№ 948
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110203524 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на “Солид Монтажи“ ООД подадена чрез управителя Д. Д. Д., против
НП № В-0050620 от 05.08.2021год. на Директора на регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с
което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер
на 500лв. на основание чл. 222а от ЗЗП за нарушаване нормата на чл. 113, ал.2
от ЗЗП.
В жалбата си въззивникът отправя искане за отмяна НП като навежда
твърдения за липса на извършено нарушение.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
представител не се явява.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото е постъпило писмено
становище от ю.к. Н.Недева, в което се същата изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение като представя и списък на
разноските. В случай че жалбата бъде уважена и се претендират разноски от
ответната страна в размер надвишаващ минималния такъв определен в
Наредба №1 от 2004, съответно Наредбата за правната помощ прави
възражение за прекомерност.
ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща
1
представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 29.03.2021год. между въззивното дружество и св. П.Ч. бил сключен
договор за поръчка за пожароустойчива врата/врата обща употреба.
Съобразно договора между страните вратата следвало и да бъде монтирана от
страна въззивното дружество.
На 09.04.2021год. вратата била доставена на обекта на св. Ч.
(новострояща се сграда), но не била монтирана, тъй като не била направена
замазката на пода. Монтажът на вратата бил отложен за 12.04.2021год. На
посочената дата в имота на св. Ч. дошли монтажници и започнали да
монтират вратата, но все нещо липсвало. Тъй като монтажа се проточил
много св.Ч. отишъл на работа и се върнал около 18:30ч. Вратата все още не
била монтирана, но св.Ч. забелязал че същата е надрана, с наранена
повърхност. Св. Ч. казал на монтажниците да преустановят действията си, че
няма да приеме вратата в този вид. Същият се обадил на лицето за контакт от
страна на въззивното дружеството и попитал как ще процедират от тук
нататък. Отговорено му било, че сред като се свържат с монтажниците ще го
уведомят. Два дни след това, вратата била взета от обекта на св. Ч..
Разбирайки това на следващия ден последният се свързал с В. – лицето за
контакт от страна на въззивното дружество, за да разбере кога ще бъде
направен монтажа защото е на работа и не може да реагира на момента. На
следващия ден след този разговор (на 16.04.2021год), късно вечерта, без Ч. да
бъде уведомен предварително, вратата била монтирана като по време на
монтажа в имота му нямало никой. След монтажа монтажниците му се
обадили по телефона и се уговорили на следващия ден сутринта Ч. да отиде
на обекта и да приеме вратата и да подпише протоколите. Отивайки на обекта
св. Ч. установил, че монтираната на обекта му врата е дори в по-лошо
състояние от това в което била вратата която отказал да приеме предния път.
Св. Ч. се свързал по телефона с управителя на въззивното дружество и го
уведомил за проблема с вратата. Последният казал, че ще дойде да види
вратата, но така и не го сторил. На 19.04.2021год. св. Ч. подал по имейла на
въззивното дружество рекламация като поискал и адекватно решаване на
въпроса.
На 23.04.2021год. вратата била предадена от св. Ч. на монтажен екип на
въззивното дружество като за което бил съставен протокол подписан от двете
страни. В протокола било посочено, че вратата се взема за отстраняване на
забележките за които бил изпратен имейл на 12.04.2021год. ведно със снимки.
Вратата така и не била монтирана отново като от страна на въззивното
дружество се изтъквали различни причини за това.
На 10.05.2021год. св. Ч. изпратил пореден имейл на въззивното
дружество като поискал да му бъде възстановена платената от него сума. На
2
12.05.2021год. същият подал и жалба в КЗП. С оглед на постъпилата жалба на
17.05.2021год. св.Х. извършила проверка в офиса на въззивното дружество
находящ се в гр.Варна, кв. Чайка“ бл. 189, партер. По време на проверката
свидетелката запознала присъстващия в офиса служител на въззивника с
постъпилата жалба и претенциите на потребителя. Констатациите от
проверката били обективирани в КП № К-2706458/17.05.2021год. в който
била определена и дата за документална проверка като били дадени
предписания представител на въззивника да се яви на 31.05.2021год. в офиса
на КЗП Варна и да представи писмено становище по жалбата.
На 31.05.2021год. в КЗП Варна се явил управителя на въззивното
дружество който представил писмено становище. В него потвърдил, че и към
момента вратата не е доставена и монтирана тъй като не била изпълнена
необходимата поддържаща конструкция, а клиента отказвал да плаща за
допълнителни посещения. След това можел да си получи вратата.
При тези данни св. Х. приела, че въззивното дружество на
26.05.2021год. е нарушило разпоредбата на чл. 113, ал.2 от ЗЗП тъй като не
било изпълнило задължението си да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за продажба в едномесечен срок считано от
предявяване на рекламацията като счела, че тава в писмен вид е била
подадена по имейл на 23.04.2021год.
На същата дата актът бил надлежно предявен и връчен на
представляващия въззивното дружество който го подписал вписвайки, че ще
представи възражения в законния срок.
На 06.07.2021год. в КЗП Варна постъпили писмени възражения срещу
акта, в които по същество конкретни пороци не били изложени, а в 4 точки
въззивникът изложил в хронологичен ред обстоятелствата свързани с
конкретната поръчка.
На 05.08.2021год. въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП, като е
възприел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 113, ал.2 от ЗЗП и на
основание чл. 222а от ЗЗП му наложил адм. наказание имуществена санкция
в размер на 500лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитана Ц.Х. –
актосъставител, която в показанията си пресъздава възприятията си от
проверката с нужната конкретика. Обяснява какъв е бил повода за проверката
като сочи, че била постъпила жалба от потребител, пресъздава описаните в
жалбата оплаквания както и това какви са били предприетите от нея действия
във връзка с жалбата. Сочи, че и към 31.05.2021год. вратата не била доставена
на клиента.
3
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан и св. Ч. –
потребителя въз основа на която жалба е извършена проверката на
въззивника. В показанията си пред съда същият потвърждава изложеното от
него в жалбата до КЗП, заявява, че вратата която са му доставили е била
безобразна, както че е подал официално рекламация по имейл на
19.04.2021год., след втория монтаж, както и че след повече от два месеца
след рекламацията вратата е била монтирана пак със забележки.
Към АНП като писмени доказателства са приложени Заповед №
165/18.03.2020год. на Председателя на КЗП, Заповед № 371ЛС/22.04.2015год.
на председателя на КЗП; Доклад от Цв. Ив. Хр. относно проверка по КП 2021
№ К-2706458/17.05.2021год., заключение по възражение във връзка с АУАН
№ к-0050620/29.06.2021год., възражение срещу АУАН № К-
0050620/29.06.2021год., Констативен протокол № К-2706458/17.05.2021год.,
Регистър за рекламации, жалба от П. Ат. Ч. адресирана до КЗП Варна и
приложения към нея – договор-поръчка за пожароустойчива врата/врата обща
употреба от 29.03.2021год., касови бонове, общи условия към договор за
поръчка и проект, приемо-предавателен протокол от 23.04.2021год. имейл
кореспонденция изходяща от П.Ч. и адресирана до въззивното дружество;
Протокол за проверка на документи № К-0135015 от 31.05.2021год.,
Становище от Д. Д. Д. – управител на „Солид монтажи“ ООД.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради
което и е приета от съда за разглеждане.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат реквизитите
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Безспорно фактическата
обстановка изложена в АУАН и НП е твърде лаконична, но от нея става
пределно ясно в какво се състои нарушението, кога и къде е извършено, както
и обстоятелствата при които е извършено. Допуснати съществени нарушения
4
на процес. правила съдът не констатира.
Отговорността на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на нормата на чл. 113, ал.2 от ЗЗП. Съгласно цитираната разпоредба
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че на 29.03.2021год. св. Ч. е сключил договор за поръчка с
въззивното дружество за изработване и монтиране на пожароустойчива врата.
В горната насока са както показанията на св. Ч., така и приложените към
АНП договор – поръчка от 29.03.2021год., общи условия към договор за
поръчка и два броя касови бонове. От показанията на св. Ч. се установява
също така, че при първоначалната доставка на вратата на обекта на която е
следвало същата да бъде монтирана монтаж не е бил извършен тъй като пода
не е бил замазан, както и че действия по монтаж на вратата са били
предприети на 12.04.2021год., но вратата не била монтирана. Същата била
надрана. В последствие вратата била взета и била доставена и монтирана
отново на 16.04.2021год. (в отсъствие на св. Ч.) като била в по-лошо
състояние от предходния път – с наранена повърхност, надрана и лошо
боядисана. От показанията на св. Ч. се установява също така, че недоволен от
качеството на доставената му врата той на 19.04.2021год. е направил писмена
рекламация на имейла на дружеството, като изпратил и снимки. Видно от
приложения към преписката приемо-предавателен протокол от 23.04.2021год.
рекламацията е била уважена доколкото вратата е била взета от монтажници
на въззивника за изправяне на забележките. Няма спор по делото, а и по
категоричен начин се установява, че до 31.05.2021год. врата съответстваща на
уговореното в договора и поръчката не е била монтирана. В подкрепа на
горното са приложеното към АНП становище изходящо от управителя на
въззивното дружество, както и писменото му възражение срещу съставения
АУАН. Видно от последното монтажът е бил извършен на 12.06.2021год.
При тези безспорно установени факти съдът прие, че безспорно
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 113, ал.2 от ЗЗП, тъй
като не е привело потребителската стока в съответствие с договора за
продажба в едномесечен срок от направената рекламация.
Нарушението обаче не е било извършено на 26.05.2021годс. както е
посочено в АУАН и НП, а на 20.05.2021год. И това е така защото от
показанията на св. Ч. пред съда по категоричен начин се установява, че
рекламация е направена на 19.04.2021год., а не на 23.04.2021год. както е
5
приел АНО. Пред съда св. Ч. заявява „По имейл подадох рекламацията след
втория монтаж, на 19.04.2021год. официално подадох рекламацията по
имейл“. Показанията на св. Ч. са в пълен унисон и с приложената към АНП
имейл кореспонденция водена от него с въззивното дружество и приложена
към жалбата му дала основание за извършване проверка на въззивника. Видно
от същата точно в имейла от 19.04.2021год. св. Ч. е уведомил търговеца че
няма да приеме вратата тъй като е боядисана с четка и е надрана, изпратил е
снимки на вратата и е поискал адекватно решение. Безспорно видно от имейл
кореспонденцията приложена към АНП св. Ч. е изпратил имейл на търговеца
и на 23.04.2021год. От съдържанието на този имейл обаче се установява, че в
него св. Ч. пита защо г-н Д. не отговаря на обажданията му, преразказва
някакъв предходен разговор между тях двамата и в крайна сметка пише, че
чака информация кога ще се монтира вратата, кога ще бъде решен проблема
му.
И доколкото такова фактическо обвинение изобщо не е било
повдигнато на въззивника, а повдигнатото му такова се явява недоказано
(необосновано), то НП се явява издадено в нарушение на материалния закон
и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират само от въззиваемата страна като искането е
обективирано своевременно в депозирано преди съдебното заседание
писмено становище. С оглед изхода на делото обаче (НП подлежи на отмяна)
съдът счете ,че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява неоснователно и като такова го отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № В-0050620 от 05.08.2021год.
на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на „Солид Монтажи“ ООД
ЕИК ********* е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500лв. на основание чл. 222а от ЗЗП за нарушаване на чл.
113, ал.2 от същия закон.
Решението подлежи на касационна проверка пред Варненски
6
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че
мотивите и решението са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7