Р E Ш Е Н И
Е
№
04.12.2020г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на трети ноември две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж.И.
Секретар: ЖИВКА Д.
като разгледа
докладваното от съдия Ж.И.
гражданско дело № 5941
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „В.“
ЕООД твърди, че на името на ответника Н.Н.Я. с абонатен номер 121119, имало
открита партида във “В и К” ЕООД гр. Стара Загора, район Стара Загора, с номер
000069 за имот, находящ се в с. Ястребово, обл. Стара Загора.
С откриването
на партидата между експлоатационното предприятие и абоната възниквали договорни
отношения, по силата на които “В и К” ЕООД се задължавало да доставя питейна
вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а
той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през
месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били
уведомени по надлежния ред, както от длъжностните лица на дружеството, така и
били задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор. При закъснения се начислявали лихви
съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
За периода
09.02.2017 год. до 05.02.2019 год. ответникът дължал на дружеството сума в
размер на 208.49 лева, представляваща изконсумираната от домакинството му вода
за горепосочения период от време, за което задължение били издадени 16 броя квитанции.
За закъснялото плащане за периода от 01.04.2017 год. до 11.06.2019 год.
ответникът дължал и лихва в размер на 28.11 лева.
За
горепосочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 3202/2019 год. по описа на PC - Стара Загора, като заповедта била
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в
изпълнение на указанията на съда, предявявал настоящите искове за установяване
на вземанията му.
Искането на
ищеца до съда е да постановите решение, с което да признае за установено, че Н.Н.Я.
му дължи сума в общ размер на 208.49 лева /двеста и осем лева четиридесет и
девет стотинки/, представляваща цената на незаплатената доставена и потребена
питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида № 000069 за имот,
находящ се в с. Ястребово, обл. Стара Загора за периода от 09.02.2017 год. до
05.02.2019 год., за която са издадени следните квитанции и фактури:
1.
По квитанция № ********** от
01.04.2017 год. на стойност 13.03 лева за ползвани услуги за периода от
09.02.2017 год. до 09.03.2017 год.;
2.
квитанция № ********** от
01.05.2017 год. на стойност 13.03 лева за ползвани услуги за периода от
09.03.2017 год. до 10.04.2017 год.;
3.
квитанция № ********** от
01.06.2017 год. на стойност 10.86 лева за ползвани услуги за периода от
10.04.2017 год. до 10.05.2017 год.;
4.
квитанция № ********** от
01.07.2017 год. на стойност 10.86 лева за ползвани услуги за периода от
10.05.2017 год. до 22.06.2017 год.;
5.
квитанция № ********** от
01.08.2017 год. на стойност 10.86 лева за ползвани услуги за периода от
22.06.2017 год. до 13.07.2017 год.;
6.
квитанция № ********** от
01.09.2017 год. на стойност 10.86 лева за ползвани услуги за периода от
13.07.2017 год. до 21.08.2017 год.;
7.
квитанция № ********** от 01.10.2017
год. на стойност 10.86 лева за ползвани услуги за периода от 21.08.2017 год. до
16.09.2017 год.;
8.
квитанция № ********** от
01.11.2017 год. на стойност 10.86 лева за ползвани услуги за периода от
16.09.2017 год. до 31.10.2017 год.;
9.
квитанция № ********** от
01.12.2017 год. на стойност 13.03 лева за ползвани услуги за периода от
31.10.2017 год. до 22.11.2017 год.;
10. квитанция № ********** от 01.01.2018 год. на стойност 13.03 лева за
ползвани услуги за периода от 22.11.2017 год. до 22.12.2017 год.
11. квитанция № ********** от 01.02.2018 год. на стойност 13.03 лева за
ползвани услуги за периода от 22.12.2017 год. до 19.01.2018 год.
12. квитанция № ********** от 01.03.2018
год. на стойност 13.03 лева за ползвани услуги за
периода от 19.01.2018 год. до 22.02.2018 год.;
13. квитанция № ********** от 01.04.2018 год. на стойност 13.03 лева за
ползвани услуги за периода от 22.02.2018 год. до 14.03.2018 год.;
14. квитанция № ********** от 28.04.2018 год. на стойност 13.03 лева за
ползвани услуги за периода от 14.03.2018 год. до 14.04.2018 год.;
15. квитанция № ********** от 28.05.2018 год. на стойност 13.03 лева за
ползвани услуги за периода от 14.04.2018 год. до 04.05.2018 год. и
16. фактура № ********** от 28.04.2019 год. на стойност 26.06 лева за
ползвани услуги за периода от 05.02.2019 год. до 25.04.2019 год.
както и за
мораторната лихва в общ размер на 28.11 лева /двадесет и осем лева и единадесет
стотинки/, за периода от 01.04.2017 год. до 11.06.2019 год., както следва:
1.
2.79 лева – лихва за периода от
01.05.2017 год. до 11.06.2019 год., начислена върху сумата по квитанция №
********** от 01.04.2017 год.
2.
2.69 лева - лихва за периода от
01.06.2017 год. до 11.06.2019 год. начислена върху сумата по квитанция № ********** от 01.05.2017 год. на
стойност
3.
2.14 лева – лихва за периода от
01.07.2017 год. до 11.06.2019 год. начислена върху сумата по квитанция №
********** от 01.06.2017 год.;
4.
2.05 лева - лихва за периода от
01.08.2017 год. до 11.06.2019 год. начислена върху сумата по квитанция № ********** от 01.07.2017 год.
5.
1.96 лева - лихва за периода от
01.09.2017 год. до 11.06.2019 год. начислена върху сумата по квитанция № ********** от 01.08.2017 год.;
6.
1.86 лева - лихва за периода от
01.10.2017 год. до 11.06.2019 год. начислена върху сумата по квитанция №
********** от 01.09.2017 год.;
7.
1.77 лева - лихва за периода от
01.11.2017 год. до 11.06.2019 год. начислена върху сумата по квитанция №
********** от 01.10.2017 год.
8.
1.68 лева - лихва за периода от
01.12.2017 год. до 11.06.2019 год. начислена върху сумата по квитанция №
********** от 01.11.2017 год.
9.
1.91 лева - лихва за периода от
01.01.2018 год. до 11.06.2019 год. начислена върху сумата по квитанция №
********** от 01.12.2017 год.
10. 1.80 лева - лихва за периода от 01.02.2018 год. до 11.06.2019 год. начислена върху сумата по квитанция № **********
от 01.01.2018 год.;
11. 1.68 лева - лихва за периода от 01.03.2018 год. до 11.06.2019 год. начислена върху сумата по квитанция №
********** от 01.02.2018 год.
12. 1.58 лева- лихва за периода от 01.04.2018 год. до 11.06.2019 год.
начислена по квитанция № ********** от 01.03.2018 год.;
13. 1.47 лева - лихва за периода от 01.05.2018 год. до 11.06.2019 год.
начислена върху сумата по квитанция № ********** от 01.04.2018 год.;
14. 1.37 лева - лихва за периода от 28.05.2018 год. до 11.06.2019 год.
начислена върху сумата по квитанция № ********** от 28.04.2018 год.
15. 1.26 лева - лихва за периода от 28.06.2018 год. до 11.06.2019 год.
начислена върху сумата по квитанция № ********** от 28.05.2018 год. и
16. 0.10 лева - лихва за периода от 28.05.2019 год. до 11.06.2019 год., начислена
върху сумата по фактура № ********** от 28.04.2019 год.
17. както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
PC - Стара Загора по ч.гр.д. № 3202/2019 год. - 17.06.2019 год. - до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 ГПК особеният
представител на ответника Н.Н.Я. - адв. И.П., е подала писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по следните съображения:
1. Нямало
доказателства, че лицето Н.Н.Я. било титуляр по партида № 000069 във „В.” ЕООД.
Съгласно чл.59, ал.2 от Общите условия на дружеството - ищец, ВиК операторът
откривал партида по потребителски номер на потребителя при подаване на
Заявление по образец и представяне на справка на документи съдържащи данни за
идентификационни белези. Подобни доказателства, че процесната партида била
открита именно на името на ответника на база подадено от него заявление не били
представени към исковата молба.
2. На второ
място, в исковата молба липсвали доказателства, че приложените към исковата
молба квитанции били осчетоводени от ищеца нито, че по същите имало неплатени
задължения от страна на ответника.
3. От
представените квитанции не се установявало дали стойностите на количествата
вода, посочени в графа „консумация”, били въз основа на едностранно и
произволно нанасяне от страна на издателя на квитанциите или на показания от
контролен уред - водомер.Съгласно чл.21, ал.1, т.2 от „Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите” на „В.” ЕООД, гр. Стара Загора,
отчитането на индивидуалните водомери се извършвало най-малко веднъж на три
месеца. Съгласно същите общи условия на ищеца чл.21, ал.4, отчитането на
водомера се извършвало в присъствието на потребителя или негов представител.
При неосигуряване на представител, отчетът се подписвал от свидетел. Подобни
документи, удостоверяващи как било извършено отчитането на водомера, не били
представени като доказателства към иска.
Съгласно чл.8,
ал.6 от Общите условия на ищеца, същият бил длъжен да издава фактури, а не
квитанции. Липсвали и доказателства, че фактури, квитанции били изпращани от
ищеца и получавани от ответника. След като фактури за всеки отделен период не
били изпращани на ответника, била налице забава на кредитора по смисъла на
чл.95 от ЗЗД, тъй като кредиторът не бил дал необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Ето защо й съобразно чл.96,
ал.1 от ЗЗД, поради кредиторовата забава, длъжникът на свой ред се освобождавал
от своята, което в конкретния случай означавало, че не следвало да заплаща
мораторни лихви. В този смисъл искът за мораторни лихви се явявал напълно неоснователен.
Моли
предявените срещу Н.Н.Я. искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание ищцовото дружество „В.” ЕООД, чрез процесуалния си представител заявява, че
поддържа исковете по изложените в исковата молба доводи.
В съдебно заседание назначеният по делото особен
представител на ответницата не се явява, депозира молба – становище, в което
доразвива изложените в отговора възражения, като изрично посочва, че съгласно
представената от ищеца справка се установява, че има учредено право на ползване
върху имота в полза на трето лице и че не се представят хартиените карнети по
делото.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 3202/2019 год. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „ВиК“ ЕООД срещу Н.Н.Я. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата 208,49 лева, представляваща цената на незаплатена
доставена питейна вода по партида № 000069 за периода от 09.02.2017 год. до
05.02.2019 год., ведно със законната лихва от 17.06.2019г. до изплащането на
главницата, сумата 28,11 лева - обезщетение
за забава за периода от 01.04.2017 год. до 11.06.2019 год., както и за разноските по заповедното
производство – 25 – ДТ. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните
му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47,
ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за
установяване на сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По делото са представени
лихвен лист, досие на абоната и следните квитанции и една фактура за ползвани
ВиК услуги, а именно: 1. квитанция № ********** от 01.04.2017 год. на стойност
13.03 лева за ползвани услуги за периода от 09.02.2017 год. до 09.03.2017 год.;
2. квитанция № ********** от 01.05.2017 год. на стойност 13.03 лева за ползвани
услуги за периода от 09.03.2017 год. до 10.04.2017 год.; 3. квитанция №
********** от 01.06.2017 год. на стойност 10.86 лева за ползвани услуги за
периода от 10.04.2017 год. до 10.05.2017 год.; 4. квитанция № ********** от
01.07.2017 год. на стойност 10.86 лева за ползвани услуги за периода от
10.05.2017 год. до 22.06.2017 год.; 5.квитанция № ********** от 01.08.2017 год.
на стойност 10.86 лева за ползвани услуги за периода от 22.06.2017 год. до
13.07.2017 год.; 6. квитанция № ********** от 01.09.2017 год. на стойност 10.86
лева за ползвани услуги за периода от 13.07.2017 год. до 21.08.2017 год.;7.
квитанция № ********** от 01.10.2017 год. на стойност 10.86 лева за ползвани
услуги за периода от 21.08.2017 год. до 16.09.2017 год.; 8.квитанция №
********** от 01.11.2017 год. на стойност 10.86 лева за ползвани услуги за
периода от 16.09.2017 год. до 31.10.2017 год.; 9.квитанция № ********** от
01.12.2017 год. на стойност 13.03 лева за ползвани услуги за периода от
31.10.2017 год. до 22.11.2017 год.; 10.квитанция № ********** от 01.01.2018
год. на стойност 13.03 лева за ползвани услуги за периода от 22.11.2017 год. до
22.12.2017 год.; 11.квитанция № ********** от 01.02.2018 год. на стойност 13.03
лева за ползвани услуги за периода от 22.12.2017 год. до 19.01.2018 год.
12.квитанция № ********** от 01.03.2018 год. на стойност 13.03 лева за ползвани
услуги за периода от 19.01.2018 год. до 22.02.2018 год.; 13.квитанция №
********** от 01.04.2018 год. на стойност 13.03 лева за ползвани услуги за
периода от 22.02.2018 год. до 14.03.2018 год.; 14.квитанция № ********** от
28.04.2018 год. на стойност 13.03 лева за ползвани услуги за периода от
14.03.2018 год. до 14.04.2018 год.; 15.квитанция № ********** от 28.05.2018
год. на стойност 13.03 лева за ползвани услуги за периода от 14.04.2018 год. до
04.05.2018 год. и 16.фактура № ********** от 28.04.2019 год. на стойност 26.06
лева за ползвани услуги за периода от 05.02.2019 год. до 25.04.2019 год.,
всички на обща стойност 208,49 лева за доставена и
потребена
вода и отведена и пречистена канална вода
за периода от от 09.02.2017 год. до 25.04.2019 год. (а не до 05.02.2019г.,
както е посочено в исковата молба), по партида 000069, на името на Н.Н.Я..
Видно от справка от
Служба по вписванията процесния имот е
бил закупен от ответницата през 2013 г.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е назначена съдебно – икономическа експертиза,
заключението по която е неоспорено от страните и съдът кредитира като пълно и
съответно на събраните писмени доказателства по делото, според което сумите по
посочените в исковата молба квитанции и фактура за партида 000069 възлизат общо
на сумата от 208,49 лева. Вещото лице е посочило, че квитанциите от 2017г. и
2018г. са били издадени въз основа на хартиен карнет (непредставен по делото),
в който били отразени количества вода до 04.05.2018г. и съответствали на
посочените по квитанцията, а на реда за м. 10.2018г. било посочено че имотът
бил необитаем. Фактурата от 2019г. била издадена въз основа на отразен от
инкасатор реален отчет от електронен карнет, чрез таблет. Към датата на
проверката от вещото лице плащания на сумата от 208,49 лева не са били
отразени. Вещото лице е изчислило и мораторната лихва в общ размер на 28,11 лева,
като в заключението е посочило подробно лихвите по всяка квитанция по размер и
период. Вещото лице също така е посочило, че партида 000069 се водила на името
на ответницата, но ищецът не й бил предоставил данни кога и въз основа на какво
е била открита тази партида.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Договорът за услуга срещу възнаграждение,
каквито са договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в
чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е
да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне
на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. Относими към спорното
материално правоотношение правни норми се съдържат още в в ЗРВКУ, Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по
делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Съгласно чл. 8 от горецитираната Наредба №
4/2004 г. потребителите сключват договори при общи условия със съответното
водоснабдително дружество. Видно от Общите условия на ищеца, същите са одобрени
от ДКЕВР с решение ОУ – 09 от 11.08.2014 г. в изпълнение на чл. 6, ал.1, т. 5
ЗРВКУ. Следователно същите обвързват потребителите без да е необходимо писмено
приемане. Съгласно чл. 59, ал.2 от
Общите условия на ищеца ВиК операторът открива партида на потребителя с
потребителски номер при подаване на заявление от същия. В случая няма
представени доказателства кога и въз основа на какво е била открита партидата
на името на ответницата. Това обаче, че не се отразява на качеството й
потребител на ВиК услуги. След като
ответницата е собственик на процесния имот за исковия период, за който се
претендира заплащане на предоставени ВиК услуги, то същата се явява потребител
по смисъла на § 1, т. 2 ЗРВКУ
и между нея и ищеца е възникнало и съществува валидно облигационно
правоотношение, така че неоснователни са възраженията на особения й
представител за противното.
Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014
г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в
чл. 22 от Общите условия. В чл. 23, ал.4 от същите е посочено, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. В случая се установи, че отчитането на водомера в жилището на
ответницата за 2017г. и 2018г. не е било извършено дистанционно или чрез електронен
карнет, при което редът е друг, което е установено и от заключението на вещото
лице по СИЕ. По делото обаче не е представен хартиения карнет, който се явява
първичния документ, въз основа на който са издадени процесните квитанции от
2017 и 2018г. Непредставянето на този хартиен карнет е пречка да се извърши
проверка дали е спазен реда по чл. 23, ал.4 от ОУ и съответно дали е
удостоверено по надлежен начин, скрепено с подпис на абоната, съответствието на
показанията на водомера с данните в карнета. Изрично възражение в тази насока е
направено и от особения представител на ответницата и въпреки това ищецът не
представи хартиения карнет. Предвид това и предвид изричните оспорвания,
направени от особения представител на ответницата, че не се представят доказателства
за това, че ответницата е потребила посочените количества вода и че липсва хартиен
карнет и предвид това, че доказателствената тежест за установяване на този факт
е на ищеца, изрично разпределена му с доклада по делото, то съдът намира за
недоказани исковите претенции за установяване на дължимост на сумите по квитанциите, издадени през 2017г. и
2018г. Представените квитанции са едностранно съставени от ищеца документи,
неподписани от ответницата и при наличие на изрично оспорване на посоченото количество
потербена вода в тях, то съдът не може да приеме само въз основа на тях, че
същото е било потребено. Следователно исковете за установяване на дължимост на
цените за ВиК услуги за 2017 и 2018г. се явяват недоказани и като такива следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на исковата претенция за
дължимост на сумата за начислена вода по фактура № ********** от 28.04.2019
год. за периода от 05.02.2019 год. до 25.04.2019 год., макар че не важи
горепосочения ред, доколкото от заключението на СИЕ се установи, че отчитането
на водата през 2019г. е било чрез електронен карнет, същата не следва да бъде
вземана предвид, тъй като касае период извън заявения със заявлението по чл.
410 ГПК и с исковата молба период от 09.02.2017г. до 05.02.2019 г., като именно и за този период е издадена заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 3202/2019г., вземанията по която са
предмет на установяване в настоящото производство.
Следователно искове за установяване на
главници, представляващи неплатени цени за ползвани ВиК услуги за периода от
09.02.2017г. до 05.02.2019г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Неоснователността на исковете за главници води до неоснователност на
акцесорните искове за мораторни лихви.
Ответницата не е претендирала заплащане на разноски,
поради което такива не й се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„В.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков, против Н.Н.Я., ЕГН **********,***, искове за установяване съществуването на вземанията на „В.” ЕООД за следните суми: за сумата в размер на 208,49 лева – за
главница, представляваща неплатена цена на ползвани ВиК услуги за периода от 09.02.2019
год. до 05.02.2019 год., по партида № 000069 за
имот, находящ се в с. Ястребово, обл. Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.06.2019 г. до изплащането й, както и за сумата в размер
на 28,11 лева – мораторна лихва за периода от 01.04.2017г. до 11.06.2019г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3202/2019 год. по описа на Районен съд - Стара Загора, като неоснователни.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: