РЕШЕНИЕ
№ 22821
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110123935 по описа за 2025 година
ЮЛ е предявило срещу Е. С. С. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона
за водите и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че Е. С. С. дължи
на ЮЛ сумата от 2709.36 лв., представляваща предоставени ВиК услуги за
недвижим имот, находящ се в *************, договорна сметка №
********** за периода от 06.11.2020 г. до 05.12.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 28.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва в размер на 697.69 лв. за периода от 03.01.2021 г. до 04.01.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 47051/2024 г., по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между страните са налице договорни отношения,
които са свързани с предоставянето на ВиК услуги за процесния имот, а
именно, имот с адрес *************, като за процесните задължения, в базата
на ищцовото дружество е създадена договорна сметка № ********** към
клиентски № ********. Поддържа, че по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването
на ВиК услуги става чрез публично известни ОУ, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи.
Изтъква, че за процесния период, правоотношенията между страните били
регламентирани от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор ЮЛ, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ,
като по силата на последните, ответникът има качеството на потребител на
ВиК услуги за процесния имот. Сочи, че съобразно ОУ, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните услуги в 30 дневен срок
след датата на фактуриране. Пред съда страната не изпраща процесуален
представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба чрез назначения му особен представител. Заявява, че оспорва изцяло
предявените искове, както по основание, така и по размер. Пред съда
1
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получени
ВиК услуги на процесния адрес.
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По
иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Представена е справка от Служба по списвания – София за периода
01.01.1998 г. до 10.11.2023 г. по лице на Е. С. С., от която се установява, че
върху притежаваните от ответника ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в
************** е била наложена възбрана.
Представена е и писмо от 14.11.2025 г. от Столична община, дирекция
*****“, *******, в което е посочено, че за периода от 17.04.1998 г. до
14.11.2025 г. данъчно задължено лице бил В. П. С., като собственик на целия
имот. В същото време към писмото е приложена справка от програмния
продукт на декларация по чл. 14 ЗМДТ от 17.04.1998 г., с която е деклариран
целия имот, от която е видно, че недвижим имот, находящ се в *************
е деклариран като съсобствен между Е. С. С. и В. П. С., като лицата са
декларирали, че всеки един от тях притежава по ½ ид. ч. от имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите
ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една
обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност –
арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен
орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им
в централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата/. В настоящия
случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е
ищцовото дружество. В настоящият случай се установи, че през исковия
период ответникът е имал качеството на потребител на ВиК усуги, тъй като е
притежавал идеални чати от вещно право върху процесния имот /право на
собственост/ през този период, което се установява от представената справка
от Агенция по вписванията по данни за физическо/юридическо лице за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – София. В
последната е посочено налагането на възбрана върху ½ ид. ч. от процесния
2
недвижим имот собственост на Е. С. С..
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Република България и се състои от партидите на отделните
имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените
справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията
или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от
съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от
партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за
определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време.
Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по
давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да
се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на
закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава,
учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид
указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в
публичния имотен регистър, представената справка за периода от 01.01.1998 г.
до 10.11.2023 г. е годна да установи притежанието на вещно право от
ответника и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество.
Отразените в справката факти не са оспорени от ответника, нито е проведено
насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно
право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху част от имота
обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет
доставка на ВиК- услуги, обвързващо страните, по което ответникът- като
потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната
стойност. Също така следва да бъде посочено, че обстоятелството, че Е. С. С.
се явява собственик на идеални части от процесния недвижим имот се
установява от приложена справка от декларация по чл. 14 ЗМДТ от 17.04.1998
г., с която е деклариран целия имот, от която е видно, че недвижим имот,
находящ се в *********** е деклариран като съсобствен между Е. С. С. и В. П.
С., всеки един от тях притежава по ½ ид. ч. от имота.
Притежанието на вещно право върху част от имота обосновава извод за
наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК-
услуги, обвързващо страните, по което ответникът- като потребител на
доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност. С оглед
изложеното и при съобразяване на дадената в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, дефиниция
Софийски районен съд приема за доказано, че ответникът е потребител по
отношение на 1/2 ид. част от имота на предоставяните от ищцовото дружество
услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода
и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа,
отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.
Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на
оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов
представител /чл. 21, ал. 4 ОУ/, като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ регламентира
задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на
точното количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на
представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел /чл. 21, ал. 4,
изр. 2 ОУ/. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на
потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от
потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете
3
страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от
поне един свидетел /чл. 22, ал. 4 ОУ/. В този случай поради липса на
възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 ОУ – по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата
със скорост 1м/с.
Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи по изключение се допуска за потребители, които
нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални
водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да
се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5
куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 3. по 0, 1 куб. м за
всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване /вила, бунгало и др./,
жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 4. по 0, 5 куб. м за всеки
куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж.
По делото е приета комплексна съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, която настоящият съдебен кредитира като
компетентно изготвена, от която се установява, че процесният имот бил
водоснабден, като ищецът е предоставял ВиК услуги до него, като
количеството доставени ВиК услуги за исковия период е 925.322 куб. м.
Съгласно техническата част дължимите суми за предоставените услуги били
на стойност 2709.36 лв., която била определена в съответствие с
предоставените количества и утвърдени от КЕВР цени. От счетоводната част
на приетата комплексна експертиза се установява, че размерът на
непогасените задължения за процесния период възлизали на 2709.36 лв. за
предоставени ВиК услуги и 449.48 лв. мораторна лихва за периода от
03.01.2021 г. до 04.01.2024 г., начислена върху главницата. С оглед на
гореизложеното стойността на потребените ВиК услуги за периода от
06.11.2020 г. до 05.12.2023 г., възлиза на 2709.36 лв., доколкото ответникът е
собственик на 1/2 ид. ч. от имота, същият ще следва да отговаря за сумата от
1354.68 лв., в който размер предявения иск се явява основателен.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация по отношение на издадените фактури е
изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна
лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016 г., потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30
дневен срок след датата на фактуриране, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което настоящият състав намира,
че претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата 224.74
лв. за периода от 03.01.2021 г. до 04.01.2024 г., която сума е изчислена по реда
на чл. 162 от ГПК, поради което искът следва да бъде уважен.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 90.23 лв. платена държавна такса в исковото
производство, от която дължима се явява сумата от 68.14 лв., доколкото това е
действителния размер на дължимата държавната такса, юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, което настоящият състав на
4
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя в размер на 100 лв., 600 лв. депозити
за вещи лица, сумата от 400 лв. депозит за особен представител, сумата от
68.14 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, което
настоящият състав на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя в размер на 50
лв. С оглед частичната основателност на исковите претенции на ищецът
следва да му бъде присъдена сумата в размер на 596.28 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***************, срещу Е. С.
С., ЕГН **********, с адрес ************* по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. С. С. дължи на ЮЛ сумата от 1354.68 лв.,
представляваща предоставени ВиК услуги за недвижим имот, находящ се в
*************, договорна сметка № ********** за периода от 06.11.2020 г. до
05.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.08.2024 г. до изплащане
на вземането, както и мораторна лихва в размер на 224.74 лв. за периода от
03.01.2021 г. до 04.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47051/2024 г., по описа на
СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над уважения
размер от 1354.68 лв., до пълния претендиран размер от 2709.36 лв.,
представляваща стойност на доставени ВиК услуги, ведно със законна лихва
за период от 28.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и иска за
мораторна лихва за сумата над уважения размер от 224.74 лв., до пълния
претендиран размер от 697.69 лв.
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН **********, с адрес *************, да заплати
на ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *************,
на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 596.28 лв. разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5