№ 37
гр. Пазарджик , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Стела Михайлова
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Административно
наказателно дело № 20205220201466 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р.С.Б., ЕГН **********, съд.адрес: гр.Пазарджик,
ул.“Х.К.“ №1а, ет.2, офис 11-адв.Н.Костурков против Електронен фиш за
налагане на глоба с.К, №2988502 на ОД на МВР гр.Пазарджик, с който за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във връзка с
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева.
Жалбоподателят моли електронният фиш, като незаконосъобразен да
бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На жалбоподателя е издаден електронен фиш, затова че на 11.09.2018 г. в
09:35 часа в гр.Пазарджик, бул. „Г.Б.“ с посока на движение към к-ще с
1
ул.“Стоян Ангелов“ е заснет с АТСС (ARH CAM S1) №11743bb и отчетен
толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост да управлява МПС – л.а. „...”
с ДК №... със скорост 65 км/ч при разрешена скорост в населено място от 50
км/ч.
Жалбата е процесуално допустима и по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените
доказателства приложени по делото.
Безспорно е, че с измененията на ЗДвП в чл.184, ал.4 от закона е въведен
нов специален спрямо ЗАНН начин за образуване на
административнонаказателното производство за установяване на
административни нарушения чрез издаване на електронен фиш за налагане на
глоба.
Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДП подлежи на обжалване
по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от закона предвижда, че влезлият в
сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Следователно ел.фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на
издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението./Вж. ТР №1 от 26.02.2014 г. на
ВАС по т. д. №1/2013 г./.
Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на
ел.фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в
чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП.
В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на
законовите изисквания.
2
От приложените към административнонаказателната преписка
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване се
установява, че използваното в случая техническо средство е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта на МПС тип ARH
CAM S1, за която е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 от 07.09.2017 г., валидно до 07.09.2027 г., т.е. същото
е технически изправно е и отговаря на метрологичните изисквания за
употребата му на територията на България. Освен това е извършена
последваща проверка на техническото средство, видно от Протокол за
проверка №245-ИСИ/11.12.2017 г., с който е установена техническата му
изправност, която проверка е със срок на валидност от една година.
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира,
че при издаването на фиша не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обуславят неговата отмяна, за което се настоява в
жалбата. Фишът съдържа всички необходими реквизити, изчерпателно
посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, в това число посочване на териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, с
конкретно посочване на пътя, пътната отсечка от този път, датата, точния час
на извършване на нарушението, марката и регистрационния номер на
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, описание на
нарушението, включително максимално допустимата скорост, конкретно
измерената скорост и стойността на превишението, нарушените законни
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
й заплащане.
Фишът е издаден при кумулативното наличие на всички предпоставки за
издаването му, съгласно чл.189, ал.4, изречение първо от ЗДвП – при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. За извършеното
нарушение е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение.
Тук следва да се държи сметка за легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш", съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП - електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
3
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. В установените от закона реквизити на електроннния фиш, с оглед
легалното му определение, неслучайно не съществува изискване да се сочи
датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко
от естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Тъкмо поради това фишът не представлява "документ" в обичайния смисъл на
понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на
въведените данни за нарушението и собствеността/ ползването на
автомобила. При тези факти съдът приема, че в случая е бил изцяло спазен
реда за установяване, фиксиране, заснемане и въвеждане на данните за
нарушението в административно-информационна система на ОДМВР
гр.Пазарджик, последвалата им обработка и окомплектоване с данни за
собственика на автомобила, и най-сетне издаването на обжалвания
електронен фиш.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
АТСС (ARH CAM S1) №11743bb, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система камера-лазерен датчик-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в
електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
4
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно § 6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В настоящия случай обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от
закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се
установява осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП, която
предвижда забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно
превозно средство да превишават установени стойности на скоростта, като за
населено място тази стойност е 50 км/ч, а водачът се е движил със скорост 65
км/ч.
При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус
3 км/ч от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка
допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на
снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 68 км/ч,
съответства на описаната в ЕФ скорост от 65 км/ч.
Освен това по делото са представени данните за извършеното
нарушение, изготвени с АТСС, под формата на снимков материал, съобразно
изискванията на чл.16 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано
техническо средство, което е поставено извън патрулния автомобил. При
позиционирането му и преди активиране на системата за контрол е спазено
5
изискването за се обозначи мястото на контрол в съответствие с нормата на
чл.165, ал.2, т.8 ЗДвП. Налице е попълнен от служителя на СПП ОД МВР
Пазарджик - оператор със системата протокол по чл.10, ал.3 от Наредба
№8121з-532/2015 г. Протоколът е от датата на нарушението, чиито час
попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство
(АТСС) е било в работен режим по зададените параметри.
При установяването на административното нарушение с гореописаното
АТТС обаче не е било изпълнено изискването на чл.10, ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи.
Съгласно посочената разпоредба при работа с временно разположени на
участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за
всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на
уреда.
В процесния случай последното изискване не е спазено. Съставен е
протокол за използване на АТСС (л.11 от делото), но същият не е съпроводен
със снимка на разположението на уреда, което е видно и от представеното от
с-р ПП при ОД на МВР Пазарджик писмо от 05.11.2020 г., според което
липсва снимка за разположенито на АТСС - ARH CAM S1 №11743bb на
инкриминираната дата, поради техническа неизправност на техническото
средство РСОД (таблет). Такава снимка е неразделна част от протокола, а при
положение, че има спор или съмнение, че в конкретния случай се касае за
работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано
техническо средство, респ. система за контрол на скоростта, снимката има за
предназначение да даде визуална представа къде точно е било поставено
мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в
протокола, и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на
сработване и позиционирането на автоматизираните технически средства и
системи.
Но съдът намира, че в конкретния случай, липсата на снимка за
разположението на техническата средство не води до невъзможност за
установяване н местоположението на мобилното АТТС, както и за
местоположението на заснетия автомобил в момента на засичането на
6
скоростта му.
Снимков материал, изготвен съобразно изискванията на чл.16, ал.3 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. приложен към ЕФ, съдържа
визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на
отчитане на скоростта и представя автомобила в близък план, така че от
самия фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно
(последното изискване е също на производителя в инструкцията и при липса
на възможност за разчитане на регистрационния номер поради повреда или
замърсяване системата се отчита резултат).
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата
за видеонаблюдение в карето под фотоса са разположени относимите към
нарушението параметри. Част от тях са: посоката, обхвата на действие и
режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява са
по предварително зададени параметри от оператора със системата.
Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час,
местоположение – точни координати, в и на които е извършено засичането
на скоростта на заснетия автомобил - 68 км/ч. Фотосът е изведен от клип,
който има до осемцифров индивидуален номер. Именно отчетените
координати дават ясно и категорично сведение за местоположението на
мобилната радарна система и посоката на засичане на преминаващите
автомобили, което несъмнено съвпада с контролирания участък от пътя
посочен в съставения за деня протокол.
Не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил заснет със мобилна
радарна система не е собственост на жалбоподателя. По делото са
представени доказателства, че лекият автомобил е собственост на Й.К.К.
В този случай разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДП изрично предвижда,
че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Видно от представената по делото декларация собственикът на
автомобила, в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП е представил в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, а именно
жалбоподателя Румен Белчев, като е приложено и копие от СУМПС на
7
същия.
Възраженията на жалбоподателя, че е започнал да управлява автомобила
на 04.04.2019 г., когато с нотариално заверено пълномощно му е предоставено
ползването, съдът намира за неподкрепено с убедителни доказателства.
Въпросното пълномощно е представено по делото, но не необходимо да
съществува такова, за да бъде ползван автомобила от трето лице, на което
собственикът го е предоставил. А както вече съдът обсъди по-горе, с
декларацията депозирана по съответния ред, собственикът, под страх от
наказателна отговорност е декларирал, че на инкриминираната дата е
предоставил автомобила на жалбоподателя.
Следователно административно наказателната отговорност на
жалбоподателя, като лице на когото е предоставено моторно превозно
средство, при управление на което е извършено нарушението, произтича от
законовата разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП, като изрично е посочена
самоличността на субекта на нарушението с посочване на трите му имена и
ЕГН.
В тази връзка с оглед субекта на нарушението-физическото лице,
позвател на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е
определена вида на санкцията – Глоба. Размерът на санкцията е съобразен с
предвидения такъв в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за превишаване на скоростта на
движение с 15 км/ч.
В този смисъл, не може да се направи категоричен извод за
местоположението на мобилното АТТС, както и за местоположението на
заснетия автомобил в момента на засичането на скоростта му.
В този ред на мисли, съдът намира, че в конкретния случай липсват
категорични и убедителни доказателства жалбоподателят да е осъществил
състава на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Поради това, съдът намира, че електроннният фиш е обоснован и
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и потвърждаване на обжалваното НП искането
на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен
адвокатски хонорар, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143 от
8
ГПК, следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба с.К,
№2988502 на ОД на МВР гр.Пазарджик, с който на Р.С.Б., ЕГН **********,
съд.адрес: гр.Пазарджик, ул.“Х.К.“ №1а, ет.2, офис 11-адв.Н.Костурков за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във връзка с
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9