Решение по КНАХД №1262/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, депозирана от Т. Р. М., чрез адв. Н. К., срещу Решение № 90/11.04.2025 г., постановено по АНД № 31/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № К-130/23.12.2024 г. на Кмета на Община Хасково, с което на Т. Р. М. за това, че на 15.07.2024 г. около 14:07 ч., в качеството си на водач на MПC марка „Фолксваген" с рег. № [рег. номер] е паркирал на [улица]в [населено място], с което е нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП (знак В-27 - забранено престоя и паркирането), на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева. Със същото решение Т. Р. М. е осъден да заплати на Община Хасково сумата в размер на 100 лева - юрисконсултско възнаграждение по делото.

Касаторът твърди, че решението на съда е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съдебният състав неправилно отхвърлил основното възражение на касатора, а именно оспорването на материалноправната компетентност на актосъставителя да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата, както и материалноправната компетентност на административнонаказващия орган да издава наказателни постановления по същия закон. Съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, „определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост“. В случая всички процесуални действия по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание били извършени от служители на Дирекция „Администрация и правно-нормативно обслужване“, сектор „Контрол, обществен ред и законност“. Актосъставителят не притежавал необходимия образователен ценз, специализирани знания и умения за прилагане на ЗДвП, които били задължителни за служителите на Министерство на вътрешните работи. Неправилно съдът преценил, че приетата като доказателство Заповед № РД-133/07.02.2023 г. на Кмета на Община Хасково удостоверява наличието на такава компетентност. В чл. 94, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи било регламентирано, че „за опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението по пътищата и осъществяване на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление към общините в Република България могат да се изграждат по реда на чл. 92, ал. 1 звена „Общинска полиция“. Контролът и методическото ръководство върху дейността на звената „Общинска полиция“ се осъществяват от съответните областни дирекции и районни управления на МВР.“ От писмените доказателства, ангажирани пред въззивния съд, включително длъжностната характеристика на актосъставителя, както и от гласните доказателства, дадени при разпита му като свидетел, се установявало, че същият нямал необходимото образование и професионален опит за установяване на нарушения по Закона за движението по пътищата.

На следващо място в АУАН и в HП не било индивидуализирано мястото на извършване на предполагаемото административно нарушение. То останало неизяснено и пред въззивния съд. Касаторът счита, че описание - [улица]е непълно и неясно. Още повече, че не цялата [улица]била регулирана с пътен знак В27. Касаело се за съществен пропуск и за нарушение на императивната норма на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. Неправилно в решението на въззивния съд този пропуск бил възприет като незначителен.

С оглед на така изложеното, касаторът моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло като незаконосъобразно обжалваното съдебно решение на Районен съд – Хасково, както и да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представения пред съда списък с разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя моли за постановяване на решение, с което депозираната касационна жалба да бъде уважена.

Ответникът – КМЕТ НА ОБЩИНА ХАСКОВО, в представен отговор на касационната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователна, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

В обжалваното съдебно решение е прието за установено от фактическа страна, че на 15.07.2024 г., около 14:07 часа, служители на Сектор „Контрол, обществен ред и законност“ (КОРЗ) към Община Хасково забелязали лек автомобил "Фолксваген" с рег. № [рег. номер], паркиран на [улица]в [населено място], зад заведение ***, на платното за движение в зоната на действие на пътен знак В-27. Тъй като водачът не се намирал на място, те предприели действия по съставяне на глоба с фиш. В момента на съставянето му, жалбоподателят Т. М. се появил, взел фиша и изразил несъгласието си със същия. Няколко дни по-късно, Т. Р. М. се явил в офиса на Сектор „КОРЗ“, заявявайки, че е собственик на автомобила, не е съгласен с фиша и желае да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, поради което фиш серия КК, № 0004168 бил анулиран и издаден АУАН № 106/04.09.2024 г. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, допуснато от М. на 15.07.2024 г. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който го подписал без възражения. Възражения били депозирани на 09.09.2024 г., оспорващи авторството на нарушението. Наказващият орган не възприел писмените възражения и издал процесното наказателно постановление.

В своите правни изводи съдът е посочил, че както в АУАН, така и в НП се съдържат данни за датата и мястото на извършване на нарушението, както и данни за индивидуализация на нарушителя. Непосочването на собственика на автомобила не е възприето за процесуално нарушение, тъй като санкцията била наложена на водача. Заявено е, че и двамата свидетели са били категорични, че автомобилът е бил паркиран на [улица]в [населено място], на платното за движение, на няколко метра след пътен знак В-27, забраняващ спирането и престоя на МПС. Това е обосновало извода, че автомобилът е бил в зоната на действие на знак В-27. Обстоятелството дали е било затруднено преминаването на останалите участници в движението е посочено, че не е съставомерен елемент. Съдът е приел, че непосочването на номер на улицата не опорочава АУАН и НП, тъй като свидетелите потвърдили, че на мястото улицата няма номера, като жалбоподателят бил запознат с мястото на нарушението. Съдът е обсъдил легалните определения на понятията "престой" и "паркиране" съгласно чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като е приел, че тъй като водачът не е присъствал при автомобила, наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като "паркиране" по смисъла на закона. Установено било, че на 15.07.2024 г. автомобилът е бил паркиран непосредствено след знак В-27, в рамките на неговото действие. Съдът е приел, че компетентността на контролните органи е установена въз основа на Заповед № РД-462/24.04.2023 г. на Кмета на Община Хасково. Показанията на свидетелите са кредитирани като последователни, логични и дадени от длъжностни лица в рамките на техните компетенции. Съдът е заключил, че нарушението е описано и доказано по безспорен начин, като не са налице съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на НП. Приел е, че същото съдържа описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата на нарушението, а също и, че законовата презумпция по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е останала неопровергана и че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. Наложената глоба в размер на 20 лева е приета за съобразена с чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. По отношение на авторството, съдът е счел за безспорно, че именно жалбоподателят е паркирал МПС, тъй като е дошъл до автомобила при съставянето на фиша, отворил го и поставил фиша вътре, без да заявява, че друго лице е паркирало автомобила. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, като чл. 189з от ЗДвП изключвал възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Всичко това е довело съда до извода, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и че определената санкция е справедлива, поради което е потвърдил НП. На основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение на Община Хасково в размер на 100 лева.

След като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от въззивния съд, съгласно чл. 220 от АПК, Административен съд - Хасково намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при пълно изясняване на всички обстоятелства по спора, при правилно приложение на материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Правилно съдът е приел, че от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка са показанията на контролните органи – инспектори в сектор „КОРЗ“ при Община Хасково – И. М. и А. Н., които непосредствено са възприели извършеното нарушение. Кредитирайки техните свидетелски показания, съдът надлежно е отчел факторите, обуславящи тяхната достоверност. Въз основа на всички доказателства по делото, събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е обосновал правилен извод, както за авторството на деянието, така и за правната му квалификация, които напълно се споделят от настоящия касационен състав.

Касационният жалбоподател е санкциониран на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, предвиждащ административнонаказателна отговорност за водач, който престоява или е паркирал неправилно. В настоящия случай са събрани убедителни и безспорни доказателства, че деецът е осъществил състава на посоченото административно нарушение както от обективна, така и от субективна страна, доколкото е установено, че същият е паркирал управляваното от него МПС в зоната на действие на знак В-27, забраняващ престоя и паркирането (аргумент от чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП).

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за ненадлежно установена компетентност на актосъставителя и издателя на процесното наказателно постановление. Процесният АУАН е съставен от И. М., заемащ длъжността „инспектор чистота и опазване на околната среда“ в сектор „КОРЗ“ при Община Хасково. Съобразно чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН, актове могат да съставят длъжностните лица, определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. От своя страна, разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 167, ал. 2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кмета на общината, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана. Въз основа на цитирания текст от ЗДвП от Кмета на Община Хасково е издадена Заповед № РД-462/24.04.2023 г., приложена към въззивното дело, видно от която е, че актосъставителят И. Ф. М. - „инспектор чистота и опазване на околната среда“ в сектор „КОРЗ“, Дирекция АПНО, Община Хасково е упълномощен да осъществява контрол и да издава актове за установяване на нарушения по реда на Закона за движение по пътищата. Видно от длъжностната характеристика за длъжността „инспектор КОРЗ“, в същата като основна цел е заложено подпомагане дейността на звено "Контрол, обществен ред и законност", установяване извършените административни нарушения и предприемане действия за налагане на административни наказания съобразно разпоредбите на ЗАНН.

Относно възражението за липса на образователен ценз следва да бъде отбелязано, че законът не поставя специални изисквания за образователен ценз или специализирани знания за общинските служители, които осъществяват контрол по ЗДвП в рамките на правомощията им по чл. 167, ал. 2 от ЗДвП. Правната уредба на контролните правомощия по ЗДвП създава няколко отделни режима на контрол, които следва да бъдат ясно разграничени. От една страна, имаме контрол, осъществяван от служителите на МВР, съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а от друга - контрол, осъществяван от общински служители съгласно чл. 167, ал. 2 от ЗДвП. Тези два режима имат различен обхват и различни изисквания към контролните органи. Когато законодателят е искал да въведе специални изисквания за образование и квалификация, той го е направил изрично. За общинските служители, упражняващи контрол по чл. 167, ал. 2 от ЗДвП, законът не поставя специални изисквания за образователен ценз или професионален опит.

Процесното наказателно постановление също така е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като материалната компетентност на наказващия орган следва от предоставените му със закон правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, административни наказания могат да налагат ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение. Съгласно чл. 167в, ал. 1, кметовете на общини организират, координират, ръководят и контролират изпълнението на политиката по безопасност на движението по пътищата на общинско ниво, които, както бе посочено по-горе, в изпълнение на правомощията си определят службите за контрол, които контролират в населените места спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства. Съответно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП сочи, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Следователно и с оглед изложеното по-горе се налага извода, че както съставителят на акта, така и издателят на НП са компетентни за съответната дейност, по силата на цитираните разпоредби от ЗДвП и ЗАНН.

Тук е моментът да бъде отбелязано, че цитираната от процесуалния представител на жалбоподателя разпоредба на чл. 94, ал. 1 от ЗМВР не намира приложение, тъй като е налице специален закон - ЗДвП, който урежда и други служби за контрол, каквито са посочените в чл. 167, ал. 2 от ЗДвП.

Възражението, че мястото на извършване на административното нарушение не е индивидуализирано, е неоснователно. В АУАН и в НП, мястото на нарушението е посочено като [улица]в [населено място]. Показанията на актосъставителя И. М. и свидетеля А. Н. са еднопосочни и взаимно допълващи се, като категорично установяват, че автомобилът е бил паркиран на [улица], зад заведение ****, на платното за движение, на няколко метра след поставен знак В-27, забраняващ спирането и престоя на МПС. Съдът е отчел и обстоятелството, че самият жалбоподател Т. М. е дошъл на мястото на съставяне на фиша, което недвусмислено показва, че е бил запознат с конкретното място на нарушението. Следователно, дори да се приеме, че посочването е непрецизно, правото на защита на нарушителя не е било накърнено, тъй като същият е бил наясно къде точно е извършено нарушението. В този смисъл съдът правилно е преценил, че непосочването на номер на улицата не опорочава съставения АУАН и издаденото НП, тъй като този пропуск не е от категорията на съществените процесуални нарушения, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, АУАН следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, и обстоятелствата, при които е извършено. В конкретния случай, съдът е намерил, че тези изисквания са спазени и описанието на нарушението е достатъчно ясно, който извод касационната инстанция напълно споделя.

В този смисъл въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед на така изложеното, настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Хасково като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Въпреки заявеното искане за присъждане на разноски, такива в полза на ответната страна не следва да бъдат присъждани, доколкото липсват данни да са направени в производството пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90/11.04.2025 г., постановено по АНД № 31/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.