РЕШЕНИЕ
№ 2673
гр. Бургас, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20252120104859 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от Етажна собственост с административен
адрес: град С. З., ул. ***, действаща чрез законен представител „Петров 77“
ЕООД, с ЕИК ********* (управител на ЕС), представлявано от Г. Д. С.,
против Д. И. С. с ЕГН ********** и Т. В. С., с ЕГН: **********, с която
са предявени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. с чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответниците дължат солидарно сумата от 160.00лв. (сто и
шестдесет лева) - главница, представляваща сбор от неплатени месечни такси,
дължими за управление и поддръжка към ЕС - С. З., ул. *** за притежавания
от тях в режим на СИО самостоятелен обект в сградата - апартамент № ***,
натрупани за период от 8 (осем) месеца - от м. юни 2024 г. до м. януари 2025 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2025 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 1187/07.04.2025
г. по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр.
д. № 2503/2025 г. по описа на PC Бургас.
Излагат се твърдения, че ответниците са собственици на самостоятелен
обект в сградата - апартамент № *** от сградата.
Твърди се, че на 04.06.2024 г. било проведено редовно Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост за сградата с адрес град С. З., ул. ***. Със свое решение по точка
3 от дневния ред, на основание чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС за управител на ЕС било
1
избрано дружеството „Петров- 77“ ЕООД с ЕИК *********, с управител: Г.
С.. Дружеството било упълномощено с всички правомощия, регламентирани в
чл. 23 и чл. 38, ал.
По т. 3 от дневния ред било взето решение месечните такси за
управление и поддръжка на ЕС се определят в следните размери:
- разходи за поддържане на ЕС - 14.00лв. (четиринадесет лева) на
месец, дължими от всеки самостоятелен обект;
- разходи за управление на ЕС - 6.00лв. (шест лева) на месец,
дължими от всеки самостоятелен обект.
В изпълнение на взетото решение, обективирано в точка първа от
дневния ред на проведеното ОС на ЕС - на 07.06.2024 г., е бил сключен
писмен договор за управление, с който на „Петров-77“ ЕООД с ЕИК
*********, е било възложено изпълнение на функциите по професионално
управление и поддръжка на етажна собственост с административен адрес:
град С. З., ул. ***.
Ищецът твърди, че ответниците не са заплатили дължимите от тях такси
за управление и поддръжка на общите части на сградата за период от 8 месеца
- от месец юни 2024 г. до месец януари 2025 г., вкл., като общо задължението
им възлиза на сумата от 160 лв., от които 112.00лв. - дължими месечни такси
за поддръжка на ЕС и 48.00лв. - дължими месечни такси за управление на ЕС.
Ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за
удовлетворяване на своята претенция, като в законоустановения срок
длъжниците и ответници в настоящото производство депозирали възражение.
Поради това ищецът предявява настоящата си искова претенция, като моли
същата да бъде уважена. Претендира присъждане на сторените от него
разноски в процеса, както и тези, сторените в заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответниците. В същия оспорват изцяло прядявения иск, като считат
същия за неоснователен и молят за неговото отхвърляне.
Излагат, че са били собственици на процесния имот в гр. С. З., ул. *** за
времето от м. юни 2024 г. до м. януари, 2025 г., но никога не са живели в него,
нито са ползвали същия. Твърдят, че на входната врата на притежавания от
тях имот е било поставено писмено съобщение, че апартаментът не се
обитава, а съгласно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС - при необитаемост над 30 дни,
собственикът не дължи разходи за управление и поддръжка. Излагат, че през
целия процесен период сградата е била без електрозахранване, а липсата на
електрозахранване прави невъзможно реалното ползване и поддръжка на
общите части.
По изложените съображения молят предявения иск да бъде отхвърлен,
като претендират присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от адвокат К.,
който поддържа исковата претенция. Излага, че намира същата за основателна
2
и доказана. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответниците, редовно призовани се представляват от адвокат С., която
поддържа отговора и изложените в него възражения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази нормата на чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от
ЗУЕС, ищецът следва да докаже, че ответникът е собственик на
самостоятелни обекти в сградата, които се намират в режим на етажна
собственост. Следва да докаже, че с влязло в сила решение на общото
събрание в етажната собственост са определени вноски за месечни такси за
управление е поддръжка на общите части. В негова тежест е да докаже
размера на претенцията си, включително, че ответникът притежава сочения в
исковата молба обект, начина на разпределяне на сумите между
собствениците, както и че е настъпила изискуемостта на вземанията.
Ответникът от своя страна следва да докаже възражението си, че не
дължи плащане на сумите, тъй като притежавания от него обекти не се е
ползвал.
Между страните не е налице спор, а и от представения по делото
доказателства, в това число Нотариален акт № **, том ***, рег. № ***, дело
№ ***г., е видно, че ответниците са придобили собствеността върху
посочения в исковата молба недвижим имот, разположен в сградата в режим
на етажна собственост. Ответниците са притежавали обекта за целия процес
период, като са се разпоредили със същия през месец февруари 2025г.
Видно от протокол от общо събрание на собствениците в етажна
собственост, на 04.06.2024г. е било проведено общо събрание на етажната
собственост на сграда с адрес гр. С. З., кв. ***. По т. 1 от дневния ред
етажните собственици са взели решение да възложат управлението на
етажната собственост на „Петров-77“ ЕООД. Общото събрание е взело
решение, разходите за управление и разходите за поддържане на общите части
на етажната собственост се разпределят по реда на чл. 51, ал. 9 от ЗУЕС, а
именно поравно на всеки обект, като сумата е 14 лв. за поддръжката на
общите части, като сумата се дължи за всеки самостоятелен обект и сумата от
6 лв. за такса за управление, дължима отново на всеки самостоятелен обект.
Взето е и решение, че при необитаеми жилища следва да се заплащат
разходите за управление и разходите за поддръжка като за един собственик.
В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от
19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод
да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото
събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието,
насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната
собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.
3
Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за
всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против,
за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в
етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните
вноски съобразно гласуваното от общото събрание. Доколкото по делото не са
ангажирани доказателства, а и не са направени такива твърдения, съдът
намира, че посочените по-горе решение на ОС на ЕС са влезли в сила.
Възраженията за незаконност на тези решения не следва да се обсъжда в
настоящото производство, тъй като с оглед задължителната практика на ВКС,
за допустимост на атакуването им следва да е спазен преклузивният срок,
предвиден в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Практиката на ВКС е задължителна, като
последователно се споделя от състави на Окръжен съд Бургас - Определение
№ I-2337 от 29.11.2018г. по ч.в.гр.д. № 1765/2018г. по описа на Окръжен съд
Бургас, Определение № V-1403 от 17.07.2018г. по ч.гр.д. № 1011/2018г. по
описа на Окръжен съд Бургас, Определение № V-2229 от 15.11.2018г. по
ч.гр.д. № 1636/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас, Решение № III-129 от
16.11.2018г. по в.гр.д. № 1314/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Впрочем това становище се застъпва както в най-актуалната, така и в по-
стара практика на ВКС - Решение № 569 от 20.11.2009г. по гр. дело №
4357/2008г. по описа на II гр. о. на ВКС и Определение № 472 от 10.10.2018г.
по ч.гр.д. № 3504/2018г. по описа на IV гр. о. на ВКС.
Налага се изводът, че практиката на ВКС е задължителна и постоянна и
не допуска инцидентно позоваване на незаконосъобразност на решения на
ОС, след като не е проведено успешно производство по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС
за отмяна на решенията. Поради тази причина всички възражения, насочени
срещу законността на решенията (при липса на доказателства същите да са
оспорени в предвидения срок и да са отменени по надлежния ред) не следва
да бъдат разглеждани в настоящото производство.
На разглеждане в настоящото производство подлежи възражението на
ответната страна, че за процесния период обектът е бил неизползваем за
повече от 30 дни от календарната година. Нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС (в
редакцията, действаща към процесния период - след 31.12.2023г.,) предвижда,
че за самостоятелен обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките
на една календарна година, се заплащат разходите за управление и разходите
за поддържане в размера, който е определен за един собственик, ползвател
или обитател. Анализът на посочената норма води до извода, че законът не
предвижда предпоставки, при които не се дължи никакво плащане на
разходите за управление и поддръжка на общите части на етажната
собственост. Законът предвижда единствено възможност да бъдат
редуцирани разходите, до размера на дължимите такива за един собственик,
ползвател или обитател.
Макар да не са ангажирани доказателства за установяване на
4
твърдението, че ответниците не са ползвали имота повече от 30 дни за
календарната години, това обстоятелство не е оспорено от ищеца. Въпреки
това съдът намира, че ответниците не могат да се освободят от задължението
си за заплащане на процесните суми. Това е така, на първо място поради
самата законова уредба, която не предвижда освобождаване от тези
задължения на собствениците. От друга страна, тъй като решението, с което
общото събрание на етажната собственост е определило дължимите суми за
управление и поддръжка, не предвижда определяне на таксите на един
собственик, то не би могло да се стигне и до редуциране на дължимите такси.
Решението на ОС на ЕС предвижда, че вноските и таксите се дължат поравно
за всеки обект, като дължимите суми са фиксирани за всеки отделен обект.
Дори да се приеме, че това решение не съобразено с императивните норми на
чл. 51 от ЗУЕС, то в настоящото производство не може да се проведе
инцидентна проверка за законосъобразност на същото, доколкото то не е
нищожно. Предвид това единственият възможен извод на съда е, че за всеки
обект в сградата се дължи сума от общо 20 лв., 14 лв. от която за поддръжка и
6 лв. за управление на общите части.
Съдът намира, че неотносими към настоящото производство са
твърденията на ответниците, че за целия процес период сградата е била без
електрозахранване, като по този начин е било невъзможно ползването на
обектите, а и поддръжката и управлението на същите. Отделно от това по
делото се установи, че за целия процесен период в сградата е имало
електрозахранване и ток е бил реално разходван и за това са издадени
фактури от ЕВН България.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че така предявените
искове са доказани по своето основание и по размер. Доказано е също така, че
вземанията са станали изискуеми, доколкото с решението на общото събрание
етажните собствениците са приели, че сумите са дължими за всеки отделен
месец, респективно същите стават дължими от първо число на месеца,
следващ този за който се дължи таксата.
Въз основа на изложеното съдът намира, че исковата претенция е
основателна и като такова следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход от спора между страните в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените разноски в исковото и заповедното производства.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Видно от същия
се претендира присъждане на сторените разноски в заповедното производство
в общ размер на 425 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 400 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 700 лв. за исковото
производство, от които 100 лв. за държавна такса и 600 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира, че следва да присъди така претендираните разноски в
цялост, особено предвид факта, че процесуалният представител на
5
ответниците изрично е заявил, че не възразява срещу разноските на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. И.
С. с ЕГН ********** и Т. В. С. с ЕГН **********, дължат солидарно на
Етажна собственост с административен адрес: град С. З., ул. *** ,
действаща чрез законен представител „Петров 77“ ЕООД, с ЕИК *********,
сумата от 160 лв. (сто и шестдесет лева) - главница, представляваща сбор от
неплатени месечни такси, дължими за управление и поддръжка към ЕС - С. З.,
ул. *** за притежавания от тях в режим на СИО самостоятелен обект в
сградата - апартамент № ***, натрупани за период от 8 (осем) месеца - от м.
юни 2024 г. до м. януари 2025 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.03.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед № 1187/07.04.2025 г. по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч. гр. д. № 2503/2025 г. по описа на PC Бургас.
ОСЪЖДА Д. И. С. с ЕГН ********** и Т. В. С. с ЕГН **********, да
заплатят солидарно на Етажна собственост с административен адрес: град
С. З., ул. ***, действаща чрез законен представител „Петров 77“ ЕООД, с ЕИК
*********, сумата от 700 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в
исковото производство, от които 100 лв. за заплатена държавна такса и 600 лв.
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. И. С. с ЕГН ********** и Т. В. С. с ЕГН **********, да
заплатят солидарно на Етажна собственост с административен адрес: град
С. З., ул. ***, действаща чрез законен представител „Петров 77“ ЕООД, с ЕИК
*********, сумата от 425 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 600
лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6