РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Варна, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря П. Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110204343 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Колева“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. „Народен юмрук“ № 4а, ап.2, подадена чрез управителя Н. И. К.,
против НП № 666071-F674463/05.10.2022год. на директора на дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което на основание чл. 179, ал.1 от
ЗДДС на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер
на 500лв. за нарушение нормата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС.
В жалбата си въззивникът не оспорва извършването на нарушението за
което е санкциониран. Счита обаче, че в случая то е маловажно по смисъла на
чл.28 от ЗАНН като акцентира на това, че многократно били правени опити
да се подаде декларацията по ел. път чрез сайта на НАП, но същият давал
съобщение за вътрешна грешка, че декларацията за процесния месец била
нулева, че нямало ощетяване на държавния бюджет, както и че нарушението
било първо. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя
управител Н. К., която заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по
същество моли санкцията да бъде отменена, и да бъде отправено само
предупреждение като излага доводи за маловажност на нарушението.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество моли НП да потвърдено като правилно и законосъобразно
1
издадено като изразява становище за безспорна доказаност на нарушението.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради
което същата се явява процесуално допустима.
На 17.08.2022год. при извършена проверка в информационния масив на
ТД на НАП Варна св. Т. Д. – инспектор по приходите в ТД на НАП Варна,
установила, че въззивното дружество не е подало в срок до 15.08.2022год.
справка-декларация по ЗДДС за периода 01.07-31.07.2022год..Констатирала
също така, че СД по ЗДДС за посочения период е била подадена на
01.09.2022год. с вх.№ 03004290825/01.09.2022год.
За констатираното нарушение на 02.09.2022год. св. Т.ова съставила,
срещу въззивното дружество АУАН № F674463 в който посочила, че същото
е нарушило разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС.
Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя на въззивното
дружество Н. К., която го подписала без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН управителят на въззивното дружество подал
писмени възражения срещу акта, в които развил доводи за маловажност на
нарушението и отправил искане за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Възражението не било и на 05.10.2022год., въз основа на АУАН,
директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна издал
атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в
него, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.125,
ал.5 от ЗДДС, като нарушението не е маловажно и на основание чл. 179, ал. 1
от ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана св. Т. Д.,
която в показанията си пред съда възпроизвежда констатациите отразени в
АУАН с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП са приложени справки от инф.
Масив на НАП за регистрация по ЗДДС на въззивното дружество и за
подадени декларации по ЗДДС от въззивното дружество, в това число и за
процесния месец юли 2022год., както и заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020год.
на изпълнителния директор на НАП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие както писмени така
и гласни, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
По допустимостта на жалбата.
Съдът счете, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от
2
надлежна страна.
При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН
и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на въззивното дружество нарушение от обективна страна,
посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушената
законова норма като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес.
правила в досъдебната фаза на адм. наказателното производство съдът не
констатира.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП въззивното дружество е било наказано за нарушение по чл. 179 от
ЗДДС вр. чл. 125, ал.5 от същия закон.
От обективна страна състава на нарушението изисква деецът да бил
длъжен да подаде справка декларация по ЗДДС и да не е подал същата в
определения в закона срок за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС регистрираното по
ЗДДС лице е длъжно да подава справка-декларация за всеки данъчен период.
Съгласно ал.5 на същия член декларацията се подава до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон
е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно
да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а в ал.2 на
същия член е изрично указано че данъчният период е едномесечен за всички
регистрирани лица и съвпада с календарния месец.
В случая по делото няма спор, че въззивното дружество е било
регистрирано по ЗДДС. От друга страна не е спорно, а и по категоричен
начин от приложените към АНП справка от информационния масив на ТД на
НАП Варна се установява, че същото не е подало справка декларация за
месец юли в срок до 15.08.2022год. (първия присъствен ден доколкото
14.08.2022год. е почивен ден – неделя). Последното е сторено на
01.09.2022год. като справката е била приета с входящ номер
03004290825/01.09.2022год., поради което нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС
е налице.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е
наложил на въззивното дружество следващото се за него адм. наказание което
определил в минимален размер.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение, че случаят попадал в
обхвата на чл.28 от ЗАНН то не се споделя от съда доколкото данни още по-
3
малко пък доказателства сочещи на извод за по-ниска обществена опасност
на деянието не са налице. В тази връзка следва да се отбележи, че
нарушението по чл.179, ал.1 от ЗДДС е формално и не предполага наличие на
вредни последици, които да бъдат преценявани като предпоставки за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. На следващо място подаването на справка-
декларация по ЗДДС със закъснение от две седмици след законоустановения
срок, дори и ако липсва задължение за внасяне на ДДС като резултат от
периода, не може да обуслови извод за нарушение с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите от този вид. Отделен е
въпроса, че в ЗДДС е налице изрична разпоредба, съгласно която декларация
се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в
случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки
или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период (чл.
125, ал.4 от ЗДДС). Що се касае до наведените в жалбата доводи за
маловажност на нарушението поради обективна невъзможност задължението
да бъде изпълнено (сайта на НАП не работел) те не се споделят от съда с
оглед липсата на каквито и да било доказателства в тази насока още повече
доказателства установяващи продължителен период (в рамките на 15 дни) на
неработене на сайта на НАП. Не може да обуслови извод за маловажност на
нарушението и факта, че то е първо за въззивника. Последното следва да бъде
отчетено при определяне размера на санкцията, което очевидно е било
сторено от АНО с оглед наложеното в минимален размер наказание.
Установяването на срок за подаване на справката-декларация и
дневниците към нея е свързано не само със своевременното установяване на
резултата за периода, но и със сигурността на взаимоотношенията между
всички регистрирани по този закон лица, като правилното функциониране на
системата на ДДС зависи от точното изпълнение на всички техни задължения
по ЗДДС. По тази причина, неизпълнението на задължението за подаване в
срок на справката-декларация е прогласено от законодателя за
административно нарушение без други условия (за продължителност на
забавата, на данъчния период, за който се отнася СД, за резултат от периода).
Отчитането на тези обстоятелства, както данните за липса или наличие и на
предходни санкции за др. нарушения е предвидено да става при
индивидуализиране на санкцията в рамките на границите на предвиденото
наказание и това очевидно е било сторено от АНО с оглед на наложената с
НП санкция в минимален размер. В горната насока е и налице достатъчно
константна практика на АС Варна по идентични казуси - Решение по КНАХД
№ № 2274/2017год., Решение по КНАХД № 526/2015год. и ред др.
Предвид горното съдът счете, че атакуваното НП е постановено в
съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го
правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
4
Разноски се претендират само от въззиваемата страна, която чрез
процес. представител в съдебното производство е формулирала искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на потвърждаване) съдът счете,
че своевременно отправената претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна
съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 1 от ЗАНН и чл. 143, ал. 4 от АПК. И като И
като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност
изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да
бъде определено в размер на 80 лева, съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП. Посочената сума
следва да бъде заплатена от въззивното дружество в полза на ТД на НАП
Варна
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 666071-
F674463/05.10.2022год. на Директора на дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП Варна, с което на „Колева“ ООД ЕИК ********* е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв. на
основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Колева“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Народен Юмрук“ № 4а, ет.2, ап.2 да заплати на ТД
на НАП Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5