№ 65280
гр. София, 19.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110132356 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 и е инициирано със заявление на (ФИРМА), ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от изпълнителните директори
М.С.М.Г. и П.В.Д., чрез пълномощника им юр. СВ. СТ. Л.. Заявителят иска да бъде издадена
заповед за изпълнение против Г. Р. Н., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от
963,95 лв. (деветстотин шестдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки), от която а)
738,80 лв. (седемстотин тридесет и осем лева и осемдесет стотинки) – главница, ведно със
законната лихва върху нея от датата на постъпването на заявлението в съда – 15.06.2022 г.,
до окончателното изплащане на вземането и б) 225,15 лв. (двеста двадесет и пет лева и
петнадесет стотинки) – наказателна лихва за периода от 15.06.2019 г. до 15.06.2022 г., както
и направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Пълномощникът на дружеството заявител твърди, че паричното вземане
представлява дължимо от Г.Н. застрахователно обезщетение, което (ФИРМА) – София е
заплатило въз основа на договор за застраховка „Каско“ на собственика на лек автомобил
марка и модел „...“ с рег. № ..., който автомобил е увреден при пътно-транспортно
произшествие, причинено от длъжника. Към датата на същото – 23.08.2018 г., за лекия
автомобил, управляван от Г.Н. не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Със заявлението са представени квитанция за платена държавна такса и пълномощно.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на (ФИРМА) - София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1
от ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността
1
по чл. 411 ал. 1 от ГПК – според твърденията на пълномощника на застрахователното
дружество и справката за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. от
НБД „Население“ постоянният адрес на длъжника е в гр. София, т.е. на територията на
съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на юр. С.Л., от която изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Видно от
твърденията в заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република
България и от данните по делото, не може да се направи извод, че няма обичайно
местопребиваване извън територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на (ФИРМА) –
София против Г.Н., както и да бъдат присъдени на застрахователната компания направените
разноски за заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от изпълнителните директори М.С.М.Г. и П.В.Д., за издаване на
заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 от ГПК против Г. Р. Н., ЕГН
**********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от 963,95 лв. (деветстотин шестдесет и три лева и
деветдесет и пет стотинки), от която а) 738,80 лв. (седемстотин тридесет и осем лева и
осемдесет стотинки) – главница, представляваща обезщетение, изплатено по щета № 0603-
1261-18-411978 въз основа на застрахователна полица № 93001710094216, ведно със
законната лихва върху нея от датата на постъпването на заявлението в съда – 15.06.2022 г.,
до окончателното изплащане на вземането и б) 225,15 лв. (двеста двадесет и пет лева и
петнадесет стотинки) – наказателна лихва за периода от 15.06.2019 г. до 15.06.2022 г., както
и за сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя
разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
2
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение, в
сроковете и по начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3