Определение по дело №468/2019 на Окръжен съд - Добрич

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н  И   Е

 

№ 675

 

гр. Д.,  12.08.2019 г.

 

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А      

 

 

         Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на дванадесети август  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА     

          ЧЛЕНОВЕ:  ТЕМЕНУГА СТОЕВА

                                 ГЕОРГИ ПАВЛОВ        

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. ч. гр. д. № 468/2019 г.  по описа на Д.кия окръжен съд:        

         Производството е по чл. 419, ал. 1 ГПК.

         Въззивно частно гражданско дело № 468/2019 г. по описа на Д.кия окръжен съд е образувано по частна жалба вх. рег. № 4493/26.11.2018 г. на регистратурата на Районен съд – Б. на Р.Д.А. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес *** и „А.“ ЕООД гр. Б., ул. „П.“ № *, общ. Б., област Д. срещу Заповед № 441/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 645/2018 г.  по описа на Районен съд – Б., в частта относно разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение.

         В частната жалба са инвокирани доводи относно нередовността на връчването на призовката за доброволно изпълнение на длъжниците.

Жалбоподателите претендират  отмяна на атакувания съдебен акт и  обезсилване на издадения изпълнителен лист.

         Насрещната страна „Г.“ ЕООД гр. В. оспорва частната жалба като недопустимо, респ. неоснователна.

          Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание  чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в срок и отговаряща на изискванията на  чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията на Съда са следните:

Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК – чл. 419, ал. 2 ГПК.

В разглеждания случай, длъжниците не са инвокирали никакви възражения относно редовността  от външна страна на документа по чл. 417, т. 10  ГПК – запис на заповед, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците – т. н. абсолютни менителнични възражения – чл. 419, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 465 ТЗ.

Релевираните доводи за нередовността на връчването на призовката за доброволно изпълнение не съставляват съображения, извлечени от акта по чл. 417, т. 10 ГПК – запис на заповед, са неотносими към предмета на правния спор.

Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд, постановен в заповедното производство, се явява правилен и законосъобразен, поради което  следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 419 ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 441/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 645/2018 г.  по описа на Районен съд – Б., в частта относно разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение.  

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

1.

 

 2.