№ 14
гр. Свищов , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова
Административно наказателно дело № 20214150200048 по описа за 2021
година
Производството е по чл.53 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К“ЕООД, ЕИК *, представлявано от Л.И.Д. -
Управител, със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул.“** срещу НП
№ 389371-F424881/13.12.2018г. на Началник отдел „ОД“ –ВТ при ЦУ на
НАП, с което на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
извършено нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 42, ал. 2, т. 2 от
НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. В подадената жалба се твърди
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се
навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните
правила, по аргументи, подробно изложени в депозираната жалба. Навеждат
доводи, че в конкретния случай обектът стопанисван от жалбоподателя не е
работел, била извършвана текуща поддръжка на заведението. Не отрича, че
паспортът на наличното монтирано фискално устройство не се е намирал в
обекта и не е могъл да го представи. В съдебно заседание на 28.04.2021г.
представя дубликат на паспорт на електронен касов апарат. На следващо
място, счита че АНО неправилно не е приложил чл.28 от ЗАНН, като в тази
1
връзка изразява становище, че случаят е маловажен и не води до неотразяване
на приходи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Бадев, който поддържа жалбата и
изложените в нея съображения за отмяна на процесното НП.
Ответникът по жалбата –Дирекция „ОД“ към ГД „ФК“ при ЦУ на НАП
се представлява от юрисконсулт Б.К.,която взема становище за
неоснователност на жалбата. Излага съображения за това. Сочи, че процесния
обект представлява търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС,
според която разпоредба търговски обект е всяко място, помещение или
съоръжение, независимо, че помещението или съоръжението може да служи
същевременно и за други цели, включително за жилище. Счита, че дори и да
се приеме, че управителят временно живее в имота, то това не го освобождава
от задълженията, произтичащи от закона и наредбите. В тази връзка не е
освободен от задължението да съхранява в обекта паспорта на фискалното
устройство. Счита, че не са налице процесуални нарушения на разпоредбите
на ЗАНН, тъй като нарушението е индивидуализирано по време и място. Още
повече, че издадените АУАН и НП почиват на основа на протокола, изготвен
по реда на чл.50 от ДОПК. Не е налице и маловажност на случая, тъй като
при извършената проверка са допуснати и други нарушения. Претендира
разноски.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства,
намери за установена следната фактическа обстановка:
На 13.10.2018 г., в 14,55ч. от служители на НАП – Х.Д. и Я.Б.
извършили проверка в търговски обект по см. на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
Комплекс „МЧ“, който включва къщи и стаи за гости, летен ресторант,
детски кът и зимен ресторант, находящи се в гр. Свищов, местност „М“,
стопанисван от дружеството жалбоподател „К“ ЕООД ЕИК *.
Първоначално двете свидетелки се представили като потенциални
клиенти , които искат да наемат къща за гости за предстоящо мероприятие,
консумирали напитки, които заплатили на управителя Л.И.Д.. Същият приел
парите им, но не издал касова бележка от ФУ на търговския обект. След това
двете свидетелски се легитимирали и извършили проверката, при която се
2
установило, че в търговския обект не се съхранява Паспорт на наличното
монтирано фискално устройство. Тази констатация, заедно с други била
отразена в Протокол за извършена проверка №0194516 от 13.10.2018г.,
съставен в същия ден от св. Д. в присъствието на св. Б. и Управителя на
дружеството жалбоподател – Л.Д.. Констативни протокол бил подписан от
всички лица. С него на управителя на дружеството било указано да се яви на
16.10.2018г. в НАП и да представи документи. При явяването , управителят
на дружеството жалбоподател не е представил процесния паспорт на
фискалното устройство. С оглед констатираните обстоятелства св. Д.
съставила на жалбоподателя АУАН № F 424881 от 16.10.2018 г. за извършено
нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС вр. чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., който бил връчен на управителя. Последният го подписал без
възражения. Такива не били направени и в срока за възражение по чл.44, ал.1
от ЗАНН.
Въз основа на АУАН, на 13.12.2018г. Началник отдел „ОД“ –ВТ в ЦУ
на НАП издал процесното наказателно постановление, с което на
дружеството жалбоподател била наложена на основание чл.185, ал.2 вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500лв. Описаното в
НП нарушение възпроизвежда възприетото в АУАН. Посочено било, че
установеното нарушение не води до неотразяване на приходи. Наказателното
постановление било връчено на 11.03.2020г. Жалбата до районния съд била
подадена чрез наказващия орган на 13.03.2020г.
Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно
лице, подадена е в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената от съда проверка се констатира, че в
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
3
процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН
и е надлежно връчен. Наказателното постановление съдържа описание на
нарушението, датата и мястото на извършване обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в
акта фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление,
кореспондира със събраните в хода на производството доказателства.
Според чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, лицата по чл.3 със стационарен търговски обект са длъжни да
съхраняват в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по
чл.14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6, каквито изключения в настоящия случай не са
налични, тъй като ФУ нито е обект на експертиза, нито е било на ремонт. От
фактическа страна по делото безспорно се установи, че в обекта, стопанисван
от жалбоподателя, в който се осъществява търговска дейност и в който е
монтирано фискално устройство, не се съхранява посочения документ. Ето
защо с поведението си търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2
от Наредбата. В тази връзка възраженията на жалбоподателя за
несъставомерност на нарушението, поради обстоятелството, че свидетелките
– служители на НАП са консумирали на терасата на семейната му къща са
неоснователни. Съгласно даденото определение в §1, т.41 от ДР на ЗДДС,
"търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например:
маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се
извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например:
офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот
(например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен
склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Освен това
консумацията или не на напитки и къде точно се е състояло това няма
отношение към нарушението , за което е съставен АУАН. В случая, вече след
като проверяващите са се легитимирали като такива са констатирали, че в
обекта не се съхранява паспорта на фискалното устройство. Управителят на
4
дружеството е присъствал на проверката, подписал се е в констативния
протокол и е уведомен за необходимостта на представи паспорта на
фискалното устройство. Въпросния паспорт не е представен и когато се е
явил три дни по-късно на 16.10.2018г. в офиса на ЦУ на НАП в гр.В.Търново
за съставяне на АУАН. Несериозно е възражението на представителя на
жалбоподателя, че е бил поканен да представи документи при явяването си
във В.Търново, а не изрично паспорта на фискалното устройство, при
положение, че точно за несъхранението в търговския обект на който е
извършена констатация в протокола за проверка на 13.10.2018г.
Представянето на дубликат на Паспорт на електронен касов апарат DP-150
KL в съдебно заседание на 28.04.2021г. не изключва съставомерността на
процесното нарушение. На първо място санкцията е наложена за това, че на
13.10.2018г. в търговския обект не се съхранява Паспорта на наличния в
обекта електронен касов апарат,което е безспорно установено- паспортът не е
бил в обекта.Същият не е представен и три дни по-късно при съставяне на
АУАН, представянето му и то във вид на дубликат / издаден неясно кога/
почти 3 години след нарушението не може да изключи отговорността.
Съдът намира, че правилно АНО е приложил санкционната норма на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС. Според тази норма на наказание подлежи лице, което и
звън случаите по, ал. 1, извърши или допусне извършването на нарушение по
чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. В чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издадена
наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Ето защо
нарушенията на предвидените в цитираната наредба се наказват точно по
реда на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, тъй като представляват нарушения на нормативен
акт, издаден във връзка с прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Тази хипотеза би
могла да се приложи ако нарушението не води до неотразяване на приходи.
Самият характер на процесното нарушение, като такова по несъхраняване на
документи в търговски обект, води до извод, че чрез осъществяването му не
се укриват приходи. За извършеното от юридическото лице нарушение в чл.
185, ал. 1 от ЗДДС се предвижда наказание "имуществена санкция" в размер
от 500 лв. до 2000 лв. Наказващият орган е наложил на дружеството
жалбоподател санкция в минималния размер от 500 лв. Съдът достигна до
5
извод, че наказанието е определено правилно при условията на чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН и не може да бъде изменяно, тъй като е към предвидения в закона
минимум.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице
маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.
д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че
самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска
обществена опасност. Самите нарушения, свързани с фискалните устройства
се характеризират с висока степен на обществена опасност с оглед значимите
обществени отношения, които се защитават. Изложеното до тук е достатъчно
за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към
конкретния случай. Видно е от приложения по делото Протокол за извършена
проверка, че са установени и други нарушения на дружеството по ЗДДС. Ето
защо, съдът счита, че липсват обстоятелства, които да характеризират
процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност
от останалите нарушения от същия вид. Липсата на предходни нарушения
безспорно е смекчаващо вината обстоятелство, но същото е съобразено от
наказващия орган при определяне размера на наложеното наказание.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е
заканосъобразно и следва да бъде потвърдено, като с оглед на това, че
въззиваемата страна беше защитавана в настоящото съдебно производство от
юрисконсулт, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН дружеството
жалбоподател следва да бъде осъдено да й заплати юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 27е от НЗПП във
връзка с чл. 37 от ЗПП - 80 лева, който съдът намира за адекватен на
фактическата и правна сложност на разглеждания спор.
6
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 389371-
F424881/13.12.2018г. на Началник отдел „ОД“ –ВТ при ЦУ на НАП, с което
на „К“ЕООД, ЕИК *, представлявано от Л.И.Д. - Управител на основание
чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл.
42, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „К“ЕООД, ЕИК *, представлявано от Л.И.Д. - Управител да
заплати на ГД „ФК“ при ЦУ на НАП на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН,
сумата от 80 лв., представляваща направени по делото разноски -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от
съобщението пред Великотърновски административен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7