. А.,починала в хода на производството по
делото и заместена на основание чл.227 от ГПК от първоначалните ищци-
15
нейни наследници по закон Г. Д. А. и И. Д. А.,са носители на правото на
съсобственост върху 710 кв.м,представляващи идеална част от поземлен имот-
дворно място цялото с площ от 934 кв.м, находящо се в с.О., общ.Б.,
обл.Добрич, представляващо имот с идентификатор 53120.502.789 по
кадастралната карта,който имот е с номер по предходен план:кв.21, парцел
***, и С. Г. Д. е осъдена да им предаде владението върху описания поземлен
имот,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Г. Д. с ЕГН
********** от гр.Варна, ***,че Г. Д. А. с ЕГН ********** от гр.Варна,*** и
И. Д. А. с ЕГН ********** от гр.Варна,*** притежават правото на
собственост по наследяване от Д. Г.ев А.,б.ж. на гр.Варна,починал на *** г.,и
от Б. И. А.,б.ж. на гр.Варна,починала на *** г.,върху недвижим имот в с.О.,
общ.Б., обл.Добрич, а именно поземлен имот с площ от 710 кв.м.,съставляващ
частта от бивш пл.№79,включена в УПИ *** в кв.21 по подробния устройствен
план на с.О.,реална част от поземлен имот с идентификатор 53120.502.789 по
кадастралната карта на селото,показана в червен цвят на скица-приложение
№10 на лист 125 от в.гр.д.№794/2022 г. на Добричкия окръжен
съд,съставляваща неразделна част от настоящото решение,и
ОСЪЖДА С. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна,*** да предаде
владението върху описания поземлен имот на собствениците Г. Д. А. с ЕГН
********** от гр.Варна,*** и И. Д. А. с ЕГН ********** от гр.Варна,***.
ПОТВЪРЖДАВА решение №91/23.09.2022 г. по гр.д.№615/2021 г. на
Балчишкия районен съд в частта,с която на основание чл.537 ал.2 от ГПК е
отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка №22,т.IV,рег.№2536,д.№*** г. на нотариус с рег.№*** и район на
действие БРС в частта на удостовереното право на собственост С. Г. Д. с ЕГН
********** върху 710 кв.м,представляващи идеална част от поземлен имот-
дворно място цялото с площ от 934 кв.м, находящо се в с.О., общ.Б.,
обл.Добрич, представляващо имот с идентификатор 53120.502.789 по
кадастралната карта.
ПОТВЪРЖДАВА решение №91/23.09.2022 г. по гр.д.№615/2021 г. на
Балчишкия районен съд в частите,с които С. Г. Д. е осъдена да заплати на Г. Д.
А., И. Д. А. и Б. И. А., починала в хода на производството по делото и
заместена на основание чл.227 от ГПК от първоначалните ищци-нейни
16
наследници по закон Г. Д. А. и И. Д. А.,адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева и деловодни разноски в размер на 51 лева.
ОСЪЖДА С. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна,*** да заплати на Г. Д.
А. с ЕГН ********** от гр.Варна,*** и И. Д. А. с ЕГН ********** от
гр.Варна,*** сторени в производството по в.гр.д.№794/2022 г. на Добричкия
окръжен съд съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лв /осемстотин
лева/,от които 500 лв адвокатско възнаграждение и 300 лв възнаграждение за
вещо лице съразмерно на уважените искове по чл.108 от ЗС относно
процесния поземлен имот.
ОСЪЖДА С. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна,*** да заплати на Г. Д.
А. с ЕГН ********** от гр.Варна,*** и И. Д. А. с ЕГН ********** от
гр.Варна,*** сторени в производството по гр.д.№4785/2023 г. на ВКС на РБ
съдебно-деловодни разноски в размер на 2 500 лв /две хиляди и петстотин
лева/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна,*** да заплати на Г. Д.
А. с ЕГН ********** от гр.Варна,*** и И. Д. А. с ЕГН ********** от
гр.Варна,*** сторени в производството по в.гр.д.№282/2025 г. на Добричкия
окръжен съд съдебно-деловодни разноски в размер на 1 500 лв /хиляда и
петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17