Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на двадесет и първи
януари 2020
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 2222
по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с вх. № 86404/21.11.2019г срещу решението на ВРС-VIIс-в № 4595/29.10.2019г. по
гр.д.№ 8584/2019г, с което е прието за установено, че Д.Х.К., НЕ ДЪЛЖИ на
„Енерго–Про Продажби” АД сумата от 3512,72лв,
представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия за минал период от 10.05.2017г до 09.05.2018г за обект на потребление, находящ се в гр.**** ул***** с аб.№********** и кл.№ **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/ 30.05.2019г, на осн. чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО Е
дружеството да заплати на
Д.Х.К., сумата от 645,51лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Излага
оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за незаконосъобразност,
неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както
и за неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че
процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество
ел.енергия. Затова дължимостта се основава на договорните отношения между
страните и задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия е
на основание чл.200 ЗЗД и чл.48 ПИКЕЕ.
Моли за отмяна
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Претендира присъждане на сторените по
делото разноски, като не прави възражение за прекомерност на тези, заявени от
насрещната страна.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК
е постъпил писмен отговор от Д.Х.К. вх.№ 89178/2.12.2019г,
в който се оспорва основателността на въззивната жалба.
Счита постановеното
решение за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване.
Претендира присъждане на сторените разноски
за въззивното производство, в това число и заплатено адв.възнаграждение.
Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.
В исковата си молба предявена против „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ”АД, Д.Х.К. излага, че е потребител на доставяна от ответника
ел.енергия в имот на адрес гр.**** ул****.
При проверка на текущите си задължения, установил наличието на процесното
задължение по партидата му. След извършена проверка на място в център за
обслужване на клиенти, му било разяснено, че сумата е дължима и начислена на
основание извършена от „Електроразпределение Север“ АД проверка и изготвен
констативен протокол за нея.
Оспорва това количество да е било реално доставено и потребено от него. Твърди,
че нито той, нито негов представител е манипулирал СТИ, а и сочи то да се
намира на място позволяващо достъп до него само на служители на „ЕРП“-дружество
и ответника.
При извършването на проверката не е присъствал той или негов представител и
изобщо не е бил уведомяван, че такава ще бъде извършвана. Твърди, че е налице
разлика в показанията на СТИ от демонтажа и проверката на БИМ, а и липсват
данни относно показанията в сумарния регистър към датата на монтажа му.
Излага доводи относно липса на законово основание за извършване на
едностранна корекция и за допуснати нарушения от електроразпределителното
дружество по повод установяване нередности в работата на СТИ и предприемане на
действия по отстраняването им, вкл. предвид че въпросното СТИ е с дистанционен
отчет. Оспорва методиката на изчисляване и КП като изготвен от неправоимащи за
това лица. Оспорва основанието, на което е извършена корекцията, доколкото към
датата на проверката ПИКЕЕ са отменени.
Излага доводи и за нищожност на клаузите на ПИКЕЕ, регламентиращи
възможността за едностранна корекция по см. на чл.143 т.6 и т.8 ЗЗП като
противоречащи на закона.
Ето защо моли за постановяване на решение, с което да се приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3512,72лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел.енергия за минал период 10.05.2017г-9.05.2018г за обект на потребление, находящ се в гр.****
ул****, с аб.№ ********** и
кл.и № **********, за което вземане е издадена
фактура № **********/ 30.05.2019г.
Отправя искане и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума представлява стойност на
реално потребено количество ел.енергия по отчетени показания на електромера,
като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл.50
ПИКЕЕ вр.чл.200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни
отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 09.05.2018г. е
извършена проверка на обекта на потребление в присъствието на представител на
абоната и един свидетел, за която е бил съставен КП № 1202205.
При проверката е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени
показанията по регистри, както следва: регистър 1.8.1-4028кВтч, 1.8.2-3145кВтч,
скрит регистър 1.8.3-19412кВтч, 1.8.4-скрит регистър-000000кВтч. и
1.8.0-сумарен регистър-026587квТч.
Потребената ел.енергия в третия
регистър не е била визуализирана и съответно отчетена при редовните отчети. Електромерът
е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО **** за експертиза. Такава е била
извършена и е изготвен протокол № 831/10.05.2019г, в който е документирано, че
при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера и
преминала ел.енергия в трети регистър, която не е била визуализирана на
дисплея.
На 16.05.2019г от ЕРП е изготвено становище за начисляване на ел. енергия,
с което така отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по
размер и период, и е издадена фактурата остойностяваща така допълнително
начисленото количество енергия. Твърди, че процесното количество не е отчетено
при ежемесечните отчети, защото инкасаторите не разполагали с нужния за това
софтуер.
Поради изложеното моли за отхвърляне на претенцията и за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск да
недължимост на парична сума намира правното си основание в разпоредбата на
чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
От КП № 1202205/9.05.2018г се установява, че на
посочената дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на
ищеца. Записани са показанията в регистри 1.8.1-004028, 1.8.2- 003145, 1.8.3-
019412, 1.8.4- 000000 и 1.8.0- 026587. Отразено е, че СТИ е демонтирано и изпратено
за експертиза от БИМ. Подменено е с ново при налични показания по дневна и
нощна тарифи. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката,
един свидетел и представител на абоната, живеещ в апартамента.
От изготвената метрологична експертиза на БИМ, ГД МИУ,
РО ****, за която е съставен КП № 831/10.05.2019г, се установява, че при
софтуерно четене е констатирана намеса в тарифната схема на СТИ /електромера/ -
наличие на преминала ел.енергия по невизуализирана тарифа -
15.8.3-0019412,513кВтч. Електромерът не съответства на техническите
характеристики, но съответства на метрологичните характеристики и изискванията
за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване
с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията,
клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и
осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
Със становище от 16.05.2019г е одобрено начисляването
на допълнително количество ел.енергия в размер на 19412квтч за периода
10.05.2017-09.05.2018г. Корекцията е извършена на основание чл.55 ПИКЕЕ и
софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество
неотчетена ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е
било начислено допълнително количество ел.енергия за периода 10.05.2017-
9.05.2018г в размер на 19412квтч за остойностяване, на която е издадена ф-ра № **********/30.05.2019г за сумата от 3512,72лв.
По делото е представена процесната фактура, видно от
съдържанието на която е, че начисленото количество ел.енергия е с посочено
основание - служебно.
Според заключението на в.л.инж.К.М. по СТЕ, вкл. и устните
пояснения, дадени в с.з., се установява, че СТИ е от одобрен тип, в
метрологична годност, без дистанционен отчет. Предвид констатацията в КП от
проверката, че липсва намеса в схемата на присъединяване към мрежата, в.лице
прави извод, че записаното количество в трета тарифа е преминало през
измервателната схема на електромера. Направената констатация от БИМ, че има
намеса в тарифната схема означава, че СТИ е манипулирано по софтуерен път чрез
парола за достъп до второ ниво и ползване на специализирана техника. Така начисленото
количество според в.лице е било натрупвано за период от повече от една година.
Не е възможно да бъде определено кога точно е започнало отклоняването на
ел.енергия в тази тарифа, нито кой часови диапазон касае.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес
от търсената защита, както към момента на предявяването
на иска, така и до приключването на устните състезания.
В настоящия
случай наличието на спор между
страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава
имуществената сфера на ищцата с оглед осъщественото
едностранно спиране електрозахранването в обекта, обосновава правния интерес от избраната
форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно
и пълно доказване да установи законосъобразността и правилността на корекцията на сметката
на абоната съобразно ОУ
ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна
уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма спор, че ищецът се явява клиент на ответното
дружество и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът,
в който е бил
монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответникът-въззивник са били в договорни отношения за доставка на
ел.енергия, уредени при публично
обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата
на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката
устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществява
съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско
измерване.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83
ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от
Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия
на интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от
17.07.2012г/, с нормата на
чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване
Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка
съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се
налага изводът,
че с това изменение на ЗЕ е въведено
законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиента при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по чл.98а
ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за
уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия и за
извършване на корекция на сметките
за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети
от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на
делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и
ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и
чл.12 ЗНА, Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по
прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ
обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал
период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА
материалноправните норми имат действие занапред,
ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно
действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От
това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след
16.11.2013г. Ето
защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат
предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
Впоследствие,
с Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен
състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017)
е обезсилил в една част и отменил в друга Решение № 128971.12.2015 по
адм.д. № 9462/2014г на ВАС,
като са отменени ПИКЕЕ,
приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ,
бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че към
момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на
едностранни корекции на сметките на
абонатите за минал период – чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма
действащи правила за
процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При тази ситуация,
поради съществуващата законова
делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до
приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от
корекционната процедура, за която към
датата на проверката са липсвали
нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на
корекционна процедура и начина на
извършване на проверка на средството
за търговско измерване.
При
липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин
орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след 14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците
да извършат такива корекции.
По спорния
въпрос съществува
и задължителна практика,
обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО;
Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№
1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО;
Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№
628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по
т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№
427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен
ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК,
които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание -
както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове
по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от
принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип
за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през
м.май 2018, т.е. след посочената по-горе
дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена
специланата процедура. Дори и да се приеме, че
отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по
чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя
законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи
и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г
по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, са отменени и останалите
действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г
на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г
по адм.д.№ 4785/2018г
на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са
отменени вече в цялост. Тъй като
решението на
ВАС-5чл.с-в е постановено на 8.11.2018г, т.е. след
начисляването на корекцията на посочената дата, към датата на постановяване
на настоящото решение, същото е влязло в законна сила, поради което като новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено от
въззивния съд.
С оглед всичко
изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на
закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на
ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете
инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
Предвид изхода
на спора във въззивната инстанция в полза на въззиваемата стана следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на 500лв, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, който размер е съобразен с установения
с Наредба № 1/2004 минимален размер за подобен размер парични притезания,
съгл.чл.7 ал.2 т.3.
Воден от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-VIIс-в № 4595/29.10.2019г. по гр.д.№ 8584/2019г, с
което е прието за
установено, че Д.Х.К. НЕ ДЪЛЖИ на
„Енерго–Про Продажби” АД сумата от 3512,72лв,
представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия за минал период от 10.05.2017г до 09.05.2018г за обект на потребление, находящ се в гр.**** ул**** с аб.№********** и кл.№ **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/ 30.05.2019г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО Е
дружеството да заплати на
Д.Х.К., сумата от 645,51лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.**** бул***** «**** тауърс-Г»
да заплати на Д.Х.К. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от
500лв /петстотин лева/,
представляваща сторени в производството разноски, на осн.чл.78
ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: