№ 220
гр. Велико Търново, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А., изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 290 по
описа за 2022 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 38 от Закона за
държавната собственост /ЗДС/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Х.Й.С. и М.Й.С., чрез *** И.Б.Б.,*** против Решение на Министерски
съвет на Република България № 211 от 07.04.2022г., с което се отчуждават имоти
и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект
„Автомагистрала Хемус“, участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след
пресичането с път ІІІ-303) ≡ км 190+771,67 по технически проект от 2020г.
до км 222+000 от идейния проект на НКСИП ≡ км 223+426,75 по технически
проект от 2020 (след пресичането с път І-5), на територията на област Велико
Търново, намиращи се в землището на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и
с. Патреш, община Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, община Велико
Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово, с. Полски Сеновец, община Полски
Тръмбеш, област Велико Търново, в частта с която е определен размерът на
парично обезщетение за отчуждаване на имот № 51740.39.24, в землището на с.
Никюп, община Велико Търново за отчуждената част от 3.528 дка.
Жалбоподателя моли
решението да бъде изменено като се увеличи определения размер на паричното
обезщетение. Счита, че в настоящия случай размерът на определеното с
обжалваното решение обезщетение в размер на 4813лв. не отговаря на
императивното изискване на ЗДС за равностойно обезщетение. Изготвеният
оценителски доклад, послужил като основание за определяне на този размер на
обезщетение, е необективен и не представя реалистична картина на пазарните цени
на сделките с имоти, имащи подобни характеристики.
В съдебно заседание, чрез ***
Б., излага подробни доводи, че обезщетението следва да бъде определено
съобразно вариант 2б от приетото заключение на съдебно-оценителната експертиза, доколкото именно това е
методиката, използвана от МС. Не споделя вижданията на процесуалния
представител на МС относно неприложимост на практиката на ЕСПЧ, което всъщност
значи неприложимост на ЕКПЧ. Същата в цялост е пряко приложима и обвързваща
българските съдилища, включително и по силата на решение на КС по дело № 4/2019
година. Това положение обхваща и принципа на равностойно положение за
отчуждения недвижим имот. Претендира се присъждане на направените
разноски, за които представя списък.
Ответната страна –
Министерски съвет на Република България не изпраща представител в съдебно
заседание. В писмени становища по делото оспорва жалбата като неоснователна с
доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. При
изготвянето на оценката административният орган бил спазил изискването на § 1а,
т. 4, б. „в“ ДР на ЗДС, като с оглед характеристиките на отчуждения имот, а
именно земеделска земя, е ползвал като относими пазарни аналози, единствено
сделките с имоти – земеделски земи в едно и също землище, а именно в с. Никюп. Развива
подробни съображения за неприложимост по аналогия на делото „К.и други срещу
България“. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна
Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник оспорва
жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна
Министърът на финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. В представено писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата страна
Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София чрез своя пълномощник излага
доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на
решението на МС в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С Решение № 250/25.04.2013
г. на Министерски съвет, републикански път А-2 "София - Ботевград - Шумен
- Девня - Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е
обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР
към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален обект
по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.
За обекта, в процесния му
участък (разположен в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с.
Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В. Търново, с.
Куцина, с. Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш), със
Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021 г. на заместник-министър на регионалното
развитие и благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен устройствен
план - парцеларен план /ПУП-ПП/.
С цел теренно осигуряване и
обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл. 34 от ЗДС,
от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено
искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване
на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на
изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект
"Автомагистрала Хемус". Към
искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди,
одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията,
служби по вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях
информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от
отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова
обосновка и други.
По възлагане от Агенция
"Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване е изготвен
Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично
обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен
ПУП-Парцеларен план.
Оценката на отчуждаваните
имоти е възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с писмо от 11.03.2021
г., във връзка с договор между тези страни, изведен от агенцията по изх. №
Д-114 от 20.11.2019 г.
След допълнително извършени
уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. №
104-13-28/29.03.2022г., министърът на регионалното развитие и благоустройството
и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за
отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към предложението е била
приложена и административната преписка от проведеното административно
производство по чл. 34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.
Въз основа на предложението
Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 211/07.04.2022
г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект
имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението –
неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на
паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към решението, в землище с. Никюп,
общ. В. Търново, земеделска територия, се отчуждава от наследници на Й.М.С. поземлен имот с идентификатор № 51740.39.24,
представляващ "нива", с площ от 6,900 кв.м., засегната от
отчуждаването площ 3,528 за сумата от 4813лв.
Съгласно представените от
заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г. МРРБ е изпратило
уведомително писмо за обявяване на решението на областния управител на област
Велико Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени и уведомителни писма
до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти.
От АПИ не са представени
доказателства кога обжалваното решение е връчено на М.Й.С.. Видно от известието
за доставяне на Х.Й.С. същото е върнато като непотърсено. Жалбата е подадена
чрез ответника на 11.05.2022 г.
Ответникът е приложил
административната преписка по издаване на обжалвания акт, включително
експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на отчуждените имоти. От
жалбоподателите е представен нотариален акт от 02.07.1999 г. за собственост,
възстановена по ЗСПЗЗ на процесния имот, скица за него от СГКК и удостоверение
за наследници.
Видно от удостоверение за
наследници № 051/29.04.2022г. М.Й.С. и Х.Й.С. са наследници на Й.М.С., вкл. на
ПИ № 51740.39.24 в землището на с. Никюп.
В хода на съдебното
производство е назначена съдебно-оценителска експертиза, която е дала
заключение в различни варианти.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и
интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по
местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна, предвид следните съображения:
Предмет на съдебен контрол
е Решение на Министерски съвет на Република България
№ 211 от 07.04.2022г., с което се отчуждават имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус“,
участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път
ІІІ-303) ≡ км 190+771,67 по технически проект от 2020г. до км 222+000 от
идейния проект на НКСИП ≡ км 223+426,75 по технически проект от 2020
(след пресичането с път І-5), на територията на област Велико Търново, намиращи
се в землището на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, община
Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, община Велико Търново, с. Куцина, с.
Стефан Стамболово, с. Полски Сеновец, община Полски Тръмбеш, област Велико
Търново, в частта с която е определен размерът на парично
обезщетение за отчуждаване на имот № 51740.39.24, в землището на с. Никюп,
община Велико Търново.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост,
предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на финансите.
Според § 1 от ДР на ЗДС,
национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно
посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на
Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение № 250/25.04.2013 г. на
Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР
на Закона за устройство на територията и за национален обект по
смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно Министерският съвет.
Оспореното решение е
постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на финансите. С него са отчуждени
имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на
национален обект-автомагистрала. По изложените съображения съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на
неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване
е регламентиран със Закона за държавната собственост.
Решението е издадено в
изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието на
държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и
размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с
което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
Съдът не констатира при
издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на
административно- производствените правила, като са спазени процедурните
изисквания за вземане на решението, регламентирани в чл. 34,
чл. 34а
и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.
По отношение приложението
на материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или
юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното парично
обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с
предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния
устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е
налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз
основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
В § 1а, т. 1 от ДР
на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно
парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от
имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота
или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този
имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от ДР
на ЗДС, "пазарни цени" са „осреднените цени от всички
сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека –
обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани
повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид
последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не
по-малко от две относими сделки. Целта на посоченото изброяване е да бъде
определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени
интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с
цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на
недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Нормативните
изменения на ЗДС в ДВ брой 105/2014 г. стесняват още повече кръга на правните
сделки, които могат да бъдат използвани като пазарни аналози, като целта е да
бъдат ползвани само такива които установяват действителната пазарна цена на
свободния пазар на недвижимите имоти.
Съгласно § 1а, т. 4, б. „в“
от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са
имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии.
Видно е от изготвената в
хода на административното производство експертна оценка, въз основа на чието
заключение е определено обезщетението в оспореното решение, че оценителят
правилно и след като е установил, че има вписани сделки за имоти със сходни
характеристики в същото землище, е приложил сравнителния (пазарен) метод.
Оценката е изготвена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС,
като са използвани пазарни аналози, предоставени от Агенция по вписванията
съгласно задълженията й по чл. 32, ал. 4 от ЗДС. Формираната цена за един декар е 1364.28лв.
В конкретния случай според
приложения по делото оценителски доклад паричното обезщетение за одържавения
участък от ПИ е с площ 3,528дка и възлиза на 4813лв. или по 1364.28лв. на дка.
Периодът е за една година назад от датата на възлагането на оценката (от
11.03.2020 г. до 11.03.2021 г.), отговарящи на изискванията на § 1а, т. 1
и т. 2 от ДР на ЗДС,
е определено по този ред – въз основа на пазарните цени на имоти с подобни
характеристики от последните двадесет сделки.
Във връзка с оспорването на размера на обезщетението съдът
е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за
равностойното парично обезщетение, определено в два варианта: Вариант 1 - по
реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на
ЗДС; Вариант 2 – съобразно актуалните пазарни цени след проучване на
съответните пазарни аналози, като се вземат предвид и доказателства за сделки
след 11.03.2021 г. с ниви в землището на с. Никюп, общ. Велико Търново. По
вариант 1а вещото лице е установило осреднена цена от продажба на 1 дка
земеделска земя в землището на с. Никюп
в размер на 1364.28 лв./дка, а по Приложение 1б осреднена цена от продажба на 1
дка земеделска земя в землището на с.
Никюп в размер на 1354.26 лв. за един декар, при което стойността на
засегнатата част за отчуждаване от процесния поземлен имот възлиза в първия
вариант на 4813 лв. Приложение 2а дава данни за осреднените цени на имотите,
формирана за 1 декар в размер на 1650.20лв., при което сумата за обезщетяване
на отчуждената част се определя на 5821.91лв. Приложение 2б дава данни за
осреднените цени на имотите, формирана за 1 декар в размер на 1699.65лв., при
което сумата за обезщетяване на отчуждената част се определя на 5996.36лв. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че в Приложение 1а е средната цена по сделките,
разделена на броя на сделките, а в Приложение 1б се сумира материалният интерес
на сделките и се разделя на декарите. Съответно това важи и за Приложение 2.
Съдът не може да игнорира
обстоятелството, че повечето пазарни аналози, използвани при изготвяне на
оценката по оценителния доклад на отчуждаваните имоти в землището на с. Никюп,
са сделки, сключени повече от година и половина преди издаването на решението
на ответника. По делото са налични писмени доказателства за сключени сделки
между страни, поне едната от които има търговско качество, с ниви в землището
на с. Никюп след 11.03.2021 г., цените по които са по-високи от посочените в
нотариалните актове, ползвани за изготвяне на оценката в хода на
административното производство. Следва да се държи сметка за практиката на
ЕСПЧ, която е задължителна по арг. от чл. 46 от КЗПЧОС. Така в Решение от 14.05.2020
г. на ЕСПЧ по делото К.и други срещу България, по жалба № 66581/2012 г. и №
25054/2015 г. изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се
изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността
върху него е загубена /т. 63 и т. 107/, което разбиране е в разрез с изискването на
нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие
с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от
собственика на земята /чл. 17, ал. 5 от КРБ/. Видно от същото решение, следва
да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със
стойността на отчужденото имущество, като е прието допуснато нарушение на чл. 1
от Протокол 1 от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка
на отчуждените имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не
е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната
пазарна стойност.
Държавите
имат задължението да въведат такава законодателна рамка, с която да осигурят
пълно осъществяване и защита на правата. Независимо дали става въпрос за
негативни или позитивни задължения на държавите, ЕСПЧ винаги по конкретните
дела изследва въпроса дали е постигнат справедлив баланс между конкуриращи се
интереси и права (Решение от 04.12.2007 г. по дело Dickson v. the United Kingdom, app. 44362/04;
Решение от 16.12.2010 г. по дело A., B. and C. v. Ireland, app. 25579/05). Позитивните задължения на държава страна по Конвенцията й налагат
предприемането на активно поведение от
нейна страна, което да създава гаранции, че защитените права ще могат
безпрепятствено да бъдат упражнявани, освен ако не са налице изключенията за
това, предвидени в параграф втори на всяка от посочените разпоредби. Тези
задължения възлагат на държавата също така да организира защитата на правата по
такъв начин, че и частноправни субекти да не правят невъзможно упражняването на
правата или да ги нарушават (Решение от 23.09.1994 г. по дело Hokkanen v. Finland, app. 19823/92;
Решение от 15.12.2005 г. по дело Karadžic v. Croatia, app.
35030/04).
При това положение с оглед проявлението на принципа на
пропорционалност следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва
да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването му по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а,
т. 2 от ДР на ЗДС,
като посочения в тази допълнителна разпоредба 12-месечен срок, който е приложим
преди датата на възлагането на оценката е несъобразим. С оглед изложеното,
съдът възприема оценката съгласно Приложение 2б от заключение с вх. № 3616/01.07.2022
г. на вещото лице изготвено въз основа на 7 бр. нотариални акта и 1 бр.
постановление за възлагане, имащи за предмет ниви в землището на с. Никюп,
сключени между физически и юридически лица през периода 04.2021 г.- 12.2021 г. При
материален интерес по тези 7бр
нотариални актове и 1 бр. постановление за възлагане в общ размер от 178 684.35лв.,
разделени на площта от 105.130 се получава осреднена цена 1699.65лв., която
следва да бъде приета за равностойно парично обезщетение. Този вариант съдът кредитира като обективен и
компетентно изготвен, отговарящ на целите на закона, поради което приема, че
стойността на равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота
е в размер на 1699.65 лв. на декар, или общо 5996.36 лв. за 3,528 дка
отчуждаема част от процесния имот.
Неоснователно съдът намира позоваването на ответника
за неприложимост на Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото „К.и други
срещу България“. От разпоредбата на чл. 32 от Конвенцията, даваща
изключителното право на ЕСПЧ да се произнася и по всички въпроси, засягащи
тълкуването и прилагането на конвенцията, следва извода, че решенията на Съда
по конкретното дело са косвено задължителни и за всички останали държави-страни
по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя замисъл отрежда на Съда роля,
която отива отвъд дейността по решаването на конкретни дела. Чрез своите
решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира смисъла и обхвата на
задълженията, произтичащи за страните по Конвенцията от нейните текстове.
Съдът, като се позовава на изложеното непосредствено по-горе, отхвърля
възражението на ответника и заинтересованата страна в тази насока. Всъщност, с
оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се приеме, че
оценяването на съответния имот следва да се извършва максимално близо до
момента на отчуждаването му по правилата на чл.32, ал. 2 от ЗДС във връзка с
§1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Цитираната от
ответника практика на ВАС е неотносима, тъй като предхожда и не държи сметка за
посоченото решение на ЕСПЧ.
Предвид изложеното решението на МС в оспорената част е
незаконосъобразно, тъй като определеното обезщетение за този имот е
неравностойно по смисъла на ЗДС. Това налага решението на МС в тази част да
бъде изменено, като за отчуждената част от ПИ с идентификатор 51740.39.24,
находящ се в землището на с. Никюп, общ. Велико Търново, представляващ нива, с
площ за отчуждаване от 3,528 дка и цена на обезщетението в размер на 4813 лв.,
се увеличи на 5996.36 лв.
При този изход на делото, с оглед уважаване на
жалбата, на жалбоподателите следва да се присъдят разноски в общ размер на 720
лв., от които 20 лв. внесена държавна такса; депозит за вещо лице 200лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. съгл. чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание АПК във връзка с чл. 38, ал. 8
от ЗДС, Административен съд велико Търново, пети състав,
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение
№ 211 от 07.04.2022 година на Министерски съвет на Република България за
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда
за изграждане на обект Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344
от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771, 67 по
технически проект от 2020 година до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км
223 +426, 75 по техническия проект от 2020 г. на територията на област Велико
Търново, в частта му, касаеща определянето на размера на паричното обезщетение
за отчуждаването на площ от поземлен имот с идентификатор 51740.39.24, находящ
се в землището на с. Никюп, общ. Велико Търново с обща площ от 6,900 дка и
засегната от отчуждаването площ в размер от 3,528 дка, за която е определено
парично обезщетение в размер от 4813 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 5996.36 лв. (пет
хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на Х.Й.С., ЕГН: ********** *** и М.Й.С., ЕГН: **********,*** сумата
от 720 (седемстотин и двадесет) лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 38, ал. 8
от ЗДС.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: